Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 7

Глава 6

След едно питие, в което се возеше на гърба на Горещия Доктор на среща, която не се състоя, Тайлър заяви правата си да реши какво ще правят по-нататък.
– Не е точно най-романтичната обстановка за среща – подиграваше се Маги от седалката си от оформена пластмаса. Този човек беше пълен с изненади.
– Ако питаш мен, боулингът е идеалната първа среща – каза Тай, като изпробваше една топка и после я заменяше с друга, а въжените мускули на предмишницата му се напрягаха при всяко движение. – Боулингът ти дава занимание, което те предпазва от необходимостта да гледаш през масата към някого, с когото можеш или не можеш да разговаряш час и половина. Можеш да видиш какъв е той в ситуация на съревнование, без да е прекалено сериозно. И носите удобни обувки.
Последното беше нещо, за което Маги не беше луда, но Тайлър настоя да спре и да ѝ купи чифт чорапи по пътя, като обеща, че пръстите ѝ ще му благодарят утре.
– Освен това нефизическата съвместимост не се оценява достатъчно в сферата на ранните запознанства. Искам да кажа, да, цялата тази работа е важна. Но ако искаш да започнеш връзка, за разлика от това да се срещнеш няколко пъти… Изключи очите от спалнята и виж какво е да се срещаш. Забавлявайте се.
– Осъзнаваш колко много се стараеш да не разбера, че търсиш повод да ми пръснеш шестнайсет килограмова топка в главата, нали?
Тайлър погледна надолу към краката си, а в ъгълчетата на устата му играеше красноречива усмивка.
Боже, той имаше хубава усмивка, когато искаше да я сподели.
Маги се изправи, изпробвайки усещането от обувките.
– Значи, що се отнася до първите срещи, това е начинът, по който се движиш?
– Сега е така.
Не би трябвало да е любопитна.
– Но преди не беше така, нали?
Тайлър се приближи до линията, а очите му не се четяха, докато се фокусираха върху кеглите в края на пистата.
– Добре, бейби. Хайде да играем боулинг.
Страйк.

***

Часове по-късно Маги се качи на задната седалка на таксито, смеейки се, а Тайлър се вмъкна след нея.
– Ти си толкова безсрамено злорад – обвини го тя, напълно възхитена.
Той даде указания на шофьора и след това се облегна назад с намигване, а задоволството почти извираше от порите му.
– Харесва ти. Мога да кажа.
Хареса ѝ. Достатъчно, за да изгуби представа за пакта, за правилата си. И за миг те бяха просто момче и момиче на толкова добра среща, че и се прииска още една.
– Това, което мога да кажа – започна Маги, извади шала си от джоба и го уви около врата си, – е, че някой има мръсна тайна, че боулингът е любимото му занимание.
– Природен атлет е всичко – увери я той, посегна да нагласи палтото ѝ, така че шалът да легне под него, и неволно я приближи към себе си.
Неочакваното усещане, че пръстите му се плъзгат между яката и кожата ѝ, сложи край на смеха ѝ. Ръцете му проследиха реверите на палтото ѝ, като придърпаха страните и предизвикаха нервно вълнение в корема ѝ, което нямаше как да се случи в таксито с тях.
Тя се пресегна да поеме задачата, но пръстите им се допряха и отново топлото изтръпване, излъчвано от мястото, където се докоснаха, я хвана неподготвена, оставяйки я за момент зашеметена от напълно неуместната ѝ реакция.
Това не се беше случвало на нея.
Не и другпът.
Така че защо вече два пъти се е случвало да реагира на Тайлър на такова базово, физическо ниво?
Дълбоките му очи се срещнаха с нейните и потъмняха още повече, когато се върнаха към мястото, където той все още държеше палтото ѝ. Големите му ръце почти обхващаха по-малките ѝ.
– Тайлър – каза тя, а името му прозвуча задъхано и несигурно.
– Трябва да го закопчаеш – каза той. След това внимателно, умишлено я пусна, като потупа приятелски ръката ѝ, преди да се облегне на седалката си. – Температурата се понижава.
Тя кимна, работейки по копчетата, за да си даде нещо, върху което да се съсредоточи, освен върху него и онова смущаващо не толкова аномално след всичкото дърпане в корема ѝ, съчетано с нежеланото осъзнаване, че се е чувствала добре. Достатъчно добре, че някаква малка предателска част от нея искаше да изпробва среща отново.
За щастие контролиращото мнозинство от психиката ѝ помнеше всички причини да не го прави.
Миговете отминаха заедно с краткото напрежение, което беше останало. Но тогава Маги усети, че той я наблюдава. И когато рискува да погледне към ъгъла му, в очите му се появиха въпроси.
– Каквото и да е, просто попитай.
– Горещия Доктор. Разочарована ли си, че това, срещата не се случи?
Преди тази вечер тя не би могла да си представи, че Тайлър ще я попита нещо подобно… и още повече, че ще се замисли дали да отговори честно. Но през последните няколко часа тя бе видяла една негова страна, която не познаваше, не и беше показвана преди. Страна, която беше човешка, замислена и забавна по начин, който надхвърляше обидите и евтините удари. Бяха говорили. И да, той поднасяше всяко ново запитване и промяна на темата в контекста на темите, които би могла да повдигне една „истинска първа среща“, но последвалите разговори… те бяха истински. Искрени. Лесни. И сега, докато пътуваха към дома в тихия мрак на общата им задна седалка, а в купето на автомобила се виждаха късчета градска светлина, Маги искаше да му каже истината.
– Разочарована? Не. Е, имам предвид, когато той отмени, разбира се, че бях. – Следвайки примера на Тайлър, тя се сви в ъгъла си и се настани удобно, като остави коленете си да се плъзнат към неговите и прибра краката си назад. – Но мисля, че най-вече беше, защото бях толкова облекчена, мислейки си, че този месец е в кърпа вързан. Имах момче, което изглеждаше, че наистина може да бъде прилична среща. И да се окаже, че съм на финалната права и изведнъж да се наложи да се боря отново? – Тя поклати глава. – Това краткотрайно безпокойство не беше любимата ми част от вечерта.
– Казваш „прилична среща“, сякаш това е нещо рядко срещано. Не го разбирам. Ти си красива, интелигентна и забавна. Знам, че имаш списък с квалификационни изисквания, дълъг колкото един градски квартал, но все пак. Да си намериш добра среща би трябвало да е толкова лесно, колкото да отидеш до магазина в 7 вечерта. Какъв е проблемът?
Тя се разсмя без чувство за хумор.
– Проблемът е в мен. Всъщност не се интересувам от това да намеря някакъв идеален мъж, защото, честно казано, харесвам живота си такъв, какъвто е. Съгласих се на пакта само защото Ава не искаше да се справя сама. Така че всеки месец трябва да намирам момче, с което съвместимостта всъщност не е налице от самото начало. По този начин, когато всичко свърши, не трябва да се притеснявам, че той ще се надява или чувствата му ще бъдат наранени, когато не съм възприемчива за втора среща.
Тайлър я гледаше с немигащ поглед. След това:
– Ти умишлено излизаш на лоши срещи, за да предпазиш момчетата от това да наранят чувствата си и за да може приятелката ти да намери романтиката, от която ти не се интересуваш. Маги, знаеш, че това е лудост, нали?
– Определено – съгласи се тя, доволна, че той видя това, което е. – Но досега ми се струва, че това е най-доброто решение, което съм намерила. А пактът е само за една година.
– И какво не беше наред с Горещия Доктор? Защото, както звучи, човекът изглежда има всичко.
– Лео? О, не. Той беше изключение от правилото, защото изпада толкова далеч в другата крайност. Добре изглеждащ, очарователен, лекар. И сериозно, нещата с него не се получават ли? Представям си, че ще има опашка от жени около блока, които се надяват на възможността да го откъснат от ума си. Така че един месец, една среща с него, какво лошо има?
Изминаха следващите няколко изхода на „Кенеди“ в удобно мълчание, но когато скъсиха разстоянието до Уикър Парк, Маги почувства, че възможността се изплъзва през пръстите ѝ. Шанс да научи повече за Тайлър и може би защо нещата между тях бяха започнали по този начин.
– А ти? Откога си в Чикаго?
Очите на Тайлър се спряха на нея и въпреки че въпросът беше толкова добронамерен, колкото може да се зададе, тя можеше да се закълне, че усеща как той се напряга от другата страна на колата.
– Около година и половина.
Тя изчака, но когато не получи повече информация, опита отново.
– И какво те доведе тук?
Тайлър извади телефона си от джоба, провери съобщенията си, преди да се обърне и да погледне през прозореца.
– Форд спомена, че си говорила за закупуване на галерията. Как върви това?
Искаше ѝ се да натисне, усещайки внезапна неравнопоставеност в обмена на информация, но нещо в начина, по който се промени позата му, леката острота, която придоби гласът му, и дори качеството на движенията му, когато се обърна към нея, я предупреждаваха да не го прави. Тъй като този мир между тях беше толкова нов и се чувстваше толкова добре, тя не искаше да рискува да го загуби.
Така че той не искаше да говори за това, което го е довело в Чикаго. Тя щеше да уважи пространството му и може би, когато се опознаят малко по-добре, той щеше да ѝ разкаже.
По дяволите, може би дори тя щеше да му каже какво я е довело в Чикаго. Причината, поради която е трябвало да смени училището. Защо родителите ѝ са се преместили… А може би нямаше да го направи.
Засега галерията беше по-лесна и за двамата.
– Бавно – призна тя. – Опитвам се да притисна Хеда, собственичката, да говори изобщо за каквото и да било, свързано с бизнеса, дори и да е било нейна идея в началото… – Тя въздъхна, като си помисли за момента, в който беше повдигнала темата преди седмица. Трептенето на ръцете и завихрянето на тъканите, когато шефката ѝ почти избяга от сградата сред поток от извинения за времето, срещите с духовните ѝ водачи и обещанията да поговорят на следващия ден. Оттогава не се беше връщала. – Това е предизвикателство.
– Не е готова да се откаже от юздите? – Попита той, а лекотата се върна в тона му.
Направи всичко възможно да не избухнеш в смях.
– По-скоро не е заинтересована да ги задържи достатъчно дълго, за да обсъдим някакви планове.
При недоумяващото му изражение тя се опита да обясни.
– Хеда е… хм… свободен дух. Когато започнах да работя за галерията през последната година, тя отдели няколко дни, за да ми покаже нещата, връзките, които имаше, а след това в общи линии избърса праха от ръцете си и излезе през вратата. Буквално напусна града осем дни след като започнах работа, с инструкции да отварям мястото, когато мога след училище, и да се обаждам, ако имам въпроси. Едва когато дойдох на работа на следващия ден, установих, че е оставила телефона си.
Той се облегна обратно на седалката си.
– Говорим за изпитание чрез огън.
– Да – съгласи се тя със смях. – Но имах късмет, че имаше толкова много хора, които искаха да ми помогнат. Хора, които познаваха и обичаха Хеда, но разбираха и нейните недостатъци. Хора, които може би бяха толкова щастливи, че някой друг ще се заеме с управлението на галерията, колкото и самата Хеда. Така че научих много и бързо и в деня след дипломирането си вече работех в „Шрон“ на пълен работен ден. Три години по-късно се бях справила с преустройството на пространството, бях довела половин дузина нови художници и бях увеличила продажбите и трафика с тридесет процента. Хеда ме попита как ще се чувствам по отношение на собствеността. Отначало като партньор, а след като имам достатъчно спестявания, направо като собственик.
– Впечатляващо. И как мислиш, защо се е спряла?
– Ами, освен факта, че вероятно е в галерията само общо две седмици в годината, мисля, че от разговорите за бизнеса я боли главата и да се опитвам да я съсредоточа върху него е малко като да се опитваш да разгониш котки. Тя е навсякъде. Все пак това ще се случи. Говорихме за това може би преди три месеца. Така че това е само въпрос на време.
Когато таксито спря до апартамента, Тай ѝ помогна да излезе, после задържа портата и я последва по пътеката. На стълбището тя се обърна към него, усмивката ѝ беше искрена като благодарността ѝ.
– Благодаря ти за спасяването. Може и да не съм готова да подпиша документите с Хеда тази седмица, но спестявам като луда, а идеята, че ще трябва да се бръкна за спа процедурата на Ава, само защото съм планирала зле… – Тя поклати глава. – Това не е моят начин на действие. Оценявам го.
Той попита:
– И какво мислиш? – Ръцете му бяха пъхнати в джобовете му по начин, който я накара да се потруди малко, за да не забележи какво прави това с раменете му. – Готова ли си да избягаш с мен завинаги или трябва да опитаме с това приятелство?
Лесно.
– Приятели.
Той ѝ повдигна вежди с присмехулна сериозност.
– Но приятели, които от време на време си говорят, нали?
Сърцето ѝ се преобърна и усмивката ѝ се разтегна.
– Определено.

Назад към част 6                                                         Напред към част 8

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!