КЕЙЛЪБ
Военният съвет беше отнел цялата проклета сутрин, отчасти защото трябваше да чакаме повече от час Дариус и Тори след сватбата им, след като той я завлече в стаята им на връщане към нея, за да консумират проклетия си съюз.
През това време се опитвахме да не забелязваме как стените дрънчат, като в същото време се стараехме да не попадаме в капана на агонията за съдбата на Дариус.
Цяла нощ не бях спал с останалите, за да го обсъдим, и накрая всички се съгласихме да се съсредоточим върху тази битка, преди да обърнем внимание на промяната на съдбата му.
Гейбриъл работеше усърдно, за да види най-добрия начин за успех за нас в това отношение, и в крайна сметка всички се спряхме на битката, която щеше да се състои след седмица.
Без звезден прах, с който да транспортираме армията си, обаче щяхме да имаме доста работа, за да доведем битката до Лайънъл, така че планирахме да подготвим бунтовниците през следващите няколко дни и бяхме прекарали следобеда в участие в огромен митинг, за да ги подготвим за битката.
Но след като часове наред слушах как скандират подкрепата си за истинските кралици и се чувствах като статист в цялата тази военна кампания, започнах да усещам резултатите от пропуснатия нощен сън.
– Само си помисли, че до седмица може да се върнем отново у дома – каза Макс, като се премести да застане до мен, притисна ръка към рамото ми и ми помогна да се почувствам отново свеж и бодър.
– Трудно е да си го представя – признах, а звуците от празнуващите бунтовници изпълваха тунелите и отекваха навсякъде около черепа ми. Бяха изпити не едно и две питиета и беше ясно, че до настъпването на нощта всичко това щеше да се превърне в лудории, но ми беше трудно да събера сили да се включа в празненствата.
– Ще го разберем – закле се Макс, усещайки чрез докосването си страха ми за Дариус, и аз го погледнах безнадеждно, желаейки това да е вярно, но просто не виждах как би могло да стане. – Все още му остават седмици, за да намерим решение. Ние сме най-могъщите феи в Солария – трябва да има начин да го променим.
– Наистина се надявам, че ти…- Прекъснах се, когато по кожата ми се разнесе жужащо усещане, което ме предупреди, че в кожения дневник, който ми беше подарила майка ми, има ново съобщение, което чака вниманието ми. – Майка ми току-що ни изпрати съобщение – казах и очите на Макс се разшириха от страх по начина, по който го правеха всеки път, когато установяваше контакт с нея. Никога досега не е имало проблем със семействата ни, но всички очаквахме Лайънъл да се обърне срещу тях във всеки един момент, така че страхът за безопасността им не намаляваше.
– Къде са всички? – Попитах, оглеждайки тълпата от крещящи, кръвожадни феи, и забелязах Сет и Дариус в далечната част на стаята, но не можех да видя никого от останалите.
Хванах Макс за ръката, вдигнах го на рамо и се стрелнах през тълпата – вероятно блъснах няколко души сред плътно натъпканите тела – преди да спра пред останалите наследници.
– Здравей, какво става? – Попита Сет, като погледна между мен и Макс и ясно забеляза притеснението в израженията ни.
– Имам съобщение, което ни чака от майка ми – обясних аз.
– Тогава да отидем да го прочетем – отвърна Дариус. – Близначките така или иначе са погълнати от тълпата, а Ланс се грижи да не ги залее. Мисля, че с това темпо това нещо ще продължи цяла нощ.
– Хайде тогава – съгласих се аз и се обърнах, като поведох към кралските покои и се насочих към стаята, която делях със Сет.
Беше ми доста трудно да не мисля за това колко добре се чувстваше устата му срещу моята точно в тази стая, да не говорим и за другите части на тялото ми, но откакто го бях накарала да се върне тук, внимавахме да не се доближим отново до преминаването на тази граница. Все още трябваше да поговорим повече за това, но аз се забавих, опитвайки се да стигна до момента, в който не мислех за него всеки път, когато се дрогирах, за да мога да го обсъждам без страх, че ще се превърна в шибан идиот заради това.
Стрелнах се през стаята, докато останалите останаха до вратата, и внимателно извадих от скривалището си кожения дневник, който майка ми беше дала, за да отразява думите на нейния камък за писане, като махнах магическите ключалки и скривалища, които бях поставила, за да го предпазя.
Съобщението ме чакаше върху него и сърцето ми замръзна до лед в гърдите, докато го четях.
Лайънъл ни е повикал в имението си, но нещо не е наред. Той държи Хадли и останалите и не ни позволява да ги видим, освен ако не отидем при него. Страхувам се какво планира.
– Майната му – прокле Макс, когато Сет изрева.
– Какво да правим? – Попитах, а пулсът ми се учести.
– Отиваме при тях – отвърна твърдо Дариус, като погледна между нас. – Няма да позволя на баща ми да ви отнеме семействата.
Преглътнах силно, чудейки се дали не сме луди, че обмисляме това, но ние бяхме най-силните феи от нашето поколение и бяхме работили за усъвършенстване на бойните си умения почти година в очакване на точно такава ситуация.
– Трябва ли да се опитаме да намерим останалите? – Попита Сет, като погледна към вратата.
– Майната им на Вега и Джералдин – каза Макс. – Последното, което чух, беше, че Джери ги е накарала да благословят с докосването си всяка шибана фея тук долу. Тори не изглеждаше особено доволна от това, но Хамиш също настояваше и те тръгнаха с тях към тунелите.
– Вероятно бих могъл да ги намеря – предложих аз, знаейки, че мога да се стрелям напред-назад из тези тунелни мрежи без особени затруднения, макар че сега те бяха адски обширни.
– Можем да предизвикаме паника, ако бунтовниците разберат, че си тръгваме – отбеляза Макс. – Аз казвам просто да тръгнем. Всички знаем, че ще го направим независимо от това, така че защо да рискуваме да предизвикаме паника в армията, когато трябва да се подготвят за война?
– Да, аз съм с Макс – съгласих се аз, а страхът за семейството ми ме караше да действам сега.
– Нямаме никакъв звезден прах – посочи Дариус. – Но аз мога да ни пренеса там. Ще отнеме час или повече оттук.
– Тогава да тръгваме – каза твърдо Сет. – Ще се върнем тук със семействата си, живи и здрави, още преди да е свършил митингът, а след това и те ще са готови да се бият с нас. Това не може да се провали.
Погледнахме се помежду си, знаейки, че определено има много начини това да отиде по дяволите, но също така знаехме, че нямаме избор. Това бяха семействата ни. Те имаха нужда от нас.
Кимнах в знак на съгласие и всички се разделихме, за да съберем оръжията си и да се преоблечем в дрехи, които бяха подходящи за битка. Измъкнах от нощното си шкафче двойното си острие и извиках, за да съобщя на останалите, че ще ги посрещна навън, когато са готови.
Отне ми няколко обиколки из тунелите, преди да открия Гейбриъл, и почти се блъснах в него, когато той се изпречи на пътя ми, а на лицето му се появи многозначителен поглед.
– Ти си тръгваш? – Попита той, а тонът му беше изпълнен със загриженост.
– Майка ми и другите съветници са в беда. Лайънъл ги е насочил към имението Акрукс за нещо лошо. Можеш ли да видиш нещо, което може да ни помогне? – Попитах.
Гейбриъл се намръщи, докато се навеждаше в даровете си, търсейки отговорите, от които се нуждаех, преди да поклати глава на поразия и да ми предложи извинителен поглед.
– Това място е скрито в сенките – каза той. – Но аз виждам много пътища за твоето бъдеще отвъд тази нощ, така че не мисля, че ще загинеш в това начинание. Освен ако нещо не се промени, разбира се.
– Супер успокояващо – промълвих аз.
– Опитвам се – отвърна той сухо.
– Можеш ли да кажеш на останалите къде сме отишли?
– Близначките няма да са щастливи – предупреди той.
– Не, но това е семейство, те ще разберат.
Той кимна и аз го плеснах по ръката, преди да се изстрелям от него, ускорявайки се през тунелите, навън от Нора и през огромното силово поле, което защитаваше това място, където намерих Дариус, вече пременен в огромната си златна драконова форма, със Сет и Макс на гърба му, с дрехите на Дариус, навързани в ръцете им.
– Гейбриъл не можа да види нищо, което да ни помогне – обясних аз, докато скачах и върху него.
– Никога не може, когато е важно – промърмори Сет и аз въздъхнах в знак на съгласие, като се хванах за един от огромните шипове на гърба на Дариус, докато се настанявах зад Сет, без да мога да не погледна към остриганата му страна на косата и сплетените по нея плитки.
Дариус се издигна в небето с предизвикателен рев и изблик на драконов огън, който обещаваше бърз и брутален край на всеки, който се изпречи на пътя ни, и аз само се надявах да успеем да стигнем навреме, за да видим как това обещание се изпълнява.
Назад към част 65 Напред към част 67