***
Когато Илайджа се върна малко по-късно, Кейлийн го чакаше.
– Какво става? – Каза той, като едва я погледна, докато влизаше вътре.
– Имам нужда да ме закараш до вкъщи.
Сега той наистина я погледна, а очите му се разшириха от изненада.
– Искаш да се прибереш вкъщи, защото сме се скарали?
Кейлин поклати глава.
– Няма да се прибера у дома, за да остана. Трябва да си взема чантата с всичките ми документи за самоличност и всичко останало.
– О. – Той се усмихна притеснено.
– Но наистина не ми харесва начинът, по който си напуснал апартамента.
Усмивката му избледня.
– Не ми харесва, когато хората се опитват да се карат с мен.
– Не съм се карал, Илайджа. Бях разстроена. Има разлика.
Той въздъхна.
– Нека поговорим за това в колата по пътя, добре?
Тя се поколеба. Дали той просто се опитваше да я накара да замълчи и да се надява, че тя ще остави това, след като тръгнат на път?
Е, може би беше умен, защото когато се качиха в пикапа и започнаха да шофират, Кейлин започна да си мисли, че може би все пак не е имало нищо, за което да си струва да се говори.
И така, Илайджа се беше срещал с момиче в миналото. Всеки има минало.
Той никога не е лъгал за това.
Не се беше опитвал да скрие нещо от нея.
Качиха се на магистралата и той я погледна.
– Дълбоко си се замислила, момиченце. Това ме изнервя.
Тя му се усмихна.
– Съжалявам, че се държах странно за Хейли. Просто беше шокиращо.
– Не те обвинявам, че си се стреснала. Имам предвид, че когато се сблъсках с онзи пич Джейсън, му разбих главата. Така че предполагам, че реакцията ти не е толкова лоша.
Кейлин се засмя.
– Не, не и когато го казваш по този начин.
Той въздъхна.
– Но знам, че трябваше да ти кажа за нея. Работата е там, че не ми харесва да мисля за Хейли. Тя е някак объркана в главата.
– Как така?
Той сви рамене.
– Трудно е да се каже какво точно не и е наред. Беше супер готина, когато започнахме да се виждаме, а след това просто стана мрачна и странна. Дадох и тези ключове, преди да започне да се държи странно.
– Откога се срещаш с нея?
– От време на време, може би шест месеца.
Кейлин усети как в стомаха ѝ се образува възел. Шест месеца звучаха доста дълго. Чувстваше, че има нещо повече в тази история.
– Все още не разбирам какво се е случило.
– Тя обича хаоса. Тя процъфтява в драмата и неща като тази сутрин, когато може да разгневи хората и да се държи така, сякаш няма нищо страшно. Просто ми омръзна от нея, омръзна ми от цялата тази сцена. Тя не е като теб, Кейлин – никога не бих могъл да те накарам да разбереш някой като Хейли.
Останалата част от пътуването беше по-лесна, по-спокойна между тях. Макар че бавно, когато наближиха къщата на родителите ѝ, Кейлин започна да се тревожи. Разбира се, тя беше напълно сигурна, че родителите ѝ няма да са вкъщи, но Дина щеше да е вкъщи.
Справянето с Дина беше почти толкова лошо, колкото с майка ѝ и баща ѝ.
Почти, но все пак не толкова лошо. Кейлин се чувстваше уверена, че ще намери начин да вземе чантата си, ако успее да влезе в къщата и да накара Дина да говори достатъчно дълго.
Те спряха пред къщата и Кейлин с облекчение видя, че колата на Дина всъщност е паркирана на алеята.
– Вероятно трябва да почакам тук – каза Илайджа.
– Да, добра идея. – Кейлин отвори вратата на колата. – Пожелай ми късмет.
– Ще се справиш. Само не приемай никакви глупости.
Тя се засмя и тръгна към къщата. Отначало дори не почука, а само опита дръжката, но тя беше заключена. Тогава позвъни на вратата.
Отвътре се приближиха стъпки, а след това се обади характерният глас на Дина.
– Казаха ми да не те пускам вътре. Така че си тръгвай, Кейлин.
– Трябва да поговоря с теб – каза тя, надявайки се това да не се окаже единственият път, в който малката ѝ сестра е в състояние да се въздържи да не спори.
– За какво трябва да говоря с теб? – Изхили се Дина, но гласът ѝ беше приглушен. – Ти си неудачница. И си луда. Мама не иска да имам нищо общо с теб.
– Просто отвори, Дина. Сериозно. Наистина ли толкова се страхуваш от мен?
Последва дълга пауза и Кейлин се притесни, че наистина и наистина е провалила ситуацията. Ако Дина се обади на майка им, всичко е приключило. Тя никога нямаше да влезе вътре.
Но после чу как ключалката щракна и дръжката се завъртя, докато вратата се отваряше отвътре.
Дина я погледна.
– Какво? – Каза тя.
– Не мога ли дори да вляза?
– Не. – Дина свъси вежди, надничайки през рамото на Кейлин. – Това ли е момчето, за което чух мама и татко да говорят? Казват, че е наистина лоша новина.
Кейлин погледна назад. Илайджа почти не се виждаше да седи в пикапа. Тя отново се обърна към Дина.
– Не се тревожи за него. Той чака в колата.
– Знам, че искаш чантата си, Кейлин. Но не можеш да я вземеш, тя е скрита.
– Това са моите неща, Ди.
– Не ми казвай Ди.
– Тогава престани да се държиш като бебе.
– Майната ти. – Бузите на Дина се зачервиха, а очите ѝ имаха онзи поглед, който Кейлин познаваше – погледът, в който тя е на път да се изгуби.
Кейлин отвори вратата на паравана и Дина я бутна по раменете.
– Не ме докосвай, Дина…
– Не се приближавай, глупава кучко! – Изкрещя Дина.
Но Кейлин все още беше по-голяма и по-силна от по-малката си сестра. Тя си проби път в къщата и тръгна нагоре по стълбите към стаята си, като нямаше особена надежда, че чантата ѝ все още ще е там. Дина я последва, обиждайки я и наричайки я глупава.
– Никога няма да я намериш. Никога. Толкова си прецакана – каза Дина.
Кейлин я игнорира, но след като огледа стаята си на обичайните места, разбра, че може да се окаже невъзможно да намери нещата си. Тя не разполагаше с часове и часове, за да ги търси.
Тя се извърна към Дина.
– Какво искаш? – Попита тя.
– Не знам за какво говориш. Искам да си тръгнеш – да ме оставиш на мира. Остави ни на мира. Нямаме нужда от теб.
– Дай ми нещата и ще те оставя на мира. Лесно. – Кейлин ѝ се усмихна мило.
Дина поклати глава.
– Мама и татко изрично казаха, че ако се прибереш вкъщи, да им се обадиш и да им кажеш и дори да не те пускам в къщата.
– Значи вече си се прецакала. Никога не си била добра в следването на инструкции.
Очите на Дина се присвиха.
– Аз се провалих? Това наистина е добре да идва от теб. Чух ги да говорят за това как си обвинила Джейсън Рейнолдс, че те е изнасилил. Те дори не ти повярваха – собствените ти родители те смятат за такава развратница…
Кейлин направи крачка напред, а очите ѝ блестяха от гняв.
– Кажи още една дума за Джейсън и гледай какво ще ти направя.
Дина се отдръпна, а на лицето ѝ за пръв път се появи несигурност.
– Не ме докосвай! – Проплака тя.
– Предупреждавам те – каза Кейлин. – Не ме интересува какво още ще кажеш, каквато и гадна мръсотия да изсипеш по мой адрес – но ако още веднъж заговориш за Джейсън Рейнолдс, ще те ударя толкова силно, че ще забравиш собственото си име.
Устните на Дина се отдръпнаха от зъбите ѝ като на уплашено куче и тя отново отстъпи назад.
– Не ме докосвай.
– Кажи ми къде са нещата ми, за да мога да си тръгна. Това са моите вещи. Ако наистина толкова силно искаш да ме махнеш от живота си, това е най-бързият начин.
Очите на по-малката ѝ сестра изведнъж заблестяха, докато тя гледаше през прозореца към паркирания отпред пикап.
– Добре – каза Дина, като посочи към него. – Просто искам да се срещна с него.
– Какво?
– Искам да се запозная с лошото момче, заради което си съсипала целия си живот. И ако ми позволиш, обещавам, че ще ти кажа къде е чантата ти.
– Не си играй с мен, Дина.
– Кълна се в Бога. – Тя вдигна дясната си ръка.
Кейлин се взираше в нея, чудейки се какво се опитва да изкара тази малка гад. Винаги имаше някакъв ъгъл, но този не можеше да го разбере. Може би наистина беше просто любопитство, а може би Дина планираше да каже нещо злобно, за да накара Илайджа да се усъмни в Кейлин.
Каквото и да беше, Кейлин трябваше да играе играта. Тя кимна.
– Добре, хайде.
– Не, не искам да излизам навън. Покани го да влезе.
– Защо?
– Защото искам да го поздравя и наистина да поговоря с това момче. А не просто да си говорим, докато той седи в пикапа си. Искам да го разгледам добре. – Тя се усмихна.
– Както и да е. – Отвърна Кейлин и въздъхна. Да бъдеш около Дина дори за няколко минути беше напълно изтощително. Тя не знаеше как момичето живее със себе си.
Явно се е докарала до лудост, помисли си Кейлин, докато слизаше отново по стълбите и махаше на Илайджа от входната врата.
Той слезе от пикапа и предпазливо се отправи към предния двор.
– О, той е сладък – каза Дина откъм гърба ѝ. – Не, всъщност той е много повече от сладък. Той е секси. Не мога да повярвам, че е с теб. Трябва да има нещо ужасно нередно с него.
– Замълчи – отвърна небрежно Кейлин и му махна с ръка към себе си.
Илайджа се огледа наоколо, сякаш очакваше всеки момент да се спусне спецотряд, след което се отправи към къщата. Когато стигна до вратата, Кейлин го пусна да влезе.
– Сестра ми много искаше да се запознае с теб – каза тя и сви рамене.
Назад към част 6 Напред към част 8