***
Илайджа облиза устни и бавно почеса брадичката си.
– Точно сега планирам само да прекарам малко хубаво време насаме с моето момиче. А ти сякаш разваляш това.
Гейб пъхна ръце в джобовете на дънките си.
– Хубаво място. Отдавна не съм бил тук, нали?
– Никога не си бил тук.
– И ти никога не си ме канил.
– О, добре. – Илайджа отново сви рамене.
Кейлин не знаеше какво да прави. Тя стоеше между тях и се чудеше за какво става дума. Ръцете ѝ се въртяха една срещу друга, докато се опитваше да измисли нещо, което да каже, някакъв начин да намали напрежението. Но това очевидно се отнасяше далеч назад, а тя не знаеше историята им.
Баща му се усмихна.
– Знаеш ли, съмнявам се, че щеше да си позволиш това място, модерния телевизор и всички тези хубави неща, ако не работеше с Джейк.
– И по този начин с теб – отвърна Илайджа.
– Точно така. Работиш за мен, сине. – Гейб отново се обърна с лице към него и Кейлин видя, че изражението му е станало много напрегнато.
Плашещо.
– Не мисля, че работя – каза Илайджа, ръцете му все още бяха сгънати, но раменете му бяха стегнати, а вратът – твърд. – Мисля, че това свърши, когато Джейк ме натопи.
– Той направи това, което смяташе, че трябва да направи за твое добро.
– Значи си съгласен с това, което направи? – Каза Илайджа.
– Не съм казал, че съм съгласен с него, само че той е смятал, че ти помага.
Илайджа се засмя без чувство за хумор.
– Джейк мислеше, че ме хваща в капан. Но не се получи, защото той го прецака – както обикновено.
Гейб пристъпи по-близо до сина си.
– Може би си мислиш, че си истински твърд мъж, защото си изкарал няколко долара, излежал си малко присъди и това момиче тук вярва, че си крал гащи.
Илайджа се засмя по-силно.
– Добре, това е.
– Да – каза Гейб и се приближи още повече. Присъствието му се беше трансформирало от глуповато изглеждащ провинциалист в нещо по-скоро като опасен хищник. – Може да си мислиш, че си твърд, момче, но не знаеш какво е твърдост.
Илайджа го погледна отстрани, сякаш отегчен, неподвижен. Но челюстта му потрепна от едва сдържана ярост.
– И ти ще ми покажеш какво е твърдост?
– Не искам, но ако ме принуждаваш…
– Ами не ми позволявай да те спирам. Направи това, за което си дошъл тук. – Илайджа все още изглеждаше отпуснат, облегнат на стената със скръстени ръце. Но Кейлин усещаше, че той е готов да действа, както и баща му.
– Дойдох тук, за да се опитам да те вразумя. Не позволявай това нещо – това недоразумение – да излезе извън контрол. Направи това, което е правилно, и седни с Джейк, за да се разберем.
– Няма да седна с него.
– Предупреждавам те, Илайджа – каза Гейб. – Ако се опиташ да си отмъстиш, ще има ад, който ще си платиш с мен. А знаеш, че не отправям празни заплахи, момче.
– Вече те чух.
За кратка секунда Кейлин беше сигурна, че ще се случи нещо ужасно. Баща му щеше да извади пистолет, нож или може би просто щеше да нанесе удар.
Но точно когато изглеждаше неизбежно, че ситуацията ще избухне в насилие, раменете на Гейб се спуснаха и той въздъхна, изглеждайки победен. Обърна се към Кейлин.
– Знам, че не се познаваме, което е срамно. Но може би ще успееш да го вразумиш. Той очевидно се грижи за теб…
– Остави я настрана – каза Илайджа.
Очите на Гейб срещнаха нейните и се задържаха, а Кейлин кимна веднъж.
– Ще говоря с него.
– Благодаря ти. – После се обърна на пета и си тръгна, без да погледне назад. Вратата се хлопна зад него, докато си отиваше.
Илайджа бързо я заключи отново, а после въздъхна облекчено.
– Какво беше това? – Попита Кейлин. – Това наистина ли беше баща ти?
– Да, това беше татко. Малко странно, а? – Усмихна ѝ се Илайджа малко тъжно. – Казах ти, че не съм имал нормално детство, Кейлин.
– Да, но това е нещо съвсем друго. Ти работиш за него? Той е… знаеш ли… той също е престъпник?
