***
– Какво прави той тук? – Прошепна Илайджа, а вената на челото му пулсираше.
– Илайджа, той ходи на училище тук. И сигурно слиза долу в кафенето, за да се нахрани. Това не е престъпление.
– Що се отнася до мен, той извършва престъпление само с дишането си.
– Хайде – каза тя и го хвана за ръката. – Трябва да отидем да вземем нещата ми.
Илайджа я погледна, без да помръдва от мястото, на което стоеше.
– Опита ли се да се свърже с теб?
Тя отмести поглед от проницателния му поглед.
– Илайджа…
– Кажи ми истината, Кейлин.
– Сега не е моментът. Ние не сме тук за това.
– Може би трябва да бъдем. Просто отговори на въпроса. Това е прост въпрос. Опитвал ли се е да се свърже с теб?
– Писа ми – въздъхна тя. И тогава си помисли за онзи ден, когато той я хвана за китката и как тя се опита да се отдръпне, но Джейсън продължи да я стиска.
Погледът на Илайджа се беше засилил.
– Той ти писа?
– Моля те, не се ядосвай.
– Не се ядосвам. Просто съм гладен.
А после тръгна с бърза крачка към сградата, в която току-що бяха влезли Джейсън и приятелите му.
Кейлин го последва, като се опитваше да го убеди да не влиза там. Той се движеше толкова бързо, че тя едва успяваше да го настигне, без да се затича.
– Илайджа, моля те.
– Само ще хапна набързо.
– Не прави сцени. Все още си в предсрочно освобождаване.
– Аз? Да правя сцени? – Той се засмя, сякаш беше луда, че изобщо е предложила такова нещо.
Влязоха в сградата и той се поколеба, наблюдавайки накъде отиват другите ученици. Филтрираха се надолу към кафенето и Илайджа направи своя ход, като се смеси с тълпата. Кейлин тръгна с него, без да знае какво друго да прави.
Когато стигнаха до кафенето, Илайджа бързо огледа помещението.
Кейлин забеляза Джейсън почти в същия момент, в който и Илайджа, само че Илайджа се насочи към него толкова бързо, че тя отново беше изненадана.
Джейсън беше на опашката и чакаше за храна зад няколко други ученици. Един от приятелите му беше до него и те си говореха, без да обръщат внимание на случващото се около тях.
Илайджа се движеше точно зад тях на опашката, а Кейлин се отдръпна на няколко крачки, като нервно въртеше ръце, докато по челото ѝ избиваше пот.
Илайджа потупа Джейсън по рамото и той се обърна, за да види кой е това. Вероятно очакваше да види другия си приятел, но когато разбра, че е Илайджа, изражението на Джейсън се промени напълно.
Той беше едновременно шокиран, но и ядосан. С него беше приятелят му и може би това го правеше по-смел.
– Какво искаш? – Каза Джейсън.
– Просто те поздравявам.
– Не трябва ли да си в затвора или нещо подобно?
Илайджа му се усмихна.
– Не, освободен съм за добро поведение. Но това може да се промени всеки момент.
Приятелят на Джейсън погледна неспокойно към Илайджа, после отново към Джейсън.
– Кой е този пич? – Попита той тихо.
Джейсън не откъсна поглед от Илайджа, докато отговаряше.
– Той е някакъв неудачник, бивш затворник, който притеснява Кейлин.
Кейлин срещна погледа на Джейсън със своя и пристъпи напред. Тя нямаше да накара Джейсън да си мисли, че може да не харесва Илайджа.
– Той не ме притеснява, Джейсън. Ти го правиш.
– Точно така, Джейсън – каза Илайджа и сгъна ръце. – Ти пречиш на моето момиче.
Бузите на Джейсън пламнаха в червено.
– Какво ще кажеш да се обадя на ченгетата и да те изкарат от кампуса още сега, шибан неудачник?
Приятелят му се размърда нервно.
– Спокойно, Джей.
– Да, успокой се, Джей – каза Илайджа, пристъпи напред и разпери ръце. Раменете му сякаш се разшириха. Въпреки че беше по-малък от Джейсън, той някак си изглеждаше по-голям. Беше като оптическа илюзия.
Джейсън изучаваше Илайджа, сякаш той беше чужд вид – извънземен. Джейсън сякаш не можеше да разбере кой е този човек, който се осмели да се изправи срещу него.
– Нямаш представа с кого се чукаш, приятелю – каза тихо Джейсън. – Ти не ме познаваш.
– Може би не – каза Илайджа. – Но ето каква е разликата между теб и мен. Аз вече съм бил в затвора и нямам нищо против да се върна.
– И ще се върнеш – каза Джейсън. – Ти винаги ще бъдеш губещ, приятелю, а аз винаги ще бъда победител.
Илайджа направи още една крачка към него и сега напрежението във въздуха беше толкова заредено, че Кейлин буквално го усещаше. Нещо щеше да се случи – нещо лошо.
– Стой далеч от Кейлин – каза Илайджа, гласът му беше дълбок и нисък, като заплашителен тътен на гръмотевица в небето.
Адамовата ябълка на Джейсън се поклати и устните му потрепнаха.
– Да?
– Да. А сега се обърни обратно и се престори, че не си ме виждала, кучко.
Двамата продължиха да се гледат като два питбула, готови да се хвърлят един върху друг. Приятелят на Джейсън го хвана за ръката.
– Хайде, Джей, не си заслужава. Този клоун иска да си навлече неприятности.
Накрая погледът на Джейсън се размърда и той погледна към пода, раменете му увиснаха. Той погледна веднъж към Кейлин, изражението му беше злорадо и наранено, преди да се обърне от тях.
Някои от другите ученици го наблюдаваха и Кейлин се притесняваше, че нещата ще продължат да се развиват, ако не изведе Илайджа по дяволите оттам.
– Хайде, трябва да вървим – каза тя, хвана го за ръка и го повлече към стълбите.
– Трябваше да го смачкам – каза Илайджа и я последва със съжаление.
Изкачиха се по стълбите и се върнаха навън.
– Илайджа, не можеш да се справяш с нещата по този начин. Трябва да спреш да се опитваш да решаваш всеки проблем с насилие.
– Не решавам всеки проблем с насилие.
– Сигурен ли си в това?
– Когато тоалетната ми се счупи, не я бия, а я поправям. – Той ѝ се усмихна, изведнъж се върна към старото си аз. Изглежда, че поне за миг се е отървал от гнева си.
– Ти си луд.
– Но ти го обичаш.
Обичам, помисли си тя. Бог да ми помогне, обичам го.