Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 17

ДАРСИ

– Ела при мен…
Около мен се завъртяха сенки, тъмни и примамливи. Пълзяха по кожата ми като топли ръце и ме дърпаха, дърпаха, дърпаха към забравата. Бях в безопасност, увита в одеяло от комфорт, докато екстазът се стичаше във вените ми.
– Къде си?- Прошепнах в празнотата, а гласът ми беше като сатен, докато се плъзгаше от езика ми.
– Тук… по-близо… ела при мен…
Тя звучеше по-далеч от преди и сърцето ми се сви от нуждата да я намеря в бездната.
– Не те виждам – издишах, опитвайки се да отмахна притискащото черно.
Една ръка ме хвана и меки пръсти се вкопчиха в мен. Сърцето ми пулсираше тихо, докато пристъпвах напред, усещайки как ръцете ѝ се плъзгат около мен, въпреки че все още бях сляпа.
– Спаси ме.- Дъхът ѝ се плъзна по бузата ми, запечатвайки там студена целувка, която се промъкна дълбоко в костите ми. За миг имах чувството, че стоя с някого, когото познавах, с някого, който ми беше познат като собствената ми плът и кръв. После тя изчезна и мракът се завъртя около мен, привличайки ме след нея.
Направих крачка, протягайки ръка към шепота на ръба на слуха си, отчаяно се опитвах да го открия.
Но тогава ме намери спомен за някой, чиято плът съвпадаше с моята, чиято душа беше изградена от същата същност като моята. После друго присъствие, мъж с безкрайни очи, който ме притискаше и ме молеше да не си тръгвам. И който и да беше той, ме върна крачка назад, защото в тази вселена нямаше царство, в което бих могла да отида без него на моя страна.
Събудих се задъхана, а потта залепваше завивките за кожата ми. Отхвърлих ги, станах от леглото и се придвижих до прозореца. Бутнах го широко и леденият утринен въздух ме заля, препускайки по нагорещената ми плът.
Сенките се отдръпнаха в някакво вечно пространство вътре в мен. Те винаги щяха да бъдат там, чакайки да ме изкушат в обятията си.
Припомних си гласа на момичето, което се беше опитало да ме повика при себе си. Беше помолила за помощ. Дали беше някаква бедна изгубена душа, която е навлязла в празнотата и никога не се е върнала?
Потръпнах и дръпнах прозореца, когато студът стана прекалено лют. По стъклата на прозореца полепна скреж, а бял блясък заливаше тревата долу. Тя блестеше като звезден прах, когато изгряващото слънце се разля над нея, и аз се взирах в спокойната сцена, докато сърцето ми не се върна към нормален ритъм.
Алармата ми се включи на атласа и звукът на нежни камбанки зазвуча във въздуха. Паднах обратно на леглото си, докоснах екрана, за да го изключа, и отворих хороскопа си.

Добро утро, Близнаци.

Звездите говорят за твоя ден!

Днешният ден ще донесе много предизвикателства на прага ви, но вземете присърце, звездите блестят във ваша полза. Стига да потърсите дълбоко в себе си сили и да използвате притегателната сила на Юпитер, за да се подготвите за изненади, може да имате чудесен ден. Не забравяйте, че медът ще бъде още по-сладък, след като сте се изправили пред кошера, за да го вземете.

