КЕЙЛЪБ
– Искам най-голямата торта в света – обяви Сет развълнувано. – И планина от подаръци. И балони. И панделки. И парти игри. И игри за надпиване. И вероятно ни трябва тема. Или може би някакъв вид изпълнители, като огнени момичета или може би земни дразнители, или какво ще кажете за…
– Имам ли право на глас в това? – Попита Макс, като извъртя очи. – Защото последният път, когато проверих, това беше общ рожден ден и въпреки това чувам адски много неща, които искаш да имаш на него, без много да се консултираш с мен.
Избухнах в смях. Всяка година ни се случваше едно и също нещо. Сет и Макс бяха родени в рамките на пет дни един от друг, Сет точно в края на цикъла на Водолея, а Макс в началото на Рибите. И всяка година те имаха общо парти. И всяка година прекарваха цялото време преди него в спорове за подробностите, преди да се закълнат, че догодина ще имат отделни партита, за да не им се налага да правят компромиси с това, което толкова много искат.
Тази година се съгласиха партито да бъде на въздушна тематика, преди да разберат, че е доста трудно да се направи въздушна декорация или нещо друго, което да се използва за парти, и така започнаха споровете за това какво друго да има.
Всички седяхме около огъня в Кралската дупка, докато го обсъждахме, макар че Дариус досега беше допринесъл едва с две думи.
– Не знам защо винаги оставяте всичко това за последния момент – казах раздразнено, като се облегнах назад в стола си. – Партито е след седмица, а ти все още дори не си подредил списъка с гостите.
– Не е нужно да подреждаме списъка с гостите, очевидно е, че това е ексклузивно събитие за Хорес, което ще накара бригадата на задниците да плаче във възглавниците си от съзнанието колко много пропускат – каза Сет с гадна усмивка. Той седеше до мен на дивана и явно се чувстваше много вълчи днес, тъй като продължаваше да прокарва ръка по ръката ми и се беше притиснал до мен, така че да се облегне на мен. По принцип моят Орден не си падаше по допирателните, които Вълците обичаха, но обикновено някак си нямах нищо против това със Сет.
– Добре. Но все още не си избрал място – отбелязах аз.
– Какво ще кажете за езерото? – Предложи Макс. – Бих могъл да замразя част от водата до брега и заедно да създадем дворец от лед и пръст специално за партито. Така или иначе ни предстои оценката по практическа магия, така че бихме могли да я използваме, за да демонстрираме и талантите си и да убием два заека с един куршум.
– Ех, това звучеше страхотно, докато не го превърна в работа – драматично изпъшка Сет и се свлече в скута ми с ръка, преметната през очите му.
– Сериозно? – Оплаках се, а той се премести с глава, опряна в пазвата ми, и ме погледна изпод ръката си.
– Стресиран съм, имам нужда от телесен контакт, не ме отхвърляй сега, пич – каза той, като хвърли фалшиво малко хлипане за допълнителен ефект, а аз извъртях очи.
– Добре. Но няма да те галя по косата защото искаш – измърморих, докато той се усмихваше широко.
– Сигурно е по-добре да не го правиш, защото може да ми стане твърд – съгласи се той и дори не знаех дали се шегува, но се засмях, сякаш беше така.
Дариус стана и се отправи към хладилника за лед, за да си вземе бира. Беше събота, така че предположих, че няма значение, че е на третата си бира… дори и да беше единайсет сутринта.
През последните няколко дни той често беше такъв. Тих, замислен, откъснат от светските разговори, които всички водехме.
Имах план да го развеселя като част от сделката с Орион и другите наследници, за да се опитам да разбия това проклятие върху него и Тори, но все още се притеснявах дали ще се получи.
Имаше няколко проблема с него.
Първият: бях обърнал адски голямо внимание на начина, по който реагират звездите, когато се приближат твърде много един до друг, и се надявах, че съм разбрал пропуските в него, но всъщност нямаше как да проверя това преди главното събитие, така че трябваше просто да се надявам, че предположенията ми са верни.
Второ: Тори се беше отдръпнала от мен през последните няколко седмици и не бях сигурен дали ще успея да я накарам да ми се довери достатъчно, за да следва плана ми. Но също така не можех да го разкрия на нея или на някой друг, в случай че звездите ме подслушват. Звездите имат ли уши? Нямам представа. Но определено изглежда имаха очи, така че за всеки случай щях да запазя плановете си в тайна, докато не настъпи моментът.
Три: Дариус не играеше добре с другите, а напоследък беше двойно по-мърморещ шибаняк – разбирах защо, но това само усложняваше работата ми – да го убедя да изпробва идеята ми щеше да е като изкачване на планина. Но имах и най-малката надежда, че ако успея да преодолея всяко едно от тези препятствия, тогава може би съм попаднал на шибано брилянтна идея. Надявам се. Ако не се издъни в лицето ми. Но засега това беше всичко, което имах, така че си струваше да опитам.
– Можем ли да се съгласим поне за шоколадовата торта? – Попита Сет, надничайки изпод ръката си и хвърляйки на Макс кучешки очи.
– Исках ванилия – каза Макс, прекъсвайки тази идея, като изтласкваше чувството на желание и изкушение над всички ни, докато стомахът ми не изръмжа и в устата ми не се натрупа слюнка.
– Ванилия звучи добре – признах аз и се зачудих дали не мога да получа малко от кухненския персонал възможно най-скоро.
– Задник – измърмори Сет. – Сега и аз искам ванилия.
– Изглежда, че тогава си взел решение – каза Дариус с дрезгав тон. Той не изглеждаше да е в духа на партито. Нито за миг.
Останалите си разменихме погледи, докато той се съсредоточаваше върху бирата си.
– И така… как е Ксавие сега? – Попита несигурно Сет.
Винаги беше трудно да се каже накъде ще тръгне настроението на Дариус, когато е в това състояние. Можеше да се превърне в пълен задник на Дракона, да ни захапе за главата, да ни напсува малко, а после да ни каже да си ходим. А можеше и просто да се отвори. А тази седмица, откакто Тори се беше промъкнал в имението му и беше изхвърлил Ксавие от гардероба на Пегас, за да го види целият свят, преди да отключи всички бариери в съзнанието му, той беше по-склонен към второто.
– По-добре – отвърна Дариус и усмивка закачи ъгълчето на устата му, докато ни гледаше. – Разрешиха му да дава повече интервюта и всички вестници спекулират към кое стадо може да се присъедини, така че баща ми ще трябва да му разреши да отиде на среща с тях. Той отново е като момчето, с което израснах, сега в него се е върнала толкова много светлина. И това, че майка се върна при себе си, е толкова важно – поне при затворени врати. Той вече не е сам в тази къща. С нея си върнахме нещо, което дори не осъзнавах, че ми е липсвало толкова отчаяно… И всичко това, защото Рокси имаше по-големи топки от всеки от нас.
– Тя е нещо различно – съгласих се аз, а той ме погледна с поглед, който говореше, че все още ми е малко ядосан заради това, че се изчукахме. Но също така го беше приел. Чувствах се гадно, но не можех да направя много по въпроса, ако не разполагах с машина на времето, а дори и тогава не бях сигурен, че ще го направя иначе. Тори беше толкова наранена, когато отидох при нея онази вечер. Тя се нуждаеше от мен, а не просто искаше. Нуждаеше се от нещо, което да я измъкне от ръба на отчаянието, и аз бях това. Не беше красиво, нито просто, нито лесно, но това беше животът. А животът понякога се обърква, дори когато не си искал това.
– Как беше тя, когато се върна в стаята си на следващата сутрин? – Попита Сет.
Цяла седмица му се искаше да попита това, почти се блъскаше в стените от желанието си да знае, докато Макс му забраняваше да пита. Но наистина ли имаше смисъл да се въздържаме около Дариус сега? Беше ни казал всичко в нощта, в която бе отменена тъмната му принуда, а аз все още се размотавах от цялата информация за баща му, Клара, сенките, нимфите… всичко това беше твърде много. И по-лошото от това беше, че нямаше какво да направим по въпроса.
Бяхме предупредили родителите си, разбира се, но без доказателства, които да ни подкрепят, те не можеха да предприемат никакви стъпки срещу Лайънъл. Можеха само да гледат, да чакат и да се надяват да са готови, когато той заложи капана си. Не че бяха напълно убедени, че всичко, което им бяхме казали, е вярно. И трябваше да призная, че щях да се съмнявам, ако Дариус сам не ни беше показал сенките, но нямаше да го накарам да покаже това на майка ми. Щяха да го арестуват заедно с баща му, ако разберяха, че е бил заразен с тях. Никой от нас не беше обсъждал дали това може да означава, че сега той е по-силен от останалите, а и аз не исках да го правя. Дариус беше мой брат. Той не приличаше на баща си и нито за миг не се съмнявах в него достатъчно, за да се притеснявам какво може да направи с тази сила. Той никога нямаше да се опита да ни отхвърли. Връзката ни беше неразрушима като слънчева стомана.
– Тя си беше тръгнала, когато се върнах. Което вероятно е добре, тъй като звездите така или иначе щяха да ни принудят да се разделим – промълви Дариус.
– Значи това беше всичко? – Попита разочаровано Сет. – Нямаше изпълнен със сексуално напрежение момент, в който да я намериш в леглото си? Или под душа? Или може би да е легнала гола на килима до огъня ти…
– Оставила е бележка – изръмжа Дариус, извади от джоба си сгънато парче хартия и го хвърли на масата, за да можем да го прочетем.
„Благодаря ти, че си джентълмен и ме остави да ти открадна леглото.
P.S.
Използвах джакузито ти и то все още е най-нелепото нещо, което съм виждала.“
– Какво изобщо означава това? – Попита той с раздразнение.
– Че тя… харесва твоето джакузи ли? – Предложи Сет.
– Просто не знам какво иска от мен – изръмжа Дариус. – Знаеш ли, че по принцип ми каза, че не ѝ харесва постоянно да си хапя езика около нея. Сякаш иска да я подканям, да споря с нея или нещо подобно.
– Може би просто трябва да се опиташ да поговориш с нея за цялата тази ситуация? – Предложи Макс. – Ако искаш, можеш да седнеш с нас, но да използваш балон за заглушаване, за да я запазиш насаме, или…
– Все пак мога да чета по устните. Само за да знаеш – добави Сет, а аз се исмях.
Той се премести в скута ми и ми се усмихна, когато го погледнах надолу.
– Не знам. Все пак трябва да отида и да проверя Ксавие и майка ни. Имаш ли нещо против да се откажа от планирането на партито?
– Не се притеснявай, човече. Контролираме партито – каза Макс с лекота и Дариус ни се усмихна извинително, докато излизаше от стаята, за да се обади.
– Имам чувството, че сме затънали до гуша в тази гадост – промълви Макс. – Как се справяте с плана, момчета?
– Мисля, че съм готов да изпълня своя – казах аз. – Но за да имам някакъв шанс да го изпълня, трябва и двамата да са в добро настроение. Да са по-податливи на предложенията ми.
– Спечелвам Джералдин… бавно – каза Макс. – Тя е за истинската любов, но изглежда иска да я получи повече от Дариус, отколкото от Тори, а с тези пораженчески глупости, които той върши…
– Значи трябва да го накараме да иска да се бори – каза Сет. – Опитах се да го убедя да направи всякакви жестове за нея, но той не се хваща. Всъщност той направо ми каза, че да се намаже с олио и да направи стриптийз шоу с роза, стисната между зъбите му, е глупава идея. Той дори изхвърли масажното ми олио в кошчето за боклук. А това олио беше чисто ново.
– Идеята ти беше той да изиграе танц за нея? – Казах през смях. – В кой свят можеш да видиш Дариус да направи това? Или пък Тори да се наслаждава на това? Освен това всеки задник може да се направи на глупак, това не е точно дълбоко, нали?
– О, ти искаш да се задълбоча, нали, Кал? – Подигра се Сет, повдигайки вежди към мен, а аз му извърнах очи, докато по кожата ми се появиха тръпки.
– Спри да флиртуваш с мен, задник – пошегувах се и го бутнах така, че той едва не падна от скута ми.
– Тогава престани да се усмихваш толкова много, когато го правя – отвърна той, като ми се усмихна мръсно, докато се настаняваше отново над разкрача ми.
– Както искаш – отвърнах пренебрежително. – Но трябва да подобриш играта си, ако искаш Дариус скоро да спечели точки от Тори.
– Това щеше да е много по-лесно, ако той наистина вярваше, че има шанс да бъдат заедно накрая – изпъшка Сет. – Което е доста трудно да го убедиш, като се има предвид, че никога преди не е правено, а и аз самият не вярвам в това.
– Ами започни да вярваш – избухна Макс. – Защото той има нужда от нас. Не ме интересува дали е невъзможно или безнадеждно, или като да се опитваш да вярваш, че пръдните на грифона имат вкус на черешов пай. Просто го направи. За него.
– Добре, добре, дръж си гащите. Аз ще измисля нещо. Мога да направя нещо дълбоко и смислено. Планът ми ще бъде гениален – обяви Сет. – Вие двамата просто се заемете с вашите части и го оставете на мен.
– Е, трябва да накарам него и Тори да бъдат в добро настроение, ако искам да изпълня моята част от плана – казах с вдигане на рамене. – Което в момента се случва по-рядко от Коледа, така че…
– Знаеш ли какво ще ги вкара в добро настроение? – Каза Сет, премествайки се изправен от скута ми, за да седне отново до мен, докато се усмихваше развълнувано. – Едно парти!
– Мислех, че организирате парти само за Хорес? – Попитах.
– Да, а Дариус няма да се радва на парти с участието на Милдред – добави Макс.
– Добре, ами ако просто поканим Тори като… предложение за мир. Е, не за мир, а като признание на факта, че след като победим нея и Дарси за трона, ще сме отворени да ги приемем като съветници или каквото и да било друго – предложи Сет. – Тогава тя идва, забавлява се, прекарва си чудесно, Дариус си прекарва чудесно…
– Появява се Милдред и съсипва всичко – намесих се аз.
– Тогава нека направим така, че Милдред никога да не стигне до партито – каза Макс с мрачна усмивка.
– Притеснявах се за нейните врати и прозорци – казах с усмивка. – Притеснявам се, че може да са склонни към залепване. А ако е изгубила следите на златото си и случайно е присушила магията си в „Борба с елементари“, преди да започне партито, ще и е трудно да се опита да се измъкне оттам.
– Да, да! По дяволите, да! – Изкрещя с вой от вълнение Сет. – Забраняваме на трола да влиза на партито, уверяваме се, че Тори Вега изглежда дяволски секси, докарваме Дариус в най-доброто настроение в живота му и после ги набутваме заедно. Те танцуват, забавляват се, наоколо има толкова много хора, че звездите не се сърдят. В този план има всичко.
– Освен въпросната Вега – добави Макс. – Трябва да я накараме първо да дойде.
– Точно така, да, затова. Хайде сега да я убедим – каза Сет и се изпъна на крака.
Усмихнах се, докато се изправях, но не бях съвсем убеден, че ще накараме Тори да се съгласи на това. Защо тя би искала да дойде на парти с група хора, които открито и се противопоставят? Все пак ѝ изпратих съобщение, за да разбера къде е, и се усмихнах, когато тя за първи път отговори бързо, казвайки ми, че е в библиотеката и да не я безпокоя, освен ако не нося закуски. Закуски, което мога да направя.
– Добре, тя е в библиотеката и иска храна, ако се отбием при нея. Не че споменах, че вие, двамата задници, ще сте с мен, но съм сигурен, че ще ми прости, стига да не нося суши.
– Тогава ти иди да вземеш храната, а ние ще те срещнем там – каза Сет и ми махна с ръка, за да ме подкани. – И ми донеси малко Орео. И мляко. Не забравяй млякото.
– Добре, копеле, но по-добре изпълни своята част от плана, защото започвам да си мисля, че само аз и Макс полагаме усилия, а ти не искаш звездите да прокълнат задника ти за това, че си нарушил клетвата си.
Сет извъртя очи, докато Макс се ухили, а аз се изстрелях далеч от двамата, като се отбих в „Кълбото“ за храна, преди да ускоря към Библиотеката на Венера, където се облегнах на вратата, докато ги чаках да ме настигнат.
Те присвиха очи към мен, докато тичаха по пътеката, поемайки чантата със закуски, и се опитваха да не показват колко ги притеснява това, че мога да ги победя буквално навсякъде и по всяко време. Да бъдеш вампир беше най-доброто и те го знаеха, макар и никога да не го признаваха.
– Дано, това да се получи – промърмори Макс, докато буташе вратата и ние се насочвахме към вътрешността.
Забелязахме Тори да седи в ъгъла с Дарси и Джералдин, докато прелистваха поредица от звездни карти.
Те не ни погледнаха, когато се приближихме, но когато седнах със задник върху работата на Тори, тя беше принудена да ме погледне.
– Донесе ли закуските? – Попита тя и аз се усмихнах широко, докато ѝ предлагах торбичката с храна. Тя я взе с думи на благодарност и започна да подава нещата на другите две момичета, докато те ни гледаха подозрително. – Какво става с тях? – Тя поклати брадичка към Макс и Сет, които стояха зад гърба ми, и аз също ги погледнах, чудейки се дали просто да я попитаме направо, или да я подготвим за това.
– Искахме да те поканим да дойдеш на рождения ни ден – каза Сет, както обикновено, прокарвайки ръка през косата си, докато ѝ предлагаше с усмивка. – И двете – добави той, като погледна Дарси. Това не беше съвсем по план, но имаше смисъл. Щеше да е доста очевидно, че сме замислили нещо, ако бяхме поканили само Тори.
– Сякаш принцесите на Солария биха искали да си губят времето на парти, пълно с мошеници и отрепки – издекламира Джералдин, преди да се върне пренебрежително към работата си.
Близначките си размениха погледи и Тори се облегна назад на стола си, като отвори кутията с мляко, която бях взел за Сет, и започна да потапя в нея Орео. Челюстта му тиктакаше от раздразнение, но той не го коментира, което беше доста впечатляваща проява на самоконтрол за него.
Изчакахме отговора ѝ, докато тя дъвчеше, а аз започнах да почуквам с крак от неудовлетворение.
– Не – каза тя с вдигане на рамене, а Дарси изхвръкна от смях. – Искаш ли да си махнеш задника от масата ми? Просто сега вече си взехме закуските, така че няма нужда да се мотаеш наоколо…
Прехапах усмивката си, докато се обръщах към останалите момчета с повдигнати вежди, искайки малко помощ.
– Защо да не искате да дойдете на най-доброто парти за годината? – Побутна ме Макс. – Имаме група, танцьори на огън, въздушни гимнастички…
– Мислех, че казахме, че ще има водни стриптизьорки? – Изсъска под носа си Сет.
Близначките изглеждаха толкова изкушени да приемат поканата, колкото биха били, ако им предложим да ги заведем на погребение.
– Защо бихме искали да отидем на парти, пълно с теб и твоите Хора? – Попита ни Дарси, като извърна очи към нас, сякаш бяхме прекалено досадни, за да се занимава с нас.
– Защото – изръмжа Сет. – Аз и Макс навършваме двайсет години. Това е голямо събитие…
– За теб може би – промълви пренебрежително Тори и Джералдин започна да се смее, сякаш това беше най-смешното нещо, което някога е чувала.
– Вземете си неприятните покани и се махайте, хулигани – заповяда тя с махване на ръка.
– Ами ако поканим и твоите приятели? – Предложи Макс, като очите му бяха твърдо вперени в Джералдин. Зачудих се смътно дали изобщо осъзнава колко е влюбен в това момиче. – Можеш да дойдеш и ти, Джери, и всички останали задници.
– Успокой се, сърцето ми бие, какво красиво предложение – изръмжа Джералдин. – Чувствам се толкова поласкана да получа тази най-чудесна покана. И вижте колко зашеметяващо е изработена… – Тя разгърна въображаема покана и Тори и Дарси се усмихнаха, докато тя продължи да се преструва, че чете от нея. – Техни некралски не-светейшества Макси Бой, крал на пъстървите, и сър Сет, владетел на мутрите, официално ви молят да присъствате на рождения им ден. На всеки ъгъл ще има неприятни персонажи и ще има вероятност питието ви да бъде подправено с неподозирани отвари. Да не говорим за многобройните любовници, готови да нахлуят във всяка неволна женска градина, която намерят. Моля, не забравяйте да вземете със себе си четка за зъби и резервен чифт бикини, в случай че попаднете на някоя от техните балони под светлината на тази хитра красавица Венера и се озовете по гръб под някой от тях, преди да се събудите изпълнени със срам на сутринта.
Дори аз трябваше да се засмея на това и Макс се усмихна, докато се навеждаше към нея.
– Значи така или иначе очакваш да се окажеш под мен?
Джералдин извърна драматично очи.
– Не дай си боже да се доближа до хлъзгавата ти змиорка отново.
– Но… не мислиш ли, че това може да е нещо добро за това, което обсъждахме? Дори чух, че Милдред няма да може да присъства, така че можем да обявим прекратяване на огъня само за една вечер. Моля те, Джери… – Макс я погледна умолително, а Джералдин хвърли поглед към Тори, преди да въздъхне драматично.
– Е, предполагам, че нямаме нищо по-добро за правене, нали, момичета? – Попита тя, сменяйки лентата толкова внезапно, че ме накара да се разтреперя. Предположих, че Макс наистина е постигнал напредък в привличането ѝ за мисията: Непокорните звезди.
– Ами, аз се сещам за хиляди по-добри неща за правене – възрази Дарси.
– Милион – добави Тори.
– Моля те – настоя Сет, като ги гледаше с кучешки очи. – Имаме рождени дни…
Тори стисна устни и погледна между всички ни, преди погледът ѝ да кацне върху мен.
– Няма Милдред?
– Няма Милдред – потвърдих аз.
– Не ни подхвърляш отвари? – Добави тя.
– Кълна се, че през цялата нощ няма да направим нито едно нещо, което да те нарани. – Нарисувах кръст върху сърцето си и тя погледна към Дарси, която сви рамене.
– Добре. Но тъй като не ти вярвам за нищо, ще взема магически печат за тази сделка. – Тори протегна ръка към мен и аз се усмихнах, докато удрях дланта си в нейната.
– Кълна се, че всички ще прекараме една невероятна нощ, без между нас да има нито една гадна проява – казах.
– Няма да бъдем задници – съгласи се тя и плясък на магия се разнесе между нас със светкавица от бяла светлина, тъй като сделката беше сключена.
Тръгнахме си, като ги оставихме да си вършат работата, а аз размених усмивки с Макс и Сет. Сега оставаше само да се уверя, че тя и Дариус също са съгласни със следващата част от плана ми, и всичко започна. Просто.
Назад към част 21 Напред към част 23