СЕТ
Върнах се в стаята, която делях с Дарси и Орион – е, тази, която делях с тях, докато не ме изгониха, когато тя се върна от Двореца на пламъците. Но ми беше омръзнало да спя на пода в стаята на Макс и Ксавие, дори и да си бях направил хубаво уютно, мъхесто гнездо там. Не можех да говоря с Макс за проблемите си. Не, имах нужда да бъда около двама души, които знаеха истината и щяха да искат да разговарят с мен за нея до края на нощта, докато се почувствам малко по-добре.
Но когато вратата се отвори след малко и Орион и Дарси нахлуха в стаята, като си разкъсваха дрехите, докато се целуваха, не бях сигурен, че са ме видели.
Изчаках да ме забележат, ръцете ми увиснаха отстрани, докато Орион буташе Дарси на леглото и вдигаше роклята и. Двамата се държаха така, сякаш бяха пристрастени един към друг. Но те се бяха чукали доста и трябваше да се отърва от това.
Отворих уста, но не бях сигурен какво да кажа, затова я затворих отново, докато Дарси подкани Орион да се обърне по гръб, след което разкъса ризата му и започна да целува по тялото му, а в очите му искреше похот.
Обмислях дали да не донеса някоя от закуските, които бях скрила под леглото си, и да изчакам, без да искам да бъда груб, като се има предвид, че това беше брачната им нощ и всичко останало, но когато Дарси разкопча полата си и аз направих крачка назад към скривалището си за закуски, движението привлече вниманието на Орион и погледът му се стрелна към мен като куршум.
– Сет! – Изръмжа той и главата на Дарси се вдигна, но тя изпищя, тъй като косата и се заплете в ципа на Орион.
– Ау, ау, ау – изсъска тя, докато се бореше да я освободи, а Орион остана изправен, опитвайки се да и помогне.
– О, това е трудна задача. Справял съм се с това много пъти, мога да ти я освободя. – Втурнах се напред, протягайки ръка, за да помогна, но Орион отблъсна ръката ми и аз изсъсках.
– Защо го направи? – Поисках, а той ми изръмжа.
– Защото не искам ръката ти да се доближава до члена ми – изплю той.
– Е, тогава предполагам, че ще трябва да подстрижа косата на Дарси като в старите времена – пошегувах се аз, но и на двамата тази шега не им хареса.
– Няма да ми подстригваш косата, Сет Капела – предупреди Дарси. – Или ще ти отрежа топките.
– Тогава ме остави да ги размърдам на свобода. Имам магическо докосване – обещах и Дарси въздъхна, кимна на Орион, за да го накара да се отдръпне, но изохка, когато накара косата си да се дръпне срещу ципа.
Наведох се близо, лицето ми беше точно пред члена на Орион, който все още беше твърд като скала и се издуваше в дънките му.
– Заради любовта към Луната – въздъхна Орион, когато хванах косата на Дарси и внимателно направих движението за усукване и издърпване, което беше спасило косите на много феи. Нямаше нищо по-лошо от заплитане на косата, когато се опитваш да се изцапаш.
– Това е всичко – казах, когато тя се разхлаби.
– Може би я издърпай натам – предложи Дарси, а главата ми се чукана в нейната.
– Просто приключете с това – насърчи ме Орион.
– Трябва да го плъзна по този начин, а след това да използвам малко зъбите си – казах аз.
– Да, така – каза Дарси развълнувано, когато косата започна да се освобождава.
– Почти готово – каза Орион, докато ни наблюдаваше, а главата ми се люшкаше нагоре-надолу, докато я дърпах леко между зъбите си, като размахвах края и, който се беше закачил.
– Какво, по дяволите, се случва тук? – Гласът на Кейлъб прозвуча в стаята.
– На какво прилича? – Отговорих през устата, пълна с коса.
– Изглежда така, сякаш смучеш стария ни професор с шибаната му половинка – изръмжа Кейлъб и силни ръце се вкопчиха в мен точно когато освободих косата.
Дарси изпищя от радост, докато седеше изправена, а Кейлъб ме повлече през стаята и ме хвърли към стената. Той ме притисна за гърлото, а очите му бяха пълни с враждебност.
– Кейлъб – изхлипах аз, опитвайки се да махна ръката му от врата си, докато той ме гледаше с нещо, което гореше дълбоко в тъмносините му очи. И то много приличаше на болка.
– Косата ми се заплете в ципа на Ланс – обясни Дарси, като хвана ръката на Кейлъб и се опита да я отдръпне от гърлото ми.
Хватката на Кейлъб се отпусна, като погледна към Орион, чийто член все още беше много в панталоните, докато се местеше на леглото.
– Наистина ли си мислиш, че ще пусна мутрата близо до члена си? – Издекламира той.
Кейлъб пусна ръката си, изпускайки дълъг дъх, и осъзнах, че раменете му треперят.
– Кал, какво става? – Попитах, гласът ми беше плътен, тъй като неловкостта бързо се спусна върху нас.
Вече нямах представа как да говоря с него, сякаш моментът, в който бях сложил члена му в устата си, беше променил всичко. И ми се искаше да мога да го върна назад. Защото най-лошите ми страхове се бяха сбъднали и знаех, че го губя все повече с всеки изминал ден. Но сега той се беше появил тук. и не можех да разбера какво, по дяволите, си мисли.
– Ти си моят Източник – изрева той внезапно, завъртя се и погледна към Орион. – Вземам си Източника – обяви той и веждите на Орион се извиха.
– Разбира се, кръвен братко – отвърна Орион с лекота. – Наслаждавай се.
Очите му се преместиха гладно към Дарси, а Кейлъб изведнъж ме вдигна като шибано бебе, с едната си ръка под краката ми, а с другата – около гърба ми.
– Какво правиш? – Прошепнах объркано.
– Гладен съм – промълви той и излезе от стаята.
– К’во ти – изръмжа Орион и се стрелна към Дарси, която се засмя замаяно, докато блъскаше вратата зад нас, а звукът от щракването на ключалката ни следваше.
Кейлъб набра скорост и следващото нещо, което си спомням, беше, че ме повали на леглото си, а той се разхождаше пред мен като диво животно.
– Искаш ли да се биеш с мен? – Попитах, раменете ми се свиха, когато алфа инстинктите ми се надигнаха, отговаряйки на яростта в очите му.
– Не – изригна той. – Просто млъкни и ме изслушай за секунда.
– Добре, но…
– Сет – изръмжа той и се приближи до мен, когато се преместих да седна на ръба на леглото. – Ти си най-добрият ми приятел и не искам да те загубя. Израснахме заедно. Били сме един до друг и в добро, и в лошо, така че една безсмислена свирка не може да разруши това.
Кимнах бавно, гърлото ми беше толкова стегнато, че чак ме болеше, а думата „безсмислено“ кръжеше в главата ми като лешояд, дошъл да се нахрани с разбитото ми сърце.
– И така, как да преодолеем това? Как да си върнем това, което имахме? – Поиска Кал, навеждайки се така, че да е нос до нос с мен, а аз изведнъж не можех да си поема въздух. Защото знаех, че няма как да се върна назад, бях свършен, проклет вълк, който вече беше обещал сърцето си на най-добрия си приятел и нямаше как да го върне. Но аз винаги съм бил толкова добър в преструването.
– Не е нужно да променяме нещата – казах аз. – Аз чукам всичките си приятели – настоявах аз, като отново го подхранвах с тази линия на глупости. Но тя беше единствената, която ми беше останала и която спаси гордостта ми. Защото, ако призная, че съм безнадеждно, безмилостно влюбена в него, тогава всичко между нас щеше да се промени окончателно. Той щеше да танцува около чувствата ми, да се опитва да каже, че всичко е наред, докато се отдръпваше от мен и се чувстваше неловко да се сближи отново с мен. Така че, ако можех да го убедя, че това не е означавало абсолютно нищо, тогава може би щяхме да намерим нещо спасително в това. Дори ако идеята той да съжалява за случилото се ме унищожаваше отвътре. – Просто си помислих, че може би се чувстваш неловко заради това, затова ти дадох малко пространство, но го казвам сериозно. По-лесно ми е да преброя приятелите, с които не съм се чукал, отколкото тези, с които съм се чукал. Мисля, че сега са ми останали седем…
– Точно така – изсъска Кейлъб и се върна към ходенето. – Значи е било само веднъж. Просто едно глупаво решение, докато не мислех трезво, защото бях гладен, а ти предлагаше състрадателни целувки, както правиш с вълчата си глутница, когато някой от тях не е чукал дълго време.
Колебаех се, като всяка частица от природата ми искаше да откаже. Не, за мен не беше така. Исках да го накарам да се почувства добре, защото го обичах, и за миг си помислих, че и той иска това. Но се бях увлякъл и сега се чувствах някак гадно, защото се страхувах какво може да си помисли за мен, че съм направил това. Може би си е помислил, че съм се възползвал от него, приемайки кръвната му ерекция за нещо повече. И може би точно това се беше случило. Може би толкова силно го желаех и толкова дълго мечтаех за този момент, че всякаква рационална мисъл ме беше изоставила заради това колко много исках да вярвам, че той ме харесва.
– Да – изревах истината, която беше твърде горчива, за да бъде изречена. – Това беше всичко.
Мразех тези думи да излизат от устата ми. Те имаха вкус на пепел, сажди и шибана смърт. Смъртта на всеки шанс нещо да се случи отново между нас. И ме болеше, по дяволите, наистина ме болеше. Чувствах как вратата се затваря, заключва се здраво, за да не се отвори никога повече. Не знаех дали това е по-болезнено от това да живея с малкия лъч надежда, че и той може да ме хареса, или да знам, че не ме харесва, е равносилно на абсолютното разбиване на душата ми. Така или иначе, бях на почивка в Есбания без С.
– Добре – каза той отново.
– Точно така – повторих още веднъж и той спря пред мен, пръстите му се свиваха и разпускаха, а той беше толкова болезнено красив, че разби сърцето ми отново, докато го гледах.
– Гладен съм – каза той. – Ще продължиш ли да бъдеш мой източник, ще продължиш ли да участваш в лова с мен?
Почти отказах заради самия себе си, защото знаех, че ще бъде десет пъти по-лошо да усетя устата му върху себе си сега, когато знаех колко сигурно е, че не желае нищо друго от мен, освен кръвта ми. Но също така бях егоистичен, самовлюбен неудачник и все още исках да си открадна тези мигове с него, дори ако в крайна сметка само смажеха сърцето ми още малко.
– Разбира се – казах леко, сякаш това не означаваше нищо.
Той навлажни устни, а погледът му падна върху шията ми.
– Имам много чувства, които трябва да преодолея тази вечер – каза той. – Вампирски чувства. Бях далеч от теб твърде дълго и като мой Източник трябва да… направя някои неща. Добре?
– Добре – съгласих се с такава шибана лекота, че беше наистина тъжно. Защото, ако Кейлъб имаше нужда да ме завърже за тавана за глезените и китките и да източи кръвта ми като жертвоприношение на бог, тогава да ме плесне по задника и да ме нарече господин Желаещ.
Очите му блеснаха и той се нахвърли върху мен, като тялото му ме притисна в чаршафите, а той хвана китките ми и ги притисна над главата ми. Дишането ми беше неравномерно, докато раздвижвах бедрата си, не исках да играя ролята на жертва, инстинктите ми бяха твърде свирепи, за да му позволя просто така да се сдобие с кръвта ми.
Преобърнах ни, като изтръгнах китките си от хватката му и вместо това притиснах китките му към леглото.
Той оголи кътниците си срещу мен и аз се усмихнах на победата си, преди да ме отблъсне от себе си, да издърпа ръцете си и да ме удари в бъбреците.
– Ебач – изсъсках, докато той ме изхвърли и аз паднах на пода с лице надолу, като се изправих на колене, преди върху мен да се стовари голяма тежест.
Кейлъб сграбчи косата ми в юмрук, коленете му се притиснаха силно към вътрешността на моите, за да ме задържи на земята, и аз се отказах да се опитвам да се боря, когато той изви главата ми настрани и впи кътниците си в гърлото ми.
Предателски стон напусна устата ми и бедрата му се засилиха напред при звука, пенисът му се стовари върху дупето ми, докато аз се задъхвах и се опитвах да не се объркам отново.
Става въпрос за кръвта ми. Само за моята кръв.
Той отпи дълбоко, държейки ме на милостта си, докато аз се борех да не обръщам прекалено внимание на това колко много обичах усещането на устата му върху кожата си, а той не се отдръпна, докато не бях малко замаян. Той се изправи, хвана ръката ми и ме издърпа нагоре, преди да издърпа ризата си и да свали панталоните си.
– Хм…- Погледът ми падна по изваяното му тяло, пенисът ми пулсираше, а главата ми беше в мъгла от объркване.
– Отиваме да си легнем – каза той.
– Добре – промълвих аз, сваляйки собствените си дрехи, докато не останах само по боксерки, а погледът му се плъзна по очертанията на члена ми, който го поздравяваше, и аз го проклех, че се опитва да издаде играта. Трябваше да имам сериозен пищов, защото не можех да ходя на гости в града на ерекцията, докато Кал ме гледа.
Кейлъб не каза нищо, поведе ме към леглото, отметна завивките и посочи.
– Влизай – заповяда той и аз изкривих вежди към него, но направих каквото каза.
Той ме последва, бутна ме, така че да се изтърколя настрани от него, след което ме обгърна с ръце и ме придърпа към себе си, с гръб към гърдите му. Пръстите му проследиха следата от ухапване на шията ми и аз потреперих, докато той лекуваше раната, опитвайки се да игнорирам прилива на кръв към члена ми и усещането за твърдите му мускули, които се притискаха към моите.
– Ти си моят Източник – каза той в ухото ми. – И ти си най-добрият ми приятел. Така че отсега нататък ще останеш тук с мен.
– Да, господине – прошепнах аз.
– Какво? – Изпъшка той и аз се ухилих.
– Шегувам се – казах и той се разсмя, а тялото му се отпусна, докато ме държеше здраво до себе си.
Не че и преди не се бяхме прегръщали, но нещо в това ми се струваше по-преднамерено и трябваше да си напомням, че това е нещо от вампирския източник, което вероятно никога няма да разбера. Но нямах намерение да се оплаквам от това, защото за първа нощ от повече нощи, отколкото мога да преброя, най-накрая се чувствах спокоен, способен да се унеса почти мигновено, докато бях държан от мъжа, когото обичах, макар да знаех, че той никога не може да бъде истински мой.
Назад към част 59 Напред към част 61