***
Илайджа погледна към Дина.
– Аз съм Илайджа. Приятно ми е да се запозная с теб – каза той.
Дина присви мигли към него.
– Аз съм сестрата на Кейлин, Дина. И съм чувала толкова много за теб.
Илайджа погледна към Кейлин.
– Тя се държи наистина зле и странно – каза Кейлин – но ми обеща, че ако ѝ позволя да се запознае с теб, ще ми каже къде е чантата ми.
– Защо искаш да се запознаеш с мен? – Попита Илайджа, като гледаше Дина, сякаш тя беше странен нов вид животно, което никога не беше виждал преди.
– Не знам – каза тя и изведнъж се направи на срамежлива. – Може би защото си нещо като тайнствен човек, а родителите ми се страхуват от теб.
– Страхуват се от мен? – Той погледна към Кейлин. – Тя шегува ли се?
– Не знам какво прави.
Дина наблюдаваше внимателно Илайджа.
– И така, като как се запозна със сестра ми?
Той скръсти ръце.
– Беше на път за Флорида и имаше проблеми с колата, така че я взех.
– Това е толкова романтично – каза Дина, звучейки като стара баба, която одобрява двамата влюбени тийнейджъри.
– Радвам се, че мислиш така – каза и Кейлин. – Сега е твой ред да ми дадеш нещата ми.
Дина се захили.
– Добре. – Тя погледна Илайджа още веднъж и след това изтича нагоре. – Ще се върна веднага! – Извика тя.
Кейлин поклати глава.
– Тя е замислила нещо. Трябваше да отида с нея.
– Просто се успокой. Тя ще вземе чантата ти.
– Да, и вероятно ще вземе нещо от нея.
Не след дълго Дина отново се появи на върха на стълбите, държейки чантата на Кейлин.
– Имам я – каза тя, като я държеше нагоре и се държеше така, сякаш щеше да я пусне.
– Дай ми я, Дина.
– Спокойно – каза Дина. – Ти си такава кралица на драмата.
Тя слезе по стълбите и подаде чантата. Кейлин я отвори и веднага я претърси за всичките си важни неща. Училищната ѝ лична карта и шофьорската ѝ книжка бяха там, както и кредитните ѝ карти, ключовете за общежитието, всичко изглеждаше на мястото си.
С изключение на останалите ѝ пари в брой.
Не ѝ бяха останали много, но бяха повече от нищо.
– Ти ли взе парите от чантата ми? – Погледна нагоре Кейлин.
Дина поклати глава, сякаш Кейлин е луда само при това предположение.
– Не, мама и татко имаха чантата ти. Може би те са ги взели.
– Не мисля така – каза Кейлин и я погледна. – Мисля, че ти си ги взела.
– Сега виждаш защо я нарекох кралица на драмата – каза Дина на Илайджа.
Той я наблюдаваше с леко изражение на забавление.
– Можем ли вече да тръгваме? – Каза той, обръщайки се към Кейлин.
Но Кейлин наблюдаваше сестра си, без да харесва победния поглед, който се бе изписал на лицето на Дина.
– Не знам какво си замислила, но съм сигурна, че е нещо подло – каза Кейлин. – И не си ме заблудила.
– О, Кейлин, наистина трябва да накараш Илайджа да те предаде в добра психиатрична клиника, както мама и татко бяха планирали да направят, преди да избягаш.
Кейлин погледна към Илайджа, за да види дали ѝ вярва, но изражението му беше напълно нечетливо.
– Трябва да се махна от нея – каза Кейлин. – Хайде да вървим.
– Довиждане сега и не се връщай скоро! – Извика Дина, докато си тръгваха.
Щом се качиха в колата и потеглиха, Кейлин започна да се тресе неудържимо. Къщата се отдалечаваше в далечината, докато тя се опитваше да се овладее.
– Не мога да повярвам какъв ужасен човек е тя.
Илайджа се ухили.
– Там, откъдето идвам, тя не е ужасен човек.
– Тогава каква е тя?
– Разглезена.
Кейлийн се засмя.
– Да, тя е разглезена. Но ти не виждаш колко противна и отмъстителна е тя. Нещата, които казва, когато никой не е наблизо…
Илайджа погледна.
– Какви неща казва?
– Ами, каза ми, че съм курва и че Джейсън не ме е изнасилил.
Ръцете на Илайджа се стегнаха върху волана, а в челото му започна да се усеща равномерен пулс.
– Ако тя беше мъж…
– Да, ама тя не е мъж. Но тя е толкова голям кретен, колкото и всеки друг мъж. И аз не и се доверявам. Връщането на чантата беше почти прекалено лесно.
– Виж, тя се забавляваше – каза Илайджа – но това вече свърши. Ти си свободна и чиста.
– Да, предполагам, че си прав – каза Кейлин. – Няма да и дам удовлетворението дори да си помисля за това, което ми каза.
– Добре. – Той ѝ се усмихна.
През останалата част от пътуването до вкъщи нещата между тях бяха много по-добри. Говореха си, шегуваха се и започнаха да планират вечерята. Илайджа искаше да поръча пица от близкото заведение, но от мисълта за нея на Кейлин все още ѝ ставаше лошо. Тя не му каза защо е толкова против пицата. Колкото по-малко знаеше за подробностите от нощта, в която е била изнасилена, толкова по-добре.
Достатъчно лошо беше, че пицата и причиняваше ретроспекции.
Все още обсъждаха дали да си вземат китайска храна, или може би бургер, когато слязоха от колата и се отправиха към жилищната сграда.
Изражението на Илайджа стана леко притеснено, когато стигнаха до входната врата на комплекса и той видя, че тя е леко открехната.
– Хм, тази е оставена отворена. – Той завъртя дръжката и вратата се отвори.
– Може би някой е излязъл и не му се е искало да си вземе ключовете – каза тя.
– Да – отвърна той, не съвсем убеден или щастлив от това. – Но в някои отношения това е наистина съмнителен квартал. Не искам всички тези безхаберници да имат достъп.
Тръгнаха нагоре по стълбите и когато наближиха апартамента му, нещо започна да им се струва странно.
– Какво е това – каза тя, като вече знаеше, че и той е предупреден за това.
– Шшшш… – Каза той, като отново сложи пръст на устните си. И тогава извади пистолета си. Кейлин дори не знаеше, че той все още го носи със себе си.
Кръвта ѝ сякаш се бе превърнала в лед.
Не можеше да повярва, че гледа как приятелят ѝ вади истински пистолет и се качва на горния етаж на апартамента, който споделяха, сякаш някой друг с оръжие можеше да ги чака.
Той се обърна към нея.
– Задръж за секунда, за всеки случай.
Тя не отговори, просто увисна на парапета, чакайки и надявайки се да не започне да чува звука на изстрелите, които отекват.
Илайджа измина останалата част от пътя нагоре. Тя го видя да завива зад ъгъла и да изчезва, а после той изпусна поредица от гневни ругатни. Ужасена, тя известно време не каза нищо, но после настъпи тишина и тя се притесни, че се е случило нещо лошо.
– Илайджа? – Извика тя нервно.
– Безопасно е – отвърна и той. – Можеш да се качиш!
Бавно тя измина остатъка от пътя по стълбите и след това се озова в апартамента. Илайджа беше оставил вратата отворена и още щом видя кухнята и хола, разбра, че е бил ограбен.
Чекмеджетата бяха издърпани и вещите бяха разхвърляни безразборно по пода на апартамента. Беше ясно, че някой е обискирал жилището.
Илайджа излезе от спалнята, лицето му беше бледо.
– Какво стана? – Попита тя. – Какво са взели?
Изглеждаше така, сякаш е в състояние на шок.
– Всичко. Парите ми са изчезнали. Имах десет хиляди долара и тези пари ми трябваха за дълго време – докато успея да започна нещо ново. Той облиза устните си.
– В джоба си имам само пари, които да ми стигнат за Бог знае колко време.
Тя преглътна.
– Ще се справим с това, Илайджа.
Изведнъж изражението на лицето му потъмня и очите му придобиха луд блясък.
– Ебати Джей Ди, този глупав дегенерат.
И тогава Илайджа се обърна и избяга от апартамента.
Кейлин тръгна след него.
– Какво? Къде отиваш, Илайджа?
Той тръгна надолу по стълбите.
– Не искаш да видиш това! – Изкрещя той. – Остани тук горе.
Но тя не можеше да го остави да отиде и да направи нещо лудо, докато все още беше толкова емоционален след обира. Тя го последва чак до мазето. Когато стигна до дъното, видя как Илайджа ритна вратата и я разцепи, докато тя летеше навътре.
Джей Ди седеше на дивана по бельо и спортна фланелка, с вдигнати крака, и пиеше бира. Той скочи на крака и бирата падна на килима, като пяната се разпиля по килима. Очите на Джей Ди бяха широко отворени като чинии, когато Илайджа се затича към него с пистолет все още в ръка.
Той го хвана за ризата и го разтърси. По-малкият мъж изпищя и падна на колене.
– Господи, Илайджа! Не ме убивай, дяволе!
– Мислиш, че можеш да ме ограбиш ли, глупако? – Изкрещя Илайджа. – Кажи ми къде са парите ми, преди да взема този пистолет и да ти избия зъбите.
– Не знам за какво говориш. Да те ограбя? Кога съм те ограбил? Казах ти, че ще ти дам трите хиляди веднага щом…
– Не говоря за трите хиляди. Говоря за десетте хиляди, които открадна току-що. Не съм идиот, Джей Ди, ти си единственият, който знаеше, че съм се върнал и колко пари държа наоколо.
Кейлин стоеше точно пред вратата и наблюдаваше лудостта.
– Илайджа, моля те, спри – каза тя. – Моля те. Не го наранявай.
Ужасените очни ябълки на Джей Ди се обърнаха към Илайджа.
– Слушай момичето си, човече. Не ме наранявай заради някакво недоразумение. Обещавам, че не съм направил нищо.
Илайджа се надвеси над него, внезапно колебаещ се. А после пусна фланелката и Джей Ди се свлече на килима, задъхан.
– Моля, моля – просто спрете – молеше тя.
Илайджа се приближи до нея и я обгърна с ръце.
– Не трябваше да слизаш тук. Казах ти.
– Това не е той. Не мислиш ли, че може да е била Хейли? – Прошепна тя.
Той се отдръпна, гледайки я с объркване.
– Хейли? Мислиш ли, че тя е направила всичко това там горе?
– Хейли смята, че ти си я предал. Може би е искала да си отмъсти или нещо подобно.
– Ти не я познаваш – каза Илайджа и поклати глава. – Тя е луда, но не би направила подобно нещо.
– Откъде знаеш?
– Джей Ди дължи пари на целия град. Има основателна причина да пусне някакви бандити да вземат всичките ми вещи, за да не му счупят краката.
– Не съм пускал никого вътре – проплака Джей Ди.
– Майната му – каза Илайджа. – Хайде, да се махаме оттук. – Обърна се обратно към Джей Ди и го погледна надолу. – Разбиха вратата ми, за да влязат вътре. По-добре да я поправиш, докато се прибера тази вечер.
– За колко време?
– Не знам, до няколко часа. Просто го направи.
– Илайджа, хайде…
Илайджа го погледна строго и Джей Ди кимна с примирение.
– Можеш и да ги накараш да ти поправят вратата, докато са в това – каза Илайджа, а после хвана Кейлин за ръка и тръгнаха заедно.
Назад към част 7 Напред към част 9