Зодиакална академия – Пробуждане – Свръхестествени хулигани и животни – Част 9

ДАРСИ

Адреналинът все още препускаше в кръвта ми, докато използвах
силата на въздуха, за да се върна в къщата, насочвайки я към символът
над вратата за да отворя входа в основата на кулата. Пръстите ми
бръмчаха от протичащата през тях магия и не можех да се преборя с
широката усмивка, която грееше на устните ми.
Просто скочих от върха на една кула и оцелях. Косата ми е добре и
наистина непокътната.
Събрах вълнообразните кичури в ръцете си, имах силна
емоционална връзка с тях. Започнах да боядисвам краищата на косата
си в синьо преди година. Това не беше някаква инди мода или вик за
помощ. Това беше, по моя собствен изкривен начин, напомняне за
един от най-мрачните и ключови моменти в живота ми, който бях
решена никога да не забравя.
От едната страна на антрето сивият каменен под се срещаше с бяло
мраморно стълбище. Преместих се в центъра на пространството,
гледайки нагоре към невероятното стълбище, кръжащо високо над
мен.
Поех си бавно дъх, страх и очакване се изсипаха заедно в стомаха ми,
докато се изкачвах по стълбите. Шумът по стъпалата от моите обувки
беше единственият шум около мен, но като изкачих още няколко нива,
открих, че пътят ми е преграден.
Сет стоеше сам, със скръстени ръце и присвити очи. Въздухът между
нас беше зареден с енергия и очаквах всеки момент от нея да избухне
гръмотевична буря. Вместо това той протегна ръка и в нея имаше
сребърен триъгълник с дълъг ключ, висящ от него.
– Единадесети етаж, стая трета.
Устните ми се разтвориха, но не излязоха думи, когато намалих
разстоянието между нас и посегнах към ключа. Победата премина през
мен като летен бриз.
Победих го в собствената му игра.
– Поздравления – измърка той, но в тона му нямаше любезност. –
Оцеля през първия ден в ада. Всеки ден от тук нататък ще става по-зле.
Сигурна ли си, че още не искаш да напуснеш Зодиака?
Взех ключа от него, ръката ми се сви в юмрук, така че острият ръб се
заби в дланта ми.
– Защо те е грижа дали съм тук или не? Очевидно няма да се
разбираме. Така че нека просто стоим настрана един от друг.- Опитах се
да го заобиколя, но той отстъпи и опря рамо в стената, за да ми
препречи пътя.
Обхвана ме раздразнение.
Той протегна ръка, прокара пръсти през косата ми, навивайки кичур
около пръстите си.
– Защо продължаваш да ме докосваш така? – Отдръпнах се настрани,
свивайки устни в права линия.
Сет изръмжа.
– Защото съм алфа, скъпа. И така ти показвам кой е начело. Трябва да
забравиш, че можеш да ми се противопоставяш, защото няма да
спечелиш. – Дръпна косата ми по-силно и аз стиснах зъби, отказвайки
да извикам от болка.
– Нямам планове да се боря срещу теб, Сет – казах аз възможно най-
спокойно. – Просто искам да си лягам.
Той се ухили, дърпайки косата ми изключително силно, след което се
отдръпна изцяло, като ми даде знак да мина. Изпънах назад рамене
минавайки покрай него, усещах очите му върху мен през целия път,
докато се борех с желанието да разтрия болезнения си скалп.
– Дължиш ми косата си – извика той.
Гневът се разля из тялото ми бърз и горещ. Ускорих крачката си почти
до бягане, като исках да оставя възможно най-голямото разстояние
между мен и Сет.
Когато намерих своя етаж, бях благодарна, че наоколо няма ученици.
Чувах панически викове от някъде високо и се чудех дали другите
първокурсници са се измъкнали толкова лесно колкото си мислех.
Тръгнах надолу по каменния коридор, който имаше десет врати, по
пет от всяка страна. Вкарах ключа във вратата на стая три и влязох в
стаята с въздишка на облекчение.
При движението ми светна лампа над мен и голяма усмивка грейна
на лицето ми.
Стаята беше с тъмен дървен под с единично легло от едната страна,
застлано с бели чаршафи и пухкави възглавници. Стените бяха от същия
сив камък като останалата част от кулата и се притискаха към
вертикалния прозорец в края на стаята. Беше по-висок от мен и имаше
два тежки капака, закрепени за него. От лявата ми страна имаше дълго
бюро и над него рафтове с книги и бележници. Ред бели моливи
лежаха на бюрото и пръстите ме засърбяха. Минаха години, откакто
имах вдъхновение да скицирам каквото и да било. Но винаги ме е
карало да се чувствам по-добре, да забравя света. Ако не бях толкова
изтощена, вероятно щях да се възползвам от възможността след нощта,
която преживях.
До моливите имаше тънко устройство, елегантно и бяло. Изглеждаше
като iPad, само малко по-широко с няколко правоъгълни бутона в
долната част и цифрова писалка, прикрепена отстрани.
Прекарах пръсти по екрана и прозвуча звук като камбанки, когато
символът на Въздух се появи в черно на бял фон.
От него се чу мек мъжки глас, когато изображението се разтвори и се
появиха няколко реда приложения. „Добре дошли в Зодиакалната
Академия. Това е вашият Атлас. Вашият профил е добавен към нашата
база данни. Вече можете да се обаждате или да изпращате съобщения
на приятелите си в цялото училище. Щракнете върху приложенията, за
да откриете своя график, училищни събития, мачове по питбол и
резултатите от тях и да намерите пълната си програма за срока. Ако
имате нужда от помощ, просто изпратете съобщение директно до
вашия отговорник на дома и той ще ви помогне с всички проблеми,
които имате.”
– Да, със сигурност ще го направи – измърморих аз, вземайки атласа и
намирайки дълъг списък с контакти. Написах името на Тори в горната
част, но не намерих резултати. Когато написах „Вега“, намерих името
ми в списъка като Гуендалина, а Тори като Роксаня. Смених моето на
Дарси и пръстът ми се завъртя над оригиналното име на Тори, докато
си мислех за хората, които са ни ги дали. Възможно ли е наистина да са
били кралят и кралицата на този непознат свят?
Винаги съм мислила, че сме осиротели, но сега беше много по-лошо
да знаем, че родителите ни са избрали да се отърват от нас. Орион
мислеше, че сме били в опасност, но от какво? И ако това беше вярно,
защо са ни заменили с някакви произволни човешки деца които са
изложили на опасност? Това беше повече от жестоко.
Сет беше споменал, че Солария е по-добре без баща ми като крал, но
съдейки по гадостите, на която бях свидетелка тази вечер, се чудех
дали мога да повярвам на нещо, което казва.
Отказах се от опитите да намеря отговори на безкрайните въпроси в
мозъка ми. Умората ме обзе и докато проверявах часа на моя Атлас,
установих, че е почти три сутринта.
Прозях се широко, събух обувките си и се отпуснах на мекото легло,
докато набирах Тори. Молех се да отговори. Имах толкова много да и
разказвам и се надявах, че приемането и в Огън е било по-лесно от
моето тук. Но някак си се съмнявах.
***
Вятърните звънчета ме събудиха, тинг тинт-алинг. Звънът стана по-
силен и по-упорит и аз се претърколих със стон, откривайки, че съм
заспала напълно облечена с лице, притиснато до моя Атлас.
Това, което беше преживяла Тори, звучеше дори по-лошо от това,
което бях изтърпяла аз. Беше адски силна, но винаги знаех кога я боли.
По телефона не прозвуча само ядосано, но нямаше да се изненадам,
ако остави няколко сълзи да се търкулнат след това, което Дариус и
беше причинил.
В крайна сметка и двете се съгласихме да се опитаме да се
възползваме максимално от тази невероятна възможност. Няколко
идиота побойници нямаше да ни провалят целия свят от възможности.
Но трябваше да започнем да учим за този свят възможно най-бързо,
ако искаме да оцелеем тук. Претенциите за тронове и кралската кръв
бяха твърде много неща за възприемане, без да знаем нищо, какво
означава това. И Наследниците скоро щяха да разберат, че не сме тук,
за да откраднем нещо от тях.
Имайки предвид всичко това, бях развълнувана за първите си уроци,
да науча всичко, което трябваше да знам за моите новооткрити сили.
Нямах търпение отново да усетя целувката им по дланите си.
Звъненето продължи и аз осъзнах, че моят Атлас е източника на
шума. Примижах към яркия екран, когато на него мина известие.
Вашият дневен хороскоп ви очаква, Дарси!
Кликнах върху съобщението и по екрана се разпростря нощно небе,
блещукащо ярко, докато думите оживяваха със сребърни букви.
Добро утро Близнаци. Звездите проговориха за вашия ден.
Наскоро сте претърпели трансформираща промяна, но сега,
когато нещата се уталожиха, се чувствате странно като у дома си
в новия си свят. Облаците се разделят и почти можете да видите
как слънцето грее обратно към вас. Но не бързайте твърде много.
Марс все още хвърля сянка върху вашия живот през тези дни и
изглежда, че е тук, за да остане още известно време. Между Везни и
Водолей денят ви може да стане много предизвикателен, но ако се
обърнете към инстинктите си на Близнаци, ще намерите начин да
се издигнете над изпитанията, хвърлени към вас.
Намръщих се. Моите инстинкти за Близнаци? Смътно си спомних, че
моят звезден знак описва Близнаци като оптимистични и днес
чувствам, че се зареждам с това предположение.
В Атласа проблесна още едно съобщение.
Вашият час по кардинална магия започва след тридесет минути,
Дарси. Щракнете тук за карта.
Натиснах бутона и намерих маршрут, определен за мен, водещ от
Къща Въздух към Кълбото в центъра на територията. В него имаше
група сгради, кръстени на планетите и моят час се намираше в зала
Юпитер.
Прозях се широко, станах от леглото и се отправих към собствената
си баня. Плочките бяха синьо-бели, а от едната и страна имаше
огромен душ. Имаше дори моя собствена четка за зъби и цяла
кошница, пълна с козметика, която да използвам.
Крещях като дете, докато се миех под наподобяващия водопад душ,
след което нанасях сладко миришещ овлажнител върху кожата си.
Осъзнавайки, че времето изтича, се втурнах обратно в спалнята си и се
запътих към гардероба, който стигаше до тавана. Отворих го и открих,
че вътре ме чака униформа. Имаше няколко от тях плюс куп панталони
за йога, ризи и пуловери с отпечатано лого на Въздух.
Облякох униформата си, гледайки се в огледалото от вътрешната
страна на вратата на гардероба. Синьо-бялата карирана пола беше
плисирана и докосваше коленете ми, бялата риза беше мека и пасваше
перфектно по тялото ми . Обух чорапи до коляното и обувки с
платформи, след което сложих блейзъра си отгоре, прекарвайки
пръстите си по златния герб на Академията, който беше изображение
от всички символи на зодиака.
Разресах косата си, която се стичаше свободно по раменете ми, а
сините връхчета почти се смесваха с тъмносиния блейзър.
Днес ще бъде добър ден , обещах си, след което грабнах кожена
чанта от гардероба и прибрах атласа вътре заедно с няколко тетрадки и
химикалки.
Излязох от стаята си, заключвайки вратата, преди да последвам
потока от студенти, които слизаха по стълбите. Някои от тях ме
погледнаха и мърморейки се разменяха реплики. Никой от тях не ми
каза здравей. Но това не ме притесни. Вчера доказах своята стойност и
заслужавах мястото си тук, колкото и тях. След няколко дни вероятно
ще забравят, че съм „Вега близначка“ и мога да започна да си създавам
приятелства.
Навън сутрешният въздух беше свеж и уханието на хвойна се донесе
от вятъра. Докато вятърът брулеше лицето ми, кожата ми изтръпна,
сякаш времето съживяваше Елементите във вените ми. Вдъхнових се от
идеята да използвам повече магия и се зачудих какво би било да
овладея огън, вода и земя.
– Ваше Величество!- някой извика зад мен и аз се обърнах
любопитно, забелязвайки едрото момиче, което беше едно от малкото
студенти, щастливи да ни видят в Кълбото снощи. Тя се втурна към мен
нагоре по пътеката, очите и се разшириха от радост.
На мен ли говореше?
Тя спря пред мен, наведе ниско глава. Намръщих се, изненадана.
– Казвам се Джералдин Грус и съм на вашите услуги. Исках да ви
уведомя, че сега имате лоялна група от последователи около себе си,
Всемогъщото суверенно общество. Не се страхувайте от Небесните
разбойници, които наричат себе си Наследници. Вие и сестра ви сте
истинските кралици и те ще приемат това достатъчно скоро. Тя отново
се поклони и аз усетих погледите които ни отправяха другите студенти.
– Ох…- Нямах идея какво да кажа. Но не ми хареса вниманието, което
привличаше, или начина, по който тя наричаше Тори и мен кралици. –
Всъщност не сме тук заради трона. Наследниците могат да седнат на
него, честно казано.
– Господи! – ахна тя, а тъмните и очи се разшириха. – Как можеш да
кажеш такова нещо, принцесо Гуендалина?
– Не ме наричай така – помолих се аз. – Казвам се Дарси.
– Разбира се, както желаете – каза тя с още един процъфтяващ
поклон.
О, Боже, нека това спре.
– Джералдин! – развика се едно момиче. – Това една от кралиците ли
е!?
Поех въздух, когато забелязах група хора, които тичаха нагоре по
пътеката, за да ни посрещнат.
– По-добре да тръгвам – казах бързо. – Не искам да закъснявам за час.-
Усмихнах и се учтиво, след което побързах да си тръгна, облекчението
премина през мен, когато тя не ме последва.
– Помни, че обществото те обича! – развика се тя и няколко души,
които я чуха, започнаха да се смеят.
Наистина ли? Какво има в предвид с това? Клуба на обществото?
Не исках да бъда неблагодарна за нейната доброта, но също така
знаех, че има деветдесет и девет процента шанс да се скрия в най-
близкия храст следващия път, когато я видя да идва.
Скоро намерих пътя си до зала Юпитер и се загледах в извисяващата
се готическа сграда със страхопочитание. Влязох вътре с останалите
ученици и попаднах в широк атриум от бял камък. Ред от стълбове
издигаха стълба на отсрещната стена и аз последвах група
първокурсници по нея към класната стая от моята програма.
Всички влизаха вътре и аз хвърлих поглед през рамо, надявайки се да
видя Тори всеки момент.
Класната стая беше изградена от тухли с цвят на мед, а от едната
страна на стаята имаше дълъг ред сводести прозорци, позволяващи на
слънчевата светлина да пада през пространството в осем перфектни
кръга.
Имаше близо сто ученици и дървените чинове се пълнеха бързо.
Затичах към най-близкия, като поставих чантата си върху този до моя за
Тори, когато тя се появи.
Бях няколко реда по-назад от подиума, където пред голям
електронен екран седеше дъбово бюро с форма на полумесец.
Извадих Атласа от чантата си, като открих светещо съобщение.
Добре дошла в Кардинална Магия, Дарси! Щракнете тук, за да
започнете.
Докоснах го и се появи празна страница. Взех писалката, прикрепена
към Атласа, и драснах по екрана, за да я изпробвам.
– Хей!
Вдигнах поглед и видях Тори до мен в собствената и академична
униформа, очите и бяха замъглени от липса на сън. Тя беше много по-
малко ранобуден човек от мен, но дори и аз усещах болката от
недостигът на сън днес.
София беше на крачка зад нея и се усмихваше широко, докато
влизаше в класната стая.
– Успя ли да избегнеш Огнения задник тази сутрин? – попитах Тори,
дърпайки чантата си от бюрото до моето.
Тя се тръшна на мястото, което бях запазила за нея със смях, а София
зае мястото до нея .
– Да, но не нарочно. Няма да се крия от този глупак.
– Може да има някой друг, от когото трябва да се скрием – казах аз,
като си спомних за срещата си с Джералдин.
– Тя те нарече ваше величество? – попита Тори с недоверие и аз
кимнах.
– От това, което чух, има доста кралски поддръжници в училището –
добави София.
Много се надявах, че не всички са толкова ентусиазирани като
Джералдин.
– Que pasa amigas? (от испански – Какво става приятелки? – буквален
превод)
Обърнах се към мъжкия глас и открих, че е един от общежитието на
Въздух , сяда на чина от другата ми страна. Помнех го смътно от снощи.
Носеше черна шапка с бял кръст върху нея, а тъмната му коса се
извиваше изпод нея. Имаше мило лице, кожата му беше силно
загоряла, но очите му бяха необичайно сини.
Той вдигна тъмна вежда към мен, когато му хвърлих неразбиращ
поглед.
– О, извинете, мислех, че говорите испански.- Посочвайки ни с ръка.
Нашият латиноамерикански вид беше заблуждавал хората в повече от
един случай като този, но бях изненадана да открия, че това се случва в
съвсем различен свят от нашия.
– Ти от този…смъртен свят ли си? — попитах аз, чувствайки се
странно, като си мислех за земята.
Той ме погледна за секунда, след което избухна в смях.
– O не, Солария е огледален свят. Същото, но различно, Claro? Значи
никога не сте научили моя красив език?
Усмихнах се топло, поклащайки глава.
– Не, пропуснали сме да го научим, тъй като никога не сме били в
приемен дом с някой, който го е говорил.
– Въпреки че имаше една прислужница, която винаги наричаше г-н
Харисън „hijo de puta“ – добави Тори.
Момчето избухна в смях.
– Значи единствената фраза, която знаеш на испански, е кучи син?
– Това ли означава?- засмя се Тори.
– Да.- Той извади своя атлас и пусна чантата си на пода. – Аз съм
Диего.
– Дарси, а това е…
– Тори, знам – завърши той вместо мен със странна усмивка. – Вие сте
Los gemelos Vega – съжалявам, близначките Вега. Всички говорят за вас
във FaeBook след случилото се в Кълбото снощи.
– На… какво? Намръщих се.
– Това е сайт за социална медия на училището. Ето, вижте.- Диего взе
моя Атлас, докосвайки лилаво приложение с кръг, свързващ всеки от
звездните знаци. Появи се страница в социалните мрежи.
FaeBook? Сигурно се шегува, нали?
Натиснах профила си и открих, че вече е попълнен вместо мен.
Звездни знаци заеха мястото на профилните снимки и символът
Близнаци блесна в розово на моя. Докоснах лентата с новини и устата
ми пресъхна, когато забелязах най-популярната публикация в горната
част на екрана.
Макс Ригел :Голямо добре дошли на Дарси и Тори (нека ги наречем
Дори, за да стане по-лесно). Толкова се радвам, че Вега Близначките
се появиха точно навреме, за да се опитат да ни предизвикат за
трона на Солария, защото умирах да изпробвам последните си
елементарни комбинирани атаки срещу някого. #водна пушка #
коментари:
Маргьорит Хелебор: ха-ха-ха
Милтън Хюбърт: Ха-ха-ха да, намокри ги!
Гари Джоунс: БРУТАЛНО БРАТЛЕ! Ще се видим на тренировка по
питбол по-късно!
Мили Баджървил: Ти си много забавен Макс!
Тори ги прочете през рамото ми и изпусна дъх на раздразнение.
– Чудесно, ние сме част от шега в сайт за социални медии, за който не
знаех, че съществува до преди три секунди.
Намръщих се, затваряйки приложението.
– Просто го игнорирай.
– Аз не съм като тези идиоти – каза нежно Диего. – Не познавам
никого тук, семейството ми живее далеч в покрайнините на Солария.
Повечето от феите тук вече имат връзки помежду си. Това не е моето
място. Така че… ако искате да се мотаем заедно някой път…”
Вратата се отвори и Орион влезе, като я затвори с крак след себе си,
докато отпиваше от чаша кафе. Погледнах часовника на стената и
забелязах, че е закъснял с десет минути.
Той започна да крачи зад бюрото си, а класът продължи да бърбори
помежду си. Забелязах Кайли с кръстосани крака на чина си, докато
говореше с няколко момчета на задния ред, въртейки кичур слънчева
коса между пръстите си.
Дъвчех края на цифровата си писалка, докато чаках Орион да започне
урока, чудейки се какво ще учим днес. Не можех да отрека, че бях
любопитна. Целият ни живот беше обърнат с главата надолу в рамките
на двадесет и четири часа. И сега седях в класна стая пред най-
горещият учител, който някога съм виждала.
Винаги съм харесвала по-големи момчета и това, съчетано с факта, че
Орион има лице, което ме кара да забравя да мигам, означава, че
определено съм разсеяна. Кой учител изглежда така? В последното ми
училище мъжкият персонал имаше различни комбинации от мустаци
на лицето и лъскави плешиви петна по главата.
Орион постави чашата си за кафе на масата и грабна цифрова
писалка, с която написа на дъската с големи букви:
НЯМАТЕ МЯСТО В ЗОДИАКАЛНАТА АКАДЕМИЯ.
Тори и аз се спогледахме, докато професор Орион се завърташе.
Забелязах, че вратовръзката му беше развързана, той я хвана, без да се
притеснява, и я завърза.
– Винаги ли се обличате на път за работа, сър? – попита едно момче от
първия ред, думите му бяха ясна подигравка.
Орион му хвърли гневен поглед, затягайки възела на гърлото си.
– Име? – попита го той.
– Тайлър Корбин.
– Е, Корбин, ти не си тук, за да съдиш нещата, които правя. Всъщност
е съвсем обратното. Така че, ако искам да се покажа гол пет минути
преди края на урока, ще го направя.
Няколко от момичетата се изкикотиха, включително Кайли и топка от
топлина се образува в стомаха ми.
Орион посочи Кайли.
– Седнете на мястото си или можете да стоите на бюрото ми до края
на урока, госпожице..?
– Кайли Мейджър – въздъхна тя, след което седна на стола си, като
преметна косата си през рамо.
– Прочетете това, госпожице – каза той, сочейки към дъската.
Тя се прокашля няколко пъти и красивата брюнетка до нея подтисна
нов кикот.
– Нямате място в Зодиакалната академия.
Отново избухна бърборене и Орион скръсти ръце, очите му мятаха
мълнии. Той бързо постигна желаното. Студенината в погледа му
предизвикваше някой да не му се подчини.
Когато тишината беше толкова остра, че звънна в ушите ми, той
проговори.
– Всички имате междинна оценка, която ще реши дали да
продължите тук, в Зодиак. Наричаме го Рекънинг, защото ще реши
съдбата на целия ви живот. Зодиакалната Академия е най-престижното
училище в Солария и няма да губим време за никой, който не може да
докаже стойността си. Ако не успееш, изхвърчаш, обратно към която и
да е посока на този свят – или който и да е друг свят – той хвърли твърд
поглед на Тори и мен. – От където сте дошли. Ясно ли е?
– Да – казахме всички в един глас и червата ми се завързаха в стегнат
възел.
– Да, какво? – попита той.
– Да, сър – поправиха се всички.
Орион натисна бутон в основата на дъската и думите изчезнаха.
– Това е Кардинална магия, където ще се опитам да ви дам основно
разбиране за цялата практическа магия, прости гадания и астрология.
Днес ще ви запозная с Ордените на феите. Никой от вас няма да хвърли
нито едно заклинание в моята класна стая, докато не разполагате с
някаква основа от знания, върху която да работите, така че внимавайте.
В отговор се чу стон от няколко мои съученици. Не бях много
притеснена, бях повече от щастлива да науча основите, тъй като нямах
абсолютно никакво понятие за нищо на този свят.
– Всеки ще трябва да бъде на същото ниво на развитие до края на
срока. Каквото и да си мислите, че знаете, скоро ще научите, че има
много повече, което не знаете.- Той хвърли сакото си и устата ми
пресъхна от притискането на мускулите му към бледосинята му риза.
Почука по дъската и на нея се появи диаграма, която ми даде повод да
погледна към нещо друго. Моят Атлас мигна и намерих същото
изображение там с място около него за водене на бележки.
ОРДЕНИТЕ НА ФЕИТЕ
TAEНИA
(Паразитни ордени)
вампир
сирена
МУТАЦИЯ
(Мутиращи ордени)
Дракон
Мантикора
Грифин
Цербер
Пегас
Върколак
Немейски лъв
Хидра
Кавказки орел
Химера
ДИВИСУС
(Свързани ордени)
Минотавър
Медуза
Кентавър
Циклоп
Сфинкс
Харпия
Гледах очаровано имената, не можех да повярвам, че всички тези
странни същества наистина съществуват.
Орион отново се обърна към нас.
– Всеки от вас има орден, повечето от които са очевидни още от
детството. Нека да вдигнат ръце, тези които все още не знаят своя
орден.
Аз и Тори бавно вдигнахме ръце и Диего направи същото. Огледах се,
открих, че още шепа ученици се присъединиха към нас и се зарадвах,
че не бяхме изключение в още нещо.
Орион кимна сковано.
– Изпратете ми имейл след часа.- Той се обърна обратно към дъската
без повече обяснения. -Tаениа има само две раси, докато ако трябваше
да напиша всяка Мутация на тази дъска, щяхме да седим тук до
следващата седмица.
Погледнах надолу в списъка, а съзнанието ми потрепваше от думите
Върколак, Дракон, Медуза, Циклоп и всички останали.
Орион посочи средната колона.
– Най-лесният начин да различим Ордените от Мутация е, че те се
превръщат напълно в създания без човешки черти. Орденът Дивисус
може да се обърка с Мутация, но най-лесният начин да ги различите е,
че Ордените на Дивисус поддържат човешки черти, когато са мутирали
в своята магическа форма. Tаениа се различава от другите два ордена
по това, че поддържат човешка форма по всяко време, с изключение на
една особеност. Може ли някой да назове чертата на сирена, която се
променя, когато използват своите сили? Той погледна към класа и аз се
огледах, като открих много от учениците с вдигнати ръце.
Орион избра едно момиче с дълга коса седящо отзад .
– Сирените имат люспи.- Тя изви ръка във въздуха и блясък на синьо и
златисто заблестя по кожата й. – Те са адски здрави и идеални за
плуване.
– Точно така – каза Орион и аз записах бележката на моя атлас под
сирени.- А каква черта се променя при вампирите?
– Зъби – предложи Тори с рязък тон.
Някои от учениците се подсмихнаха и космите на тила ми
настръхнаха.
– Точно, госпожице Вега. – Орион опря ръце на бюрото си и отдръпна
горната си устна назад.
Сърцето ми падна в стомаха, докато кучешките му зъби се разшириха
в остри върхове. Той се ухили мрачно, след което прокара език по тях,
докато те се прибираха изведнъж.
Сърцето ми туптеше нещастно в гърдите ми. Той беше вампир? Като
Кейлъб?
Носът ми се сбръчка, докато се взирах в Орион, виждайки го в съвсем
различна светлина. И то не добра.
– И каква е целта на вампирските зъби? – попита той.
– Да изсмуква магията от другите ордени! – извика Кайли,
изглеждаше развълнувана.
– Точно така – каза Орион с гладен блясък в погледа му. – Някакви
доброволци?
Разнесе се нервен смях и стомахът ми се присви.
– Не? – Орион се раздвижи, разхождайки се небрежно по пътеките
между чиновете. – Защото в Солария феите не са склонни да вземат
това, което искат, нали?
Той спря до бюрото на Диего и очите на момчето се разшириха.
– Име? – попита го Орион.
– Диего Поларис – каза той. – И като учител, сър, не трябва ли да
помолите за кръв?
В отговор Орион грабна ръката на Диего и заби зъбите си в нея.
Сърцето ми се качи в гърлото, когато Диего издаде вик от болка и
изведнъж скочих на крака.
– Спри се! – Помолих аз и Орион извади зъбите си, изтривайки кръвта
от ъгъла на устата си.
Диего изглеждаше малко дезориентиран, дишаше тежко, докато
държеше окървавената си китка колкото се може по-далеч от Орион.
– Проблем, госпожице Вега? – попита Орион, а веждите му се извиха,
докато ме оглеждаше.
Погледнах през рамо към Тори и тя поклати глава, за да ме
предупреди.
Отпуснах се обратно на седалката си, сърцето ми туптеше в ушите. Не
му отговорих, вместо това погледнах настрани с отвращение.
Орион се върна до бюрото си и се отпусна в широкия кожен стол зад
него.
– Имате десет минути, за да опишете изместените форми на всяка
Mутация в таблицата. Засичам.- Той извади чашата си за кафе, изпи я на
една глътка след което се облегна на стола си, прелиствайки нещо на
своя атлас.
– Чудесно, тогава просто ще поседим тук за десет минути – каза Тори
под носа си, скръствайки ръце.
Кимнах, свивайки устни.
Няколко минути след задачата, която нямахме шанс да изпълним,
хвърлих поглед към Диего.
– Добре ли си?
Той кимна, сякаш беше преодолял злобната атака на Орион. Сведе
очи към своя атлас и продължи да изписва отговорите.
Погледът ми се плъзна към Орион, който се хилеше на нещо, което
четеше на своя Атлас. Очите му блестяха от дълбока топлина и аз
твърдо си напомних, че е просто звяр с красиво лице. Точно като
Кейлъб.
– Орион е толкова горещ – прошепна Кайли, а гласът и достигна до
ушите ми.
– Да, и той го знае. – Момичето до нея се усмихна.
– Той го знае, защото има вампирски слух. – Орион вдигна поглед от
бюрото си и ги прикова с острия си поглед.
– Така че, ако не искате задържане за следващата седмица,
предлагам ви да запазите дребните си мисли за мен и всеки друг член
на факултета по този въпрос за себе си.
Устите на момичетата се отвориха, а от мен се чу сумтене.
– О, хайде, професоре, сякаш не обичаш да ти се лепят куп момичета –
извика Тайлър от първия ред и пъхна ръка в русата си коса, за да я
преглади.
Орион се надигна от мястото си и се запъти небрежно към момчето с
усмивка, която казваше, че е много забавен. Човекът се ухили от ухо до
ухо, когато Орион протегна ръка към него. С бързо движение той удари
главата на Тайлър в чина му и целият клас вдиша, когато усмивката му
изчезна.
Орион посочи с пръст и го прекара през всички в стаята, които все
още нямаха рана на главата.
– За мен всеки един от вас е просто чифт уши. Уши, които ще ме
слушат да говоря само аз и никой друг в тази класна стая. Ако искате да
говорите все още с глупавия си приятел седящ на мястото до вас,
продължавайте. Но вие ще се присъедините към Голямата Уста тук в
задържането тази вечер. И повярвайте ми, когато казвам, задържането
с мен не е забавно преживяване.
– Задържане? – ахна момчето, докато потриваше челото си.
Очите на Орион се присвиха към него с един -наистина-ли-искаш-да-
ми-говориш-точно-сега? поглед и момчето отстъпи, кимайки бързо.
Изпуснах дъх, който не бях разбрала, че съм задържала. Този учител
току-що беше нападнал физически ученик! Какво, по дяволите, беше
това училище?
Тори и аз си разменихме погледи и гняв се надигна в мен. Това
изобщо, не беше добре.
– Това място е лудо – прошепнах на Тори.
– Да мамка му – съгласи се тя.
Моят Атлас иззвънтя силно и погледът на Орион се присви към мен с
ярост. Махнах с ръка за извинение, преди да го взема и да се опитам да
намеря бутона за изключване на звука. Погледът ми се вкопчи в
известието на екрана и се намръщих.
Получихте лично съобщение във FaeBook, Дарси!
Обзета от любопитство, докоснах екрана и се придвижих до
приложението. Намерих едно съобщение във входящата си поща от
някой, наречен „Падаща звезда“, и снимката на профила му беше на
полумесец.
Падаща звезда:
Той не ти разказа цялата история…
Погледнах към Тори и открих, че и тя гледа собствения си Атлас,
поставен пред нея. Разбрах, че тя също е в полето за чат и челото ми се
сви, когато тя ме погледна объркано.
Тя написа отговор и аз погледнах надолу към екрана си, когато се
появи.
Роксаня Вега:
Кой?
Тя сериозно трябваше да промени името си на този профил.
Сдържайки смеха си, взех нейния Атлас и го направих вместо нея. Тя ми
благодари, докато и го връщах. Винаги съм била малко по-добра с
техниката от нея, особено когато става дума за компютри.
От моя Атлас се чу рязко звънене и аз трепнах, раменете ми се свиха,
когато се вгледах в Орион. Ако очите можеха да изстрелват лазерни
лъчи, тогава щях да бъда локва от вътрешности.
– Госпожице Вега, напълно ли сте полудяла? — изръмжа той.
– Не – разтреперих се силно.
– Тогава защо известията ви в Атлас са включени в класната ми стая,
след като ви дадох ясно предупреждение да ги изключите?
Гърлото ми се сви, но не исках да му позволя да ме види как треперя.
Може да се страхувах десет (добре осемдесет) процента от този човек,
но той нямаше да знае това, ако можех да го скрия.
– Не разбрах… – започнах, но той ме прекъсна, а устата му се изкриви
в демонична усмивка.
– Никога не ме лъжи – изръмжа той и тонът му повдигна космите по
тила ми. – Нека го чуем тогава. Какво казва това съобщение, което
очевидно е достатъчно важно, за да прекъсне урока ми?
Дишането ми стана плитко, когато погледнах надолу към
съобщението на екрана. Проследих думите с очите си и денят ми стана
сериозно гаден. Имах чувството, че стигах до върха на влакче в
увеселителен парк и в този момент разбирах, че коланът ми е
отключен.
– На глас. Сега – настоя Орион и аз забелязах Тори да клати глава в
периферията ми, като се изчерви след като го прочете.
Е, чао живот, беше хубаво да те познавам.
Прочистих гърлото си, когато около мен прозвучаха няколко кикота.
Диего ми хвърли съчувствен поглед. Когато започнах да го чета, всяка
сричка беше произнесена, като си помислих, че може и да се насладя
на пътуването по пътя към гибелта си.
– Бучката мускул, която преподава на вашия клас по Кардинална
магия. Само за да е ясно, ще разпознаете Орион по аромата на бърбън
в дъха му – голяма въздишка прозвуча от целия клас -постоянното
намръщено лице и общия вид на провалени мечти върху него, откакто
загуби шанса си да играе за „Солариянската питболна лига.”
Вдигнах очи, сърцето ми заседна здраво в гърлото, когато срещнах
погледа на Орион, който можеше да разтопи ледник. Смехът
нарастваше в класната стая, а Орион изглеждаше като вулкан, готов да
избухне.
– И кой от твоите многобройни приятели ти изпрати това интересно
съобщение? — попита той убийствено спокоен.
– Не знам. Някак си е… анонимен – казах слабо, показвайки атласа.
Той го погледна за момент, след което погледна към класа.
– Всички да се връщат към работата си.
Той се настани обратно в стола си и аз прехапах устната си,
напрежението в гърдите ми стана непоносимо.
Няма начин да ми се размине толкова лесно.
Орион отново погледна своя Атлас, а аз се обърнах към Тори с хиляди
думи на устните си.
– Мислиш ли, че можем да се доверим на този човек Падащата
звезда? – прошепна тя.
– Не знам – казах замислено.- Трудно е да разбереш на кого можеш да
се довериш на това място.
Орион изведнъж махна с ръка, сякаш искаше да стана от мястото си.
Намръщих се, оглеждайки се за някакво потвърждение, но всички се
взираха в своите атласи със стоманена решителност.
– Г-це Вега, ако не се изправите през следващите три секунди, ще
съжалявате за това – излая Орион.
– Коя Вега? – попита Тори, като едва прикриваше подигравателния си
тон.
По дяволите Тор.
Очите на Орион се насочиха към нея.
– Тази, която се е опитала да се индивидуализира, боядисвайки
краищата на косата си в синьо. Между другото провалила се е.
Стиснах устни от обидата, като реших да не помръдвам. Ти не знаеш
нищо за мен, задник.
– Станете – заповяда той.
– Ако кажа „не“, ще ми разбиете главата в масата ли? – попитах през
стиснати зъби. Може да съм била сто процента ужасена от тона му, но
също така не исках да бъда следващата му цел. И изглеждаше, че всеки
тук трябваше да се бори за мястото си в този свят. Нямаше да бъда
превърната в слабо звено в първия си ден. И когато реших това, нещо
вродено оживя вътре в мен като засадено семе, внезапно израснало в
малко стръкче.
По дяволите, аз наистина съм Фея.
– Аз ще го направя.- Тори стана от мястото си, но Орион вдигна ръка.
– Не съм те питал – изръмжа той.
Тори се намръщи, след което се отпусна на стола си, завъртайки очи.
Не ми хареса, че Тори винаги приема предизвикателствата вместо мен,
не винаги имаше нужда да ме защитава.
Изправих се и вдигнах вежди, докато чаках присъдата си. Устата на
Орион се сви в ъгъла и в очите му се появи хищен блясък. Страхът ме
вцепени, но аз задържах погледа му, отказвайки да покажа ужаса си,
въпреки че нещо ми подсказваше, че може да го усети във въздуха.
– Кажи ми качествата и способностите на Немейски лъв. – Той отново
ми отправи тази страховита усмивка. Сякаш беше щастлив като бог. Но
сега виждах неговата тактика. Това беше неговият начин да сплаши
хората. Преструвайки се на дружелюбен тип, сякаш е бил на твоя
страна за секунда, след което БАМ той удря лицето ти в чина.
Знаеше, че нямам представа какво е Немейски лъв, но искаше да ме
засрами. Очевидно като всеки друг задник в това училище.
– Не знам. – свих рамене аз.
– Знам, че не знаеш – каза той тихо.- Но докато всички останали
работеха, ти си помисли, че е добър момент да поговориш с също
толкова безполезната си сестра?
Гняв проблесна в мен и Тори внезапно се надигна от мястото си.
– Кого наричаш безполезна?
– Не говоря ли достатъчно ясно?
Тя стисна устни и не отговори.
Той ни огледа за момент, след което очите му блеснаха от някаква
идея.
– И двете се качете на чиновете си.
Резкият му тон ме обхвана и почувствах, че не мога да направя нищо
друго, освен да се подчиня. Сърцето ми биеше, когато се качих на чина
си до Тори и всички в стаята започнаха да бърборят развълнувани.
Орион се облегна на бюрото си с ръце в джобовете. Той кимна на
Диего.
– Поларис, моля, обяснете силно и ясно на невежите близначки
отляво какво е Принуда.
Диего се изправи, а краката на стола му изстъргаха по пода. Той
оправи шапката си, като ни хвърли извинителен поглед, преди да
отговори.
– Принудата е една от кардиналните магии, дарени на всички феи без
изключение. Това е способността да се контролират тези със слаб ум и
е особено ефективна при смъртните.
– Кажете им защо – настоя Орион, а очите му танцуваха от радост,
докато останаха върху нас.
Сърцето ми загърмя, когато възприех цялата тази информация.
Всеки, който можеше да използва магия за принуда, можеше да ни
контролира.
Диего прочисти гърлото си.
– Защото повечето феи се научават как да издигат обикновен щит
върху умовете си, за да блокират основната Принуда от ранна възраст.
– Благодаря, седнете – каза Орион на Диего и бузите ми се зачервиха.
– Никога не са ни учили на… — започна Тори, но Орион я прекъсна.
– Тихо – заповяда й той, след което погледна към останалите от класа.-
Близначките Вега трябва да се научат как да издигат обикновен щит. За
да ги насърчите да го направят, на всички ви е възложена задачата да
ги принуждавате при всяка отдала ви се възможност оттук нататък.
Кайли изпищя радостно и още няколко от класа се засмяха.
– Какво?- ахнах.- Как трябва да се научим да правим нещо, за което
дори не сме чували досега?
Тори все още се мъчеше да отвори устата си, след като той и нареди
да мълчи, и тя се бореше много усилено да успее.
Орион ни пренебрегна, сочейки Тайлър на първия ред.
– Стани, обърни се, дай една команда.
– Шегуваш ли се в момента? – Изпищях аз, опитвайки да се принудя
да сляза от чина, но открих, че не мога да пренебрегна импулса да
остана там.
По дяволите.
Тайлър ни се ухили с вълнение.
– Скачайте нагоре-надолу и махайте с ръце като пиле.
Краката ми веднага се подчиниха, когато започнах да скачам, а
ръцете ми бързо последваха примера им, пляскайки лудо до мен. Тори
все още отчаяно се опитваше да говори, докато скачаше нагоре-надолу
в такт с мен.
Топлина нахлу в бузите ми, докато смях ехтеше из класната стая.
Орион също се хилеше.
– Кой е следващият? – попита той и ръката на Кайли се изстреля във
въздуха по-бързо от ракета на НАСА.
Мамка му!
– Давай.- Кимна и той.
Тя се изправи със злобно изражение на твърде красивото си лице и
сърцето ми заби от гняв. Усетих, че предишната принуда се изчерпва и
двете с Тори замряхме.
– Спри го – отсече Тори и изрита атласа си от чина. Ръката на Орион се
изстреля и Атласът спря във въздуха, изплувайки обратно, за да застане
точно на мястото, където е бил преди това.
Той отвори уста, за да я наругае, когато вратата на класната стая се
отвори и директор Нова влезе. Тя огледа сцената с интерес, след което
се усмихна на Орион.
– Как върви първият урок за всички?
– Ужасно – измърморих, но тя сякаш не ме чу. Очите на Орион
проблясваха към мен, потвърждавайки, че е така. Слязох от бюрото си,
скръстих ръце, докато го гледах гневно. Не очаквах Нова да направи
нещо, не и след като тя стоеше безучастна, когато Кейлъб беше ухапал
Тори. Но може би разсейването би било достатъчно, за да се сложи
край на тази лудост.
– Близначките са неуки – каза и Орион направо.- Те не знаят нищо за
Ордените. Освен това, те нямат дори основен щит срещу Принуда и се
съмнявам и срещу всяка друга магия. Така че най-вероятно ще са
мъртви преди края на срока.
Стомахът ми се сви на топка и в този момент го намразих. Той
говореше така, сякаш ние сме виновни, че сме толкова неподготвени.
Бяхме тук от един ден, а целия си живот до сега сме изживели, без да
знаем за Феите. Как може да се очаква от нас да хвърляме щитове
срещу магия, за която току-що научаваме?
– Хм – Нова ни погледна.- Е, това няма да стане.- Тя потупа долната си
устна.- Те ще трябва да имат помощ за обучение веднъж седмично.
Орион кимна.
– Това е най-малкото, от което се нуждаят.
– Ще се нуждаят от най-добрите професори да работят с тях – каза
Нова замислено.
– Точно така.- Орион почеса късата брада на брадичката си, като
изведнъж изглеждаше незаинтересован от разговора.
– Така че ще трябва да обучавате една от тях, а аз ще избера друг
професор за другата.
Отегченото изражение на Орион се превърна в стена от ярост.
– Тренирам отборът по питбол повечето вечери, нямам време за това.
– Да, но тренираш само по един час, след което имаш на
разположение цялата вечер – каза радостно Нова.
– Права си, бих искал да отделя от личното си време за това – каза той
сухо и Нова засия, сякаш не беше регистрирала сарказма му.
Директорът ме погледна и посочи.
– Тори, ще бъдеш обучаван от професор Орион и…
– Аз съм Дарси – поправих я аз.
– Аз… ъъ… разбира се, че си – отстъпи Нова. – Значи ще бъдеш с Орион
и Дарси, ще те уведомя…
– Аз съм Тори – изсумтя сестра ми.
– Точно така… – започна Нова, но Орион се намеси.
– Блу, ти си с мен. – Той ме посочи и аз се намръщих на прякора.
– Точно така – каза Нова.- Трябва да започнете още тази вечер те
трябва да влязат в правилния път възможно най-скоро.
– Страхотно – промърмори той и стомахът ми се завихри от нерви. Аз
и той? Помощ ? Благодаря но не.
– Тогава ще те оставя да продължиш.- Директорката се завъртя на
обувките си и излезе от стаята, като щракна вратата след себе си.
Орион въздъхна тежко, вървейки обратно към дъската с напрежение
в позата си.
– Сър ?- Изстена Кайли.- Вече не правим ли Принуда?
– Не – изръмжа той. – Седни и млъкни. Това важи за всички ви.
Тори и аз седнахме на местата си и настроението ми стана още по-
мрачно. Вече ми се струваше, достатъчно гадно да прекарвам вечерите
си в Къща Възсух със Сет и приятелите му, но сега изглеждаше, че ще
стане още по-зле. Аз и професор Хапвам-Моите-Студентите в една стая
заедно. Звучеше, сякаш Вселената наистина се опитваше да развали
деня ми. И докато си припомних сутрешния си хороскоп, се чудех дали
професор Орион е Везни.

 

Назад към част 8                                                               Напред към част 10

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!