Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 26

МАКС

Прекосих игрището с юмруци, покрити с лед, и се втренчих в Огнения щит на Аврора, който се втурна след Кал, който пък се втурна към Ямата с въздушна топка в ръце.
Хвърлих ледена струя в земята под краката на Огнезащитника, а на устните ми се появи тъмна усмивка, когато той се препъна, а аз се стрелнах напред, за да го убия. Но преди да успея да го достигна, кракът ми се заклещи, когато лиани се увиха около глезените ми и аз се сгромолясах тежко на земята, търкаляйки се в калта с проклятие на разочарование.
Изхвърлих ръката си, въздушната струя изхвърли Землянката на Аврора, която летеше далеч от мен, и тя се засмя, докато се мяташе, а калта се разплиска по гърба на фланелката ѝ и изцапа името Оскура, което беше отпечатано върху нея.
Изхвърлих ледено острие в дланта си и прорязах лианите, преди да скоча на крака и да обърна поглед към топката.
Огненият щит събори Кал в дивашка схватка точно когато ги забелязах, но той успя да истреля топката от себе си, преди да бъде открадната.
С вик на решителност Джералдин спринтира към нея, хвърляйки приливна вълна от мръсотия в лицата на членовете на противниковия отбор, докато скачаше и грабваше топката от въздуха.
Заредих се около ямата, за да я заобиколя, хвърляйки солиден въздушен щит около нея, докато играчите от „Аврора“ я обсипваха със собствени огнени топки, водни струи и въздушни удари. Но те не можеха да се мерят с мен.
Джералдин се втурна към ямата, като хвърли огромна водна струя към пазителите на ямата на „Аврора“. Единият от тях успя да се защити с въздушен щит, а другият падна обратно в ямата с писък половин секунда преди Джералдин да запрати топката върху нея.
Свирката изсвири в знак на края на рунда и нашата победа и аз изревах триумфа ни на трибуните, докато Джералдин се отправи на победна обиколка по игрището. Тя крещеше от радост, вдигнала ръце във въздуха, докато развълнувано размахваше юмрук за спечелената точка, а аз просто я гледах с тъпа като дявол усмивка на лицето. Или поне докато тя не хвана подгъва на фланелката си, не го издърпа заедно със спортния си сутиен и не продължи победната си обиколка напълно без горнище.
– НЕ! – Изръмжах, докато пресичах игрището, за да я пресрещна, а кръвта ми напираше горещо, докато яростта зареждаше крайниците ми.
Изхвърлих въздуха в гърба си, за да се изстрелям към нея още по-бързо, и след миг я обгърнах с ръце и я повалих на земята.
– Страхотни топки за вартог! Какво правиш, тромава морска краставице?! – Изпъшка тя, докато ме гледаше, а аз държах гърдите си приплеснати до нейните, за да я предпазя от погледи.
– Спирам те да не напревиш стриптиз на цялото училище – измърморих разочаровано. – И на баща ми между другото, в случай че не си забелязала, че и той е тук.
– Разбира се, че съм наясно, че майка ти и баща ти са тук, десеттонна костенурка! Но защо, по дяволите, това трябва да има значение за мен? – Тя се изви под мен, но аз отказах да помръдна.
Исках да изкрещя, че тази жена не е майка ми, но, разбира се, не можех.
– А баща ти не е ли също тук? – Промълвих, без да отговарям на въпроса ѝ, защото тя можеше да има право. Нямаше никаква причина да я интересува какво мисли баща ми за нея… просто мен някак си ме интересуваше. – И аз се опитвам да те защитя тук, между другото.
– Искаш да кажеш, че трябва да се срамувам от моя боен бранд? Защото искам да знаеш, че тялото на фея е славно нещо и няма да те оставя да се опитваш да ме засрамиш, момче Макси…
– Не можеш сериозно да си мислиш, че имам нещо друго, освен признателност към твоите подскачащи зърна или както искаш да ги наречеш. Просто не искам да ги показваш на всеки задник, който се натъкне на тях – изръмжах аз.
Джералдин се разсмя под мен.
– Не ми казвай, че искаш да ме имаш само за себе си, мазен октопод – издекламира тя и за момент успях само да се намръщя, докато тя ми се подиграваше за тази идея. Защото очевидно не исках това. Тя беше лидерът на нашата опозиция и сериозно ни дразнеше с постоянните си обиди и закачки, отправени към мен и останалите наследници. Да не говорим за факта, че през повечето време ме докарваше до лудост.
– Мисля, че си изпуснала това, Кариньо – долетя дълбок глас отгоре ни и аз погледнах нагоре, за да видя, че домашният любимец на Лайънъл – буреносния дракон Данте Оскура, стои над нас и държи тениската на Джералдин за нея.
– Е, нали си нежна фея – мърмореше тя и ме отблъсна от себе си с рязък тласък на бедрата си, който ме изненада и ме повали в калта.
– Не бих казал това – мърмореше Данте с онзи свой шибан фейски акцент, който винаги караше момичетата да се държат глупаво.
Джералдин се изправи, за да навлече отново спортния си сутиен и фланелката, докато Данте гледаше към игрището и подсвиркваше на братовчедка си, докато тя се връщаше на стартовата си позиция. Тя му махна ентусиазирано, когато той ѝ извика.
– Разбий ги до крак, Роза!
– Чувала съм, че навремето си бил истински звяр на игрището за питбол? – Попита го Джералдин, докато най-накрая се покриваше отново, а устата му трепна в усмивка.
– Накара ме да се чувствам като старец, Кариньо. Но да, когато играех, щях да избърша пода с твоя отбор. Ако не ми се налагаше да се занимавам със семейния бизнес, може би щях да стана професионалист.
– Татко ме заведе на мач на „Блушийн“ и видях жена ти да играе с…
– Трябва да се върнем към изходните си позиции, Джери – изръмжах аз и Данте ми предложи усмивка, от която ми се прииска да ударя хубавото му момчешко лице.
– Шоп-шоп – каза той и плесна с ръце, за да ме подкара, докато се отдръпваше, за да заеме отново мястото си в Питсайд до професор Нокс. – Искам да гледам как Роза ще ти срита задника за втори път.
– Пфф – измърморих пренебрежително, докато тичах обратно към игрището с Джералдин и се насочих към мястото си във водната част.
– Е, не е ли направо образец? – Изръмжа тя, докато тичахме. – Обзалагам се, че би могъл да даде на Дариус шанс да се пребори с него в едно от най-закачливите състезания за дракони.
Намръщих и се, но тя вече бягаше далеч от мен, премествайки се в земния квадрат, за да заеме стартовата си позиция, и аз стиснах зъби.
Защо изобщо поглежда към други момчета?
– Нека си го получат, Макс! – Изръмжа баща ми от трибуните, докато чаках стартовата свирка, и аз го погледнах с усмивка, игнорирайки киселата физиономия на мащехата ми.
Свирката изсвири и една топка се изстреля от Водната дупка пред мен, покрита с бледосин лед. Хвърлих порив на вятъра към двамата водни играчи от „Аврора“, пращайки и двамата да падат, докато Гари Джоунс скочи и грабна топката.
Затичах се с хъркане, за да мога да защитя Джоунс, докато той се надпреварваха към ямата, изтласквайки от главата си всички мисли за Джералдин.
Все пак задържах гнева си и го насочих към отбора на Академия „Аврора“, като ги повалях един по един с жестоки удари и брутални магически атаки.
Имахме три точки преднина, но това в никакъв случай не беше достатъчно голяма преднина, за да започна да се възгордявам. Затова се впуснах в играта и се подготвих да се боря до смърт.

Назад към част 25                                                   Напред към част 27

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *