Глава 27
МАЙ
– Ти ми се сърдиш – изсумтя Джина през линия, което накара Тайлър да се обърне по гръб и да се загледа в тавана.
– Не съм ядосан.
Той не си позволяваше да бъде. Не можеше да си позволи да допусне нещо истинско да обърка драмата, която си позволяваше да разиграва с Джина. Тя трябваше да бъде жертвата и всеки намек, че той вижда в нея злодея, щеше да подкопае всичко, за което бе работил.
– Но ти не смяташ, че трябваше да отида на почивка с него.
Тайлър изпусна въздишка, смятайки, че има достатъчно начини да я изтълкува – ревност, разочарование, разбито сърце, каквото и да се хареса на егото на Джина в този момент, – за да не долови нетърпението зад нея. С думите си обаче трябваше да бъде внимателен.
– Не става дума за това, че не мисля, че трябваше да отидеш… а за това, че ми се иска да не го направиш. – Седна и погледна през прозореца на спалнята си, като се наведе точно, за да зърне онази частица небе, която се виждаше между неговата сграда и следващата. – Джина, какво все още правиш с този човек? Знам, че си мислела, че го обичаш, но ми се обаждаш от Лас Вегас, защото сте се скарали на масите за блекджек и той е избягал. Отново. Той те омаловажава, изоставя те и не те прави щастлива. И това ме побърква, защото знам, че бих могъл. Ти, аз и Чарли. Можем да имаме всичко.
Мълчание. И после:
– Какво искаш да кажеш?
Изведнъж всичките му сетива бяха нащрек, защото несигурността на този въпрос беше различна от всичко, което беше чувал от нея досега.
Той преглътна, отблъсна образа на Маги, който се надигна в съзнанието му, и пренебрегна оловната тежест в стомаха си. За това беше работил.
Така че, концентрирайки се върху последния път, когато беше с момчето си, върху усещането за пухкавите му ръчички, притиснати към него, върху топлата тежест на малкото му тяло върху гърдите му, върху копринената му коса, заровена във врата на Тайлър, той изтръгна следващите си думи от дълбините на сърцето си.
– Казвам ти, че можеш да бъдеш с мен. Че този път може да се получи. Да ми позволиш да се грижа за теб.
Това беше ключът. Примамката.
Вниманието му беше важно, но това, което даваше на Джина значение, бяха неща като камериерка. Пазаруване на каквото пожелае. Да бъде извеждана и показвана.
Тя знаеше, че той може да осигури всичко това. И преди го е правил.
Само Бог знае какво си е мислела, че ще получи с Рей, когато замине, но е имала достатъчно време, за да види какъв е животът, който щеше да подпише. Пиенето, жените, късните нощи и безразличието към една жена, която изискваше внимание, трябваше да са грубо събуждане. Несъмнено Джина си мислеше, че може да го обърне. Но дали след всичко това тя най-накрая се беше отказала?
Чуваше дишането ѝ в другия край на линията и макар да искаше да поиска отговор, да направи нещо, за да продължи този разговор, защото беше толкова близо до успеха, колкото никога не беше… знаеше, че е по-добре да мълчи.
– Трябва да помисля, Тайлър. Имам нужда от няколко дни. Направих толкова много грешки. И… не искам да правя повече. Разбираш ли?
– Разбира се, че разбирам. – Той разбра, че тя е на два дни от едноседмичната си ваканция и иска да изчака да свърши, преди да съобщи новината на Рей. Който, по всичко личи, щеше да изпита облекчение. – Но ако имаш нужда от нещо. Аз да те закарам до вкъщи – по дяволите, аз да отлетя и да те взема сам, или просто някой, с когото да поговориш – всичко, Джина, аз съм тук.
***
– Какво пропълзя в задника ти? – Сам затръшна задната врата на преносимия навес за инструменти, който беше неговият ван, и се намръщи на Тайлър, който вероятно се беше изцепил на момчето като пълен пич.
Беше на път да изскочи от кожата си, чакайки минутите да изминат, за да се доближи с един ден до момента, в който Джина ще му се обади.
Това беше моментът.
Най-накрая щеше да си върне сина. Щеше да може да даде на момчето си всички неща, които бяха липсвали на Чарли без него. Щеше да го компенсира. Щеше да се увери, че никога повече няма да иска.
Господи, до седмица можеше да сложи Чарли в леглото си. Да слуша как момченцето му се смее от корем и пищи с главата надолу. Можеше да види усмивката му и да знае, да знае, че Чарли получава това, от което се нуждае. Любовта, вниманието, сигурността.
Дотогава трябваше да намали темпото.
– Съжалявам, човече. Раната е малко стегната, това е всичко.
Сам поклати глава и погледна със съжаление.
– Това заради Маги ли е?
– Какво? – Изкашля се той, а въпросът го хвана неподготвен.
– Пич, знам, че сте имали нещо, а сега тя? Започнала е да се занимава сериозно с Горещия Доктор.
Майната му. Това беше почти точно това, което нямаше нужда да чуе точно в този момент. Сякаш нямаше нужда от отговор на въпроса, който се изстреля от устата му, преди да успее да го задържи.
– Мислиш ли, че са сериозни?
Сам свали вратата на гаража, след което я обезопаси с катинар и включи алармата. Пъхна ръце в джобовете си и му придаде един от онези „недей, човече, не ме карай да го казвам“ погледи.
– Да, предполагам, донякъде разбрах, че са. Но наистина не става въпрос за Маги. Чакам да ми отговорят на нещо. За тази позиция, за която съм кандидатствал.
Чувстваше се като глупак, че го е казал, и двойно повече, че се опитваше да го оправдае в главата си с извинения за това, че отговорът му не е пълна лъжа. Но по една или друга причина не можеше да се накара да каже на никого другиго за това, което се случваше с Джина. За Чарли.
На никого, освен на Маги. Която беше единствената, с която искаше да говори за това повече от всичко. И с която не можеше да говори.
– Нова работа? Тук ли е?
– Не знам. Зависи от мениджъра, който наема. Но ако се получи, има голяма вероятност да се преместя доста бързо.
– Отново в Ню Йорк?
Той кимна.
– Такъв е планът.
– Кога се очаква да получиш отговор?
– Не по-рано от понеделник.
– Слушай, утре ще пътувам с него до хижата на Форд, за да я отворим след зимата. Трябва да дойдеш. Да ни последваш, да останеш за няколко нощи и след това да се прибереш в неделя. Да се разсееш, разбираш ли?
Върнаха се през тесния проход между сградите, а Сам беше на няколко метра пред тях.
– Там горе е доста добре. Частна алея, точно на залива, дори не се вижда мястото на съседите. А Маги има някаква сватба с Горещия Доктор в града тук, така че ще са само момчетата. Какво ще кажеш?
Той не можеше да повярва, че изобщо го обмисля. Но, човек, имаше нужда от разсейване.
– Мога ли да имам сигнал за телефона си там?
Сам му отвърна с усмивка.
– Да.
– Добре тогава, брой ме.
***
– О, ура! – Изпищя Маги. – Ставаш.
Ава, с несекси глава в леглото и гънка от възглавница на бузата, я стрелна с остър поглед през подпухналите си очи.
– Знаеш, че тук е пет сутринта. Знам, че го знаеш, защото настроих дигиталния си часовник на калифорнийско време и го оставих до твоя.
– Мм-хмм, да, съжалявам за това. – Не съжаляваше.
– Не изглежда да съжаляваш. Всъщност изглеждаш някак уплашена. – Видеоканалът се завъртя, потъмня и се върна към Ава, сега подпряна на таблата на леглото си в хотела с удължен престой. – Какво става?
Маги се опита да преглътне чувството си за вина, но накрая го пусна.
– Това е сватбата. Мислех, че съм взела правилното решение, но…
– Почакай – изпъшка Ава. – Тук не става въпрос отново за обувките, защото слънцето дори не е изгряло тук и, за бога, вече ти казах два пъти, те не те правят да изглеждаш като проститутка…
– Не става въпрос за обувките – прекъсна я тя. – Става дума за Лео, който ме попита дали ще остана с него в хотела. В стаята му… за една нощ… в леглото му.
Ава потърка окото си с китката си.
– И ти отказа.
– Казах „да“.
– Да? – Тези подпухнали очи се разшириха толкова, колкото позволяваше сънливото им състояние. – Какво – ти, мръсна малка блудница! Най-накрая, крайно време е! И какъв е проблемът?
Проблемът?
– Ще го направя само като някакво последно усилие, надявайки се, че той ще успее да ме накара да почувствам нещо, което всъщност не чувствам. – Последната причина, поради която някога би искала да си легне с някого.
– Докато Лео вече е влязъл в нея. Така че, ако направиш нещо, той няма да гледа на това като на някакъв лакмус за потенциална връзка, а ще мисли, че и ти си изцяло вътре. Той ще повярва, че сте преминали на следващото ниво.
Маги кимна, мразейки, че вече е позволила нещата да стигнат толкова далеч. Че въпреки че е била откровена, че не е сигурна, че е готова за нещо сериозно, все пак е щяла да го нарани.
– Знаеш ли, Маги. Можеше да бъдеш честна за това. Да му кажеш, че искаш да опиташ, но той трябва да разбере, че това не означава…
– Не мога.
Ава се загледа, а после посегна към телефона си, като пръстите ѝ изглеждаха чудовищно големи, докато потупваше устройството.
– Ооо, скъпа. Съжалявам.
Съжаляваше и Маги.
Лео беше неин приятел. Невероятен приятел. Такъв, какъвто тя си беше казала, че иска да бъде Тайлър – преди да отиде и да се влюби в него. Нещо, което подозираше, че се е случило от самото начало и, което беше още по-лошо, не виждаше скоро да се промени.
***
– Мислех, че ще пътуваш със Сам? – Попита Тайлър, когато Форд се сгъна на предната пътническа седалка и закопча колана.
– Трудно е да го следваш по пътя. Дори с големия ван има късмет да хване задните светлини като никой друг и после предполага, че все още си зад него, докато не се сети да провери двайсет мили по-късно. Ще пътувам с теб, за да ти дам указания. А Маги ще се качи при него.
Тайлър хвърли поглед към паркирания пред него ван, а след това се върна към тяхната сграда.
– Маги?
Какво, по дяволите?
– О, да. Тя също ще дойде. – Форд сви рамене, сканирайки някакъв списък на телефона си. – Промяна в плановете, предполагам.
Точно тогава въпросната жена излезе с тичане през входната врата, с коса, прибрана на хлабав възел, облечена в изрязано сако в армейско зелено върху тениска, каки с вратовръзка и стари Converses, които наистина не би трябвало да са секси, но, Бог да му е на помощ, бяха.
Тя отвори вратата на микробуса на Сам и се наведе с чантата си, след което бавно се отдръпна, а усмивката ѝ помръдна само за секунда, когато хвърли поглед назад към Тайлър.
Ами. Значи и тя не е знаела, че той ще бъде там.
Но после усмивката ѝ се възвърна и с приятелско махване тя се качи на пътническата седалка. Светлините на микробуса примигнаха и ауспухът изпусна шлейф от изгорели газове, когато потеглиха.
Ръцете му се сключиха около волана и той се загледа през предното стъкло.
Да се откаже сега би било глупост.
И двамата бяха възрастни. И по дяволите, Сам беше прав. Трябваше да се махне от града.
Тайлър включи колата на скорост и Форд посочи ъгъла.
– Тук ще трябва да завиеш надясно.
Назад към част 27 Напред към част 29