ДАРСИ
Бях сгушена на дивана с любимата си пижама, когато входната врата
се отвори. Отклоних се от епизода на „В обувките на Сатаната“, където
може би (не може би) си водех умствени бележки за начините за
разрешаване на текущото ни затруднение. Надеждата разцъфна в мен,
когато Тори влезе, но усмивката ми изчезна, когато забелязах две
обезпокоителни неща: горчивия и намръщен поглед и напълно
непознат човек, който марширува в апартамента ни зад нея.
Вкопчих се в ръба на дивана, докато мъжът пристъпи настрани от
Тори, оглеждайки малкия ни апартамент с един-единствен широк
поглед. Жега нахлу във всяка клетка в тялото ми, когато погледът му
падна върху мен, горещ като въглен и тъмен като грях. Изглеждаше
като куотърбек, напъхан в хубава риза и сиви панталони. Ръкавите му
бяха навити, за да разкрият мускулестите предмишници и тази
тенденция продължи от бицепсите до раменете му.
Къса брада се мъдреше на брадичката му, но в него имаше усещане за
младост, което предполагаше, че е само няколко години по-възрастен
от Тори и мен. Това може да означава само едно…
– По дяволите не.- Изправих се и посочих дивана, който се превърна
в единственото легло в нашия апартамент. – Тори, луда ли си да го
доведеш тук? Наистина ли очакваш да се разкарам, за да оскверниш
единственото ни легло?
Тори поклати глава, устните и се стиснаха здраво, докато ме
погледна, показвайки че съм разбрала грешно ситуацията.
– Разбира се, че не. Този човек просто… е просто поиска да влезе,
разбра ли?
– И това е приемливо защото? — попитах аз напълно объркана.
Видях, че г-н Хубавец се взира в пижамата ми с изражение, което
казваше, че много се забавлява.
– В какво се взираш? — озъбих се аз, но горещината се заби в бузите
ми под защитната ми фасада.
– Мислех, че идвам тук, за да прибера две осемнадесетгодишни
жени. Сигурно съм попаднал в грешен апартамент, малко зайче. – Той
се засмя на собствената си шега и аз надигнах глава, а в мен се надигна
ярост.
Зайче? Погледнах надолу към светлооките зайци, щамповани на
моята пижама и поставих ръце на бедрата си. Устата ми пресъхна. По
дяволите, защо я облякох точно днес от всички дни? Бързо преминах в
отбрана, като исках да отклоня възможно най-много вниманието от
моята сладурска пижама.
– Кой по дяволите си ти? И защо си в дома ми и ме обиждаш? –
Погледнах отново към Тори и тя ми сви извинително рамене, преди да
се обърне към него.
Преместих се, за да се присъединя към нея, измъкнах се от дивана и
застанах рамо до рамо със сестра ми. Бяхме като стена, която му
пречеше да стъпи и крачка по-навътре в апартамента ни, но отблизо
изглеждаше още по-голям и можех да се закълна, че мускулите
започват да потрепват.
– Донеси ми вода. – нарежда непознатият на Тори и тя веднага отиде
в кухнята да му налее чаша вода.
Какво, за Бога? Взрях се в него, внезапно разпознах мрачният му тон
. Ужас. Устата ми се отвори, когато спомена ме връхлетя.
– Ти си ченге. Ти беше там днес.
Той ме поглежда невинно, трапчинка се появи на дясната му буза.
– Къде точно?
– Не се прави на глупак.- Посочих го, докато пулсът ми се ускори.
Почти виждах стените на затвора, които ме заобикалят, и моята
съкилийница Патрис, която пука с мастилените си кокалчета.
Тори се върна, пъхайки водата в ръката му със странно изражение на
лицето. Чудех се защо се е притеснила. Не и харесваше да изпълнява
заповедите на непознати. Няма спор по този въпрос.
Човекът взе чашата с думи на благодарност, след което я изсипа в
устата си. Наблюдавах гърлото му през цялото време, покрито с брада,
движещо се нагоре-надолу.
Когато пресуши чашата, въздъхна доволно и я остави на кухненския
плот. Зарових нокти в дланите си, докато го гледах как разтяга времето
да извърши ареста. Наслаждаваше ли се на това? Или наистина беше
просто много жаден?