Илайджа прокара ръка през косата си.
– Не обичам да говоря за това или дори да мисля за него, наистина. Но татко е този, който ни вкара в този живот, научи ни на въжетата и той е голяма част от причините, поради които смятах, че трябва да напусна щата, за да се измъкна от всичко това.
– Сега разбирам много повече – каза Кейлин. – И мислиш ли, че той е знаел какво планира да направи брат ти?
– Честно казано, татко вероятно е бил този, който е измислил идеята и е казал на Джейк да я осъществи. Джейк винаги е бил малкият му любимец, този, който смята, че татко не може да сгреши. Джейк винаги го е боготворял, винаги е искал да го накара да се гордее с него. Предполагам, че най-накрая желанието му се е сбъднало.
Кейлин беше напълно шокирана от връзката, която беше видяла между Илайджа и баща му. Бяха по-скоро приятели, а може би врагове, които се съревноваваха на някакво първично ниво, което просто не изглеждаше правилно. Нито един баща, когото беше виждала, не се държеше и не говореше по този начин със сина си.
– Но какво да кажем за онези заплахи, които отправи в края? – Каза Кейлин. – Би ли те наранил някога?
Изражението на Илайджа стана твърдо, а вената на челото му започна да пулсира.
– Ако се опита да ме нарани, ще получи неприятна изненада от това, което ще му се върне.
Тя протегна ръка и докосна нежно предмишницата му.
– Моля те, не се забърквай отново в неприятности, Илайджа. Ти си в предсрочно освобождаване, не можеш да си позволиш да имаш повече такива проблеми.
Тялото на Илайджа се отпусна, докато я гледаше.
– Удивително е, но те познавам от по-малко време, отколкото почти всеки друг в живота ми. И въпреки това ти се грижиш за мен повече от всички останали, взети заедно.
Тя се усмихна, тялото ѝ се затопли, когато той протегна ръка и я хвана за ръката, като нежно я придърпа към твърдото си тяло. А след това я придърпа за дълга, бавна целувка.
Устните му бяха като огън и когато тя затвори очи, видя как плажът е изгорен от слънцето. Бял плаж с прашен пясък, а жълтото слънце високо в небето хвърляше огън върху всичко наоколо. Морето беше яркосиньо, като скъпоценен камък, който блестеше под него.
– Да – прошепна тя, когато Илайджа спря да я целува за миг.
– Да, какво?
– Да, прав си. Наистина ми пука ужасно много. – Тя отвори очи и се вгледа в очите на Илайджа.
Ръцете му бавно се спуснаха към бедрата ѝ, докато кривата му усмивка се върна.
– Не знам. Може би всичко това е просто измама, защото се интересуваш от връзките ми.
– Връзки?
– Да, аз съм наистина голям играч по тези места. Искам да кажа, че ако искаш да ядеш на най-добрата маса в „Роуд Хаус“ на Джони или искаш да знаеш откъде да си купиш краден iPhone 5, аз съм твоят човек. И знаеш, че ако се доближиш до мен, всичко това ще бъде твое.
Кейлин се засмя.
– Ти си го разбрал, Илайджа. Търся връзките ти.
– Но всичко е наред – каза той, прокара ръка зад гърба ѝ, до шията ѝ, а след това пъхна пръсти в косата ѝ и отново я притегли към себе си. – Няма да те съдя за това, ако ти не съдиш мен.
– Никога няма да те съдя. – Усмивката ѝ избледня. – Аз не те съдя.
– Знам. – Той я целуна и този път беше мека, но после бавно ставаше все по-силна. Преди Кейлин да се усети, той я беше хванал за ръка и бавно я водеше към спалнята.
Целуваше я дълго, устните му се задържаха, сякаш я поемаха, изпиваха я.
А после се съблякоха един друг.
Тя не можеше да спре да поставя ръцете си върху него, беше напълно и напълно възхитена от невероятното му тяло.
Хладна кожа, обгърната в сянка, с достатъчно светлина, която проникваше от прозореца, за да види как мускулите на Илайджа работят, докато той се качва върху нея.
А после всичко беше тъмно, светлина, сянка и тя отново затваряше очи. Зад очите ѝ слънцето печеше все по-силно. Палеше, горещината подпалваше пясъка и тя викаше, защото се чувстваше невероятно, докато водата експлодираше срещу плажа, вълните се мятаха и разбиваха на брега.
Назад към част 13 Напред към част 15