Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 54

ДАРСИ

Сет изстреля Макс над главата ми с въздушна струя. Той се приземи зад мен, заключвайки мускулестата си ръка около раменете ми, като се опитваше да ме задържи.
Ръката ми се протегна назад над главата ми и аз хвърлих сенки около лицето му, задушавайки го, докато той се опитваше да хване ножа в другата ми ръка. Той хвърли ледено острие в дланта си и се вряза в ръката ми, за да се опита да ме накара да пусна ножа. Задъхах се, когато потече кръв, но пръстите ми не се отлепиха от него, въпреки че го пожелах с всички сили.
– Спри – не я наранявай! – Поиска Сет, като се втурна напред.
Свободната ми ръка се изви към Сет и димът се втурна към него като демон. Той се защити от него и Макс започна да се задушава, когато сенките се увиха около него и го откъснаха от мен.
Той замръзи краката ми точно когато се канех да пристъпя напред, оставяйки леда да пътува все по-нагоре по тялото ми, за да ме задържи на място.
– Бягай! – Наредих им, но те си поделиха поглед, който казваше, че няма да ме изоставят тук, точно когато Клара пробяга отново с Кейлъб по петите. Зад гърба ѝ избухнаха сенки, докато той хвърляше дървени копия в гърба ѝ с плашеща сила, но тя ги разтваряше отново и отново.
Лед притисна ръцете ми отстрани и ножът се изплъзна от хватката ми, острието се заби в меката почва до краката ми.
Облекчението накара дишането ми да се изравни, но то продължи само един миг, тъй като откъм дърветата до мен достигна дрънчащ, смучещ звук.
Всяка част от мен се разтрепери от ужас, когато тежки стъпки тупнаха насам-натам и от тъмнината излезе зверска форма, Нимфата се извисяваше над нас с протегнати сондиращи пръсти, а звукът от гъргоренето и се вряза дълбоко в душата ми. Извисяваше се над мен, приличаше на дърво, а червените ѝ очи се впиваха в мен, докато се приближаваше.
Сет и Макс тичаха напред, рамо до рамо пред мен, а аз презирах това, че не можех да помогна, че бях обвързан с волята на Клара, със сенките. Те се впиваха в същността ми, опитвайки се да ме накарат да падна под гладния им зов.
– Поддай се, Дарси – прошепна гласът на Клара в главата ми. Влез в мрака. Тук можеш да бъдеш свободен.
Сет се хвърли напред, избухна в бялата си форма на върколак и скочи към гърлото на нимфата с дивашко ръмжене. Морски люспи пропълзяха по голите ръце на Макс и нагоре по тила му, докато формата му на сирена взе връх, а дрънкалката във въздуха се опита да потуши магията му.
Ледът около мен започна да поддава и дробовете ми се задъхваха, докато се опитвах да се противопоставя на силата, която ме държеше в хватката си. Но нямаше никаква полза и ледът около мен се разпадна, докато сенките отново си намериха път на свобода.
Те се изсипаха от мен и се завъртяха около Макс, точно когато нимфата блъсна Сет в едно дърво с ужасен пукащ звук и сърцето ми се сви от ужас.
Нимфата се приближи до Макс, докато аз бях принудена да го държа неподвижен заради чудовището, мразех, че не съм в състояние да се освободя от заповедта на Клара, че не мога да спра това създание на мрака. Призовах моя Феникс и той вдигна глава, но сенките продължаваха да го бутат надолу, все по-дълбоко и по-дълбоко.
– Спри! – Изкрещях, докато нимфата се протягаше към сърцето на Макс с наточените сонди на ръката си, а наследникът се бореше безполезно срещу сенките.
Той изрева от ярост и болка, когато сондите на звяра се врязаха в гърдите му, а аз крещях и молех за помощ, обръщайки поглед към звездите, които блестяха безпощадно надолу към нас.
Друга нимфа се втурна от дърветата, блъсна се в тази, която се готвеше да убие Макс, и я прати на земята. Двамата започнаха да се бият, разкъсвайки пръстта и преобръщайки едно дърво, от което земята се разтресе под мен.
Сет се нахвърли върху мен от нищото и сенките, свързващи Макс, го освободиха, докато тежките му лапи ме притискаха към земята. Секунда по-късно той се отдалечи, хвърли се към нимфите и разкъса крайниците им, докато се биеха. Никога не бях виждал нимфите да се държат по този начин, но предполагах, че наградата от магията на един наследник струва повече от средностатистическа фея.
Макс побърза да се изправи, като се отдръпна от тях, докато възвръщаше владението на магията си. Аз също бях принуден да се изправя на крака, ръцете ми отново се вдигнаха, но този път Макс не се опита да ме задържи, а побягна.

Назад към част 53                                                      Напред към част 55

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!