***
Няколко часа по-късно Кейлин приключваше да разказва на Алисия историята, която започна с изнасилването на Джейсън в апартамента му и завърши с това, че Илайджа скъса с нея и я отпрати.
Кейлин най-накрая беше разказала всичко и беше облекчение да каже всичко, да каже истината и поне веднъж да не се сдържа. Въпреки че знаеше, че не може да се довери напълно на Алисия, беше невъзможно да не ѝ каже всичко.
Сякаш беше готова да се пръсне, а Алисия беше забила иглата и беше пробила балона, който държеше всичко в нея.
Алисия почти не беше задала нито един въпрос, но сякаш държеше на всяка дума.
Когато всичко свърши и Кейлин се разплака, Алисия я потупа по рамото.
– Благодаря, че ми се довери, Кейлин. За мен е много важно, че ми разказа всичко това.
Кейлин въздъхна и избърса очите си. Тя седеше на леглото си, а Алисия беше до нея.
– Имах нужда да кажа на някого. Всичко това ме убиваше, всичко това… седеше в мен. – Тя притисна ръка към стомаха си, натискайки силно. – Беше като оловна топка, растяща и растяща, разширяваща се, докато не можах да го понеса повече.
– Вече е навън – каза Алисия. – Иска ми се да ми беше казала за Джейсън, когато се случи. Той трябваше да е в затвора точно сега.
– Знам. Но аз се страхувах. А след това всичко излезе извън контрол с Илайджа и… – тя се отдръпна, без да знае какво друго да каже.
Алисия стана от леглото и се поразходи малко.
– Радвам се, че си избягала от Илайджа.
Чуването на тези думи я нарани.
Кейлин ги почувства като удар в корема.
– Не знам. Да си далеч от Илайджа е трудно. Просто искам да чувам гласа му. Това е всичко.
– Но ти знаеш, че той е лош човек, нали?
– Искам да кажа… знам, че има много проблеми.
– Проблеми? Човекът е далеч отвъд това да има просто проблеми. Той е престъпник. Направил ти е услуга, когато е скъсал с теб тази сутрин и те е изгонил.
– Знам, че звучи зле, но ако го познаваше…
– Ама хайде – издекламира Алисия. – Сега звучиш като всяка друга бита жена, която продължава да търси следващия мъж, който да я превърне в жертва отново и отново.
– Илайджа никога не ме е наранявал.
– А не е ли? Не те ли изложи на опасност, когато излъга полицай точно пред теб, носеше пистолет, нападна съседа си, преби Джейсън и всички останали безумни неща, за които ми разказа?
Кейлин кимна премирено.
– Предполагам, че е така.
– Знам, че е така. – Алисия посочи надолу към Кейлин. – А сега си отново там, където ти е мястото – в училище, с приятелите си, които се грижат за теб. Това е хубаво.
– Да, знам – подсмръкна Кейлин.
– И няма да позволя на Джейсън или Илайджа да се доближат до теб на по-малко от десет метра отново. Трябва да се върнеш към грижите за себе си и да изградиш самочувствието си, така че нито едно гадно момче да не си помисли, че може да те ловува някога отново.
Кейлин кимна, но вътрешно се съпротивляваше на мисълта, че Илайджа и Джейсън някога могат да бъдат споменати на един дъх. Все пак разбираше защо Алисия вярва в това и знаеше, че Алисия няма да разбере разликата, дори ако Кейлин успее да обясни по някакъв начин колко прекрасен и грижовен е бил Илайджа през времето, което са прекарали заедно.
Освен това това нямаше значение. Илайджа я беше отпратил и затова вероятно беше по-добре да го отпише. Ако го омаловажаваше, ако продължаваше да си повтаря, че е изгубила шанса си за любовта на живота си, от това само щеше да се чувства по-зле.
Вместо това щеше да се опита да остави Илайджа в миналото и да не мисли за него.
В крайна сметка болката щеше да отшуми. Споменът за него щеше да избледнее.
– Един ден дори няма да можеш да си спомниш как изглеждаше Илайджа – каза Алисия, сякаш четеше мислите на Кейлин. – Някой ден просто ще си спомняш за него и ще се чудиш какво, по дяволите, си мислила. Ще станеш майка, ще имаш невероятен съпруг и деца и просто ще благодариш на Бога, че не си била достатъчно глупава, за да се забъркаш с този неудачник.
– Той не е неудачник – каза Кейлин.
– Не го защитавай. Не защитавай нито един от тях.
– Той не е неудачник, Алисия. Кейлин срещна непоколебимо погледа на приятелката си.
Най-накрая Алисия отстъпи.
– Добре. Той не е неудачник. Въпросът е, че трябва да продължиш напред.
– Съгласна съм. Разбирам го, наистина го разбирам. Можем ли просто да спрем да говорим за това сега? Или просто искаш да ме видиш как плача отново? Не мисля, че са ми останали сълзи.
Алисия се засмя.
– Ела тук. Позволи ми да те прегърна, глупачке.
И тогава те се прегърнаха.
– Благодаря – каза и Кейлин.
– Не се притеснявай – отвърна Алисия.
Да не се притеснявам, помисли си Кейлин. Не би ли било хубаво? Дали някога ще дойде ден, в който отново ще може да не се притеснява? Или това щеше да бъде новият ѝ живот – пълен с болка и загуба и с приятели, на които искаше да се довери, но не можеше да бъде сигурна в това. Всички сякаш имаха планове и цели и нито един от тях не вземаше под внимание това, което искаше или от което се нуждаеше Кейлин.
Само Илайджа изглеждаше загрижен за нея и само за нея.
Но той си отиде. Отиде си и това е.
Назад към част 4 Напред към част 6