Глава 29
Форд и Сам тръгнаха към бара с инструкциите Маги и Тайлър да ги посрещнат там, след като той приключи с това, което правеше. Десет минути след като си тръгнаха, тя чу приглушения трясък на затварящата се кухненска врата. После видя Тайлър с телефона си до ухото да слиза по стъпалата към водата, докато не изчезна от задната страна на навеса за лодки.
Това беше станало преди час.
И с всяка изминала минута тревогата ѝ се засилваше. Ако Джина се прибираше по-рано, за да бъде с него, той вече щеше да си е тръгнал. Но колата му все още беше паркирана на пътя, а чантата му все още беше в стаята му. Което означаваше, че той все още е долу.
Тя искаше да отиде при него.
Да разбере какво е казала Джина. Дали е получил това, което е искал. Дали следващите няколко часа няма да са последните, които щеше да има с него, преди да започне живота си отначало.
Само че нещо дълбоко в стомаха ѝ я предупреждаваше, че това не е щастливият край, който Тайлър е чакал.
Тя изчака още няколко минути, но когато първите капки дъжд се удариха в прозорците, написа на Форд, като му каза да се забавлява. Тя и Тайлър щяха да се върнат в къщата. Докато излезе през вратата, дъждът се изсипа по-силно, отколкото през целия ден.
Като нахлузи якето си през главата, тя внимателно се ориентира по стъпалата и след това заобиколи до задната част на сградата – където спря студена.
Тайлър беше там, седнал на износената от времето пейка, с наведена глава, неподвижен под проливния дъжд. Тъмните кичури на косата му бяха пропити, заедно с тениската и дънките му, а водата се стичаше по бутилката уиски, която висеше на пръстите му.
О, Боже.
– Тайлър.
Тя направи крачка към пейката и главата му се вдигна, дъждът се стичаше на ручеи, които той сякаш не забелязваше, докато опустелите му очи срещаха нейните, преди да се отдръпнат.
– Остави ме на мира, Маги.
Дъждът я мокреше през цялото време, но тя отиде до пейката и седна до него.
– Не мога.
Ако не друго, той нямаше да бъде сам.
Гърдите на Тайлър се издигаха и спадаха. Той отпи и после каза:
– Тя се е омъжила за него.
Маги не можеше да говори. Не знаеше какво да каже. Молеше се да не е разбрала, но като погледна Тайлър, стана ясно, че е разбрала.
– Джина. Тя се обади да ми каже. И да… – Тайлър обърна лице към проливния дъжд и изпусна смях, който ѝ напомни за онзи първи ден, в който бе застанала на вратата му, за онзи суров, незащитен момент на болка. – За да ми благодари. След като Рей видя колко близо е бил до това да я загуби, той разбрал, че иска да се ожени за нея.
Челюстта му се отмести настрани и след като си пое дъх, той довърши.
– Но само при условие, че тя прекъсне всякакъв контакт с мен.
Всички контакти? Нямаше как да бъде толкова жестока.
– Чарли? Актуализациите?
Наведе бутилката към устата си и преглътна дълго. Помръкна, а после хвърли страничен поглед към нея.
– Върни се в къщата, Маги.
Няма как.
– Не искам да се връщам без теб.
– И аз не искам да се връщам – изръмжа той.
Тя примигна през дъжда към тъмнеещото небе над нея. Нямаше светкавици.
– Добре – отговори тя, като остави ръцете си широко разперени в знак на съгласие. – Значи ще останем тук известно време. Колкото искаш.
За миг си помисли, че той ще спори, ще я принуди да си тръгне. Но след това той се надигна от пейката и тръгна по кея. Още една глътка алкохол и той поклати глава, като се намръщи в бутилката.
– Все чакам това нещо да направи нещо. Да ме притъпи или да ме накара да не ми пука, но се чувствам толкова зле, колкото и преди да отвия капачката.
– Ако не действа, тогава може би трябва да спреш. – Тя погледна към пълната на три четвърти бутилка, мразейки идеята той да се чувства още по-зле по-късно заради нещо, което дори сега не му носи облекчение.
Той отметна мократа коса от челото си.
– Това би било правилно, нали?
– Вероятно – отвърна тя тихо и се изправи, за да отиде при него. – Ето, ще го взема вместо теб.
Той погледна към бутилката и после обратно към нея, без да я предлага.
– Знаеш ли от какво ми е писнало, Маги?
Когато тя спря на мястото си, клатейки глава, той отговори:
– Правя правилното нещо. Умното. Внимателното. Откакто Джина си тръгна, а аз се опитвам да измисля начин да си върна Чарли, не съм в състояние да рискувам някой да си внуши, че съм нещо по-малко от звезден модел за подражание. Колкото може да бъде почтен гражданин. Затова живея в солиден квартал. Поддържам чист апартамент. Чист начин на живот. По дяволите, дори съм заредил хладилника с тъмнозелени зеленчуци. И се научих да ги готвя. Кейл, Маги.
Кейлът можеше да бъде вкусен, когато се приготвяше правилно, но инстинктивно знаеше, че това не е моментът да коментира.
– Всичко, което дори намекваше за безотговорност, нестабилност или неприятни неща, избягвах като чума. Но още преди Джина да замине, след като Чарли беше на път, спрях да излизам късно. Отказах се от безразсъдния спорт. Виждали сте ме – нося каска, когато карам колело. Спирам на всеки знак „Стоп“, всеки път. И тази кола, която карам. Тя е с един от най-високите рейтинги за безопасност в света! Знаеш ли какво карах, преди да се роди Чарли? Дукати, Маги. Ебати бързия мотоциклет, с който разкъсвах пътя в продължение на часове. Но вече не е така. От година не карам бързо. Не съм правил нищо. Изкарвам много пари, Маги, повече дори от тези в Ню Йорк. И знаеш ли какво правя с тях? Спестявам ги. Влагам ги в стабилни, сигурни инвестиции. Защото знаех, че ако имам още един шанс с Джина – ако успея да я накарам да се омъжи за мен, да ми позволи да осиновя Чарли – в крайна сметка тя ще направи същото, което направи преди, така че исках да съм готов. Трябваше адвокатите да видят, съдилищата, всеки, който някога може да има причина да ме съди… Аз съм твърд като скала.
Той загреба с ръка през косата си, на лицето му се появи мъчително изражение.
– Толкова твърд, че пожертвах всичко заради ангажимент към едно момче, което никога няма да си върна.
Пристъпвайки напред, тя обгръща раменете му с ръце.
Сърцето ѝ се късаше, сълзите напираха в очите ѝ и се губеха в дъжда.
– Знам. – Твърде добре. – Толкова съжалявам.
За миг Тайлър беше скован в ръцете ѝ, дишането му беше принудително и кратко.
Тя прошепна името му и при следващото му издишване част от този твърд контрол се отпусна. Мускулите му се отпуснаха и тя обгърна ръцете си по-силно, изпусна собствения си плач, когато той се обърна към нея, сключи ръце около тялото ѝ и я придърпа към себе си.
Боже, тя беше толкова егоистична, защото дори да знаеше, че този мъж, когото обичаше, умираше отвътре, да бъдат толкова близо, да се държат един друг, се чувстваше толкова добре. Толкова правилно.
Можеха да стоят в този дъжд завинаги, ако това означаваше, че няма да се налага да сваля ръцете си от нея. Да не се налага да разбере какво ще последва.
Но вечността не беше на дневен ред. Бавно Тайлър се отпусна в ръцете ѝ и се отдръпна, без да я пусне.
Отмести няколко мокри кичура коса от веждите ѝ, преди да остави кокалчетата си да се спуснат по лицето ѝ в една толкова лека и благоговейна ласка, че почти ѝ отне дъха.
– Толкова си красива.
– Тайлър – прошепна тя, обръщайки се към докосването му.
Погледът му за кратко падна върху устата ѝ. И така всичко се промени, защото изведнъж Тайлър не я гледаше като приятел или довереник. Не я гледаше като човек, който е решен да се отдалечи колкото се може повече от тях. Гледаше я по начина, по който я беше гледал след първата целувка на стълбището пред дома ѝ. Точно преди да я целуне отново.
Боже, тя толкова много искаше това. Искаше да бъде тази, при която той да дойде. Тази, която ще облекчи болката му. Искаше това, което бяха започнали, преди Джина отново да разкъса живота му. Но повече от всичко това искаше той да е добре, а точно сега не беше. Дори не беше близо.
– Тайлър, това не е добра идея.
– Не, не е. – Ръката му се плъзна по тила ѝ, под падащата ѝ коса. – Но както казах, писна ми да правя правилното нещо.
През нея премина тръпка, която нямаше нищо общо със студа. И тогава беше само Тайлър, който я придърпа в целувка, толкова силна и хубава, че тя не можа да се спре да ѝ се отдаде. Разтопи се в ръцете, които я обгръщаха, и се отвори за горещия удар на езика му, сладкия вкус на уиски, пролетната буря и облекчението.
Бутилката се удари в кея с тъп трясък.
Някъде в задната част на съзнанието си тя регистрира, че това е грешка, отскок. Тайлър беше пиян и го болеше толкова силно, че не беше във форма да вземе решение дали да постъпи правилно, или не. Което означаваше, че ако трябваше да има глас на разума, това трябваше да е нейният.
Едва тогава раменете ѝ срещнаха износените дъски на навеса, когато Тай се наведе, а тя имаше твърдия му натиск върху тялото си и между краката си и единственото, за което можеше да мисли, бяха ръцете му, които блуждаеха по талията ѝ и надолу по бедрата ѝ. Той изстена в ухото ѝ и тя усети как грубата вибрация резонира дълбоко в центъра ѝ, до онова нуждаещо се място, което я превръщаше в робиня на докосването на Тайлър.
За това бе копняла. Това, което мислеше, че никога повече няма да има.
Дланите ѝ се плъзнаха по влажността на челюстта му, пръстите ѝ се впиха в косата му, докато срещаше очите му.
Очи, които бяха толкова опустошени и преследвани, колкото и гладни.
За нея? За облекчение от болката? Или просто за нещо, което да го кара да се чувства добре, когато всичко, което чувстваше, беше лошо?
Тя искаше да му даде това, от което се нуждаеше. Да бъде балсам за изтерзаната му душа. Но ако направят това, в най-добрия случай тя ще бъде твърде временна превръзка. Нещо, което може да навреди още повече, когато се махне – а така не трябваше да бъде между тях.
Нищо от това не трябваше да бъде така.
– Тайлър, знам, че имаш чувството, че правилните постъпки не са ти помогнали, но имам достатъчно опит с неправилните постъпки, за да ти кажа, че те не са по-добри. Ти и аз, точно сега, по този начин… това би било грешка. И колкото и да ми се иска на част от мен да го направя все пак, да докажа, че разумът и чувството грешат, и да се хвана с двете ръце, този път не мога.
Тя не можеше да го направи на никого от тях.
***
Господи, какво си беше помислил?
Маги се протегна към него, загриженост, изписана във всяка линия на лицето ѝ, имаше и в несигурния начин, по който ръцете ѝ увиснаха пред него, преди да кацнат обратно на раменете му.
– Не е защото…
– Маги, не биваше да го правя – по дяволите, не знам какво си мислех. Ти заслужаваш нещо по-добро.
Той си мислеше, че тя е там. И от тази вечер всички причини, поради които си беше казвал, че не може да я има, вече не съществуваха. Но това не беше точно така. Причините, които го бяха накарали да си тръгне, вече не бяха проблем. Но самият факт, че изобщо си е тръгнал – да, тази глупост не му печелеше точки. А какво да кажем за Горещия Доктор? Не можеше да каже със сигурност дали наистина са минали цели четиридесет и осем часа, откакто са се разделили, или не.
Към това се прибавяха алкохолът и проливният дъжд. Тя трепереше, беше измокрена до кости, а той я беше притиснал до една шибана стена пред очите на цялото шибано езеро. Къде, по дяволите, бяха Сам и Форд, когато Маги имаше нужда от тях? Дали щеше да се наложи да си изрита собствения задник за това, че е най-големият гадняр през тази година?
Отдръпна се, вдигна ръце и поклати глава.
– Съжалявам.
И тъй като никога не е била от хората, които го оставят да се отърве с една проста последна дума, тя все пак продължи да се приближава към него.
– Недей. Просто се върни с мен в къщата. Ще ти направя кафе и ще можеш да се стоплиш.
Няма как. Не и след глупавия номер, който току-що беше направил.
– Имам нужда от малко пространство.
Той щеше да остане горе в лодката, докато изтрезнее. После, утре, щеше да се наложи да измисли и това, защото нямаше представа какво ще прави утре. Нито вдругиден, нито по вдругиден.
Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че няма да чака Джина.
Нямаше да е там, за да защити малкото си момче от парцаливите кръвни роднини, с които го бяха прецакали.
Еднозъбата усмивка на Чарли проблясна в съзнанието му, разкъсвайки го отначало.
Какво беше направил с тази бутилка?
Едва тогава Маги отново се озова пред лицето му, като му хвърли онези сърцераздирателни очи, от които не можеше да откъсне поглед.
– Ще те оставя на мира. Но се върни. Ако ти не влезеш, няма да вляза и аз.
И ето го. Ултиматумът, с който той дори не се опита да се пребори. Не знаеше колко време са били заедно навън, но повече от това, че трябваше да скъси дистанцията между тях, той се нуждаеше тя да се махне от дъжда. Да се изсуши. Да се стопли.
Срамът гореше заедно с уискито в стомаха му. Това беше най-малкото, което можеше да направи.
– Добре, печелиш.
***
Той искаше да остане сам. Да има малко пространство. И го получи. Поне доколкото някой, който не е преживял загубата, която е претърпял Тайлър, би могъл.
Но едва не я уби, когато чу вратата на кухнята да се затваря в пет сутринта, а след това двигателят да се завърта на пътя – и знаеше, че това е Тайлър, който си тръгва.
Не бяха разговаряли.
След целувката се бяха върнали в къщата и тя му беше предложила да му направи нещо за ядене, попита го дали иска компания. Но той поклати глава и отиде в стаята си. Останал там, докато тя не отиде в своята.
Тя реши, че така или иначе е по-добре да му даде нощта. Всичко, от което се нуждаеше, беше да му признае любовта си, след като току-що беше претърпял такава огромна загуба. Дори и без алкохол, той нямаше да е на правилното място, за да я чуе.
На сутринта тя си помисли.
Но сега, доколкото знаеше, апартаментът му щеше да е разчистен, преди тя да се прибере.
Джина се омъжи за Рей. Последната му надежда да си върне Чарли и единствената причина, поради която беше останал в Чикаго, изчезна с едно телефонно обаждане.
Боже, тя не искаше той да си тръгва.
Първият етаж беше празен, когато тя най-накрая се осмели да слезе долу. Направи си кафе, след което се спусна с една чаша до края на кея, като махна на Сам, който работеше по подмяната на изгнила дъска на навеса, докато вървеше.
Извади телефона си от джоба на суитчъра и видя съобщение за гласова поща от четири часа и четиридесет минути сутринта. Точно преди Тайлър да си тръгне.
Тя започна да се стряска. Набирайки номера, тя прокле настройките си за сън, а след това и Тайлър за това, че просто не е дошъл на вратата ѝ, за да поговори лично с нея. Но може би това е било умишлено. Той е знаел, че телефонът ѝ няма да звънне.
Когато съобщението започна да се възпроизвежда, тя се изгуби в ниския тембър на гласа му, в грубата искреност на извинението, което не беше нужно да поднася.
Беше резервирал полет обратно до Ню Йорк, за да може да разкаже на семейството си какво се е случило с Джина и Чарли. Сметна, че те заслужават да знаят толкова, колкото и той, за да си оправи главата.
С всяка дума сърцето ѝ се свиваше все повече.
Докато накрая каза: „Ще поговорим, когато се върна.“
Дъхът ѝ излезе с прилив на облекчение, което си каза, че е лудост да изпитва. Разбира се, че той ще се върне. Човекът нямаше да изчезне във въздуха.
Разбира се, той все още живееше под наем от месец на месец и имаше кариера, която беше безкрайно преносима… но имаше неща. Апартамент, пълен с вещи, за които най-малкото щеше да му се наложи да се погрижи.
И тя щеше да го види отново.