То беше загадъчно, както обикновено, но аз винаги бях нащрек, когато говореше за предизвикателства и изненади. Особено за чудовищни изненади.
Влязох под душа, за да отмия полепналата от съня тъмнина, и скоро слязох до „Кълбото“ в униформата и якето си. Зимният въздух съживи сетивата ми и докато стигна до Кълбото, лицето ми изтръпна от ледената му ласка. Трябваше скоро да започна да нося ръкавици и шапка, така че се наложи да пазарувам онлайн.
По-добре да не казвам на Тор, защото тя ще ми купи целия зимен каталог.
Усмихнах се, когато я забелязах, вече на обичайната ни маса, заобиколена от приятелите ни. Подозрително нов на вид кремав шал беше увит около врата ѝ и когато се приближих, забелязах етикета с цената, който все още висеше на него.
Скъсах го и го размахах под носа ѝ.
– Сто аури за един шал? Ще ни разориш, преди да сме завършили – подиграх се аз.
Тя изтръгна етикета от ръката ми с усмивка.
– Виждала ли си банковата ни сметка? Не бих могла да ни фалирам, даже и да се опитам.
– Но ти се опитваш, нали?- Засмях се.
София се кикотеше от другата страна на масата, отхапвайки от тоста си, но не ни гледаше, а се взираше в своя атлас.
– Тайлър да не ти праща снимка на пишката си?- Попита Тори с усмивка.
София погледна нагоре, бузите ѝ се оцветиха за секунда, преди Тайлър да се появи зад нея и да се наведе за целувка. Тя бързо прибра Атласа си и се обърна, за да притисне устни към неговите, а той седна на стола до нея.
– Не пращам снимки на пишката си, Тори – каза Тайлър, докато грабваше ябълка от купата с плодове, която Джералдин беше напълнила на масата.- Екранът не е достатъчно голям, за да обхване всичко това.
– Ех – засмя се Тори. Забелязах тъмните кръгове около очите ѝ и се намръщих, защото осъзнах, че е странно да ме изпревари на закуска. Предположих, че сенките не ѝ дават да спи през нощта.
– Добре ли си?- Попитах я под носа си, а тя поклати глава.
– Не съм спала много.- Тя погледна към Дариус.- И имах малко премеждие с драконовия задник.
Преди да успее да ми каже повече, Джералдин се появи с голям поднос с багети, побутна Тайлър настрани, докато ги слагаше в средата на масата, и седна на мястото си срещу нас. Изглеждаше малко разтреперана и обикновено перфектната ѝ униформа изглеждаше някак раздърпана.
– Гроздов сок с еднопосочен полет до Алестрия, едва не си загубих ръката заради тези багети тази сутрин.
– Какво стана?- Попитах изненадано.
– Макс Ригел се случи!- Изпъшка тя.- Този надут кит белуга трябва да получи урок. Тези дни той си проправя път в живота ми на всяка крачка. Той обсади цялата купчина багети!
– Моля те, кажи ми, че си го сритала по задника – каза Тори с надежда.
Джералдин прокара ръка през косата си, за да я сплеска.
– Разбира се. Но не и преди да прати полата ми да се изстреля над главата с водна струя. Грейви гранули, той изобщо не се срамува? Трябваше да му дам урок, разбира се, за да се опитам да му предам посланието.
Тори ме избута с лакът и сякаш по сигнал Макс Ригел си проправи път покрай нас към изхода на „Кълбото“, като от косата му капеше сладко, а от задната част на панталоните му стърчеше нещо, което приличаше на китка банани. Той ги изтръгна, хвърли ги на пода и някакво тъжно момиче побърза да ги вземе, тичайки към масата на приятелите си, където те започнаха да ги ядат. Отвратително. Не ги ли е срам?
Обърнах се, за да се усмихна на Джералдин, а тя вдигна брадичка и грабна парче масло и нож за багетите.
Погледът ми падна върху Диего на няколко метра отвъд масата, който държеше чиния с яйца и препечени филийки и ни погледна с несигурен поглед.
Побутнах Тори и тя го погледна, сви рамене, преди да се върне към закуската си.
– Каза, че съжалява – прошепнах аз.- Жал ми е за него.
– Както и да е, ако трябва, прибери бездомника – каза Тори.- Но аз самата не си спомням да съм получавала извинение.
Прехапах долната си устна, изправих се и се отправих към него, докато той се отдалечаваше към една празна маса. Преди да стигна до него, Сет Капела нахлу в стаята, обърна чинията на Диего в гърдите му и блъсна рамото си в неговото, преди да се насочи към бюфета.
– Задник!- Извиках след него, но той ме игнорира.
Побързах да помогна на Диего да изчисти яйчената каша от ризата си с помощта на водната си магия, като проклинах Сет под носа си.
Ръцете на Диего висяха безсилно от двете му страни, сякаш се беше отказал от живота. Този човек сериозно се нуждаеше от ободряваща беседа. И изглежда, че аз бях единствената, който искаше да му я даде.
– Просто не му обръщай внимание – и на всички наследници по този въпрос – казах аз.
– Още ли си ми сърдита за това което направих онази вечер?- Попита той с намръщена физиономия.
– Честно казано.- Погледнах го с широка усмивка и раменете му се отпуснаха, когато ми я върна. Кимнах към масата ни с изпълнен с надежда поглед.- Има място за още един.
– Сестра ти изглежда така, сякаш се опитва да разтопи главата ми с погледа си.
Погледнах към Тори, като мълчаливо ѝ съобщих да се успокои. Тя извъртя очи в отговор, след което нахлузи на лицето си твърде лъчезарна усмивка.
– Просто има тежка сутрин – казах на Диего, като свих рамене.- Може би, ако се извиниш за това преди…
Той кимна, прехвърляйки се от крак на крак, после се наведе по-близо и ми прошепна:
– Исках да го направя, но… ами тя ме плаши до смърт, чика.
Засмях се, хванах го за ръка и го поведох към масата.
– Не обръщай внимание на това лице на гадна кучка, то е пълна преструвка.- Добре де, не напълно, но той не трябваше да знае това.
Пристигнахме зад Тори и аз я потупах по рамото, когато тя не се обърна. Тя въздъхна драматично, а погледът ѝ се втвърди, докато се завърташе, за да погледне Диего.
Стиснах ръката му по-силно, усещайки, че е на път да се измъкне.
Диего прочисти гърлото си няколко пъти, след което най-накрая избълва объркано извинение, като с прекъсвания попадаше на родния си език.
– Добре, добре – Тори махна с ръка.- От теб ме боли глава, така че ти прощавам. Тя посочи празния стол от другата ѝ страна и Диего се усмихна, когато се отпусна на него.
Джералдин бутна подноса с багети към него с майчински поглед.
– Ти си кльощав като клечка за зъби на диета, Диего. Закуси с моите маслени багети.
Той грабна една и скоро всички разговаряхме, сякаш нищо не се беше променило между нас. Дори той и Тайлър сякаш се разбираха отлично и за секунда имах чувството, че сенките, които живееха в мен, са се изпарили, оставяйки само светлината на приятелите ми, която прозираше през кожата ми като слънчеви лъчи.

***

Това беше първият ни урок по нумерология и аз бях развълнувана да науча за още една магическа фракция, когато се отправихме към класната стая по средата на Нептуновата кула. Стаята беше изградена от сиви каменни стени, тухлите бяха открити, а въздухът – хладен. На всяка стена имаше привидно случайни числа, сред които единадесет, седем, три, тридесет и три и седемстотин четиридесет и седем. Бяха гравирани дълбоко в камъка, сякаш бяха издълбани с гигантско острие, а там, където бяха направени разрезите, се разкриваше блестящ кристал.
Тори, Диего, София, Тайлър и аз седнахме на едно от дългите бюра в задната част на стаята и извадихме атласите и учебниците си.
Професор Фаун беше набит мъж с тъмна кожа и къси дредове, които висяха над обръснатите страни на главата му. Имаше красиво лице и крива усмивка, която бързо ме накара да го заобичам.
– Числата. Те са. Всичко.- Той натисна един бутон на атласа си и в стаята започна да звучи джаз музика. Щракаше с пръсти в такт, затваряше очи, докато се отдаваше на нея, смучейки долната си устна.- Ммм, да.
Погледнах към Тори и двете потиснахме смеха си, докато професор Фаун си проправяше път между коридорите, движейки се в странен, съблазнителен ритъм.
– Чух, че е сатир – прошепна Кайли от масата пред нашата.- Те са толкова… чувствени.- Тя въздъхна, сякаш беше изгубила представа куде се намира, а трептенето на огъня в периферията ми ме накара да осъзная, че професорът излъчва някаква вибрация, която моите сили на Феникс бяха изключили.
– Всички се успокояват.- Професор Фаун откопча горното копче на ризата си.- Настанете се удобно, опуснете крайниците си и се насладете на положителните вибрации на това пространство. Всички ние сме просто духове, които танцуват в безкрайно море от звезди.
– Дали е дрогиран?- Прошепнах на Тори, а тя се исмя в ръката си, докато Фаун танцуваше покрай нас, а движенията му бяха изненадващо добри.
– Нумерологията е музиката на небесата. Всяко число е нота и всички те работят заедно, за да създадат една вълшебна мелодия.- Професор Фаун хвърли в ръката си лоза, изстреля я през стаята, за да щракне ключа за осветлението и да ни потопи в мрак. Дискотечната топка над нас веднага започна да се върти и сребристата светлина, която хвърляше, се сливаше в безкрайни числа, които се въртяха около нас по тавана и стените.
– Душата ти е изписана с числа – обясни Фаун, сякаш това имаше пълен смисъл. Той се върна с фънки танц до електронното табло в началото на стаята и го докосна, за да покаже първия слайд.

Определяне на рожденото ви число и използване на неговото груовално значение, за да откриете пътя си в живота и мястото си в света.

– Първата ви задача е да определите своето рождено число. Следвайте уравнението на дъската, след което ще обиколя стаята, обсъждайки всяко конкретно число и какво означава то.- Той отново почука по дъската и уравнението се появи. Намръщих се, очаквайки някакво богоугодно математическо уравнение, но за щастие то беше доста просто.

Съберете всички числа в месеца, деня и годината, в които сте родени.

Например:
01/18/1990
0+ 1 + 1 + 8 + 1 + 9 + 9 + 0 = 29
Съберете числата още веднъж, за да научите своя номер на пътя на раждане:
2 + 9 = 11
1+1 = 2

Написах рождената си дата на моя атлас, докато всички в класа се захващаха за работа. След минута получих числото на рождената пътека 1 и бях заинтригувана да науча какво може да означава това. Тори очевидно получи същото, докато София получи шест, а Диего – седем.
Професор Фаун се приближи до нас и изглеждаше заинтересуван, докато разглеждаше числото едно, което Тори и аз бяхме записали.
– Едно е числото на успелите… лидерите.- Очите му ни пронизаха и в тях пламна любопитство.- Много от владетелите на Солария са притежавали това число на пътя на раждането.
– Ами ние не планираме да управляваме нищо, така че…- Тори сви рамене.
– Планове – изплю Фаун през смях.- Планирайте, госпожо Вега. Скоро ще разберете, че всички планове са безполезни. Единствените, които имат значение, са написани в звездите.
– Така че технически бихме могли да разберем дали сме предопределени да управляваме, или не?- Попитах любопитно и Тори извъртя очи в периферията ми.
Пренебрегнах я, фиксирайки професор Фаун в погледа си. Сестра ми сериозно трябваше да бъде по-малко цинична. Бяхме в Зодиакалната академия, за бога. На мен също не ми харесваше идеята, че животът ми е предопределен, но ако беше така, предпочитах да знам това… и каква свобода имахме в избора си.
– И да, и не – замисли се Фаун, потривайки брадата по челюстта си. – Нумерологията ще даде показател за живота, който ще водиш, и може да ти помогне да се ориентираш по пътя си. Всичките ви силови числа оказват влияние върху решенията ви. Те са обвързани с вас, както и вашето ДНК. Ако сте родени да водите, тогава ще водите. Но това не означава непременно, че ще управлявате Солария.
– Добре, защото денят, в който се поклоня на Вега Курвите, е денят, в който ще се обеся на едно дърво в Плачещата гора – каза Кайли гръмко, а шегата ѝ бе прекъсната от подсмърчането на Джилиан.
Фаун се обърна към тях отнемайки им точки от Къщата, а аз промълвих на Тори под носа си:
– Мисля, че току-що получих първия си истински стимул да претендирам за трона.
Тори се разсмя, а Фаун се извърна, за да ни погледне с въпросителна гримаса. Погледнахме го невинно и той се отдалечи, за да определи числото на София, като я определи като грижовна и възпитана, която вероятно ще направи кариера в сферата на здравеопазването. Числото седем на Диего го определяше като търсещ човек, който търси смисъла на живота, поставя нещата под въпрос и има духовна природа.
Да, когато душата на баба ти е вплетена в шапката ти, предполагам, че това те прави много духовен човек.

***

След часовете в училище се отправих към стадиона за питбол със сърце, което туптеше в гърлото ми. Тори се беше прибрала в стаята си за нещо, но погледът ѝ ми подсказваше, че няма намерение да се появи на тренировката за мажоретки. Дали я виня? По дяволите, не. Да си в един отбор с Маргьорит и Кайли беше почти толкова лошо, колкото да си в един отбор с наследниците. Не че това беше състезание или нещо подобно, но имах ужасното усещане, че току-що съм спечелила.
Поне имаше нещо хубаво. Човек с мускули, с невероятни умения на терена и който всъщност ме харесваше. И не, това не беше Орион – мрачния треньор вампир? Не, по дяволите. Той нямаше да се отнесе благосклоно към мен само защото бяхме… каквито и да бяхме по дяволите. Не, ако някога е имало рицар в блестящи доспехи, който да ме чака в съблекалните, това беше Джералдин Грус.
Стигнах до стадиона, открих, че е заключено, и си спомних, че Джералдин имаше ключ последния път, когато бях влязла в съблекалните – за да разтривам грифонските изпражнения по комплекта на Макс. Усмивка дръпна устните ми при спомена и се зачудих дали скоро ще имаме възможност отново да се изгаврим с него. Някой беше намерил професионална снимка, на която той лежи на плажа с разтворени устни, и беше свършил чудесна работа, като беше добавил много изпражнения към тази снимка.
Дръпнах вратата няколко безсмислени пъти, после изпуснах въздух и извадих атласа от джоба си. Тъкмо се канех да изпратя съобщение на Джералдин, когато една ръка падна около раменете ми. Трепнах изненадани и открих, че там е Кейлъб, който ме насочваше към вратата.
– Заседнала си тук, скъпа? Ще те пусна вътре.
– О… благодаря – казах подозрително. Той може и да се виждаше със сестра ми, но аз все още бях адски предпазлива, когато ставаше въпрос за Кейлъб Алтаир.
Той посегна към вратата, след което спря и се обърна към мен, а в очите му искреше пакост.
– Разбира се… ще искам услуга в замяна.
Въздъхнах, а очите ми се насочиха към небето.
– Разбира се, че ще искаш.
– Това е само една дребна услуга – каза той с усмивка, която можеше да разтопи гащичките на повечето момичета. Не и моите, защото сестра ми беше там. Което ме кара да не поглеждам към него, както и към всеки друг мъж, на когото сестра ми е слагала ръка. Това беше вродено. За мен той прилича на картоф в рокля толкова се интересувам от него. Плюс това, нали знаете, имаше и напълно поглъщащата съзнанието горещина, която представляваше Ланс Орион, върху която да се съсредоточа.
– Какво има?- Погледнах през рамо, надявайки се да пристигне някой друг член на екипа, който да ме пусне да вляза. Освен може би Сет… или Дариус… или Макс. Да, все пак всеки друг би бил чудесен.
– Искам истината – попита той и ръката му се стегна около раменете ми.- Кажи ми какво казва Тори за мен.
Засмях се и изражението му потъмня.
– Какво?- Поиска той.
– Просто… няма много за казване.
Той се намръщи.
– Трябва да има нещо.
– Искам да кажа, че тя те смята за секси.- Повдигнах рамене и това сякаш малко подобри настроението му.
– Кажи ми какво иска от един мъж – изригна той, като ме завъртя, за да го погледна.- Какво пропускам? Искам да кажа, погледни ме. Какво да не ти хареса?- Той пъхна ръка в косата си и ме погледна с истинско умиление.
Нацупих устни.
– Какво ще кажеш за това, да не си глупак? Опитвал ли си?
– Опитвам се – каза той нежно, а нахалството му изведнъж изчена.
Намръщих се и изведнъж открих, че отчаяният поглед в очите му е малко тъжен.
– Кейлъб!- Сет се затича към нас и Кейлъб ме освободи в същия момент.
Погледнах към здраво затворената врата с разочарование.
Просто ме пусни вътре, по дяволите!
Очите на Сет се насочиха към мен, а от погледа му капеше пренебрежение.
– Наистина ли ще се пробваш за отбора?
Стиснах челюстта си, а в мен се разгоря огън от недоверието в тона му. Разбира се, преди две минути и аз не вярвах точно, че съм страхотен кандидат, но сега, когато той си го мислеше, щях да дам най-доброто от себе си, за да докажа, че и двамата грешим.
– Да, и? Можеш ли просто да отвориш вратата?- Приближих се до нея и Сет ме подмина, отключвайки я с ключа си.
Той влезе вътре с Кейлъб, а аз се преместих да го последвам точно когато той затръшна вратата пред лицето ми. Изтръгнах истинско ръмжене и ударих с юмрук по вратата.
– Отвори!
Нямаше отговор.
– Тори също каза, че си безхарактерен, Кейлъб!- Изкрещях след него, знаейки, че той ще чуе с вампирските си уши. Това само ме накара да се почувствам с един процент по-добре.
Сърцето ми туптеше в ушите, докато посягах към джоба си за атласа, за да изпратя съобщение на Джералдин. Само че той странно не беше там.
Устата ми се разтвори, докато претърсвах района, но не, някой от тези задници ме беше издебнал.
Поеми дълбоко дъх, Дарси.
Загледах се наоколо, за да намеря решение, но изненадващо такова не ми хрумна.
Освен ако…
Загледах се в покрива високо горе. В момента той беше отворен към небето и макар да беше сериозно висока сграда, това нямаше значение за въздушната ми магия. Просто страхът да не би тя да се провали върху мен ме накара да се спра.
Какво да правя? Да се издигна там като Жената чудо и да се спусна на терена?
Сякаш съм.
Чакай, Жената чудо изобщо лети ли?
Изтласках въздуха от ръцете си, преди да успея да се отдръпна, задвижвайки се по извитата метална стена, която се извиваше към небето. Прилив на адреналин заля крайниците ми, докато се втурвах нагоре и над открития покрив. Четирите квадрата на игрището ме гледаха отдолу. Отборът се беше събрал на него, тичайки от тунела, който водеше към съблекалните.
Стомахът ми падна в същата секунда, в която го направих, въздушната струя от ръцете ми се забави, така че започнах да се спускам – бързо.
О, по дяволите.
С чиста сила на волята задържах вика в гърдите си, отказвайки да се засрамя. Което продължи само още две секунди, когато се разбих в земята и се строполих на колене пред всички. Не беше перфектно, но не беше и напълно унизително – победа!
Джералдин започна да ръкопляска, докато всички ме гледаха така, сякаш току-що е паднал метеор от небето.
– Святи космически топки!- Изпъшка тя.- Какво влизане!
Веждите на Орион бяха почти в линията на косата му, ръцете му бяха сгънати и изпъкнали на фона на прилепналата черна тениска, която го обозначаваше като треньор по питбол.
– Пет точки за Въдух – каза той с усмивка.- Но щяха да бъдат десет, ако бяхте направили по-добро приземяване, мис Вега.- Задкулисно, но щях да го приема. Той погледна обратно към небето, сякаш търсеше друга фея, която да падне от небето.- Къде е сестра ти?
– Тя е на път.- Пълна лъжа. Обзалагам се, че точно сега се е изтегнала на леглото си и гледа Фафликс.
Забелязах отбора на мажоретките да се събира в края на игрището, да се протяга и да показва много кожа в наша посока. Повечето от момчетата бяха запленени от шоуто и Орион започна да ги насочва към спринтове около игрището, за да ги разсее. Присъстваха близо петдесет души, включително почти тридесет първокурсници, които чакаха да се пробват.
– Екипировката ви чака на пейката в момичешката съблекалня. Идете да се преоблечете – нареди Орион.- И побързайте, иначе ще си спомня колко сте закъсняла за тренировката.
Беше такъв лицемер, но, по дяволите, ми ставаше горещо, когато се държеше така властно. Все пак не му позволих да го разбере, като му предложих безразличен поглед, преди да се отправи по тунела към съблекалнята.
Комплектът ми ме чакаше, а атласът ми беше оставен върху него от някой от наследниците, който ми го беше откраднал. Съблякох се, натъпках нещата си в едно шкафче и скоро бях облечена в тъмносините и сребристите цветове на академията. Носех чифт прилепнали шорти и тъй като не бях официален член на отбора, буквите на академията бяха отпечатани на гърба на фланелката вместо името ми. Нахлузих високи чорапи и маратонки, преди да изтичам обратно на игрището, където бях готова да замръзна.
Орион веднага ме изпрати да правя спринтове с останалите от отбора и аз кимнах, тичайки да се присъединя към групата. След коментара на Сет бях твърдо решена да дам най-доброто от себе си днес. Щях да стана заместник. Това беше разумна цел. Бях играла лакрос в гимназията, така че не бях напълно неумела, когато ставаше дума за спорт.
След четири обиколки краката ме боляха, след осем дробовете ми горяха, а след петнайсет езикът ми почти се залюля. Добре де, може би съм десет процента некадърна.
Орион най-накрая обяви времето и въпреки че не бях най-бързата, не бях и най-бавната. Усещах как ме оценява и се опитвах да стоя по-изправена, но, по дяволите, умирах.
Потта полепна по кожата ми и аз вдишах тежки глътки въздух, чудейки се защо изобщо съм си мислел, че ще ми е студено по време на това.
– Титолярният отбор, подредете се пред мен – заповяда Орион и титолярните играчи направиха, както той каза, включително наследниците и Джералдин. Бяха само осем, макар да бях сигурна, че един пълен отбор се състои от десет души. Огледах се, за да видя дали някой друг ще се присъедини към тях, когато Орион обясни отсъствието им.
– Нашата еърсити, Ашанти Ларуе, загуби живота си в битката, която се състоя тук. Впоследствие един от нашите пазители на ями, Мили Баджървил, напусна отбора. Затова търсим официални заместници. Позицията „Pit Keeper“ е отворена за всеки елемент, така че застанете вляво от мен, ако се пробвате като Airsentry, и вдясно от мен, за да играете Pit Keeper“.
Поколебах се, докато заместниците и новобранците се разделиха съответно. Няколко души отидоха на позицията Pit Keeper, а останалите се наредиха на опашка за Airsentry, като всички бяха масивни, с широки гърди момичета и момчета. Смътно си спомнях, че това беше отбранителна позиция, така че по дяволите, ако бях подходяща за нея. Освен че съм тромава като дявол, не бих могла да се справя с лабрадор, камо ли с някой с размерите на Наследниците в мач.