Може би трябва да бягам към вратата. Но аз няма да отида никъде без
Тори. И освен това не виждам никакви белезници. Може би не е на
служба. Но защо тогава е тук?
– Преследвах двете ви цял ден.- Той тръгна към дивана, хвърли се на
моето място и сложи ръце на корема си.
– Просто оставете Тори извън това. Аз бях тази, която взе парите.-
Погледнах я и тя ми хвърли обвинителен поглед, че се уличавам с
признанието.
– Освен, че не донесе парите, а ги изгуби – уточни тя и аз стиснах
устни.
– Имаш предвид тези пари? Мъжът вдигна дупето си и извади нещо
от задния си джоб, размахвайки го над главата си. И ето я пачката от
нашите красиви две хиляди долара сега вързани заедно с ластик.
Сърцето ми спря, докато гледах невъзможната гледка пред себе си.
Тори пристъпи напред и грабна парите от ръката му, подпряна на
масичката за кафе, докато броеше всяка една банкнота. Той дори не се
беше опитал да я спре.
Когато беше доволна, че всичко е там, тя вдигна поглед и го прикова
с един от най-студените си погледи. Той дори не повдигна очи,
гледайки я със също толкова хладен поглед.
– Та какво искаш? – настоя тя. – Хората не дават пари в брой просто
така, освен ако не искат нещо за това, г-н Орион.
О, значи той има име.
– Професор — поправи я той и аз се намръщих.
– На колко години си?- Няма начин този човек да е професор. Освен
ако не беше някакъв хипстър диджей, който се бе определил като
професор Дизи Ди или нещо също толкова тъпо. Но той просто нямаше
визия, която да подхожда на този начин на живот. Той беше напълно
спокоен с изключение на смътно напрегнатото му дишане, което ми
показва, че ние бяхме тези, които са виновни за лошият му ден.
– Достатъчно възрастен, за да бъда професор. – Очите му се
завъртяха към мен и сякаш засмукаха всичко като в черна дупка.
Сърцето ми се ускори и започнах силно да се страхувам от
присъствието на този непознат в дома ни.
Застанах пред дивана, скръстила ръце, докато чаках обяснение и се
опитвах да запазя спокойствие. Не бях сигурна, че успях да си предам
безразличния вид, който Тори имаше. Особено не и в тази пижама.
– Ще ме изслушате и ще останете спокойни и тихи – каза той със
твърд глас и аз изпитах моментално желание да се подчиня. Кимнах
леко, наполовина наясно, че не искам да слушам този случаен тип, но
все пак го правех. Спуснах се до Тори на масичката за кафе и двете му
дадохме цялото си внимание.
Той ни се усмихна и отново се появи тази трапчинка. Само една.
Омекоти допълнително лицето му и някак си го направи още по-горещ.
– От осемнадесетия си рожден ден и двете издавате вибрации, които
моят вид може да усети от нашия свят. Буквално. – Той замълча,
оставяйки ни да осмислим тези странни думи.
Отворих уста, за да задам въпрос, но той вдигна ръка, за да ме спре,
продължавайки с грубия си баритонов глас. – Ще обясня, само се
успокойте.
Кимнах, лекота замени промъкналото се безпокойство в гърдите ми.
– Продължавай – насърчи го Тори, а челото и се смръщи.
Той се облегна на стола си и потърка ръка по тила си.
– Аз не съм човек, който увърта нещата, така че направо: Вие не сте
хора. Вие сте Феи. Което означава, че имате непробудена сила във вас,
определена от самите звезди. Вие принадлежите на Солария:
огледален свят на земята, където властват феите. Разбрахте ли?
По лицето му проблесна леко забавление и въпреки че не можех да
открия в себе си сили да се ядосам, определено бях разочарована.
Исках да му изкрещя, че е луд и трябва да си тръгне или ще извикам
ченгетата. Но не можех да преодолея плаващото спокойствие,
обхванало тялото ми.
Споделих един поглед с Тори, носът и се смръщи, докато ми
показваше, че е луд.
– И двете сте Близнаци – каза той. — Големи инати, затова е
Принудата, която използвах върху вас, за да поддържам всичко това
гладко. Още повече, че вече закъсняваме – измърмори той и повдигна
китката си, за да си провери часовника. Циферблати със сребърни
зъбчета се въртяха диво върху странното нещо; не приличаше на нито
един часовник, който някога съм виждала.
– Близнаци…като зодиакален знак? — попита Тори. Винаги тайно съм
обичала да чета хороскопи, но Тори не се интересуваше от подобни
неща. Не бих отишла толкова далеч, че да кажа, че моят звезден знак е
имал реално влияние върху живота ми. Просто ми беше интересно.
– Точно така – каза Орион.- Близнаците са въздушен знак, така че след
като силите ви се събудят, вие ще…
– Спри се – проговорих над него и изражението му ми каза, че не му
харесва това.- Наистина ли очакваш да повярваме, че имаме сили?
Нещо като магия ?
– Честно казано? Не ме интересува в какво вярваш. Но имам работа
за вършене и част от тази работа е да ви обяснявам това. Честно
казано, предпочитам да не си губя въздуха, тъй като така или иначе ще
разберете всичко скоро.
– Какво означава това? — попита Тори с по-малко ярост, отколкото
бих очаквала от нея.
– Това означава, че цял ден се опитвах да говоря с вас, но очевидно
разбиването, влизането и кражбата на мотоциклети е било в дневния
ви ред, така че тичах наоколо след вас като куче. А наистина не обичам
да гоня някой, така че нека просто кажем, че не съм в най-доброто
настроение в момента.
Стиснах устни. Той ни укоряваше като учител. Но той беше просто
някакъв странен психопат, който беше влязъл в къщата ни и очевидно
ни беше ядосан, че не сме го улеснили.
Устните му потрепнаха от раздразнение, когато погледна часовника си
за втори път.
– Добре, да тръгваме.- Той се изправи, измъкна нещо от джоба си и
аз го погледнах напълно объркана.
– Чакай малко.- И аз се изправих, но не успях да се конкурирам с
неговата височина. – Казахте, че сме феи? Какво изобщо означава това?
– Ние сме различна раса. По-добра.- Той сви рамене и аз се
намръщих.- Такива намръщени изражения Мис Вега са наказуеми в
класната ми стая.
– Вега? – Носът ми се сбръчка.- Това не е нашето име. Чакай, моля те,
кажи ми, че си намерил грешните близнаци?
Той поклати глава.
– Това е истинската ви фамилия в Солария. Никой няма да ви нарече
по друг начин, след като стигнете там, запомнете ми думите.
– Е… извинете?- Тори се намеси. Челюстта и беше стисната, сякаш и
се искаше да можеше да извика тези думи.- Няма да ходим никъде с
някакъв измамник от фоайето. На какъв наркотик точно си? Съдейки по
луксозното облекло, ще позная кокаин?
„Професорът“ ми отправи хищническа усмивка, от която стомахът ми
се сви.
– Вижте, имам далеч по-добри неща, които да правя с времето си,
отколкото да стоя тук в мръсен апартамент с две момичета, които си
мислят, че съм пристрастен към кокаин. Но нямах избор по въпроса.
Така че просто ме последвайте, нали?
– Нищо не сте обяснили. – Поклатих глава и усетих как един
сантиметър от предишния ми страх надига глава. – И защо трябва да
вярваме на всичко, което казвате?
Той грабна чантата си, обърна я и изсипа съдържанието на масичката
ни за кафе. Водопад от хартии падаше навсякъде, страници и страници.
Снимки на нас като бебета, статии във вестници за деня, в който
родителите ни загинаха при пожар в къщата. Как бяхме извадени от
пепелта, две напълно невредими бебета. Пълно чудо. Сред всичко това
беше нашето досие за социална грижа. Всеки детайл, който знаехме за
нашата история, можеше да бъде намерен сред тази купчина от
листове хартия. Така че, за бога, откъде този човек ги имаше?
Орион прегледа всичко, като извади снимка на нашите родители,
хванати за ръка в деня на сватбата им. Ръката на баща ни лежеше върху
големия корем на майка ни, а очите им блестяха от щастие. Никога не
съм ги познавала и никога не можах да ги опозная. И това, че тази
снимка се намираше в ръцете му точно в тази секунда скъса всяка
нишка която сякаш сдържаше емоциите ми.
Изтръгнах я от ръката му, притискайки я към гърдите си, докато
сълзите заплашваха с драматичен изблик, който не можех да си
позволя пред този лъскав подигравателен човек.
– Какво правиш със снимката на нашите родители? — изсъска Тори.
– Те не са ваши родители – каза той хладно, сякаш това не разклати
основите на всичко, което някога сме знаели за себе си. – Вие сте
сменени. Родени феи. Елементали с естествена магия, която тече във
вените ви. Истинските ви родители, ви замениха с близнаците родени
от тази двойка. Той посочи снимката в ръката ми и веждите ми се
събраха. Изражението му беше толкова безстрастно – как може да
бъде толкова безсърдечен? Просто да каже такива опустошителни
неща без дори намек на емоция.
– Това не е вярно. Ти си луд. Защо биха направили това?- настоях аз.
– Моето предположение? Били сте в опасност – каза той, като сви
рамене. – Или може би просто сте ги раздразни толкова, колкото мен в
момента и те са решили да ви заменят с по-малко дразнещи близнаци.
Тори изглеждаше така, сякаш се кани да го удари и не бих я спряла
ни най-малко.
– Махай се – каза тя с премерен тон.
– Добре, опитах се. – Извади от джоба си малка копринена черна
торбичка и развърза конците. – Срамота е обаче да загубите
наследството си. Истинските ви родители бяха най-богатото семейство
в Солария.
– Да бе – измърморих аз, борейки се да не завъртя очи. Това беше
като един от онези имейли за измама, в които африкански принц ни
беше избрал на случаен принцип да ни даде два милиона долара.
Само дето този път имейлът беше влязъл през входната врата и
изглеждаше като супер модел!
– Чакай… богати? – попита Тори, приближавайки се, гневът и
сериозно намаля.
– Не може да е истина Тор – казах под носа си.
Тя сви едното си рамо.
– Нека го изслушаме.- Тя ми хвърли поглед, който казваше джакпот,
но аз не бях убедена.
– Да. Чуйте ме – настоя той и изведнъж кимнах, искайки той да
продължи. Той измъкна снимката от хватката ми, като я изгледа за
момент със смътно намръщено лице. – Вижте, не се опитвам да разбия
малките ви мечти за тази двойка, но те са просто двама случайни хора,
които са се замесили в нещо много по-голямо. Не ги познавате. И аз
също не знам нищо по този въпрос. Фактът, че са мъртви, е трагедия, но
те не са от вашата кръв. А кръвта е всичко, което има значение според
мен. – Той сви рамене, хвърляйки поглед между нас.- Вие двете бихте
направили всичко една за друга, надявам се? А този скапан живот
може да си отиде като дим.- Той щракна с пръсти. – Всичко, което
трябва да направите, е да се съгласите да се запишете в Зодиакалната
академия. Ще получите пълен пансион, ще имате собствени легла —
Той хвърли остър поглед на дивана.-и наследството ви ще покрие
разходите за престоя ви плюс това ще получавате месечна стипендия от
него. След като завършите, всичко е ваше. Но само ако завършите.
Такъв е законът.
– Значи искаш да отидем в някакво училище? – попита Тори.
– Да. Но не кое да е училище. Най-доброто училище. – Очите му
блестяха от вярата му в това. – Е какво мислите?
– Мисля, че си луд — казах аз.
– Да… но аз искам парите.- Тори ме удари с лакът в ребрата и аз се
намръщих.
– Пълен пансион ли е? – Погледнах към Орион.
– Редовно хранене- закле се той.-Така какво решавате?- Той
нетърпеливо потупа с крак.
Никоя от нас не отговори.
– Просто кажете „да“ и елате с мен- изръмжа Орион.
-Да- казахме и двете в един глас, без да се колебаем.
– Чакай – какво се случи току-що?
Орион се ухили от ухо до ухо.
– Трябваше да го направя по рано.- Той вдигна брадичката си към
мен. – Отивай да се облечеш , ако се появиш така в Зодиак, ще бъдеш
изядена жива от другите ученици.
Краката ми се раздвижиха от само себе си и аз се проклинах вътрешно,
че изпълних още една негова заповед. Когато се върнах от банята с
дънки и черна жилетка, част от страха ми се върна.
– Споменахте магия… – казах аз, променяйки тактиката, за да видя
дали мога да пробия твърдите стени на Орион.
– Да – каза той. – Вода, въздух, огън, земя. И двете ще притежавате
един елемент, може би два. Родителите ви бяха много могъщи, така че
очаквам да бъдете неизмеримо надарени. Нещо в тона му ми
подсказваше, че не е доволен от това.
Той отвори малката си копринена торбичка, щипна нещо между
пръстите си и го поръси в дланта си.
– Какво е това? – прошепна Тори, когато се приближих.
– Най-рядкото вещество в Солария и най-бързият начин за пътуване:
звезден прах.- Той вдигна глава с демонична усмивка. – Добре дошли
във вашето пробуждане.
Той издуха нещото право в лицата ни и аз ахнах. Гъст, черен блясък се
изсипа над нас и аз се приготвих да се пръсна, вдигайки ръка, за да се
защитя, но вместо това тялото ми се чувстваше сякаш се е превърнало в
пара. Апартаментът ни избледня и всичко, което можех да видя, беше
искрящото черно вещество, което се замъглява около мен.
Изглеждаше, че се разпръсна и се разпростря, докато не изглеждах, че
плувам в цяла галактика от неща.
Тялото ми се реформира и краката ми стъпиха на твърда почва.
Залитнах напред и челото ми се блъсна в твърдо тяло. Примигнах,
когато зрението ми се възстанови и се озовах с лице в гърдите на
Орион. Ръката ми беше притисната до стомаха му и аз го осъзнах
твърде късно, когато той хвана раменете ми и ме завъртя, за да се
обърна в обратна посока.
Сърцето ми заработи на най-висока скорост, когато се озовах на
разтеглена поляна под кристално чисто нощно небе, звездите по-ярки,
отколкото някога ги бях виждала. Пред нас имаше над двеста души на
нашата възраст, застанали в огромен кръг на обширна поляна,
заобиколена от дървета.
Тори си пое дъх и аз се приближих до нея, кожата ми настръхна,
когато бързо се отдръпнах от Орион. Бях изкушена да протегна ръка
към сестра си в жест на утеха, но вместо това ръката ми се сви в юмрук,
знаейки, че тя вероятно няма да го оцени. Погледнах уплашено към
Орион.
– Какво става? — попитах аз изпаднала в паника.
– Току-що ни упои? – Тори се обърна към него.
– Какво става с теб и наркотиците? — измърмори той. – Не
забравяйте да запазите спокойствие – заповяда той секунда по-късно и
онова мрачно чувство отново открадна страха ми.
Женски глас прозвуча във въздуха, но не можах да видя на кого
принадлежи извън кръга на тийнейджърите.
– Застанете в кръга. – Орион посочи и ние неохотно продължихме
напред, за да се присъединим към другите.
Две момичета се разделиха, за да ни позволят да застанем между
тях, а очите им обикаляха любопитно по нас. Те ни хванаха за ръцете, а
Орион хвана моята и китката на Тори, бутвайки пръстите ни заедно, за
да свържем кръга. После се върна в нощта и изчезна в тъмнината. В
центъра на пръстена имаше висока жена в дълги сини дрехи. Тя беше
вдигнала ръце във въздуха, докато гледаше небето, а всички останали
на ринга я наблюдаваха внимателно. Нямах представа какво ще се
случи и споделих бърз поглед с Тори, за да потвърдя, че се чувства също
толкова изгубена, колкото и аз.
Дългата ливадна трева гъделичкаше коленете ми и хладен вятър
блъскаше гърба ми. Жената отпусна ръце и вятърът затихна
смъртоносно, целият свят сякаш затаи дъх.
– Добре дошли в Зодиакалната академия. Аз съм професор Зенит от
катедрата по астрология и за мен е най-голямото удоволствие да
събудя вашите елементи тази нощ. Моля, вдигнете лицата си към
небето, ученици. Време е звездите да събудят вътрешната ви сила. –
Тонът и беше бавен и драматичен и въпреки че цялото това нещо
звучеше нелепо, не можех да не се възхитя на всяка нейна дума.
Тя дръпна качулката от главата си и среднощните коси се спуснаха
около нея. Тя беше на средна възраст, кожата и бледа и блещукаща, а
устните и бяха боядисани в тъмночервено червило. Погледът и падна
върху мен и Тори и тя рязко дръпна пръста си към небето. Разбрах, че
всички в кръга са вдигнали поглед и ние незабавно последвахме
примера.
Небесният юрган отгоре блестеше от звезди и млечният път се
вплиташе в центъра на всичко като блестяща лента от розов и лилав
прах. Устата ми се разтвори от красивата гледка. В Чикаго сте имали
късмет, ако сте видели една звезда през нощта, да не говорим за този
спектакъл. Сякаш всяка друга светлина в света беше угасена, за да
позволи на небето да доминира.
Нямаше и следа от луната, но дори и без нея звездите бяха
достатъчно ярки, за да хвърлят мъгливо сребърно сияние върху
поляната.
-“Virtus aquae invocabo!”- изрече Зенит нещо, което звучеше като
латински.
Добре, това преминава от странно към психиатрична клиника много
бързо.
Настъпи тишина и аз почти спуснах глава, за да разбера какво се случва,
когато дъждът обсипа бузите ми. Няколко други в кръга ахнаха и аз
погледнах към Тори, като открих капчици, които се стичат по бузите и.
Но как беше възможно това? На небето нямаше нито облак.
Дълбок водовъртеж от сила сякаш се отвори в мен и дишането ми спря,
когато усетих как силата му се навива около вените ми.
Това не може да се случи.
Но се. И наистина го усещам.
– Ако усещате дъжд, моля, вдигнете дясната си ръка – призова Зенит.
Тори и аз вдигнахме ръце и забелязах около петдесет други в кръга
да правят същото.
– Добре! — развълнувано каза Зенит. – Вие държите Елемента на
водата в себе си, точно като мен.
Някои от другите, които бяха вдигнали ръце, започнаха да мърморят
тихо, а няколко без вдигнати ръце мрънкаха и въздъхваха.
– Тихо – нареди Зенит. – Очи към небето още веднъж. Ще бъдете
тествани за всички елементи, макар че е малко вероятно да имате
повече от един, скъпи мои.
Вдигнах очи, а сърцето ми биеше, докато мислех над казаното от нея.
Елементът на водата? Ние с Тори наистина ли държахме този подарък?
Дори докато го мислех, бях сигурен, че е истина. Сякаш вродена част от
мен се беше събудила и въплъщаваше самата вода.
По дяволите, ние наистина принадлежим тук.
-„Rogo vim aeris!“- Професор Зенит извика и силен вятър нахлу през
косата ми. Погледнах към Тори и открих, че косата и се движи на същия
силен бриз. Други петдесетина от групата изглеждаха в дълбините на
водовъртежа, но всички останали в кръга очевидно не бяха засегнати.
Червата ми се завихриха и трептящо усещане изпълни стомаха ми и
плаваше във вените ми. Чувствах се толкова естествено, сякаш тялото
ми имаше съвсем друг канал вътре в мен покрай вените ми и сега
течеше с магията на два елемента.
– Вдигнете дясната си ръка, ако усещате силата на вятъра! —
заповяда Зенит.
Тори и аз вдигнахме ръце заедно с друг произволен избор на кръга.
Няколко от тях бяха вдигнали ръце и за вода.
Очите ни се срещнаха и си размениха няколко думи, които не разбрах.
Зенит се изправи пред нас, а веждите и се повдигнаха от наслада.
– Вие сте и въздух и вода момичета. Силите ви ще бъдат наистина
големи, точно както тези на родителите ви.
Кимнах, но Тори погледна надолу към ръцете си, като ги обърна,
сякаш очакваше да намери нещо по-осезаемо там.
– Това наистина ли се случва? – попита ме тя под носа си.
– Мисля, че да – прошепнах аз.- Или това, или онзи хитър професор
ни пъхна нещо с приказния си прах.
Тори изсумтя, а Зенит ни стрелна с поглед.
– Тихо! Очи към небето. Може вие да сте свършили тук, но всички
останали не са.
Кимнахме и отново вдигнахме поглед.
Въздух и вода…може ли наистина да използваме магия, свързана с
тези елементи? Едвам чаках да го пробвам.
-“Rogo vim terrae!”- Извика Зенит, а аз погледнах надолу към другите
ученици, чудейки се какво ще стане с тези, които имат следващия
елемент. Краищата на тревата гъделичкаха коленете ми и аз потърсих
кръга за признаци, че следващият елемент ще влезе в сила.
В мен сякаш се отвори дълбок кладенец, изпълнен с пулсираща
енергия. Изтръпваше и след това се навиваше и пулсираше като
постоянно променящо се същество, което живееше в мен.
Нещо се докосна до ръката ми, след което се изви около нея.
Погледнах надолу, намръщена, когато открих, че тревата расте и
спираловидно се върти около китката ми, нежна като ласка. Повече от
листата се увиха около ръцете ми и забелязах същото да се случва и с
Тори. Тя ме погледна с извити вежди.
– Мислех, че рядко се получават два елемента?
Вдигнах рамене, объркана, когато забелязах другите ученици в
кръга, които също имаха тревата, прегърната около тях. Отне ми
момент, за да осъзная, че всички ни гледат, включително и Зенит.
– Аз… о, мой… – тя въздъхна, като плесна с ръка устата си. Когато я
свали, тя се усмихна широко. – Скъпи мои, колко прекрасно. Имате и
Земята. Много рядко се чува за три елемента. Ще бъдете сред най-
мощните ученици в Зодиак.
Буца се образува в гърлото ми, когато тази новина ме настигна.
Предполагах, че това е нещо добро, но всичко изглеждаше твърде
сюрреалистично, за да се случва наистина. Другите ученици мърмореха
и аз хванах странни думи като „Небесни наследници“ и „Вега
близнаци“.
– Очи към небето!- заповяда още веднъж Зенит и аз отново вдигнах
поглед със сърце, биещо в странен ритъм. Защо всички ни гледаха така?
Наистина ли беше толкова нечувано да имаш три елемента?
-„Invoco virtutem ignis!“ — извика Зенит.
Жега пламна в краката ми мигновено и огън изригна на земята около
мен в тесен кръг. Огънят се превърна в жарава, оставяйки светещ
червен пръстен в тревата около моите обувки. Точно същото блесна и
около ботушите на Тори. Сърцето ми спря, докато гледах объркано
гледката в краката си.
– Четири елемента?… О звезди!- Зенит се разплака и главата ми се
завъртя към нея.
Всички се взираха. Шокирано. Но не по добър начин. Почти една
четвърт от кръга имаше същите пръстени около краката си, но изглежда
никой не се интересуваше от тях.
– Вие държите всеки елементи — ахна Зенит, поклащайки глава,
сякаш не можеше да повярва, че е истина.
– Това лошо ли е?- Попитах.
– Изглежда така — прошепна Тори, така че само аз можех да го чуя.
Зенит се съвзе, прочиствайки гърлото си, докато около нас се
разнасяше мърморене, силно и неразбираемо.
– Разбира се, че не – най-накрая ми отговори Зенит.
– Изглежда, че гаджето ми има конкуренция – каза едно момиче,
хвърляйки остър поглед в нашата посока. Косата и беше наситен
златист цвят и идеално права, лицето и беше красиво, от тези които
обикновено намирате в реклама за грим. Момичето до нея присви очи.
– Наистина ли излизаш с един от наследниците, Кайли?
– Да, заедно сме от цяла вечност, той ми пише всяка седмица. –
Кайли метна косата си през рамо с изражение, което казваше, че това е
нещо, с което се гордее.
Бъбренето стана по-силно и професор Зенит най-накрая сякаш го
забеляза.
– Достатъчно! Тихо! Вашето пробуждане приключи. Ако имате две –
или повече – сили, ще избирате между тях и ще изберете къща на
елемента, към която да се присъедините. Вашият ръководител на
годината вече ще ви отведе в Кълбото, където ще се присъедините към
останалите студенти където ще вземете това решение.
Забелязах Орион да излиза от сенките след думите и, подканвайки
ни да го последваме. Докато учениците се движеха на група към него,
очите му се приковаха в мен. Погледът му ме изпи за безкрайна
секунда, след което се обърна и погледна настрани към тъмната линия
от дървета в края на поляната. Тори се приближи до мен и аз се
приближих до нея, прехапайки устни.
– Защо всички изглежда, че са ни ядосани?
Тя сви едното си рамо, сякаш това не я засега, но очите и казваха
друго нещо.
– Предполагам, че предстои да разберем.
Назад към част 4 Напред към част 6