Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 3

ДАРСИ

Орион поведе Тори и мен нагоре по дървен коридор и влезе в стая с легло с кралски размери в центъра. Задната стена беше изрисувана със стенопис на морето, а в единия ъгъл имаше воден елемент във формата на две риби, които се въртят една около друга и издават успокояващ шум от вълни. Беше съвсем очевидно на кой наследник принадлежи тази стая.
Тори тръгна през пространството, минавайки направо през вратата, която предполагах, че е баня, и я затръшна зад себе си.
Орион хвана ръката ми, придърпа ме към себе си за половин секунда и притисна устните си към моите. Емоцията се надигна в мен и аз се вкопчих в халата му, а от окото ми се отрони сълза.
– Майната му, Блу. Толкова съжалявам – прошепна той, стискайки ръката ми.
– Всичко е наред.- Въздъхнах, отчаяно желаейки да попадна в уюта на прегръдките му за миг, но звукът от пускането на водата в тоалетната ме накара да се отдръпна.
– Ще ви хвърля балон за заглушаване, за да можете да се уедините – каза Орион с по-силен глас и вдигна ръка, за да го направи.
– Благодаря… довиждане.
Очите му останаха върху моите, докато вратата се затвори между нас и аз се придвижих към леглото точно когато Тори се върна в стаята. Сърцето ми биеше лудо и аз опрях ръка в него, като си пожелах да забави темпото. Бях толкова изморена, но в същото време превъзбудена. Тази нощ беше най-дългата, която някога бях преживявала, и когато погледнах часовника на стената, разбрах, че не е много далеч от разсъмване.
Плъзнах се под завивките и Тори направи същото, като двете се преместихме близо една до друг, както беше в гадния ни апартамент в Чикаго. Онзи диван-легло ни беше принудил да се съберем, а сега го правехме доброволно, като имахме нужда да използваме комфорта на връзката си. Обърнахме се една към друга, подпряхме главите си на възглавниците, а свободните ни ръце се вкопчиха една в друга.
– Орион хвърли балон за заглушаване – казах ѝ аз.- Можем да говорим каквото си искаме.
– Така или иначе бих казала това, което мисля – каза Тори с твърд поглед.
– Наистина ли обвиняваш Дариус за това, което се случи?- Попитах със стягане в корема. Разбирах защо тя му е ядосана, но не можех да го виня за избора, който беше направил заради брат си.
– Не за случилото се, но го обвинявам за това, че твърде много прилича на баща си. И за това, че не се опита достатъчно да ни помогне.
Гърлото ми се сви при спомена за това как бях в онази яма с ръката на Орион, заключена около моята, а извиненията му падаха върху мен като дъжд. Никога не го бях виждала да изглежда толкова безпомощен. Никога не се бях чувствала толкова безпомощна. Двамата с Дариус се бяха опитали да ни помогнат, но просто… не успяха.
– Мисля, че той искаше да помогне – казах нежно аз.
– Не беше достатъчно – изръмжа Тори и за секунда тъмнина сякаш закри очите ѝ.
Намръщих се, в тялото ми се разля прилив на мощна енергия, която сякаш идваше директно от мястото, където ръцете ни се срещнаха. В мен сякаш се отвори дълбок кладенец от мрак и като си представих лицето на Дариус, намразих и него. Мразех го толкова силно, че усещах как си проправя път до душата ми. И исках да потъна в това мрачно чувство, докато не ме погълне.
– Дарси, очите ти – издиша Тори разтревожено, седна и пусна ръката ми.
Тъмнината все още се въртеше в гърдите ми и сякаш ме зовеше. Примигнах силно, поглеждайки към Тори, съсредоточавайки се върху нея и принуждавайки това плашещо чувство да отстъпи.
Преместих се на колене и се вгледах в очите на Тори, като проверих дали няма следа от онази витаеща сянка.
– Какво не е наред с нас?- Прошепнах, гласът ми ме изостави, докато тревогата бодеше сърцето ми.
Тори преглътна и поклати глава.
– Може би това е просто последица от това, което Лайънъл направи. Бяхме в сенките, те минаха през нас.
Кимнах бавно, притискайки ръка към гърдите си, докато онази тъмна яма отново се раздвижи в мен и страхът пропълзя в костите ми.
– Ами ако не са преминали? Ами ако все още са тук? Не го ли усещаш?
Тори притисна ръка към собствените си гърди, а в погледа ѝ се появи тревога. Устните ѝ се разтвориха от ужас.
– О, дявол да го вземе. Мисля, че си права.
– Трябва да кажем на Орион.- Понечих да стана, но Тори ме хвана за китката.
– Не! Не можем да му кажем. Той ще каже на Дариус.
– И?- Поклатих глава към нея и сенките отново се завъртяха в погледа ѝ.
Тя примигна бързо и пусна ръката ми.
– Моля те – тонът ѝ омекна.- Не му се доверявам, а и какво може да направи Орион така или иначе? Ще разберем това сами, както правим всичко останало.
Намръщих се, прехапвайки устните си.
– Орион ще знае какво да прави. Той е учил Дариус на тъмна магия, сигурно знае и за сенките.
– Да, а виж какво се случи последния път, когато се навъртахме около него и неговите глупости за тъмна магия.
Сърцето ми се сви рязко при спомена за Тори с онзи източващ кинжал, който кървеше на земята. После начинът, по който Дариус реагира…
– Добре – прошепнах аз, като се плъзнах обратно под одеялото и се опитах да прогоня студенината в тялото си.- Но ако това излезе извън контрол, ще му кажа. Не знаем какво означава това и не можем точно да го потърсим в някой стар учебник.
– Знам… но само засега, добре?- Тя се плъзна обратно под завивките при мен и сърцето ми започна да се забавя.
– Добре.
– Поне едно хубаво нещо излезе от това. Имаме си форми на ордена – каза Тори с полушеговита усмивка.
Отвърнах и, опитвайки се да извлека положителните неща, макар че след всичко, на което бяхме станали свидетели, беше трудно.
– Да, а сега трябва да го крием.- Извъртях очи и Тори избухна от смях.
– Знам, нали? Кога ли ще си починем тук? Искам да полетя и да сваля Дариус от облаците.
Пуснах лек смях, а очите ме боляха от това колко бях уморена. Чувствах се така, сякаш светът се е преобърнал около оста си от полунощ насам. Сякаш бяхме попаднали в алтернативна реалност, в която бяхме по-силни от наследниците и Лайънъл Акрукс. Все още трябваше да се научим да използваме тази сила и може би междувременно тези сенки щяха да изчезнат от телата ни и нямаше да се налага да живеем с потискащата им тежест, която усещах да расте в гърдите ми. Но имах ужасното усещане, че това няма да е толкова просто.

***

Събудих се рано от миризмата на кафе и изстенах с копнеж, паднах от леглото и се загледах в часовника. Беше малко след осем сутринта, но не изглеждаше, че Тори ще се събуди скоро. Беше се сгушила прекалено силно във възглавницата, а дупето ѝ висеше изпод тениската на Дариус.
Не можах да се сдържа да не се усмихна, докато се отправях към вратата, излизайки на пръсти навън и чудейки се какво ли парти за добре дошла щях да получи от Дариус тази сутрин. Но гневът му никога не изглеждаше така силно насочен към мен, както към Тори. А понякога погледът в очите му изглеждаше много по-страстен, сякаш не изпитваше само ярост към нея.
Промъкнах се надолу, топлината на огъня ме обля, докато се придвижвах към хола/кухня, където Орион правеше кафе. Претърсих стаята, но от Дариус нямаше и следа. И макар да ми се искаше да отида направо при Орион и да обвия ръце около кръста му, не ми се струваше, че си струва да рискувам.
– Бяло, черно, захар или нищо? Току-що ми хрумна, че не знам достатъчно за теб, Блу.- Обърна се към мен Орион с крива усмивка. Беше без риза, което нямаше как да не се забележи, но единственото, което си мислех, беше какво ще стане, ако някой те чуе да казваш това?
– Дариус отиде да лети – отговори той на паническия ми поглед.- И чувам сестра ти да хърка на километър разстояние.
– Тя не хърка – засмях се, а той се усмихна.
– Добре, тогава хриптене.
– Тя ще те убие, ако те чуе да казваш това – подиграх се аз, но сърцето ми тежеше като олово, сякаш не можех да позволя на шегата да ме разсее от всичко, което се беше случило вчера.
– И така? Кафе?- Вдигна вежди Орион.
– Бяло, с една бучка захар – казах аз и той се обърна, за да го направи.- Благодаря.
Приближих се до него, ръката ми се докосна до неговата, когато той ми подаде кафето и аз отпих глътка от живителния нектар. Въздъхнах, когато установих, че Орион ме наблюдава, и се изчервих под напрегнатия му поглед. Побутнах коляното му с моето, смятайки, че това е безопасна територия.
– Какво?- Прошепнах, а изражението му се втвърди.
– Просто не си представях, така първият път, в който се събуждаме заедно в една и съща къща.
Веждите ми се свъсиха, когато той протегна ръка, за да прокара пръсти по челюстта ми.
– Лайънъл никога повече няма да се доближи до теб – закле се той и аз поклатих глава.
– Не можеш да обещаеш това, Ланс. И не искам да го правиш. Аз не съм твоя отговорност.
Той отвори уста, за да спори, после дръпна глава назад, за да погледне към тавана. Секунда по-късно силен трясък сигнализираше за огромен звяр, който се приземи върху къщичката на дървото.
– Това събуди Тори – промърмори Орион и аз кимнах, отдалечих се и седнах на дивана.
Дариус се спусна през люка в покрива по голо дупе и се запъти към сандъка в задната част на стаята, като дръпна някакви дрехи.
– Значи летенето не е изгорило нищо от този гняв?- Попита Орион и Дариус се обърна към него с мрачен поглед. Очите му се плъзнаха към кафето и той се придвижи напред, за да напълни една чаша, но докато стигне дотам, Орион вече го беше направил вместо него с вампирската си бързина.
– Благодаря – промълви Дариус и отпи дълга глътка.- Всъщност това изгори част от него. Сравнено с по-рано съм щастлив.
– Е, поне си осигурих допълнителен час сън, докато те нямаше – каза Орион със свита уста.
– Пич, напълно си изпаднал в звездна смърт в момента, в който станах от леглото – каза Дариус с тих смях.
– Чакай, вие двамата споделихте едно легло ли?- Изсумтях и двамата се обърнаха към мен, сякаш току-що се бяха сетили, че съм там.
– Заспахме, говорейки си – каза Орион с изключително строг глас, сякаш изведнъж отново бях негова ученичка.
Сбърчих вежди; не се вързах на тези глупости нито за миг.
Тори се появи на стълбите с усмивка на лицето.
– Заспахте, говорейки си като малки момиченца по време на преспиване?
– Пф.- Дариус посочи между нас двете.- Вие двете направихте абсолютно същото нещо.
– Ние сме близначки!- Казахме едновременно.
Тори се придвижи надолу по стъпалата, като се насочи към сандъка с дрехи и навлече едни панталони, които ѝ бяха много големи.
– Както и да е. Можете да се върнете към кандърдисването. Ние си тръгваме.
Скръстих ръцете си.
– Мисля, че трябва да поговорим за снощи.
– За какво друго да говорим?- Попита Тори, като хвърли поглед към Дариус.- И със сигурност няма да говоря за нещата с него така или иначе.
Дариус се намръщи към нея, а Орион ме стрелна с уморен поглед.
Тори огледа салона и се намръщи.
– Как да се измъкнем оттук?
Дариус посочи вратата в ствола на дървото, която разделяше тази стая от друга.
– Чудесно. Ще се видим.- Размаха пръст на Дариус Тори, след което се запъти към нея и се измъкна през вратата.
Допих кафето си, погледнах към Орион и въздъхнах.
– Ще разбера повече за фениксите и ще ви съобщя всичко по-късно – каза той.- Днес няма занятия. Предполагам, че повечето от учениците и преподавателите ще са с махмурлук като дявол.
– Особено Уошър.- Намръщи се Дариус.
– Фу – въздъхнах аз, като поставих чашата си от кафе на масата. – Тогава ще се видим по-късно.- Излязох през вратата, усещайки как очите и на двамата се впиват в мен, докато си тръгвам, и си представих, че ще заговорят за нас в момента, в който си тръгна.
Настигнах Тори в долната част на стълбите и тръгнахме към Плачещата гора без обувки – което беше особено гадно, тъй като се случи да е мразовита сутрин. Изтръпнах, докато бързахме по пътеката, изпращайки огнена вълна във вените си, за да ме стопли.
– Какво друго мислиш, че може да прави нашият Орден?- Зачуди се на глас Тори.
Усмивка дръпна устните ми.
– Да се надяваме, че ще се пребори със сенките.
Тя кимна сериозно.
– Сенките и големите дебели игуани.
– Да – засмях се, мислейки за Лайънъл Акрукс, докато веселието ми не изгоря и не умря, защото наистина бяхме прецакани, ако някога разбереше какви сме в действителност. И за това, че сенките изобщо не бяха преминали през нас, а бяха останали тук, при нас.- Наистина се надявам на това, Тор.

Назад към част 2                                                            Напред към част 4

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *