ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – книга 3 – Разплатата Част 37

СЕТ

Кайли се притисна към мен, докато аз лежах на пясъка. Моята група се забавляваше на двайсетина метра, а Кайли изглеждаше нетърпелива да започне партито. Но тя не искаше да го направи тук. Не и с публика. Може би затова все още не бях предложил.
Устата ѝ се спусна по голите ми гърди и тя дръпна колана ми, за да го разкопчае. Със силата на пълната луна, която пулсираше във вените ми, и лунното затъмнение, което се приближаваше все повече, бях сведен до най-основните си инстинкти. Проблемът беше, че те не ме подтикваха да преследвам Кайли. Снощи се бях закачил с нея, опитвайки се да изкарам от главата си един определен човек. Но не успях. И това ме разяждаше отвътре.
– Хайде, Сети – подкани ме Кайли. – Да отидем някъде насаме. – Ръката ѝ се търкаше по чатала ми и Сети Джуниър направи истинско усилие заради нея.
Зениците ѝ бяха пълни, точно както на всички останали на плажа. Луната ме подтикваше и макар че тя не беше първият ми избор тази вечер, щеше да бъде достатъчно приличен втори. Позволих ѝ да ме издърпа на крака и да ме поведе далеч от заливчето, като пристъпих зад един висок камък, когато бяхме достатъчно далеч от партито, за да се чувства удобно.
Тя свали горнището си с кикот и също толкова бързо разкопча сутиена си. Погледнах я гладно, придърпах я по-близо за кръста и стиснах цицата ѝ. Навън беше студено, така че хвърлих балон от затоплен въздух около нас и ситните тръпки се разляха по плътта ѝ.
Тя извади от джоба си пакетче брокат „Пегас“ и аз се усмихнах, когато тя го изсипа в дланта си и плъзна ръка надолу под полата си. Да, тази глупост не вършеше работа. Но някак си ми харесваше тръпчивото усещане, което ми даваше, и начинът, по който правеше члена ми да изглежда така, сякаш съм чукал дъга след това. Единственият проблем беше, че тази вечер не ми се искаше да имам дъга. Всъщност имах предвид само един цвят. Синьо.
Кайли свали бикините си, остави полата си на място и започна да танцува за мен. Това беше забавно, така че се облегнах на камъка и отпих от бирата си, като се съсредоточих върху това да ми стане.
Хайде, направи го за Луната, Сет Джуниър. Забрави за мацката Вега. Тя е толкова далеч от менюто, че дори я няма на таблото със специалитети.
Кайли се взираше в небето, вдигайки ръце, докато люлееше бедрата си в мелодия, намираща се единствено в главата ѝ. Хванах ръката ѝ, придърпах я към себе си и затворих очи. Устните ѝ срещнаха моите и аз я целунах жестоко.
– Да се престорим, че си моята Омега – мърморех аз. Определено не защото исках да се преструвам, че тя е моята истинска Омега.
– Добре – каза тя развълнувано.
– Обърни се – заповядах и тя го направи.
Държах очите си затворени, докато прокарвах уста по рамото ѝ, отмествайки косата ѝ настрани и представяйки си, че тя принадлежи на Дарси.
– Мълчи – казах и Кайли кимна, докато се впивах във врата ѝ.
Започна да ми става твърд и въздъхнах. Най-накрая.
Бутнах я на колене, спуснах се и я взех грубо отзад, очите ми се затвориха, докато се концентрирах. Тя започна да вика, когато се тласнах в нея, а аз повдигнах едното си рамо, за да го притисна към дясното си ухо.
– О, Се-ти, Сети, бебе, обичам те.
Замълчи, замълчи, замълчи.
Вкопчих пръстите си в бедрата ѝ.
– Тихо, Омега – изръмжах, но тя не го направи и усетих как твърдостта ми потъва като знаме по стълба.
– Обичам те – отново изпъшка тя.
Да, ерекцията ми официално е мъртва. Почивай, приятелю.
– Е… Сети? – Изпищя тя, когато спрях, а между нас мина ужасно дълъг момент, в който тя осъзна какво се е случило. – Добре ли си?
– Добре съм – отвърнах аз, станах от коленете си и си вдигнах панталоните. Шибаните близначки Вега. Какво ставаше с тях? Сякаш бяха изпратени от самите звезди, за да се гаврят с мен и приятелите ми. Откакто се появиха, се сблъскахме с повече проблеми, отколкото през целия си живот. Сега моят пенис дори не можеше да се справи. Моят проклет член!
