Зодиакална академия – Пробуждане – Свръхестествени хулигани и животни – Част 2

ДАРСИ

Бях на средата на прозореца, когато полицейските сирени зазвучаха.
Пауза. Дишане. Извиване на бедрата. Прозорецът имаше мъничко
нещо с метално резе, което се забиваше в корема ми. Но бях
недохранвана и имах решителността на питбул. Отново сирени.
Сърцето ми изтуптя предупредителна мелодия в ушите ми. Вдигнах
глава, банята под мен позната и натрапчива. Не трябваше да правя
това. Влизане с взлом. Въпреки че технически не счупих нищо.
Сестра ми беше много по-добра в такива неща. Но може би затова
бях тук вместо нея. Исках да докажа, че мога да го направя. Така че по
дяволите щях да опитам. Сирени. По-близо този път. И уф, мислено бях
отнесена в затворническа килия. След това драматичен плач на пейката
в съда. „Виновен!“ обявява журито , след което бам , метална врата се
затръшва в лицето ми, докато се обръщам към съкилийничката си
Патрис, която има юмруци с размерите на плажна топка и
заплашителен блясък в очите.
Поне е добре нахранена. Може би затворът беше отговорът на
молитвите ми. Тори обаче щеше да ме убие. Въпреки че, за да бъдем
честни, тя беше на една стъпка, за да се окаже сама зад решетките. Ще
бъдем сила, с която да се съобразяват в затвора, кралици на осъдените.
Като Телма и Луиз, ако не се бяха хвърлили от скала. Умствена бележка:
попитай Тори дали затворът е приличен план Б.
Засега затворът не беше в списъка ми със желания. Сетивата ми бяха
напрегнати от адреналина и добре де, малко се страхувах. Мога ли да
направя това? Или наистина съм просто безполезната близначка?
Поех си дъх. Имаше шанс тези ченгета да не идват за мен. Просто
трябваше да побързам като предпазна мярка. Подпрях ръце на
леденостудените плочки и бутнах, бедрата ми се заклещиха и дупето
ми се размахваше като знаме, докато висях от задната част на къщата.
Среднощно сините върхове на абаносовата ми коса се развяваха като
чаршаф в буря. Бутай – извивай – да!
Изкачих се в тоалетната без изящество и скочих долу, моите очукани
обувки бяха тихи като въздух, когато се удряха в плочките. Отделих
малко време, за да отпразнувам това, което току-що постигнах,
разклащайки задника си на мислена мелодия. Направих го!
Отворих рязко вратата и се втурнах по-нататък в къщата, която знаех,
че е празна и все пак…
Един възел се образува и разкъса в гърдите ми. Подова дъска изскърца
под краката ми, докато се движех, а звукът беше гръмотевичен пукот в
ушите ми. Пит е на работа. Тук няма никой.
Името му в главата ми ме втрещи. Допреди три месеца тази къща
беше моят и на Тори дом. Ако можеше да го наречеш така. Пийт никога
не ни беше смятал за свои роднини. Бяхме останали тук за последната
ни година при социалните. А ден преди да навършим осемнадесет той
ни изрита по задниците на улицата, тъй като вече нямаше право на
държавна издръжка за „гледането ни“. Но единственото нещо, за което
се е грижил, беше бутилка Джак и неговия скъпоценен петдесет и осем
инчов телевизор.
Вмъкнах се в стаята, която беше моя и на Тори. Вече празна. Нямаше
да има повече приемни деца, след като Дарла го беше напуснала.
Близо два месеца преди рождения ни ден тя го беше зарязала и не
можех да я виня. Той удобно беше забравил да спомене за това на
нашия социален работник, а ние бяхме твърде близо до свободата си,
за да вдигаме шум. Нямаше какво да се открадне от стаята, освен
двуетажното легло, което беше адски малко и твърде унизително за
пораснали момичета. О не, забравих ли да ти благодаря за това,
Пийт? Със сигурност ще го направя на излизане.
Хвърлих предпазливостта си на вятъра и пробягах шумно през
стаята. Притиснах длани към стената, плъзгах, търсех. Усмихнах се,
когато намерих правилното място и сърцето ми подскочи от надежда.
Хванах краищата на тухлата и дръпнах, зидарията се разхлаби, докато
не разкрих малката дупка в стената, в която аз и Тори бяхме крили
разни неща.
Бръкнах вътре, захапах устната си концентрирано, докато се опитвах
да усетя каквото търся.
Пари в брой. Цяла пачка. Бяхме изхвърлени от къщата на Пийт толкова
силно и бързо, че нямахме време да ги вземем. А това не беше едно от
нещата, за които бихме могли да помолим Пит да ни върне. Щеше да ги
похарчи за една нощ в местното казино. Но ние спестявахме от години.
Докато правех пари от учениците в училище, купувах и продавах
нежеланите им глупости и печелех, Тори правеше нещо много по-
незаконно. Тя никога не ми разказа какво е това, защото не искаше да
ме замесва, но можех да предположа какво е. Тя винаги се прибираше
в безбожни часове на нощта, миришеща на бензин и адреналин. Не
можех да се притеснявам за източника на нашите средства. Тези пари
бяха нашето бъдеще. В тази скъпоценна тухлена дупка имаше почти
две хиляди долара. Достатъчни за шест месеца наем на нашия
апартамент. И можеше да е скапан, но със сигурност беше по-добре от
студен тротоар.
Някой удари по входната врата – силно. Сърцето ми спря за миг. Пит
нямаше приятели. Той беше самотник. Неудачник. Ченгетата
пристигнаха. Пръстите ми докоснаха купчината пари и аз ги стиснах в
юмрук, събирайки това, което се надявах, да е цялото съдържание. Чу
се трясък, когато ченгетата разбиха входната врата. Не не не НЕ.
Сърцето ми се качи в гърлото, тичах, сякаш задника ми гори. Вратата в
коридора се отвори.
– Спрете на място! — извика мъжки глас. Хвърлих поглед през рамо и
видях само дулото на пистолета.
– По дяволите – не стреляй!- В паниката се блъснах в стената, рамото
ми посиня от удара.
– Казах спрете на място! — извика ченгето.
Отчаяна се хвърлих към банята, затръшнах вратата и натиснах резето
да заключа. Все още няма изстрели. Това трябва да е нещо добро.
Ченгетата не стрелят по невъоръжени тийнейджърки, нали? Пъхнах
парите в задния джоб на панталоните си, грабнах четката за зъби на
Пийт и я потопих в тоалетната чиния. От другата страна на вратата се чу
тропане, но аз вече бях на половина през прозореца и четката за зъби
на Пийт беше отново в държача си. Напълно си заслужаваше петте
секунди, които ми отне. Излязох и се ударих в земята, бягайки към
задната ограда, където знаех със сигурност, че ротвайлерът на съседа е
изкопал значителна дупка. Следваха ме още викове. Но вятърът
дърпаше косата ми и дробовете ми се разширяваха от бързото дишане.
Беше чист екстаз, който се блъскаше в мен като наркотик.
Представих си лицето на Тори, когато и кажа какво съм направила с
четката за зъби на Пийт и нямах търпение да я чуя как се смее.
Съмнявах се дали мога да се справя с това. Обикновено аз бях тази,
който редовно се препъва в собствените си крака, но не и днес, по
дяволите .
– Хей – спри!- този път ченгето беше жена.
Страхът ми изчезна и сърцето ми се превърна в лед. Паднах в една
цветна леха и се промъкнах през дупката под оградата. Дънките ми се
закачаха от долната страна на острата ограда. Одраска кожата ми и аз
извиках, когато звукът от стъпки се приближи.
-Имам нужда от тези пари – дори не са негови! — извиках аз, а
сърцето ми блъскаше силно в гърдите ми.
Ръцете ме хванаха за глезените и сърцето ми почти спря. Откачих
колана си и в тази минута го усетих. Всичко това. Парите се спуснаха
надолу към калта, разтъркаха разкъсаната ми кожа и паднаха на
земята. Не ги бях пъхнал в джоба си. Бих ги закачила в проклетия си
колан.
– Не!- Изритах ченгето, но тя не го пусна, ноктите й се врязаха.
– Сарж!-извика тя колегата си за подкрепа и аз виждах как животът
избледнява пред очите ми. Проклетият затвор – това беше ужасен план
Б!
Заплашителен мъжки глас изпълни въздуха, който ме проряза като нож.
– Пусни я.
Ченгето ме освободи и аз благодарих на щастливата си звезда,
докато се изправях на колене. Обърнах се, но чифт големи мъжки ръце
вече събираха всичките ни прекрасни зелени пари на топка.
-Това е нашият живот, който ни отнемате!
Натиснах силно оградата, изкрещях от ярост, преди да се обърна и
да избягам възможно най-бързо и по-далеч в обратната посока. Който
и да беше този мъж, той едновременно ми спаси задника и съсипа
живота ми.
Благодаря, задник.

Назад към част 1                                                                          Напред към част 3

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!