***
Когато това свърши, те отидоха в спалнята и легнаха заедно, все още голи. Телата им бяха меки и топли, но нямаше онази неспокойна, тревожна енергия, която присъстваше по-рано през нощта.
– Не мисля, че някога през живота си съм се чувствала толкова спокойна – каза Кейлин, докато сънливо прокарваше пръсти по гърдите му.
Илайджа погали нежно косата ѝ.
– Аз също. Предполагам, че може би дори не знаех какво означава да се чувстваш отпуснат. Това е нещо съвсем ново за мен. – Той се засмя.
– Какво е толкова смешно?
– Никога не съм си и помислял, че подобно нещо е възможно. Никога не съм мислил, че ще срещна някой като теб.
– Защо не?
– Просто нещата тук не стоят по този начин. Не съм израснала с романтика, кученца и сладолед. Всичко беше мръсно, мрачно и грубо. Винаги трябваше да се боря за всяко едно нещо, от което се нуждаех в живота. Но някак си при нас е съвсем различно. Сякаш съм отворил врата и тя ме е пуснала в някакъв нов свят. Свят, който изглежда същият като стария, но е напълно различен.
– Може би всеки от нас е попаднал във вселената на другия по случайност.
– Или може би е било съдба – каза Илайджа.
– Не ме интересува какво е било. Интересува ме само, че сега сме заедно.
– А утре? – Попита той.
Тя въздъхна, слушайки биенето на сърцето му, докато полагаше глава срещу него.
– Утрешният ден вече е тук. И ние все още сме заедно, Илайджа.
– Ето защо ходиш в това добро училище – засмя се той. – Ти си толкова умна.
Тя вдигна поглед към него.
– Мисля, че понякога просто чакаш да се случи следващото лошо нещо.
– Да, това звучи точно така.
– Но може би този път няма да се случи нищо лошо.
– Винаги се случва нещо лошо.
Тя вдигна глава и се приближи до лицето му.
– Наистина ли вярваш в това?
Той кимна бавно.
– Имам житейски опит, който го потвърждава.
– Сега това е новият свят, Илайджа. Това, което се е случило в миналото, няма значение. Важно е какво ще направим след това.
Той нежно я погали по бузата, а изражението му се промени от сериозно на мило.
– Това е, което обичам в теб, момиченце. Ти си невинна.
Тя седна и направи физиономия.
– Аз не съм толкова невинна.
– Добре, каквото кажете, мис Спиърс.
– Замълчи. – Тя закачливо го плесна по ръката.
– Върни се тук. Искам да останеш в прегръдките ми цяла нощ.
Кейлин легна обратно, сложила глава на гърдите му. И тя лежа така до края на нощта, като спа толкова спокойно, че не се събуди, докато слънцето не изгря на следващия ден.
Когато тя отвори очи и се опита да си спомни как, по дяволите, се е озовала там, Илайджа вече беше станал от леглото и беше в банята.
И тогава всичко се върна в съзнанието ѝ – барът, питиетата, пътуването до дома, невероятният секс, всичко.
Помисли си за Алисия и Нели – беше им писала бързо по време на пътуването до вкъщи, за да ги увери, че е добре. Но те вероятно и бяха отговорили.
Стана от леглото и отиде в хола, където намери захвърлената си чанта с телефона вътре.
В него пишеше, че има шест нови съобщения.
Когато Кейлин ги погледна, само един беше от Нели. В него пишеше само:
„Забавлявай се, но бъди в безопасност.“
След това имаше четири съобщения от Алисия. Първият текст гласеше:
„Сериозна ли си????“
Минута по-късно и още един:
„Това е лоша идея, Кейлин.
Значи просто ще ни оставиш да висим?“
И после последният текст, няколко минути по-късно.
„Трябваше да знам, че ще се върнеш при него. Никога не трябваше да вярвам на нищо от това, което каза.“
Последните няколко текста наистина бодяха, но Кейлин се опита да не им позволи да я завладеят. В края на краищата Алисия беше пила и вероятно просто беше наранена по това време. Вероятно сега не изпитваше толкова силни чувства, колкото тогава.
Но шестият текст наистина накара стомаха ѝ да се свие.
Шестият текст беше от Джейсън.
„Ще държа да изпълниш обещанието си.“
Това беше всичко, което беше написал. Беше изпратен в три часа сутринта, което само по себе си беше ужасяващо. Но идеята, че той все още мисли за нея и се опитва да спази споразумението им, дори след като тя му беше казала, че няма намерение да го спазва, я накара да изскочи от кожата си.
Нима Джейсън не можеше да разбере, че тя няма интерес да го види отново на живо, камо ли да се опитва по някакъв начин да се върне към връзката им? Разбира се, че не можеше, защото Джейсън беше луд. Джейсън беше изнасилвач.
Може би Илайджа е прав, помисли си тя. Може би лошите неща ще продължат да се случват. Може би животът наистина е такъв.
Илайджа се появи в коридора, докато тя прибираше телефона си в чантата. – Здравей – каза той и се усмихна малко несигурно. – Всичко наред ли е?
По някаква причина тя се чувстваше виновна, въпреки че не беше направила нищо лошо.
– Да, всичко е наред. Как спа?
Той продължи да я гледа дълго, сякаш знаеше, че тя се опитва да смени темата. Илайджа беше без блуза, носеше само боксерки и изглеждаше великолепно, както винаги. Моделът на бельо на „Калвин Клайн“ нямаше нищо общо с него.
– Спах страхотно – каза той. – Събудих се с усещането, че съм крал на вселената.
– Какво ще правиш днес?
– Вися с теб. – Той се усмихна.
– Сериозно, Илайджа.
– Искам отново да останеш тук с мен – каза ми той.
– Тази вечер?
– Всяка вечер.
Тя едва не изпусна чантата си от шок.
– Илайджа…
– Говоря сериозно. – Той се приближи до нея, а усмивката му се разтегли в още по-голяма. – Не ми казвай, че не си мислила за това.
– Разбира се, че съм. Но ти ме изгони, помниш ли?
Той я взе в прегръдките си и тя веднага се разтопи в него.
– Бях идиот. Мислех, че вече сме го разбрали снощи.
– Не можеш да ми направиш това.
– Какво да направя? – Каза той, целувайки я нежно по шията, от което я побиха тръпки.
– Да си играеш с ума ми. Първо ми казваш да остана, после ми казваш да си тръгна, а сега отново искаш да се върна. Това е лудост, Илайджа. Ти си навсякъде.
– Поправка. Аз бях навсякъде. – Сега той се наведе и целуна горната част на гърдите ѝ, от което по раменете, гърдите и ръцете ѝ изникнаха ледени тръпки.
– Илайджа! – Изпищя тя.
– Сега знам какво искам и няма да позволя на нищо и никого да застане на пътя ми.
– Ами училището? – Попита го тя.
– Какво за него?
– Как ще ходя в клас? Вече се върнах в училище и тъкмо започвам да наваксвам.
– Ще те закарам. Можеш да пътуваш с влака от време на време. Съвсем скоро ще ти купим кола и тогава ще можеш да шофираш сама. Това е новото нещо, наречено пътуване до работа.
– Не знам. Наистина ли говориш сериозно?
– Да, сериозно.
– И опасността е отминала?
Той облиза устни и усмивката му за миг изчезна.
– Опасността не е точно изчезнала. Просто сега е различно.
– Как така?
– Сега аз съм опасният – каза и той.
Назад към част 8 Напред към част 10