Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 51

ДАРИУС

Тръгнах към родния дом на Ланс, сякаш ме преследваха демоните на ада. През гърдите ми се раздираше пукнатина, която ме разкъсваше и отлепваше всички слоеве на плътта ми, докато в мен не остана нищо друго освен чудовището, в което баща ми ме бе превърнал с толкова неуморен труд.
Но той не беше разчитал, че звярът, който беше обучил, ще се обърне срещу него. Не беше разчитал на гнева, който щях да изсипя върху него за това, че е докоснал едно от единствените хубави неща в живота ми.
Години наред тренирах, за да го унищожа, а той само ме подценяваше. Това приключи тази вечер.
Крясъците на Рокси отекнаха над двора и аз усетих агонията им като кинжал в сърцето си.
Щях да го убия, по дяволите. Стига толкова.
Останалите бяха изостанали, но не можех да забавя ход, за да разбера защо. Рокси имаше нужда от мен. Каквото и да се случваше в тази къща, то беше лошо. И веригата, която свързваше сърцето ми с нейното, не можеше да я остави да страда нито за миг повече.
Изтръгнах наполовина задната врата от пантите ѝ, когато нахлух в къщата, и се вмъкнах вътре, където ароматът на дим от наскоро потушен пожар заседна в гърлото ми.
Но докато тичах, осъзнах, че това не е единственото нещо, което вдишвам. Драконът се изплъзна от хватката ми, тъй като беше заключен в стоманени вериги под плътта ми, и изръмжах достатъчно силно, за да накарам гърдите ми да се разтреперят, когато осъзнах, че мястото е било изпълнено с потискащ поръчките газ, за да попречи на Рокси да използва своя Феникс срещу лудия, който ме беше родил.
Това нямаше значение. Нямаше нужда да го разкъсвам със зъби и нокти, с удоволствие щях да го разкъсам крайник по крайник с голи ръце.
Рокси отново изкрещя, точно когато стигнах до коридора, и светлината от трапезарията привлече погледа ми към нея, докато звукът от агонията ѝ пречупи нещо в мен.
Отворих вратата и на един дъх хвърлих вода, насочвайки я към баща ми, когато го открих да стои над Рокси, която беше прикована към масата в трапезарията с въжета от усукана въздушна магия.
От устните ми се изтръгна рев, докато той се бореше да се предпази, а аз забелязах кръвта, покрила кожата ѝ, думите, изгорени в плътта ѝ безброй пъти. Акрукс. Името му. Моето име. Украсяваше съвършената ѝ кожа в червено.
Бащата ми крещеше нещо, но аз не го чувах. Не можех да възприема нищо друго освен момичето, което обичах, притиснато на масата като парче месо, с което той да си играе.
През годините той беше правил безброй подобни неща с мен. Беше пребивал и брат ми, за да се подчини. Но не и нея. Нямаше да му позволя да я докосне никога повече.
Прекосих стаята с юмруци, покрити с лед, и се ударих в щита му със силата на връхлитащ минотавър.
Устните на баща ми се отдръпнаха в дивашко ръмжене, докато се бореше да запази магията си, но нищо не можеше да се сравни с яростта в мен, докато хвърлях юмруците си срещу него отново и отново.
Щитът му се пропука и той открадна въздуха от дробовете ми, докато се опитваше да ме спре. Дори не помръднах, докато хвърлях всяка последна частица от магията си в следващия си удар.
Щитът на баща ми се разпадна и юмрукът ми се сблъска с лицето му, нарушавайки концентрацията му, така че въздухът отново се върна в дробовете ми.
Съборих го на земята под себе си, а той изръмжа с цялата жестокост на своя Дракон, докато отвръщаше на удара с юмруци, покрити с огън, удряйки ги в страните ми и изгаряйки плътта от костите ми.
Рокси викаше името ми и грубото острие, което гласът ѝ бе придобил от викането, бе достатъчно, за да сломи и малкото сдържаност, която ми бе останала.
Баща ми успя да ме отхвърли от себе си, но аз отвърнах моментално, като в него се втурна вълна от чист огън, преди да успее да си постави нов щит, достатъчно гореща, за да го свари жив.
Пренебрегнах болката от собствените си рани, като стиснах юмрук и ледени кинжали се стрелнаха към него, врязвайки се в плътта му, докато той ревеше от ярост.
Той се изправи на крака и се втурна към мен, но аз хвърлих лед на пода пред него, забих юмрук в корема му, когато той се подхлъзна, и се усмихнах жестоко, когато усетих как ребрата му се чупят.
Той ме обгърна с ръце и ме събори с вик на ярост.
– Остани на земята! – Изръмжа в лицето ми, а гласът му бе примесен с Тъмна принуда, докато удряше юмрук в челюстта ми. – И гледай как разбивам момичето, което разби сърцето ти.
Паднах неподвижен, докато той се изправи, отдалечавайки се от мен, докато новата марка на ръката ми пламна от топлина и пламъкът на Феникса, който Рокси ми беше подарила, премина през крайниците ми и издирваше тези заповеди. Силата ѝ изгори тъмната му магия като нищо и когато той отново вдигна ножа над нея, погледът ми се закова с нейния.
Тя ме гледаше така, сякаш болката ми я нараняваше повече от нейната собствена, а яростта в мен се разрасна до нови висоти при мисълта за това, което ѝ беше причинил.
Баща ми стоеше с гръб към мен, докато се съсредоточаваше върху работата си, вдигайки острието, за да се впие в плътта ѝ още веднъж.
Вдигнах се за миг, мускулите ми се набраздиха от сила, докато магията се навиваше в крайниците ми със смъртоносно намерение.
– Наистина трябва да престанеш да ме подценяваш, татко – изръмжах и той се извърна към мен, с див поглед, объркан от това, че тъмната му магия не успя да ме задържи.
– Как? – Изпъшка той, но аз не си направих труда да му отговоря.
Ударих го с такава сила, че той бе изстрелян през цялата стая, преди да се блъсне в стената отсреща.
Тръгнах към него, като исках пламъците да го погълнат, а той се бореше с всички сили, за да се опита да ги потуши.
Когато се изстреля от огъня и отново се сблъска с мен, бях готов за това. Ударихме се на пода в плетеница от юмруци и ярост, всеки от нас решен да победи другия докрай и да боядиса стените в червено с победата си. Но за пръв път в живота си усетих пукнатините в защитата му, бях взел надмощие. Този звяр в мен вече усещаше аромата на кръвта му и нямаше да се успокои, докато не утоли жаждата си за кръв.
Днес беше последният ден, в който Лайънъл Акрукс щеше да нарани някого, когото обичах.
Бях роден, за да управлявам.
И щях да извоювам мястото си с кръв.

Назад към част 50                                                               Напред към част 52

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!