Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 27

ТОРИ

Свирката на полувремето прозвуча и аз се усмихнах на Бърнис, докато отборът по питбол се изнесе от игрището и ние се насочихме напред, за да започнем мажоретки срещу мажоретки на Академия „Аврора“.
Като отбор-домакин, ние тръгвахме първи и аз завъртях масивния златен пръстен на показалеца си, докато прокарвах директна линия към нашите играчи. Беше дебел, с издълбана глава на дракон и твърде голям за мен, но това нямаше значение. Бях го съчетал с пръстен на средния си пръст, който съдържаше сапфир с размерите на пъдпъдъче яйце, и с пръстен на безименния ми пръст с издълбан камък оникс с изображение на слънцето. Исках да добавя огърлици, гривни и дори диадема от злато и диаманти, но изглеждах доста нелепо, носейки всичко това, така че пръстените трябваше да се справят. Нямаше значение, че бяха твърде големи – един обикновен талисман гарантираше, че няма да се махнат никъде, докато не освободя магията.
Останалите мажоретки се разпръснаха, като даваха пет по ръцете на играчите или им предлагаха прегръдки, ако не бяха прекалено мръсни, а аз поздравих ентусиазирано Дарси и Джералдин, преди да насоча погледа си към Дариус.
Забързах към него, когато той стигна до края на игрището, и той се обърна назад, за да ме погледне изненадано, когато се приближих към него.
Повечето от Небесните съветници бяха дошли да гледат мача днес, но за щастие Лайънъл не беше в състояние да присъства. Ксавие и Каталина седяха във ВИП ложата и ни махаха ентусиазирано, а аз им махнах в отговор, преди да отделя цялото си внимание на Дариус.
Цялата дясна страна на лицето му беше покрита с кал, да не говорим за останалата част от него, а разкъсаната му фланелка се разтвори, за да разкрие твърдата кройка на коремните му мускули и онази перфектна V-образна форма, която се потапяше под колана му.
– Ти ги убиваш там – казах му честно, като се усмихнах мило, което веднага го накара да сведе очи в подозрение.
Не си бяхме говорили много след цялата тази случка с тройката и ми беше много интересно как се чувстваше той по този повод. Но още по-любопитно ми беше как ще реагира, когато разбере, че съм си играла с чувала със съкровището, което му откраднах преди толкова много време. Неведнъж се бях замисляла за малкото съкровище, което бяхме скрили в гората, и се чудех защо не ми го е поискал обратно, а имаше само една причина, която имаше смисъл – той предполагаше, че вече го нямам. Не знаех дали си е помислил, че съм го продала или унищожила, но тъкмо се канех да му напомня, че все още е у мен, и да видя колко е мил, когато темпераментът му се разпали. Бях почти сигурна, че има един или два наръчника за това как да не дразня дракона, но предполагах, че просто съм прекалено глупава, за да ми пука.
– Благодаря. Искаш ли да направя някое кичозно изявление, как мисля за теб всеки път, когато се захвана с някого? – Подигра се той и аз се засмях, като разроших косата си. Той ми се намръщи и трябваше да призная, че може би беше прекалил, но както и да е.
– Хубаво е да знам, че съм в ума ти всеки път, когато някой е притиснат под теб в калта – мърморех аз.
С ъгълчето на окото си забелязах как Милдред се изправя на крака на трибуните с лице като на ядосана коала, която е била блъсната от кола. Не ми оставаше много време, преди тя да дойде тук, за да предяви претенции към своя Дракон, но не ми трябваше много време.
– Мисля, че доста ясно изразих желанието си да те приклещя под себе си – отвърна Дариус с тих глас, от който пръстите на краката ми се свиха, но аз не бях тук, за да флиртувам, а за да побутна Дракона.
– Успех за втората половина – казах със сладък глас, протегнах ръка и докоснах бицепса му, като се уверих, че златните пръстени притискат кожата му.
Дариус погледна надолу в момента, в който усети как магията му се раздвижва в отговор на златото, и очите му се разшириха от изненада, която бързо бе последвана от светкавица на ярост, когато разпозна бижутата от скривалището си, които бях откраднала.
Отдръпнах се от него с мрачен смях, преди да успее да направи нещо повече от това да си поеме гневно дъх, и изтичах да се присъединя към отряда си точно когато те започнаха да пеят.

В – Е – Г – А!
Тя ще избърше пода с теб днес!
Веееега! Веееега!

Влязох в ритъма на скандирането, пляскайки с ръце, докато някои от останалите шумоляха с помпони, а Дарси ми предложи благодарна усмивка от страната на игрището. Подобни песнички имахме за всички членове на отбора, но често забравяхме да викаме за наследниците.
Музиката изведнъж секна и 7 пръстена на Ариана Гранде избухна от високоговорителите по целия стадион, докато преминавахме в пълна рутина, изпълнена с танцови движения и трикове. Изборът на песента се оказа перфектен за дразнене на обсебения от златото Дракон, както и за изпълнение на страхотно съчетание и не можех да не се усмихвам като психопат през цялото време.
Дариус стоеше и ме гледаше отстрани на игрището, дори когато Сет се опита да го завлече в съблекалните, а сърцето ми се разтуптя от чистата ярост в очите му.
Напомни ми отново защо си мислех, че да побутвам Дракона е добра идея, защото той изглежда готов да изрови земята!
Извърнах поглед от него, усмихвайки се на тълпата, докато се движех между момичетата си, тичайки напред, докато изпълнявах серия от пружиниращи ръце, която завършваше с хвърляне на огромна струя разноцветни венчелистчета във въздуха, така че те падаха над тълпата.
Другите момичета се навъртаха около мен, като хвърляха своите магии в широки дъги над главите ни, огън и вода се сблъскваха и унищожаваха взаимно в облаци пара, които въздушните елементали раздухваха в миниторнадо, което улавяше много от венчелистчетата, преди да ги хвърли отново над тълпата.
Тръгнах напред и скочих във въздуха, като от протегнатите ми длани избухна Огън на феникса, който се изви към открития покрив високо над нас, преди да изпълня перфектно салто и да използвам въздушната си магия, за да се приземя.
Тълпата избухна в радостни възгласи за нас, докато аз им се усмихвах, но погледът ми се върна към Дариус, който ме гледаше със стегната челюст, а Алфа Драконът му настръхваше под плътта.
Това ужасна идея ли беше? Може би. Но трябваше ли да видя какво ще направи, когато го притисна в ъгъла? Направо ми трябваше.
Орион се появи до него и хвърли мрачен поглед към мен, преди да го хване за ръката и да го принуди да се отправи към съблекалните за ободряващата беседа на полувремето и зареждането с магия.
Нервен смях се изля от устните ми, когато Дариус най-сетне откъсна яростния си поглед от мен и аз извих пръсти за сбогом, докато той се отдръпваше, а златните пръстени проблясваха на светлината.
Погледът в черните му очи беше изпълнен с мрак и насилие и сенките в мен се раздвижиха за шибана игра заради това, но аз ги потиснах силно, отказвайки им да се надигнат.
Дариус може и да се опитваше да остане спокоен и внимателен към мен досега, но не трябваше. А и не беше като да съм искала война – просто ми беше писнало да ходи на пръсти около мен.
Беше свършил дяволски добра работа да държи този звяр в плътта си заспал около мен, откакто ни проклех, но сега, когато го събудих отново, всъщност бях малко развълнувана да си позволя да се опаря.

Назад към част 26                                                        Напред към част 28

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *