КИЯН
– Боже мой, тя стреля по нас! – Изкрещя Бейт, като натисна педала на газта, а аз се завъртях на седалката и погледнах назад към момичето си, което ни преследваше.
Имахме преднина пред нея, но за краткия миг, в който я бях погледнал, видях онзи огън в очите ѝ, който толкова много обичах. Те нямаше да я изпреварят. Тя беше хищник, който преследваше плячката си, и кътниците ѝ бяха оголени. А аз бях повече от щастлив да бъда нейната девойка в беда. Дори щях да припадна до нея, когато ми спаси задника, и с удоволствие щях да прекарам следващите няколко часа, благодарейки ѝ по всеки начин, по който тя пожелаеше.
Една свястна задница на усмивка озари лицето ми, когато се обърнах назад, за да погледна Дълбоко гърло, а очите ѝ се разшириха, защото изглежда най-накрая видя в мен опасността, от която трябваше да се страхува през цялото време. Аз не бях от онези зверове, които се държат в клетка. Бях от онези, които дебнат хората посред нощ и оставят жертви след себе си. Не знаех каква фантазия си е измислила за мен, но можех да гарантирам, че нямаше истинска представа за реалността, иначе отдавна щеше да се откаже от това преследване.
С всеки изминал миг усещах как силите ми се връщат и с хъркане на усилие изпънах бедрата си и успях да съборя кучката от себе си, изпращайки я с вик полуразгърната в подножието.
Разбрах, че глезените ми са вързани, едва когато се опитах да я ритна, и проклех, когато тя се покатери на седалката до мен, насочвайки ножа си към мен.
– Ако наистина вярваше, че те обичам, нямаше да имаш нужда от това – подигравах се, докато Дълбоко гърло се опитваше да отдръпне бъркотията от руса коса от лицето си. Предполагах, че прави някакъв опит да прилича на Тейтъм с тази евтина боя, но тя приличаше повече на някоя обикновена кучка, която иска да бъде прецакана от непознат в нощта, отколкото на моето момиче. Това, което имаше моето момиче, не беше нещо, което можеше да се купи в бутилка, а тази отхвърлена мажоретка никога нямаше и не можеше да има и помен от нея.
– Знам, че ме обичаш – изръмжа тя. – Но също така знам, че тази кучка те е омагьосала. Така че, докато не я изчистя напълно от съзнанието ти, ще трябва да защитавам и двама ни от нейното влияние.
Колата се подхлъзна при внезапния завой на черния път и рева на двигателя, който ни приближаваше отзад, ме накара да се завъртя отново на седалката, а смях се изтръгна от гърлото ми, когато забелязах моето момиче да се приближава зад нас.
Тейтъм се усмихваше като дивак, докато ни преследваше, и ми се искаше да имам телефона си, за да мога да я снимам в пълен психопатски режим зад волана на разбитата кола на Блейк, приличаща на богиня на отмъщението, която е сключила сделка, за да спаси Дявола. Майната му, обичах това момиче.
– Може би просто трябва да го пуснем? – Изкрещя Бейт, докато ме мяташе в колана и ускоряваше по пътя още по-бързо.
– Дръж крака си на газта или ти ще си този, който ще бъде изхвърлен! – Изкрещя му Дълбокото гърло и Бейт прокле, докато правеше това, което тя каза. Ставаше все по-ясно, че тя е била мозъка на техните глупости за „Справедливите нинджи“, и аз се ядосвах на себе си, че не я заподозрях по-рано. Но тъй като винаги полагах всички усилия да не ѝ обръщам внимание, освен ако не я измъчвах, явно бях пропуснал знаците.
Бях подхвърлян наляво и надясно, докато Бейт караше все по-бързо и по-бързо, използвайки офроуд възможностите на Ленд Роувъра, за да увеличи дистанцията между нас и моето момиче, но знаех, че това няма да е достатъчно, за да я спре. Тя беше адско куче точно като мен и във въздуха се носеше мирис на кръв.
Ускорихме нагоре по стръмния склон и чакъла хрущеше под гумите, докато Бейт изкрещя нещо неразбираемо и изведнъж червата ми се свиха, а ние летяхме във въздуха.
– Майната му! – Изръмжах, когато дърветата се разпаднаха пред нас и ми се откри гледка към облачното небе за няколко болезнено дълги секунди, преди носа на колата да се наклони надолу и да погледна право в оврага долу.
Органите ми се преобърнаха в стомаха ми, докато колата се спускаше по ръба на скалата, а колелата тъкмо докосваха стръмното спускане, докато Бейт крещеше, а Дълбоко гърло викаше, докато скалите далеч долу ни примамваха в твърдата си прегръдка с обещание за смърт.
Подскачахме и се клатушкахме и изведнъж спряхме, когато колата се блъсна в едно дърво, което стърчеше от брега.
Ударих се в предпазния колан, болка ме прониза там, където ме държеше на място, докато звука от скърцане на метал и трошене на стъкло ме заобикаляше. За миг ми се стори, че съм попаднал в центъра на експлозия, когато писъците на Бейт изчезнаха и след касапницата настъпи тишина.
Изсмуках болезнено дъх, когато вдигнах глава, очите ми се разшириха от огромната дупка в предното стъкло точно пред шофьорската седалка и погледа ми падна върху тялото на Бейт, смачкано и разбито в подножието на оврага далеч долу.
– По дяволите – изстенах, опънах ръце срещу белезниците, които ги държаха зад гърба ми, и отново не стигнах доникъде.
Болезнен вик привлече вниманието ми към Дълбоко гърло в подножието, тъй като тя се размърда, сякаш попаднала някъде между съзнанието и извън него. Тя помръдна малко, тъй като изглеждаше близо до събуждане, а колата засвири шумно, като се измести спрямо несигурното положение, в което я държеше дървото. Сърцето ми подскочи, когато цялата се плъзна няколко сантиметра надясно.
– Не мърдай! – Изревах, пулса ми се ускори, докато погледа ми се преместваше от прегърбеното положение на Дълбоко гърло към фаталното падане, което ни очакваше, ако това нещо се преобърне. А изглежда, че бяхме адски близо до това, ако не внимавахме.
Тя не отговори и изглеждаше, че е загубила съзнание. Благодарим на дявола за това. Не че това ми помогна. Все още бях заклещен тук, вързан и неспособен да избягам от този смъртоносен капан.
Огледах се предпазливо наоколо, опитвайки се да разбера дали имам и най-малкия шанс в ада да се измъкна жив оттук, но дори това малко движение накара метала да заскърца по скалите, когато колата отново се премести.
Стомахът ми се сви и преглътнах силно, безполезния адреналин се разля във вените ми. Бях в капан, вързан и наистина прецакан. И за пръв път през осемнайсетте си години на тази планета имах всички основания да не искам живота ми да свърши.
– Майната му – издишах, защото виждах смъртта си да ме гледа в лицето и този път не изглеждаше, че Мрачния жътвар е склонен да ме пощади.