Ямният пазач е за мен.
Очите на Орион ме проследиха, докато се движех в избраната от мен линия, и кълна се, че кимна одобрително.
– Въздушници, всеки от вас ще се опита да вкара топка в ямата, докато нашите нови Пазители се опитват да ви спрат. Всички от основния отбор ще играят в защита, за да ви попречат да вкарате гол – обясни Орион.
– Може би демонстрация от най-добрия въздушен агент на Солария за времето си – предложи Джералдин, като погледна Орион с присвити вежди.
– Не мисля така, Грус – каза Орион с развеселено изражение.
– Давайте, сър – подхвана Джъстин Мастърс.- Впечатлете новобранците.
Макс сложи пръсти в устата си, като подсвиркваше шумно в знак на насърчение.
Останалата част от отбора започна да скандира:
– Давайте, сър, давайте, сър, давайте!
Очите на Орион се стрелнаха към мен, след което той се запъти към Дариус, подавайки му своя „Атлас“ с присвити очи.
– За бога, добре – каза той, поклащайки глава, но около устата му играеше усмивка.
– Каква топка искаш?- Попита Дариус, докато гледаше екрана, очевидно можеше да контролира елементните дупки от него.
– Изненадай ме – каза Орион и сви рамене.- Ригел, Грус, на терена.
Орион се затича към топката, спринтирайки по терена и изстрелвайки се в небето, за да я хване. Той грабна топката от въздуха и се приземи в клек. Макс и Джералдин вече го пречакваха и той се запъти към тях, като заключи топката здраво под едната си ръка, а другата вдигна.
Джералдин хвърли земна стена, откъсвайки я от земята, но Орион се изстреля над нея с порив на въздуха.
Макс чакаше, като хвърляше лед под краката му. Той отскочи от него, тичайки само по въздуха, докато двамата се гонеха.
Всички започнаха да викат окуражително и аз открих, че правя същото, докато той ускоряваше към Ямата. Макс беше по петите му и скочи напред, за да го повали, но Орион се отклони встрани в последния момент.
Джералдин хвърли лиани, за да го хване, а Орион скочи напред и хвърли топката точно когато лианите го хванаха около кръста и той се разби в земята. Топката падна в Ямата и аз се зарадвах от вълнение, когато Джералдин го пусна и Орион скочи на крака, кален, изпотен и изглеждащ адски горещ.
Намокрих устата си, докато той тичаше обратно към нас с Джералдин и Макс до себеси.
– Добре, стига губене на време – каза твърдо Орион, но в погледа му се появи искра.- Изпитания на Еърсентри, насочете се към терена и се опитайте да вкарате топката в ямата.
Еърсентрийците се разпръснаха по игрището и Орион взе атласа си от Дариус, като почука нещо на екрана.
– Две изпитания за вратари едновременно. Ако пуснеш топка в игра, маркирай се. Няма да има рундове. Всички от основния отбор ще играят в защита, така че ако ви повалят, станете и продължете да играете – призова Орион и сърцебиенето ми се ускори, докато се преместих да застана отвъд ямата, докато двама от пробващите се заеха позиция пред нея.
– Успех, малка Вега!- Пожела ми Макс с нищо друго освен с яд в очите си.
– Да не паднеш отново в Ямата – каза Сет с усмивка.
– Този път може и да не се измъкнеш – добави Дариус, преди да се затича след Кейлъб надолу по терена.
Напрежението прониза кожата ми, докато отборът се разпределяше. Наследниците се взираха в изпитанията на „Еърсентри“ като в лесна плячка, а едно момче всъщност изглеждаше готово да се откаже още преди началото на мача. Преместих се в групата на Пазителите, застанали на ръба на игрището, и двама от тях се втурнаха да пазят ямата.
– Три, две, едно!- Орион наду свирката си и пронизителният звук се съчета с тропота на крака по земята. При едно докосване на екрана му топките се изстреляха от четирите елементарни дупки във всеки ъгъл на игрището.
Пулсът ми се повиши, когато основният отбор се втурна да се справя с Въздушниците, а те тичаха, за да се опитат да получат топката. Не можех да откъсна поглед от Наследниците, които сваляха играч след играч, сякаш това беше лесно като дишането. Джералдин поне помагаше на своите да се изправят, докато наследниците прескачаха жертвата си, за да извършат следващото убийство.
Дариус беше като танк, докато поваляше играчите на земята, а някои от тях не помръдваха повече, след като се отлепяха от тях. Челюстта ми падаше все повече и повече, докато Въздушниците се бореха да достигнат Ямата и накрая едно момиче се промъкна пред нея. Ярко русата ѝ коса се развяваше зад гърба ѝ, докато тичаше, ръцете ѝ бяха омазани с кал, а очите ѝ бяха пълни с решителност. Наследниците бяха заети да свалят други играчи, но Деймиън Евърджил беше по петите ѝ и хвърляше огнен стълб след нея.
Тя повали двамата Пазители на ямата настрани с огромна струя вода, като я насочи и зад себе си, за да потуши пламъците в гърба сѝ. С вик на вълнение тя заби топката в Ямата и аз издадох крясък, а енергията във въздуха се наелектризира.
Мажоретният състав беше започнал рутинна игра, но аз не можех да отклоня вниманието си от апокалипсиса, който се случваше на терена, за да ги наблюдавам.
– Таг аут!- Орион излая на двамата пазители на ямата, преди да похвали русото момиче и да я изпрати да продължи да играе.
Погледнах наоколо, забелязвайки, че няколко от Пазителите са се отдръпнали, и си помислих, че може и аз да отида да го направя. Заедно с Илайджа Индъс се отправих към предната част на ямата, а челюстта му беше решителна.Той застана от другата страна на ямата и адреналинът изтръпна във вените ми, когато Орион наду свирката и на терена се появиха още топки.
Стъпих здраво на земята, усещайки зад себе си дълбините на Ямата, тъй като си спомних как Наследниците ме бутнаха там.
Едно тъмнокосо момче се освободи от воюващото игрище и се втурна към Ямата с боен вик. Вдигнах ръце, фокусирайки се върху земята под краката му, като се опитах да го спъна със земна магия. Когато той се приближи на два метра, от тялото ми избухна сила и огромен трус разкъса земята. Той изкрещя от изненада, сгромолясвайки се на земята, а земната топка изпадна от ръцете му с тъп тътен.
Едно момиче се нахвърли върху нея, вдигна я и я изстреля към Ямата. Изхвърлих въздушен щит, докато Илайджа се опитваше да я повали с ледена стена. Топката отскочи безвредно от щита ми и в бузите ми се загнезди усмивка. Това всъщност е доста забавно.
Сет заряза някого на десетина метра пред мен и сърцето ми заби, когато той загреба въздушната им топка и замахна към мен със злобна усмивка. Стиснах челюст, докато той тичаше напред, а огънят гореше във вените ми, докато се изправях срещу него.
Половината се чудех дали Орион няма да му изсвири за това, че е стрелял по Ямата, но той не го направи. Дори не го виждах в цялата тази лудница и нямаше как да откъсна очи от приближаващия се към мен вълк.
Сет изхвърли ръка и повали Илайджа на земята. Секунда по-късно силата му се удари в щита ми и аз се задъхах, забих пети в земята и хвърлих в него всеки грам енергия, с която разполагах. Усетих как обувките ми се плъзгат в калта, докато натискът на силата му ме принуждаваше да отстъпя назад. Всичко, което ми беше причинил, се прояви в магията ми, изливайки се от мен вълна след вълна. Нямаше да му позволя да спечели тази победа. Отказах да го направя. Не и след като ме беше победил пред цялата си глутница, беше счупил ребрата ми и почти беше отхапал главата ми.
Беше похарчил голяма част от магията си, за да поваля хората на терена, и само благодарение на силата може би просто имах предимство.
С вик на усилие освободих всичко, което имах, в щита и магията искреше около мен, вдигайки косъмчетата по ръцете ми.
Сет изстреля топката към мен с още една вълна от магия, която я задвижи. Чу се бум, когато тя се удари в щита, и магията ми падна след един удар на сърцето, но беше свършила работата си. Топката отскочи обратно и падна безвредно в калта с мокър плясък.
Отне ми миг, за да осъзная, че теренът е утихнал. Наследниците ме наблюдаваха от мястото, където стояха. Дариус беше опрял крак в нечий гръб, а Кейлъб беше на път да удуши друг играч.
Очите на Орион най-накрая намериха моите и той изглеждаше така, сякаш току-що му бяха връчили свещения граал.
– Маркирай се – заповяда той и аз кимнах, като се придвижих около игрището и открих останалите от групата, които изглеждаха така, сякаш вече им е било казано, че не са попаднали в отбора. Дишането ми беше учестено, а вълнението, което ме обземаше, беше опияняващо.
По дяволите, не мога да повярвам, че успях да го направя!
Когато лудата игра започна отново, Орион се стрелна към мен за миг, насочвайки ме по далеч от чакащите пазители.
– Ще трябва да поработиш върху издръжливостта си – каза той с внушителна усмивка.- Освен това е ясно, че си създадена за това, Блу.- Наведе глава до ухото ми за половин секунда.- Знаех си, че може би си.- Той се отдръпна и аз се вгледах в него с разтуптяно сърце, когато открих, че в мен се оглежда свят, изпълнен с вяра. Никой досега не ме беше гледал така. Сякаш бях неудържима.
– Продължавай!- Извика към игрището Орион.- След трийсет секунди ще се върна с един разярен Вега Близнак. Той изчезна със светкавицата на вампирската си скорост и аз прехапах устна, за да сдържа смеха си, докато той тичаше из стадиона. Тори нямаше да оцени това.

Назад към част 16                                                                  Напред към част 18

 

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

4 коментара към “Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 17”

  1. Много благодаря за труда, който полагате. „Зодиакална академия“ наистина е изключително интересна и завладяваща. Не мога да спра да я чета, с нетърпение чакам следващия превод.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *