ДАРСИ
Стоях пред Земната обсерватория с нос в голям том. Орион беше предоставил на мен и Тори всички книги, които беше намерил за фениксите, и ние си проправяхме път през колекцията, опитвайки се да открием улики за това какви други дарове може да притежаваме. Досега не бяхме открили нищо ново, но когато отгърнах страницата, имаше цял раздел за огъня на фениксите и въздействието му върху различни материали.
– Ей, виж това. – Разгърнах книгата, за да я покажа на Тори, и тя вдигна очи от атласа си, за да я разгледа.
– Чудесно, можем да топим гадости – каза тя с усмивка, а аз се засмях и обърнах книгата обратно.
– Не само да топим гадости, но и да влагаме силата си в тях. Виж.
Тя се премести да застане до мен, а Диего и София също се приближиха и се загледаха в страницата, докато четях един пасаж на глас.
„Някои древни предмети, като Чашата на квартовете и Полярния герб на Кестрийските херцози, са били тествани, за да се открие в тях задържащата се сила на огъня на Феникса. Чашата, за която се смята, че е на повече от три хиляди години, все още трепти с пламъци на Феникс, когато е напълнена с вода, а за Полярния герб се смята, че предпазва собственика си от психическо посегателство. Тези предмети също така не са показвали почти никакво износване през всичките години на съществуването си. А след обстойни тестове се смята, че са неразрушими.“
– Ооо – изръмжа София. – Как действа магията?
– Не е казано. – Намусих се и обърнах страницата.
– Чакай, какво е това? – Тори бутна страницата обратно и докосна малка бележка, която сигурно е била написана от предишния собственик. Примижах, приближавайки страницата, за да се опитам да разчета надраскания почерк.
„Топлина със звезден прах. Проникни. Изкопирай. Охлаждай – прошепнах и погледнах развълнувано нагоре.“
– Това са инструкции – каза Диего с поглед, изпълнен със страхопочитание.
– Е, който и да я е написал, не печели наградите за инструкции на годината – каза Тори. – Кому изобщо е нужна неразрушима чаша?
– Добра забележка – каза Диего. – Но на мен ми трябват неразрушими обувки, ако имаш желание да направиш такива? – Той направи жест към черните си обувки, чиито подметки висяха.
– При звездите, Диего – засмя се София и коленичи, за да ги поправи, така че да са като нови. – Защо просто не си купиш нови?
– Благодаря. – Тя се изправи на крака, а той се засмя. – Родителите ми не хм… ами мисля, че може би са забравили да изпратят пари по сметката ми този месец. А последният…
Тайлър изведнъж се нахвърли върху София отзад, като я целуна небрежно по бузата, докато слагаше ръка на раменете ѝ.
– Току-що видях ли те да смучеш бившия си, София?
София го блъсна с лакът в корема и той изсъска през зъби.
– Оправих му обувките, идиот.
– Хубаво, но ако ти харесва да се заиграваш с Диего, може би тримата можем да се позабавляваме някой път? – Предложи Тайлър и устните ми се разтвориха, което беше нищо в сравнение с това колко дълбоко падна челюстта на Диего.
– Не бъди задник, Тайлър. – Извъртя очи София. – Ако ще правим това отново, нека се опитаме да държим бившия ми настрана. Без обида, Диего.
– Не се обиждам – каза Диего, а бузите му се оцветиха в червено, докато отвръщаше поглед от двамата.
– Чакай. Отново? – Попита Тори, София с усмивка на лицето и аз не можех да не се засмея.
София се захили и махна с ръка, докато Тайлър забиваше език в бузата си.
– Това е нещо на пегасите – обясни София невинно.
– Все още разработваме водещия жребец в стадото ни – каза Тайлър, сякаш това изясняваше нещата. – Щом спечеля, София ще иска да бъде изцяло моя. Но дотогава… – Той сви рамене. – Жребците трябва да правят това, което трябва да правят.
– Какво точно? – Тори сгъна ръце, като не им позволи да се измъкнат.
Бузите на София започнаха да поемат по същия път като тези на Диего, когато тя отново бутна Тайлър закачливо.
– Не се срамувай, това е просто начинът на нашия Орден – засмя се Тайлър, а кожата му започна да блести. – Доста ми е приятно да работя, за да те впечатля. Кажи им.
– Ами… – София прибра кичур руса коса зад ухото си. – В стадото, което сформирахме, аз мога да летя най-бързо, а рогът ми е много по-голям и по-лъскав дори от този на Лизел и очевидно това означава, че съм изключително плодовита, така че… момчетата донякъде се борят за вниманието ми в момента.
– А аз съм на едно ниво с Брут и шибания Даврос – каза Тайлър с вдигане на рамене.
– Но вие сте двойка? Това не те ли притеснява? – Попитах го.
– Не – каза Тайлър. – Планирам да избия задниците на всички тях и да стана Дом.
– Дом? – Намръщих се.
– Водещият мъж – каза той гордо, след което се втренчи в София. – Какво мислиш, бейби, ще управлявам ли стадото един ден?
– Хм, ами мисля, че в момента се справям толкова добре сама така, че може би стадото ни няма нужда от Дом – подигра се тя. – Но ти можеш да бъдеш добър помощник.
– Доста ми харесва да съм твой заместник – прошепна той в ухото ѝ, сякаш не стояхме точно там.
– София, ти си с осемдесет процента по-извратена, отколкото бих те определила – засмя се Тори.
Тя отново се захили, махна с ръка, за да я отстрани, но вече не заблуждаваше никого.
– Чоп чоп – в клас, хайде! – Обади се професор Зенит, докато влизаше вътре, а ние започнахме да влизаме в сградата след нея.
Качихме се с големия асансьор до обсерваторията на последния етаж и аз се загледах в блестящата звездна карта над нас. Заехме места в задната част на залата по обичайния начин. Зенит винаги се опитваше да ни накара да седнем на странните златни столове, разположени в предната част на аудиторията само за нас, но тъй като Тори беше прекръстена от звезда, тя не настояваше на това. Просто се просълзяваше всеки път, когато видеше Тори отблизо, и я отвеждаше в задната част на залата, сякаш ѝ правеше най-голямата добрина. И в известен смисъл беше така. Но хлипането беше непотребно.
Когато всички се настаниха по местата си, погледите на всички се спряха на Зенит, която се беше облегнала на подиума в средата на обсерваторията. Раменете ѝ трепереха, а главата ѝ беше наведена. Стрелнах Тори в гримаса точно преди Зенит да подсмъркне шумно, след което обърна поглед към звездите над нас.
– Днес ще обсъждаме… – Тя си пое дълго дъх, сякаш се опитваше да държи емоциите си под контрол. – Връзки между партньори – издиша тя тежко и всички погледи в стаята се насочиха към Тори, което я накара да се намести неудобно на мястото си и предизвика защитно ръмжене в гърлото ми.
– В предишните ни класове сме обсъждали връзки като съюзници от мъглявината, противници от астрала и… и… – гласът ѝ се пречупи и тя пусна траурен плач, който отекна в стаята. Погледнах към Тори с присвити очи и тя всъщност ми отвърна с развеселена усмивка.
– Чудак – измърморих аз.
– Луд задник – съгласи се тя.
– Елисейски партньори! – Провикна се Зенит. – И, разбира се, всички знаем най-ужасните последици от отказа от такава връзка сега повече от всякога. – Тя издуха шумно носа си в носната кърпичка, а аз стиснах устни. Искам да кажа наистина. Трябваше ли да се излага така и да привлича толкова повече внимание към Тори, отколкото беше необходимо? – Както си спомняте от предишните ни уроци – прочисти гърлото си тя, гръбнакът ѝ се изправи, докато продължаваше, сякаш не се беше сринала току-що насред класната стая. – Елисейските партньорски връзки са най-редките от всички връзки. Връзката от звездите е истински дар. Да отхвърлиш този дар… е, да го отхвърлиш би било лудост. – Тя удари с ръка по подиума, а звукът накара сърцето ми да се разтресе и Диего наистина скочи на мястото си до мен.
Зенит отново подсмъркна и прокара ръка през дългата си гарванова коса.
– Не мога да си представя мисловния процес на човек, който действително би отказал такъв благословен, божествен дар от самите звезди. А вие можете ли? – Тя се завъртя към първия ред. – Може ли някой от вас да ми каже защо някой би направил такова нещо? Да извърши такава пародия?
– Тя поне е изтънчена – прошепна Тори в ухото ми и аз задуших смеха под ръката си.
Ръката на Кайли се изстреля във въздуха.
– Знам защо, професоре.
– Знаете, госпожице Майор? – Зенит попита с истинска надежда в зачервените си очи.- Тогава, моля, просветете ме.
– Мисля, че Дариус Акрукс би предпочел до края на живота си да се събужда до жена, която прилича на херпесна жаба в преместената им форма, вместо да посегне на мръсна Вега. Честно казано, изобщо не виждам глупостта в това – каза тя сладкодумно и аз се стрелнах напред на стола си в пристъп на ярост заради сестра ми, щракнах с пръсти и накарах бюрото ѝ да избухне в пламъци. Тя изкрещя, скочи от мястото си и се опита да открадне въздуха от пламъците с магията си, но само ги раздуха, така че те пламнаха в лицето ѝ.
– Ще ти помогна, Кайли! – Вдигна ръка Тори, хвърляйки водно цунами върху главата ѝ, за да го потуши, и Кайли се срути в стола си, напълно обляна, докато учениците до нея бягаха, за да спасят живота си.
– Стига толкова! – Извика към обезумялата класна стая Зенит. – Госпожо Майор, изсушете си нещата – поиска тя. – И десет точки от Въздух за това, че си провокирала момичетата Вега.
– Ти сериозно ли?! – Озърна се Кайли, измъквайки мократа си коса, като започна да използва магията си, за да изсуши всичко.
– Ще има още десет, ако не седнеш и не си затвориш устните – поиска Зенит и Кайли изруга под носа си, докато сушеше нещата си. Приятелите ѝ бавно се върнаха на местата около нея, докато аз, Тори, София, Тайлър и Диего се разпаднахме от тих смях.
Когато Зенит отново овладя класа, тя събра бележките си, после махна с ръка и всички столове започнаха да се накланят.
Отпуснах се обратно на мястото си, споделяйки последна усмивка с Диего, преди да обърна глава към блестящия таван.
– В света има повече връзки, отколкото самите звезди. Връзки, които са много по-разпространени и с които повечето от вас вероятно ще се сблъскат през живота си – обясни Зенит и луната се появи над нас, пълна, кръгла и светеща. От другата страна на тавана слънцето се разпали като наситено оранжево и жълто кълбо. – Слънцето и луната управляват всички останали връзки. Вашият орден е или този на нощта, или на деня. Светлина или тъмнина. Например върколаците са известни най-вече с връзките си с Луната, тъй като те също черпят силата си от нея. Но знаете ли също, че ордени като вампирите, церберите, минотаврите и медузите също се управляват от Луната, когато става дума за партньорски връзки?
Ушите ми настръхнаха от това и вече имах хиляди въпроси, които горяха на върха на езика ми.
– Що се отнася до ордените, управлявани от слънцето, ами някои от тях са драконите, Немейските лъвове, Харпиите и, разбира се, нашите собствени наскоро появили се Феникси. – Тя започна да ръкопляска, но никой не се присъедини към нея и тя бързо продължи да говори. – Но какво означава това за всички вас? Ами, първо, ще откриете, че ви привличат хора със сходни на вашите нива на сила. След това, ако намерите партньор във вашия орден или в друг орден със същите наклонности, може да бъдете свързани с Луната или със Слънцето, ако звездите сметнат, че съдбата ви е такава, че трябва да сте заедно.
– Ами ако харесвате някого от противоположната страна? Орден, управляван от Луната, се влюбва в Орден, управляван от Слънцето? – Обади се Илайджа, а аз прехапах устни, чудейки се за същото. Дали аз и Орион бяхме предопределени някога да се чифтосаме по някакъв начин? Със сигурност не можех да си представя да бъда с някой друг. Но нямах нужда слънцето, луната или звездите да ми казват това.
– Ето тук нещата стават интересни – обясни Зенит и слънцето и луната се преместиха по небето, пресичайки се една през друга, така че сякаш пламтяха като едно цяло. – Можеш да бъдеш чифтосан и от двете. Това е така наречената солунска връзка. И двете небесни същества предоставят сила, за да свържат брачните партньори, но тя не е по-мощна от обикновената брачна връзка.
– А какво ще кажете за връзка в рамките на ордените? – Обади се Джилиан. – Като Немейска лъвица планирам един ден да си намеря крал, но те обикновено имат повече от един партньор.
– Да, много Ордени имат имена за своите специални видове двойки. Връзките на Луната и Слънцето не са чак толкова ограничаващи, колкото Елисейските връзки – като изключим известното изключение, което обсъждахме преди няколко седмици. Те могат да обхванат и полиаморни връзки, както е обичайно при Ордени като Немейските лъвове. Това не влияе на начина им на свързване, ако не друго, то го допълва.
– Ами върколаците? – Попита Кайли. – Чувала съм, че те се свързват по моногамен начин, когато намерят истинската си половинка. – В гласа ѝ се долавяше надутост, която ме накара да извъртя очи. Може би ако тя спре да преследва Сет, той отново ще се върне към идеята за тях двамата. Но от начина, по който той напълно я отхвърли тези дни, трябваше да се усъмня в тази мисъл.
– Да, върколаците приличат на пегасите по това, че стадото им ще живее полиаморно, докато лидерът не намери своята половинка. Алфа върколакът ще търси други Алфи със същото ниво на сила, било то в техния Орден или по друг начин. Същото важи и за пегаса Дом – или Доминанта. След като лидерът намери своя партньор, останалите членове на стадото ще търсят своите партньори, докато единицата не постигне хармония. За да намери хармония, обаче, може да са необходими години, особено когато групите се разрастват или променят – обясни Зенит. – Ако се случи да се чифтосате с някого от вашия орден, ще има специално име за тази връзка, като например кралят и кралицата на Немейските лъвове, Алфите на вълците, кобрите на василиските, доминантите на пегасите, графът и графинята на вампирите, идолите на драконите. Но независимо от това с кого се чифтосвате, вие все пак ще бъдете обвързани с онова същество, което управлява всеки от вашите ордени – Слънцето, Луната или и двете. Освен ако не сте избрани да бъдете обвързани от звездите, разбира се – гласът ѝ се поколеба при думата „звезди“. „В такъв случай това е единствената връзка, която ще има значение, единствената, която ще ви се представи през живота ви. Единственият шанс за щастие… – Тя замълча, а аз хванах ръката на Тори и я стиснах. Знаех, че тя не иска хората да я заобикалят, но пръстите ѝ се държаха за моите в тъмнината, където никой не можеше да види. Това беше единственият вид утеха, който можеше да понесе. Скритият вид.
– Сега искам всички да извадите учебниците си по астрология 101 – нареди тя и светлините станаха по-ярки, докато столовете ни издигаха обратно в изправено положение. Тори освободи ръката ми и аз обърнах масичката за коленете, като поставих атласа си върху нея, докато вадех учебника си по астрология, забелязвайки, че ме чака едно ново съобщение.
Вдигнах го, докато Зенит започна да обяснява упражнението, като фокусът ми напълно се изгуби, докато неусетно отварях съобщението и го прочетох.
Ланс:
В кой урок си? Предполага се, че трябва да попълвам документите за новите правила за сигурност на Нова, но имам мисли за една синьокоса фея…
Дарси:
Хм, изглежда, че имаш нужда от помощ 😉
И аз съм по астрология. Току-що научих за връзките между партньорите. Аз ли ще бъда твоята графиня?
Усмихнах се, докато натисках „Изпрати“, а отговорът му дойде светкавично.
Ланс:
Ако искаш да започнеш да ме хапеш малко по-силно, определено можеш да бъдеш моя графиня…
Дарси:
Съгласна.
Може би мога да дойда и да се срещна с теб след часовете, за да закусим…
Ланс:
Не мога да чакам толкова дълго, а и ако продължавам да ти пращам съобщения, ще забъркам истинска каша в тази работа с документите.
Дарси:
Tut tut. Разсейвате се от работата си, сър!
Ланс:
Ами трудно е да не се разсейваш. Хвърлил съм око на една красива книга „Кардинална магия“ с твърди корици и кожена подвързия, пъхната между еластичните ѝ страници. Изневяра ли е, ако пъхна върха?
Избухнах в смях и получих погледи от цялата стая, докато се борех с червенината, която изгаряше бузите ми.
– Толкова си влюбена – подиграваше се Тори. – Знам точно какво правиш.
Прехапах устната си, показвайки ѝ текста, и тя изпадна в тих кикот заедно с мен. Тя беше единственият човек на света, на когото щях да покажа това съобщение. И се почувствах толкова добре, че отново имах малък момент на лекота със сестра ми.
На Зенит не ѝ пукаше дали в този клас ще вием до луната, тя никога нямаше да ни порицае, въпреки че отнемаше домашни точки на всеки друг, който повишаваше гласа си над тихото бърборене.
Отново погледнах надолу към Атласа си, откривайки, че ме чака още едно съобщение.
Ланс:
Не можах да го направя, Блу. Ти си единственото първо издание, което искам.
Подготвих палеца си да отговоря с глупава усмивка на лицето си, когато алармата се разнесе из стаята, а звънът се заби в ушите ми.
– Боже мой! – Задъха се Зенит. – Всички на крака, навън, навън! – Тя ни насочи към асансьора.
– Какво става? – Попита Джилиан, като едва не падна върху чантата на Кайли в бързината си да се придвижи.
– Това е алармата за нимфи, сигурно се е задействала от охраната на външния периметър! – Провикна се Зенит. – Всички излезте навън и се подредете за броене. Това е всичко, бързайте сега. Не се притеснявайте.
Придвижих се по пътеката, преметнах чантата си през рамо, като прибрах в нея атласа и учебника си, а сърцето ми заби в див ритъм.
Слязохме долу и се изсипахме на пътеката отвъд обсерваторията, като се скупчихме до стената.
Зенит си проправи път през групата, движейки се пред нас, като започна да брои учениците.
– Всички – спрете да се движите! Не – ах, моля, спрете да се движите.
– Направете път! – Гласът на Уошър стигна до ушите ми и аз се обърнах, когато той се втурна по пътеката откъм Лунната зала само по шорти. Беше чисто мокър и издутината в тесните му шорти се поклащаше от страна на страна, докато тичаше към нас. Той се провря през тълпата и аз получих мокра ръка в гърдите, докато ме избутваше от пътя си.
– Арх – възкликнах, отстъпвайки назад, когато всички разбраха посланието и му отстъпиха място. – Дори в криза той все още има време да се държи като извратеняк. – Вдигнах ръка, за да изсуша мократа следа от ръката, която беше оставил върху ризата ми, а Тори потръпна до мен.
Отдалечихме се в задната част на групата и забелязах ученици, които стояха пред близките сгради и бяха събрани от учителите си. Зенит най-накрая успя да направи преброяване, след което камбаните спряха да звънят из кампуса и нейният атлас изписука. Тя го извади и раменете ѝ драматично се свиха.
– Фалшива тревога – обяви тя. – Изглежда, че се е задействала случайно. Върнете се вътре, хайде, влизайте.
Облекчението ме прониза, когато започнахме да се движим към вратата в края на опашката. Скоро влязохме вътре и започнахме да се придвижваме към асансьора, докато всички се групираха в него. Свистене на въздух вдигна полата ми нагоре и ръце ме обгърнаха в същия момент, когато една ръка затисна устата ми. Светът се замъгли и секунда по-късно се озовах в тъмен шкаф, притисната към количка, пълна с книги, а към гърба ми се притискаше твърд гръден кош. Дори не ми беше нужно да усетя мириса на канела във въздуха, за да разбера кой е той. Ръката му се изплъзна от устата ми и аз се засмях задъхано.
– Ти луд ли си? Какво ще стане, ако Тори си помисли, че току-що са ме отвлекли? Или какво, ако някой те е видял? – Сърцето ми заби лудо и дори не можех да се съсредоточа върху получаването на отговор на този въпрос, тъй като твърдата част на Орион се притискаше в дупето ми.
– Оставих бележка на ръката ѝ и никой не видя, прекалено съм добър – каза той с мрачен кикот. – А сега спри да говориш. – Протегнах ръка зад гърба си в тъмното, но той хвана китката ми, за да ме спре да го докосвам, очевидно способен да вижда тук, когато аз не можех. Ароматът на нови канцеларски материали и учебници достигна до мен в малкото пространство и почти нямаше място за движение.
– Какво стана с това да не си безразсъден? – Задъхах се, когато топлината на тялото му ме повика, изпращайки дълбоко пулсиране между бедрата ми.
– Какво стана с това да не говориш? – Изръмжа той с учителския си глас и пулсът ми се покачи до небето.
– Ти задейства алармата, нали? – Казах осъзнато и той ме притисна по-силно към количката, която беше забита в стената, а дъхът му изгаряше ухото ми.
– Така е, госпожице Вега, сега ще бъдете наказана за това, че не ми се подчинявате.
През мен премина трепетно вълнение и аз засмуках долната си устна в очакване на така нареченото му наказание. Той разтвори широко краката ми, избута полата ми нагоре и прокара длан по дупето ми, докато тежките ми вдишвания изпълваха въздуха.
– Мислиш ли, че ще ти хареса? – Попита той и аз кимнах безсрамно, докато той прокара пръсти до предната част на бикините ми и притисна клитора ми през материала.
Задъхах се, облегнах глава на рамото му и кътниците му се впиха в гърлото ми, а в него се разнесе първично ръмжене.
– Винаги мога да те изненадам – прошепна той срещу кожата ми и аз наклоних глава още повече настрани, желаейки целувката на зъбите му.
– Направи го – казах, най-вече защото исках да го подтикна към изненадата, която беше намислил.
Той извади ръката си изпод полата ми и след миг я върна. Не можех да видя какво прави, но когато пъхна ръката си в бикините ми, в хватката му имаше нещо студено и твърдо, което се допираше до чувствителната ми плът и предизвикваше силни тръпки по тялото ми.
Задъхах се и се притиснах по-силно към него, но той не помръдна и на сантиметър.
– Какво е това? – Попитах.
– Знаеш ли какво е кристал на Делиция, Блу? – Мъркаше той в ухото ми и аз поклатих глава.
Той потърка кристала между краката ми и удоволствието се плъзна от него на отзвучаващи вълни. Напусна ме стон, а той дори не ме беше докоснал. Омагьосващо.
– Усилва удоволствието – каза той с мрачен тон, преди да повтори същото движение и краката ми затрепериха от сладкото блаженство, което се излъчваше по кожата ми от кристала.
– Ланс – помолих аз и той го вкара в мен, като в същото време прокара палеца си по клитора ми.
Изкрещях половин секунда след като той хвърли заглушаващия балон, цялото ми тяло се заля от вълни магнитна енергия, които се съсредоточиха върху този единствен предмет вътре в мен. Беше болезнено гладък, но сигурно беше дълъг само няколко сантиметра. Колкото и добре да се чувствах, исках повече. Имах нужда от повече.
Притиснах се обратно към Орион и той изстена главозамайващо, като прокара палеца си по това чувствено място отново, докато кристалът изпращаше нов поток от удоволствие, който се извиваше през мен. Той дръпна бикините ми надолу и аз ги свалих, като преместих ръката си зад мен и я прокарах по втвърдената издутина в панталоните му.
– Имам нужда от теб.
– Наведи се – каза той с дрезгав глас.
Направих каквото ме помоли, впивайки зъби в долната си устна в очакване, докато се опирах с лакти на книгите, подредени върху количката.
Чух звукът на ципа му и той освободи кристала секунда преди да се забие в мен. Ръката му се притисна до моята, докато се подпираше, а аз се отдръпнах напред и я захапах, както бях обещала.
Той плъзна кристала по-високо върху това сладко място и започна да се впива в мен с безмилостно темпо, докато магическият предмет изпращаше удоволствие, което се разнасяше от него във всички посоки. Бях се загубила в интензивността на това да бъда искана по този начин, мислите ми експлодираха и проблясваха със светлина.
Орион също стенеше от усещането за това, а аз усещах вкуса на кръвта му върху устните си, сблъсъкът на усещанията ме побъркваше. Всичко се случваше толкова бързо, че съзнанието ми беше размазано и вече се сривах в падението си, разбивайки се на хиляди парчета.
Удоволствието ме връхлетя като ураган и аз извиках, докато то продължаваше все по-напред, а кристалът го усилваше десетократно, докато не можех да мисля трезво. Тялото ми вече не ми принадлежеше, мускулите ми се сгъваха от само себе си, докато губех всякакъв контрол над себе си заради нахлуващото, всепоглъщащо удоволствие. Треперех и стенех, докато Орион се вкопчваше в мен достатъчно силно, за да нарани плътта ми. Завърши с мощен тласък и кътниците му се впиха във врата ми, а в тялото му се разнесе дълбок стон.
Той махна кристала и аз се отпуснах напред, докато дробовете ми търсеха въздух и се опитвах да възвърна контрола над треперещото си тяло. Чувствах се така, сякаш току-що бях преживяла земетресение, разположено единствено между краката ми.
– По-добре ли беше от „Кардинална магия“ с твърди корици? – Задъхах се през смях, а той измъкна кътниците си от врата ми и се ухили, докато се отдръпваше.
Обърнах се, навеждайки се, за да издърпам бикините си със зачервени бузи.
Той затвори ципа си, след което устата му се притисна към моята в дълга и дълбока целувка, която накара пръстите ми да се свият отново.
– Това беше дори по-добро от колекционерското издание на „Усъвършенствана нумерология“, красавице. А тази малка уличница знае как да накара гръбнака ми да настръхне.
Ударих го по гърдите с див смях.
– Ти си един мръсно, говорещ за книги вампир, знаеш ли това?
– Знам това. – Той ме целуна отново. – А ти си една сладка, ухапана малка графиня. – Той щракна един ключ и над нас светна електрическа крушка. Косата му беше паднала напред в очите, а ризата му беше разкопчана, видът му на учителя беше силно разрошен. И това много ми хареса. Особено като човек, който го беше предизвикал.
Той се любуваше на следата от ухапване на гърба на ръката си с усмивка.
– Иска ми се да го запазя.
– Нова татуировка? – Предложих му с подигравателна усмивка и той наистина изглеждаше така, сякаш се замисля за секунда, преди да го бодна в ръката.- Излекувай я, идиот.
Той въздъхна, разтривайки палеца си по следата, докато тя изчезна, след което протегна ръка, за да излекува малките прободни рани на гърлото ми.
– Един ден, Блу, ще нося следите от зъбите ти, където и да отида.
– И аз ще нося твоите, Ланс. – Усмихнах се. – Остават ми само още три години и половина.
– Да – въздъхна той. – Сигурна ли си, че си заслужавам?
Той наклони глава настрани, в очите му се появи внезапна уязвимост и сърцето ми се блъсна в гръдния кош, сякаш искаше да се провре през стените на плътта ми и да го зашлеви за това, че изобщо го е питал.
– Всеки ден. – Потупах го по носа и лицето му се разцепи от усмивка. – Трябва да вървиш. Ще те изчакам да си тръгнеш, преди да си тръгна.
– Добре. – Той хвана дръжката на вратата, след което ми се усмихна. – Между другото, кристалът е в джоба на сакото ти. В случай, че ти липсвам. – Той ми намигна, след което се изстреля от шкафа в движение на вампир и вратата се затвори бавно след него.
Поклатих глава към него, опитвайки се да се преборя с безкрайната усмивка на лицето си. Е, по дяволите, ако той вече не ми липсва.
***
Приближих се към наследниците на „Поляната на Войната“ с Джералдин и Тори от двете ми страни. Слънцето беше започнало да залязва и въздухът носеше нотка на пролет, която ни зовеше на вятъра. Уроците ни по борба с елементите не ставаха по-лесни. Нито аз, нито Тори, нито Джералдин все още не бяхме успели да сложим наследник на задника му. И това беше адски вбесяващо. С всеки урок се надявах да се доближа до тях, но понякога получавах такива удари, че се кълна, че дори не бях надраскала повърхността на защитата им. Но това не ме възпираше. Защото един ден, независимо дали щеше да е утре, догодина или след пет години, щях да бъда достатъчно опитна, за да ги пребия до един, по дяволите.
Стигнахме до камъните, където се бяха събрали, четиримата без ризи и се редуваха да се бият помежду си с юмруци. Не се виждаше и капка магия. Може и да бях влюбена, но все пак не можех да не обърна внимание на купчините здрави мускули, които се блъскаха един в друг пред мен. И бях на половин секунда от това да извикам Орион да се поразтъпче, когато си спомних, че съм тук по някаква причина и вероятно нямаше да ми се размине да поискам това.
– Сет! – Извиках и той се обърна към мен точно когато Дариус замахна към него, юмрукът му се заби в челюстта му и го прати на земята. О, да, по дяволите.
Усмихнах се, исках да се порадвам на загубата му, но той се отскубна обратно на колене, тичайки към Дариус като психопат и хвърляйки рамото си в корема му. Двамата се сгромолясаха на земята с трясък, който разтърси земята под краката ми, а Орион се появи в размазано движение, спря до мен и наду треньорската си свирка толкова силно, че изтръпнах.
– Задници! Въпреки гръндж косата на Капела и шибаната най-лоша коса на века, която Ригел изглежда смята за готина, това не е шибан боклук на някакъв припрян инди рок концерт. Така че вдигайте задниците си и започвайте да се биете като феи, иначе всички ще бъдете задържани до края на седмицата.
Опитах се да не бия твърде силно мигли на Орион, но, по дяволите, когато използваше този глас, надуваше тази свирка и изглеждаше… ммм.
Тори ме блъсна с лакът в ребрата със сдържана усмивка.
– Изглеждаш на секунда разстояние от свършване.
Джералдин очевидно беше достатъчно близо, за да чуе, тъй като започна да се смее и да се държи за страната, а Орион и Кейлъб се извърнаха, за да ме погледнат изненадано.
– Какво? – Попитах невинно, като стрелнах Тори с поглед, а тя прехапа устни, за да не се разсмее също, макар че бях видяла и нея да се взира в момчетата, така че в момента не беше точно Мис Невинност.
– О, дай ми кралици почивка! – Оплака се Джералдин. – Във въздуха има достатъчно огромни мъжки мускули, тесни къси панталони и изкусителен тестостерон, за да поставят на колене дори такива прекрасни дами като нас. Но аз например няма да търпя такова предимство в нашите схватки.
– Няма да си облека ризата обратно, Джери – каза Макс с усмивка, сгъвайки изпъкналите си ръце на гърдите. – Не и ако не ме помолиш.
– От блясъка на лъскавите ми восъчни женски топки! Кой е казал нещо за обличане на дрехите ти? – Тя се засмя, хвана подгъва на блузата си и я свали, разкривайки огромните си гърди в нежен син сутиен с мида, закопчана в основата на деколтето. Очите на Макс на практика изскочиха от орбитите си, докато тя го насочваше нататък в полето за борба. – Предизвиквам те на дуел, ти, лакома мърша с уста.
– Мърша? – Измърмори той, но не изглеждаше твърде притеснен от останалото, докато тичаше след нея на поляната.
Орион ме погледна с остро изражение и предположих, че ми е ядосан, че го зяпам. Но ако наистина беше видял в мозъка ми, щеше да открие напълно невинна сцена, в която се съблича и се спуска в бой с наследниците. Напълно извън борда. Не исках никой друг освен моя вампир. Но ако се случеше той да се спречка с няколко мускулести задници, тогава надали щях да се съглася да не се настаня за шоуто.
Забелязах, че Милдред ни наблюдава от втора група, притиснала Джилиан Минор за гърлото и оголила зъбите си към нас. Откакто се беше присъединила към „Зодиак“, кълна се, че все гледаше така, сякаш се канеше да премине във формата си на дракон и да изяде някого. А може би дори нямаше да се преобрази и просто щеше да захапе някой от нас. Най-вероятно Тори.
От ноздрите ѝ излизаше дим, а мустаците ѝ се полюшваха от вятъра. Може би щеше да е смешно, ако не беше странно ужасяващо.
– Ела тогава, бейби – подкани ме Сет. – Да видим колко високо във въздуха мога да те хвърля този път.
Бузите ми се нагорещиха, докато вървях към него с яростни крачки. В последния урок той ме беше пленил в торнадо за около двадесет проклети минути. След това бях толкова замаяна, че ми се повръщаше. А Кайли беше заснела всичко това с камера и го беше разпространила по цялия FaeBook. Не беше най-хубавият ми момент. Но този път бях твърдо решена да оставя следа поне върху него.
Тори се насочи след Кейлъб за спаринг, а Дариус се премести да разговаря с Орион, докато те наблюдаваха. Челюстта ми се стегна, докато заемах бойна позиция срещу Сет. Самодоволното му лице имаше среща с мръсотията, а аз бях повече от щастлива да бъда проклетият таксиметров шофьор който ще го окъпе с нея.
– Наистина ме мразиш, нали? – Подиграваше се той, като дори не си направи труда да се сниши в стойка, докато напрягаше мускулите си в очакване да атакувам.
Не отговорих, опитвайки се да се съсредоточа върху всеки трик, който знаех, докато той започна да обикаля надясно, принуждавайки ме да се движа наляво.
Той се прозя провокативно, след което сви ръце над главата си, давайки ми открита мишена. Ако той щеше да се държи като идиот, нямаше да пропусна възможността. Изхвърлих ръката си, освобождавайки мощен порив на въздух, но той го блокира с едно движение на китката си, изпращайки го да свисти в полето и да преобърне няколко ученици от четвърта група.
Сет се впусна в действие, като изхвърли длан и изпрати дървено копие, което се провря във въздуха към мен. Изхвърлих огън, изгаряйки го на пепел, но той продължаваше да ги хвърля, а копията летяха напред със свирепост, която би трябвало да ме ужаси. Но аз не се страхувах, а бях бясна.
Изгарях всяка земна атака с викове на ярост, като не позволявах на нито едно от тях да се приземи. Но докато той хвърляше атаката от копия, една лиана улови крака ми, изтръгна ме във въздуха, за да увисна на нея за единия глезен.
Той изрева нагоре към мен и смехът се носеше от заобикалящата го тълпа, докато хората се обръщаха да гледат. С ръмжене изпратих водна вълна към него, но тя се спусна като каскада върху съвършения въздушен купол над главата му. Замразих го за миг и докато той беше заслепен, се издигнах към глезена си и с огнена светкавица прекъснах лозата. Улових се във въздуха, завъртях се, така че да се ударя в земята на крака, като се препънах само на крачка, преди да извърша следващата си атака към замръзналия купол пред мен. Изгорих го с крясък на ярост и куполът се разпиля на нищо по земята, разкривайки празното пространство, където някога бе стоял Сет.
Някой ме потупа по рамото и аз се извърнах с тревога, посрещайки мощна въздушна струя, която напусна дланта на Сет и се разби в лицето ми. Паднах на земята, усещайки вкуса на кръвта и провала на езика си. Той скочи отгоре ми с нов вой, хвърляйки лиани около ръцете ми, за да ме притисне, като в същото време хвана здраво гърлото ми, за да докаже правотата си.
– Отстъпи – изръмжа той и аз стиснах челюст, отказвайки да произнеса тази шибана дума за хиляден път. Той стисна по-силно, а веждите му се сключиха. – Дарси – поиска той.
– Добре – изплюх се аз. – Отстъпвам.
Той ме пусна веднага, стана и ми подаде ръка, но аз я отблъснах, докато се изправях на крака и избърсвах кръвта от разцепената си устна. Маргьорит, Кайли и малката им банда ми се подиграваха от другия край на полето и бузите ми пламнаха, докато се отдалечавах, имайки нужда просто да се охладя за секунда.
Отдалечих се от групата и навлязох в по-дългата трева, а в сърцето ми напираше гняв.
В един миг Орион се появи пред мен, но аз се опитах да го подмина с рамо, без да искам да ме съжалява. Той ме хвана за ръката, завъртя ме, за да се обърна по обратния път, по който бях дошла, и хвърли около нас балон за заглушаване.
– Дишай – изиска той и аз го направих. – Говори – заповяда той.
– Мразя го – изръмжах аз. – Знам какво е направил за теб и знам, че това обърква нещата, но това не прави това, което е направил преди това, нормално. И мразя това, че се появявам тук три пъти седмично, само за да нарита отново и отново задника ми и отново и отново…
– Успокой се – изръмжа Орион и аз го погледнах, а разгорещеният гняв нахлу във всяка част на тялото ми. Очите му омекнаха в две обсидианови езерца и ми беше малко по-лесно да дишам, докато останах затворена в погледа им.
– Спокойна съм – казах аз, макар че не бях.
– Искаш да бягаш, преди да можеш да ходиш – каза той, приближавайки се, но не достатъчно, за да премине някакви граници, ако някой гледаше. – Трябва да бъдеш по-търпелива.
– Опитвам се – изпъшках. – Но имам чувството, че не стигам доникъде.
– Ти гавриш ли се с мен? Преместила си се в най-добрия боен клас още в първи курс. Сега единствените ти конкуренти са наследниците. Не си даваш достатъчно висока оценка. Начинът, по който се измъкна от лозовата хватка, изискваше истински умения, Блу. Истинско шибано умение. – Той ме погледна твърдо и аз кимнах, опитвайки се да приема, че се подобрявам. Но това беше толкова трудно, когато рядко нанасях удари на наследниците. И много ми се искаше да ударя този дългокос, навирил нос вълк.
– Просто имам чувството, че дори не се доближавам до това да го победя. – Приковах погледа си върху Сет, докато той се изкачваше на върха на един камък, удряше се в гърдите като горила и надаваше вой на глутницата си, която го наблюдаваше от всички останали групи.
Орион протегна ръка към разбитата ми устна, излекува я бързо и избърса кръвта с палеца си. Постави го направо в устата си, като в същото време небрежно прокара ръка през косата си, сякаш това беше съвсем нормално нещо. И предполагах, че като вампир може да му се размине. Освен това беше адски странно горещо.
– Търпение, малък хищник – каза той с усмивка, като пусна ръката си настрани. – Уменията ти ще стигнат дотам. Но това е само половината от битката.
– А каква е другата половина? – Свих очи.
– Твоята плячка – мърмореше той с дяволит тон, който накара усмивката да се дръпне в ъгълчето на устата ми. Той направи жест към Сет, който сега скачаше от камък на камък, сякаш беше непобедим. – Да знаеш с кого се бориш е от ключово значение, когато си имаш работа с могъщи феи. Не става въпрос само за груба сила. Дяволът е в детайлите. А твоето красиво момче върколак си има слаби места. Намери ги – заповяда той.
В този момент Сет обхвана устата си с ръце и ни извика:
– Ей, сър! Защо не направите една обиколка с мен, докато Дарси си изсушава сълзите?
Орион помръдна пръст толкова едва забележимо, че едва не го пропуснах, и порив със силата на ураган прати Сет да отлети от камъните. Той тъкмо се улови със собствената си въздушна магия, преди да се озове с лице на земята.
– Приемам това за „не“! – Извика той, докато се изправяше, запъти се към Дариус и вместо това започна да се бие с него.
– Защо пропусна тази възможност? – Попитах с намръщена физиономия. – Можех да използвам вдъхновението.
– Не – изръмжа той със сериозен тон, улавяйки ме в погледа си. – Можех да му разбия главата в секундата, в която Дариус му каза да се отдръпне от нас, но се въздържах. Защото знаеш ли какво е по-удовлетворяващо за мен от това да му разбия главата, Блу?
Поклатих глава, а гърлото ми се сви, докато попивах страстта в изражението му.
– Ти да го направиш – издиша той с прелъстителна усмивка. – Той е изцяло твой, красавице. Искам да го накараш да крещи. Аз ще бъда точно там със сгъваем стол и торба с прясно изпечени пуканки, за да се насладя на шоуто. Но аз няма да съм този, който чупи кости – и повярвай ми, наистина искам да бъда този човек, но не и този път. Сет Капела е написал съдбата си в звездите. Тя идва за него като чудовище в нощта. И името ѝ е Дарси Вега.
Сърцето ми заблестя, поне така го почувствах. Искаше ми се да се хвърля в обятията му и да му благодаря, че е най-добрият човек, когото някога съм познавала. Но това не беше точно в подходящия момент, когато цялото училище ме гледаше. Той обаче определено си беше заслужил най-добрия секс в живота си тази вечер. Щеше да е трудно да го надмина, но аз бях щастлива да проявя въображение.
– Всъщност си наистина добър учител – коментирах аз.
– Казваш го, сякаш е изненада – подигра се той и аз се засмях.
– Е, просто ми трябваше известно време, за да осъзная, че не си просто гадняр за всички, защото мразиш света.
Той свъси вежди.
– Дали не съм?
– Не… ти си грижовен Ланс Орион.
Той се хвана за сърцето, сякаш го бях ранила смъртоносно, препъна се с крачка назад, а смехът ми нарасна.
– Не ме обиждай.
– Добре, тогава продължавай да се държиш безсърдечно, но аз те уцелих, професоре.
Той се наведе по-близо, като усмивката му изчезна като призрак в нощта.
– Ще ти призная едно – невинаги мразя да бъда учител.
Задъхах се, като се държах също толкова драматично, колкото и той, притискайки гърба на ръката си към челото, сякаш щях да припадна.
– Никога не казвай на никого – каза той втренчено и аз се засмях, имитирайки как заключвам устни и изхвърлям ключа. Той ме побутна, за да ме накара да тръгна обратно към наследниците, и цялото ми тяло се почувства по-леко, когато ги наближих.
Въздъхнах, докато се връщах към Наследниците, усмихвайки се, когато Джералдин изкрещя:
– За великолепните кралици на Солария! – И скочи на гърба на Макс, като огромните ѝ гърди се удариха в главата му, докато заливаше и двамата с дъжд от вода.
– Обичам това момиче – каза Тори, докато тичаше, за да се присъедини към мен, а ръцете и гърлото ѝ бяха покрити със синини. – Кейлъб – обясни тя с подсмърчане и Орион протегна ръка, за да я излекува.
Тя му се усмихна в знак на благодарност и аз погледнах между двамата с топлина в душата. Фактът, че Тори му беше подарила тази малка гривна за приятелство – която той религиозно носеше всеки ден без коментар – беше най-сладкото проклето нещо в историята. Бях я прегърнала толкова силно, когато разбрах за това, че трябваше насила да избяга от мен след цели пет минути мачкане.
През следващия половин час наблюдавах как Сет се бие и отбелязвах всеки път, когато някой от Наследниците го поваляше на гърба му. Той водеше с левия си крак, но дясната му ръка беше доминираща, когато хвърляше. Беше нахакан, самоуверен, но понякога в това имаше слабост. От време на време той хвърляше твърде големи атаки и докато противникът му успееше да се предпази от тях, имаше малък прозорец от време, в който Сет трябваше да отдели секунда, за да се възстанови. Този прозорец беше златен.
– Един ден ще бъдем по-силни от тях – каза Тори и вдигна брадичката си. – Това е само въпрос на време.
Погледнах към нея, като този факт прозвуча в черепа ми по-вярно, отколкото някога преди. Погледът ѝ се спря на моя и между нас премина момент, в който нещо просто се сработи. Нещо, което беше толкова очевидно, че беше странно да го осъзнавам едва сега. Бяхме решили да се борим с тях. Нямаше просто да се потрудим, за да ги победим един път в някой клас по борба с елементите. Искахме да продължим да ги побеждаваме отново и отново. А това можеше да означава само едно.
– Искаш ли го? – Прошепнах, а въздухът сякаш се раздвижи странно, сякаш звездите се навеждаха да слушат. – Защото аз го искам. Чувствам се толкова правилно.
– Да – каза тя, а устните ѝ се разтвориха от осъзнаване. – Аз също го искам. Наистина искам, Дарси.
– Така че нека да го вземем – казах аз, изненадвайки се от силата на гласа си.
Усещах очите на Орион върху себе си, но не можех да откъсна поглед от сестра си. Този момент беше наш. И той трябваше да бъде изкрещян от най-близката планина. Или от върха на най-близкия камък, както беше в случая.
Хванах ръката на Тори в своята и тя побягна с мен, като се втурнахме към камъните и се изкачихме на върха на най-високия от тях.
– Слушайте! – Изкрещях и наследниците спряха да се бият, като се намръщиха към нас.
Орион небрежно размаха пръсти в моя посока и когато заговорих отново, гласът ми се усили над цялата поляна.
– Виждали сте как ни бият отново и отново – извиках аз и наследниците се засмяха, усмихвайки ни се, сякаш щяхме да се засрамим. Джералдин удари Макс по ръката, като ни обърна цялото си, неразделно внимание, а очите ѝ светеха ярко. – Но един ден скоро няма да бъдем победени.
– Ние сме най-могъщите феи в това кралство! – Изкрещя Тори, гласът ѝ бе изпълнен със сила, тъй като бе усилен от магията на Орион, а косата ѝ се въртеше около нея в див вятър, което я правеше да изглежда адски свирепа. – И може да сме били наранени, пребити, посинени, удавени. – Тя погледна надолу към Наследниците. – Но ние никога няма да останем на земята.
Наследниците споделиха тревожни погледи и сърцето ми се разтуптя, когато срещнах погледа на Орион, чиито очи преливаха от гордост. В този момент го обикнах неистово. Наистина. Безумно. Винаги.
– И така, ние възнамеряваме да заемем полагащото ни се място в кралството! – Обявих. – Заповядайте в пресата, на фотосесиите, на интервютата, готови сме да излезем и да бъдем истинските принцеси, които сме.
Тори хвана ръката ми и аз инстинктивно вдигнах ръката ѝ във въздуха.
– Ще се борим за трона си! – Извика тя.
– И ще го спечелим! – Довърших аз.
Джералдин избухна в сълзи, падна на колене в пръстта и запляска като луда. Останалата част от В.С.О. нахлу на рояци в основата на камъните, скачаше във въздуха и се радваше като луда. Гейбриъл ръкопляскаше от другия край на полето, на лицето му се появи многозначителна усмивка, сякаш беше чакал това да се случи днес. И аз предположих, че е така.
Позволих на погледа ми отново да се плъзне към наследниците, като наблюдавах ухиления Макс, намръщения Сет, потъмнелия поглед на Кейлъб и стегнатото мълчание на Дариус. Те не си казаха нищо. И може би защото знаеха, че този момент също предстои. Че са разбрали, че не можем да бъдем победени. И един ден в бъдещето щяхме да се изправим срещу тях един срещу друг, за да извоюваме полагащото ни се място на Соларийския трон. Това беше написано в звездите.
Орион изсвири със свирката си, за да обяви края на часа, и по лицето ми се разля широка усмивка. Слязохме надолу в морето от тела, като ни заобикаляха с прегръдки и потупвания по гърба. Джералдин си проправяше път към нас, като вкарваше накъсано дъх, сякаш не можеше да събере достатъчно въздух в белите си дробове между думите:
– Моите – кралици – най-накрая – се издигат – успя да измъкне, след което ни повлече в прегръдките си, ридаейки силно, за да го чуе целият свят. – По-горда съм от фъстък в кутия със стафиди! – Проплака тя. – И съм по-щастлива от мида, яхнала морска костенурка!
Повечето от учениците вече си бяха тръгнали, когато В.С.О. започна да се разпръсква. Всички се опитваха да ни примамят на партито, но краката ми бяха изтръпнали и дори Джералдин се бореше с прозявката при всяка развълнувана дума, която хвърляше към нас. Орион се задържа зад нас с Дариус, говорейки му в заглушаващ мехур, докато другите наследници се откъсваха, Кейлъб, Сет и Макс тичаха пред нас с изпънати гръбни мускули, а Сет виеше гневно към небето.
– Е, това беше най-чудесният момент в целия ми живот. Но трябва да приключа с вечерта, тъй като съм направо омагьосана – въздъхна Джералдин и си навлече ризата. – Каква дива и мокра вечер беше. Лека нощ, кралици. Очаквам с нетърпение да ви запозная с всички обичаи на това как да претендирате за трона. При най-величественото грозде в Гинкелфорд, какви ли не сънища ще сънувам тази нощ! – Махна пламенно с ръка и тръгна по друга пътека в посока към Земната територия с лекота в крачка.
Тъмнината започваше да пада и сенките между дърветата бяха гъсти, но тази вечер в сърцето ми нямаше сенки, в мен имаше твърде много яркост, за да ги допусна.
Тори преметна ръка през раменете ми и аз се облегнах на нея със стон от умора, но усмивката все още се впиваше в бузите ми.
– Не мога да повярвам, че това е едва първата ни година – казах аз.
– Да, но представи си ни по това време догодина. Ще ритаме задници. Ще ям закуска от измитите коремни мускули на Кейлъб, след като го нокаутирам. Просто защото мога.
– Това ли е планът ти? – Подразних я със смях, но тя не ми отвърна и за миг усетих сенките в нея, които се протегнаха, за да се опитат да се съединят с моите. Но в момента те бяха заровени толкова дълбоко, че почти нямаше как да бъдат открити.
– Не – отвърна тя небрежно и аз обгърнах с ръка кръста ѝ.
– Обичам те, Тор – издишах аз, просто защото понякога хората имаха нужда да чуят това. И може би не ѝ го казвах достатъчно.
– Аз също те обичам, Дарси – прошепна тя.
На пътеката пред нас се разля сянка и двете извикахме, вдигайки ръце в защита, докато сърцето ми се заби в гърлото. Комбинирана атака от вода и въздух избухна от нас и фигурата се преметна във въздуха, удряйки се по гръб на няколко метра от нас. На мястото, където беше, на земята лежеше шапка и аз се проклех, когато разбрах кой е той.
– По дяволите, Диего, не искачай така срещу нас! – Смъмри го Тори, докато аз вдигах шапката му и бързах напред, за да му я дам.
Той лежеше неловко на земята и стенеше, докато разтриваше тила си.
– Lo siento chicas (съжалявам момичета) – изхриптя той, когато седна изправен, а Орион се появи светкавично и го издърпа на крака за яката на ризата му.
– Ще се самоубиеш, като се гмурнеш на пътя на два шибани феникса, глупако – изръмжа той.
Диего го отблъсна, взе шапката си от мен и я дръпна с намръщен поглед. Изглеждаше нервен, подскачаше нагоре-надолу на петите си, докато се събирахме около него и Дариус хвърляше Светлината на феята, оставяйки я да се издигне над главите ни и да ни окъпе в слаба кехлибарена светлина.
– Какво става с теб, Дънкан? – Попита той, свивайки очи, като от тялото му се разливаше гневна топлина, която ми подсказваше точно как се чувства, откакто бяхме предявили претенциите си.
Диего погледна между всички ни, като очите му се спряха на моите последни и очевидно каквото и да откри там, беше достатъчно, за да го накара да говори.
– Родителите ми са добавили спомен към мрежата – издъхна той и Орион веднага хвърли балон за заглушаване около нас, докато Дариус започна да прави някакви други заклинания, които, както предположих, щяха да възпрат всеки, който дойде по този път.
– Покажи ни го – каза Тори веднага и Диего кимна, запретна ръкави и протегна ръце в средата на кръга.
Хванах ръката му, докато Орион се хвана за предмишницата му, а Дариус и Тори се хванаха за другата му ръка.
Тъмнината се промъкна под очите ми, по-гъста, отколкото би трябвало да е възможно, докато ме изтръгваше в бездната. Сенките започнаха да шепнат, призовавайки ме в дълбините си, докато аз потъвах все по-дълбоко и по-дълбоко, а присъствието на Диего ме водеше в самата им основа.
Странният, бял облак се появи пред нас и спомените се пропукаха сред него, проблясвайки и трептейки на фокус и извън него. Един спомен ставаше все по-ярък и по-ярък сред всички тях и аз изтръпнах, когато бях засмукана право в него, както преди.
Белите ми дробове се свиха при гледката, която ме очакваше.
Клара стоеше на един хълм в кървавочервена рокля, а Лайънъл беше до нея в черно наметало. Около тях стояха стотици и стотици нимфи в чудовищните си форми, чак до долу на хълма, с наведени глави, а от тях се разнасяше ниско и дрезгаво пеене, което си проправяше път през ушите ми.
– Ще ловувате на земята по моя заповед! – Заповяда им Клара. – Няма да оставите камък върху камък в търсенето си. За върховния лорд Лайънъл Акрукс. Вашият крал. Който ще постъпи правилно с вас, когато вие постъпите правилно с него. – Сенките се изсипаха от нея във всички посоки и сякаш се забиха право в самите тела на нимфите. С едно махване на ръката ѝ те се раздвижиха и всяка фибра на съществото ми зашумя от ужас.
Това беше армия от най-страховитите същества, които някога бях познавала. И те бяха под контрола на Клара, на чудовището, което едва не бе откъснало Орион от този свят. И на Лайънъл Акрукс също. Господарят на драконите. Най-могъщатат фея в Солария. И без съмнение скоро щеше да бъде единственият и неповторим крал.
Изведнъж бях изтръгната от видението и сърцето ми застина, когато се озовах пред Тори с огледално шокиращо изражение на лицето.
– Мамка му – издиша тя, което почти напълно обобщаваше израженията на лицата на всички останали в кръга.
– Какво да правим? – Обърнах се към Орион с тревога, която се бореше в гърдите ми, а веждите му се събраха.
– Ако сестра ми може да контролира нимфите… – той се измъкна и ми се прииска Диего да не е там, за да мога да го достигна, да го утеша. Да я види на този хълм до човека, който е унищожил живота му, сигурно е изтръгнало сърцето му.
– Прецакани сме. – Изръмжа Дариус и прокара ръка през косата си, докато обръщаше гръб на кръга.
– Съжалявам, аз… – Диего поклати глава, не знаейки какво да каже, и аз стиснах ръката му.
– Ланс – издишах аз и той ме погледна с истински страх, който гореше в очите му.
Гърлото му се размърда, а челюстта му се стегна, докато принуждаваше емоциите си да стихнат и вдигаше брадичката си.
– Никой да не напуска кампуса – заповяда той, като погледна между мен и Тори. – И никой не ходи никъде сам дори в кампуса, разбираш ли ме? – Той ме впримчи в погледа си и аз кимнах.
– Las estrellas están contra nosotros (Звездите са против нас) – прошепна Диего и обърна поглед към небето, сякаш се молеше.
– Заведи Тори обратно в дома си – заповяда Орион на Дариус и той кимна твърдо.
– Само се дръж достатъчно далеч, за да избегнем земетресението – измърмори и той, после тръгна по пътеката, а Тори ме погледна сериозно, преди да тръгне с него.
Орион започна да марширува напред, а напрежението в позата му накара сърцето ми да бие като лудо.
– Следвайте ме – излая той, когато не го направихме веднага, и ние се затичахме, за да го настигнем, докато той се насочваше към Дом Въздух.
Главата ми се замая, когато стигнахме до кулата, а Орион ни остави там без нито дума. Червата ми се свиха и разкъсаха. Той не беше добре. Трябваше да бъда до него.
Изтичах нагоре с Диего, като му казах лека нощ, докато бързах да вляза в стаята си с надежда в гърдите. Сърцето ми потъна в червата, когато я намерих празна. И знаех в костите си, че Орион няма да дойде при мен тази вечер. Щеше да изчезне в тъмнината и да потъне сам в болката си.
Седнах на ръба на леглото си, а тялото ми се тресеше от всичко, което се беше случило през последния час. Бяхме обявили намерението си да претендираме за трона си, само за да научим, че скоро може би дори няма да има трон за, който да претендираме. Не и когато Лайънъл има толкова много власт. Не и когато беше в състояние да я отнеме от всички нас и да принуди цялото кралство да му се подчини.
Нашата борба не беше с наследниците точно сега. И може би никога няма да бъде. Не и ако не попречим на Лайънъл Акрукс да заеме трона.
Назад към част 14 Напред към част 16