Къде изобщо беше Дарси в момента, а? Не я бях виждал с приятелите ѝ през по-голямата част от вечерта.
Обзалагам се, че е тръгнала да се чука с момчето, с което се вижда тайно. Е. Майната му. Това е.
Ако Кейлъб можеше да преследва Тори колкото си иска, аз щях да преследвам Дарси тази вечер. Плановете ни все още си стояха. Щях да я прогоня за този трик с бълхите. Но тази вечер луната здраво контролираше либидото ми и всяка емоция, която бях изпитвал към това момиче, откакто беше пристигнала в „Зодиак“, се надигаше в мен, готова да избухне.
Само за тази вечер щях да я накарам да види колко добре можем да се чувстваме един друг. Щях да я спечеля и тя щеше да бъде притисната под мен още преди да е започнало лунното затъмнение. Въздъхнах, като си помислих за това, а адреналинът рикошираше в тялото ми. Цялата тази синя коса се увиваше около юмрука ми, докато карах тялото ѝ да се прекланя пред моето. Да.
– Свършихме, Кайли – казах аз. – Беше забавно. Наистина. – Подхвърлих и блузата, а тя ме зяпна, когато блузата се удари в гърдите й и падна на пясъка в краката и.
– Какво? – Изпъшка тя.
– Извинявай, бебе. Това се изчерпа. Ти си сладка мацка, но аз от месеци чукам глутницата си. Съжалявам, че си мислеше, че сме изключителни. Но ние никога не сме били.
Тя взе блузата си от земята, навлече я и се втурна към мен. Косата ѝ се разпиля на спирали от гневни змии, кожата ѝ стана зелена, а зъбите ѝ се изостриха до остриета. Човече, веднъж наистина ми се беше сторило горещо. Но вече не.
– Ти не искаш да кажеш това! – Изкрещя тя.
– Искам – въздъхнах и прокарах ръка по лицето си. – И бебе?
– Какво? – Изръмжа тя.
– Блясъкът на Пегас не убива спермата на върколака. – Повдигнах невинно рамене. – Чувства се доста добре. За момчетата. Искам да кажа, не знам какво е за теб, но… – Отново сви рамене и ръката ѝ се блъсна в бузата ми със силата на въздушната магия зад нея. Позволих ѝ да го направи, защото, ами, тя ми го дължеше. Бях ѝ изневерявал наистина шибано дълго време. Смятах обаче, че тя знае това. Не съм го пазил в тайна. Изгарянето в бузата ми отшумя и аз си придадох извинително изражение.
– Сет Капела, ти си задник – изръмжа тя, а очите ѝ плувнаха в сълзи. Всяка змия на главата ѝ оголваше кътниците си към мен и аз се чудех дали няма да ме нападне отново.
– Знам – измърморих аз.
Тя ме блъсна в гърдите, след което обви с нокти шията ми, а долната ѝ устна трепереше.
– Ти обаче ме обичаше някога, нали? Можеш да го направиш отново.
Наистина се замислих дали да не я излъжа. Направих го преди. Но вече не исках да прецаквам Кайли Мейджър – или всъщност да я лъжа. Тя заслужаваше нещо по-добро. Поклатих глава и се наведох, за да я погаля по бузата в знак на извинение, но тя ме отблъсна.
Устните ѝ се стегнаха за секунда, докато ме оглеждаше.
– Дарси Вега не те иска, знаеш това, нали? – Тя тръгна, а аз изчаках да си тръгне и изпих последната си бира, преди да хвърля бутилката към стената от скали, така че да се разбие на хиляди парчета.
Кучка.
Заключих челюстта си, връщайки се по плажа на лов за момичето, което ме беше докарало до лудост тази вечер. Щях да докажа на Кайли, че греши и на себе си, че съм прав. Дарси ме искаше, просто и беше трудно да си го признае, защото и беше трудно да погледне отвъд това, което и бях направил. Но някога ме беше харесвала. Когато за пръв път дойде в „Зодиак“, аз я бях съблазнил. Защо трябваше да прецакам това? Трикът с косата така или иначе не беше проработил. Досега можеше да е моя и нямаше да се чувствам така, сякаш сърцето ми постоянно се опитва да се удари смъртоносно в ребрата всеки път, когато я видя.
Защо е толкова трудно да бъдеш лош, когато става дума за нея?
Попитах всеки член на моята глутница – които бяха прекалено лунни, за да ми се сърдят тази вечер – дали са я виждали, докато накрая Франк не посочи пътеката, която водеше обратно към кампуса.
– Мисля, че я видях да върви натам. – Той хвана ръката ми, преди да успея да тръгна, и пръстите му се спуснаха по гърдите ми. – Забрави за момичето Вега, ела да се позабавляваш. Можем да оставим проблемите си настрана за тази вечер… Алфа. – Гласът му беше изпълнен с похот и на практика можех да видя луната в очите му, докато ме гледаше. Представях си, че тази вечер съм начело на лунните списъци на много хора, но това не ме интересуваше. Дори и да се чувствах еуфорично, че отново ме наричат Алфа. Погледнах покрай него към оргията, която моята глутница безсрамно си устройваше пред очите на цялото парти.
Вероятно ще ги спечеля обратно, ако остана. Но… Дарси.
Освободих се от хватката на Франк и взех бутилка ром, като се отправих нанякъде, без да кажа нито дума.
– Ще бъдем тук, когато тя те отхвърли, Алфа! – Обади се Франк, викайки ми, докато си тръгвах, но аз отказах да погледна назад.
Може би този път тя няма да го направи.
Тръгнах нагоре по пътеката, като тичах чак до Въздушната територия и гледах хоризонта. Погледнах към Въздушната кула, като очите ми пътуваха нагоре към стаята ѝ на единайсетия етаж, където светеше. Прехапах вътрешната страна на бузата си, знаейки, че тя е там горе и се чука с някакъв друндьо.
Изпъшках, разхождайки се напред-назад на върха на хълма. В крайна сметка тя трябваше да се върне по този път, ако искаше отново да се присъедини към партито, затова се спуснах на пътеката и се облегнах на пясъчния бряг от едната ѝ страна. Тогава ще видя кой е онзи споменатият друндьо.
Отворих рома и отпих дълга глътка, докато чаках.
Когато тя се върне на плажа, ще я накарам да види, че който и да е този празноглавец, той няма да я задоволи така, както аз мога.
Отпих още една дълга глътка.
Обзалагам се, че името му е Броуди или нещо също толкова неубедително. Ебати Броуди.
Забелязах Дариус в дъното на пътеката, който редуваше отпиване от бутилка бира с разхождане. Той продължаваше да поглежда към плажа, след което отново се върна към пиенето и краченето. Беше твърде далеч, за да му извикам, а и честно казано, изглеждаше така, сякаш си прави лично парти на съжаление. Ако се съберяхме в екип, това щеше да е най-жалкото лунно парти, което някога бяхме организирали.
Отиди да си легнеш, човече.
В крайна сметка той отново тръгна надолу по плажа и аз се намръщих, чудейки се дали да тръгна след него. Но Луната ме насърчаваше да си седя там, докато момичето, което желаех, дойде при мен. Така че точно това щях да направя.
Бях изпил три четвърти от бутилката, докато Дарси пристигне. Чух я да се смее и не бях сигурен дали съм си го въобразил, или не. Опитах се да се изправя, но бях пиян, по дяволите. Пропълзях напред, измъквайки главата си от пътеката. Тя беше в ръцете на някакъв мускулест мъж, устата му беше до врата ѝ, а очите ѝ плуваха в удоволствие, докато драпаше по раменете му. Мислеха си, че са сами. Но не бяха шибано сами.
– Броуди – изръмжах аз и се изправих на крака, готов да го нокаутирам. Момчето се отдръпна крачка назад и погледът ми се удвои за секунда.
Какво? Главата ми се завъртя, докато се взирах в момчето, което стоеше там. Трябва да съм сериозно пиян.
– Орион? – Замълчах.
Той погледна към Дарси, после към мен.
– Благодаря за питието – стрелна я той и аз се намръщих.
О, да… вампир.
– Ти не си Броуди. – Махнах на Орион настрана. – Върни се в пещерата си.
– Ти си пиян, Капела – каза той предупредително. – Върни се в Къщата си.
Запътих се към тях и открих, че Дарси ме гледа с нещо, което можеше да бъде загриженост. А може би просто се надявах.
– Ти не си ми шеф, копеле. – Избутах Орион настрани, само че не го направих. Защото ръката му се блъсна в гърдите ми и аз се препънах към ръба на скалата.
– Видя ли това? – Извиках към Дарси. – Той се опита да ме хвърли от шибаната скала.
– Сет – каза Дарси внимателно. – Може би трябва да си легнеш. – Тя посегна към мен, а аз хванах ръката ѝ, поднесох я към бузата си и ѝ се усмихнах.
– Но ще дойдеш с мен, нали, бейби?
Орион ме бутна по задник толкова силно, че небето се завъртя. Той се наведе над мен с оголени зъби.
– Махай се от тук или ще започна да вземам точките на Въздух.
Хвърлих въздух към него, но той го блокира и го хвърли обратно към мен. Изръмжах от ярост и се изтласках на колене, докато той изпаряваше заклинанието.
– Трябва да поговоря с нея. Изпи си кръвта, а сега се махай.
Очите на Орион се изостриха като ножове.
– Няма да отида никъде.
Изхлипах.
– О не, отиваш? Е, ще взема Дарси с мен. Тя е моята Омега. Имам нужда да си поговоря с нея като с вълк, сър.
Орион се постави между нас и Дарси хвана ръката му, навеждайки се около него. Погледнах между двамата с намръщен поглед, чувствайки, че пропускам нещо тук.
Орион я избута настрани и тя се спъна назад.
– Отидете на плажа, мис Вега.
– Не – почакай – помолих аз. По дяволите, какъв беше този умолителен тон, който току-що бях използвал? Това не звучеше като мен. Въпреки това продължаваше да се лее.
– Поговори с мен пет минути, Дарси. Това е всичко. Няма да те докосна.
Орион понечи да възрази, но Дарси се намеси.
– Продължавай, но можеш да го кажеш и пред професор Орион.
Въздъхнах тежко.
– Добре. Но се отдръпни.- Посочих към него и ръцете му се свиха в юмруци. Той не помръдна.
Дарси го погледна окуражително и той изръмжа, докато се отдалечаваше на няколко метра, за да ни даде малко пространство. Знаех, че ще ни чуе с шибаните си уши на прилеп, но както и да е. Той беше просто някакъв съсухрен учител, който един ден щеше да се поклони в краката ми.
Отдръпнах рамене назад, лунната светлина пулсираше по гърба ми.
– Разделих се с Кайли – казах ѝ, като вдигнах брадичката си с обнадеждаваща усмивка.
– О, вярно – каза тя, сгъвайки ръце, без да има почти никаква реакция на това.
Какво беше това?
– Луната те тласка към хората, които най-много искаш. Знам, че е шибано, защото утре отново ще бъда твой враг, бейби, но и ти трябва да го чувстваш. Луната те кара да се разгорещяваш за мен, нали?
Орион се измести в периферията ми, но аз го игнорирах. Не правех нищо лошо. Ако искаше, можеше да стои там като извратено дърво и да подслушва учениците си, нямаше значение за мен. Можеше да стои там, докато чукам Дарси и през следващата седмица, ако искаше. Не е мой проблем.
Очите на Дарси се разшириха и аз се вгледах в разширените и зеници с дълбока, изгаряща страст в сърцевината ми. Да, тя беше толкова влюбена в мен точно сега.
– Не знам как да се изразя по-ясно пред теб, Сет. Не се интересувам. Луната не ме кара да се доближавам до теб.
Орион изпусна дъх на смях и от гърлото ми се изтръгна хъркане. Отхвърлянето премина през мен като каскада, докато възприемах твърдата стена в очите ѝ. Онази, която твърдо ми казваше „не“.
– Лъжеш – изплюх аз и тя вдигна ръце, за да се защити. Не че щях да направя каквото и да било. Не и тази вечер. Освен да я обладая. Да я чукам много силно. Аз бях Сет Капела. Как смееше да ме прави на глупак?
– Знам какво си направила – казах аз с убийствен тон.
Очите ѝ трепнаха за миг.
– Не знам какво имаш предвид.
Пристъпих напред, усещайки как Орион се движи в периферията ми. Погледнах към него с насмешка.
– Защо не се върнете на шибаната си работа, сър?
Той сви рамене към мен и аз се зачудих колко ли неприятности ще си навлека, ако започна да го блъскам.
Приближих се до Дарси и усетих как щитът ѝ се притиска към кожата ми. Сложих длани върху него и прокарах език по въздушния купол.
– Това е последният път, в който ме отхвърляш, Омега. – Обърнах се и тръгнах, връщайки се към плажа, за да намеря някой, с когото да се напия. Кейлъб сетих се аз изхлипах към небето, искайки майка му да не го беше накарала да се прибере у дома за Затъмнението.
Тръгнах по пътеката, опитвайки се да отклоня мислите си от Орион и Дарси на хълма. Но това беше дяволски невъзможно. Нещо продължаваше да кръжи в ума ми и не бях сигурен дали е предизвикано от рома, или не.
Ако я е ухапал… къде беше кръвта?

Назад към част 36                                                                     Напред към част 38

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!