Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 9

Глава 8

Маги трябваше да се срамува от себе си, но в нейния свят на принудителни срещи срамът беше лукс, който не можеше да си позволи. Така че тя беше с високо вдигната глава и преувеличен замах влезе във фитнеса, за да изкара „елате тук“ с всички сили.
Джакпот.
Не само че Нийл беше на рецепцията, но и беше сигурна, че звучното щракване, което беше чула от другата страна на входа, беше гърлото му, след като я беше зърнал.
Точно на това се надяваше.
Все пак носеше ботушите си на лошо момиче – чифт черни токчета, които се закопчаваха с плътна ласка от кожа, завършваща до коляното и оставяща няколко сантиметра гола кожа под ръба на тясната и пола. В допълнение към това имаше прилепнал пуловер с V-образно деколте и облеклото правеше чудеса с фигурата ѝ, която благодарение на по-закономерните ѝ посещения във фитнеса все още беше във форма.
Нийл се наведе над бюрото и я огледа от глава до пети.
– Мис Маги Мей. Нямате тренировъчна екипировка? Какво ви доведе днес?
– Какво? Тези не са ли регламентирани за бягащата пътека? – Попита тя и се накара да не повърне, когато завъртя ботуша си, привличайки към краката си такова внимание, каквото наистина беше безсрамно. Но днес работата с нейния срамежлив, малко изритан глезен беше необходимо зло. Тя изпълняваше своята част от договора. Изпращаше сигнали и се правеше на разположение. Поставяше основите на флирта, върху който щяха да изградят една, може би две срещи, преди тя да разруши връзката им напълно.
Освен ако по някакъв начин Нийл не се окажеше „Единственият“.
Отворена за възможностите.
Той смръщи нос към нея и изпъна гръдните си мускули.
Ефектно. Но коя е тя, за да съди, след като е обула жестоките обувки от ада заради чудодейния им потенциал да стискат гърлото?
Дванайсет минути по-късно Маги вече беше зад ъгъла на клуба, заменила обувките на токчета с чифт фалшиви Uggs, извадени от бездънния ѝ сак, и се поздравяваше, че е уцелила половинката си за съботната вечер.
Не само че беше отметнала декември, но и Нийл я беше поканил на празничното парти на съквартиранта си. Което означаваше много хора. И като се има предвид, че току-що бяха успели да запазят неловко мълчание в рамките на по-малко от петнайсет минути, това вероятно беше нещо добро.
Тази среща щеше да е лесна за изпълнение.

***

Ръцете и стискаха волана в десет и две, носът и течеше, тялото и се подуваше на места, за които не искаше да мисли, Маги изкашля проклятието с името на Нийл и даде знак наляво. Въздухът свистеше в дробовете ѝ при всяко плътно, яростно вдишване. Почти вкъщи.
– Но това не е моята котка.
Оказа се, че прекъсването на разговора, което Маги бе забелязала от самото начало, е по-голям проблем, отколкото бе очаквала.
– Тя живее в апартамента ти – беше се втренчила тя.
С алергиите си към котките винаги проверяваше. И това беше причината.
Нийл кимна, усмихвайки се по начин, който подсказваше, че не разбира колко несигурно е положението му.
– Ами да, но не е моя.
Човекът имаше късмет, че тя не беше имала време да го осакати.
Още един квартал и, чудо на чудесата, тя намери място за паркиране точно отпред. Може би нещата се бяха оправили.
Ръцете ѝ трепереха, тя издърпа ключовете от запалването и засмука твърде тънък дъх в дробовете си, които вече се оскъпяваха откъм кислород. Това беше най-лошото. Толкова лошо, колкото щеше да стане.
Още една минута и щеше да закусва с Бенадрил, да скочи в парния душ, а след това да търка всеки сантиметър от себе си. Щеше да може да диша. Но дотогава… Не пипай нищо!
Излизайки с лакти от колата, тя изостави вътре шала и палтото си, знаейки, че ще трябва да ги почисти. По дяволите, цялата кола щеше да се нуждае от детайлно почистване.
Но сега единственото, което имаше значение, беше да влезе вътре.
Натисна ключалката и – стъпи направо в една дупка, като се спъна, докато ключовете прелитаха покрай пръстите ѝ.
По дяволите! Примигвайки от сълзите си, тя претърси студената земя около себе си. Застана на колене и се опита да види под колата. Нищо.
Още сълзи, които не можеше да си позволи, напираха под клепачите ѝ и бързо напираха, докато стягаха гърлото ѝ. Отчаяно ги забърса с ръкава си, осъзнавайки твърде късно какво е направила току-що.
О. По дяволите. Косми!
Беше успяла да шофира само защото не беше докоснала очите си. Но сега…
Петната минаха първи. А после…
– Апартамент две?

***

Маги го беше нарекла свой герой.
И разбира се, той се беше появил в подходящия момент. Изнесе почти слепия ѝ задник нагоре, когато тя се спъваше. А после спешно се отби за „Бенадрил“ или каквото и да е било това намерено вещество, което тя беше изстреляла като „Ред Бул“, когато той и го подаде през завесата на душа…
Но що се отнася до моментите на бял рицар, когато се взираше в очите и, опитвайки се да я накара да се подчини, Тайлър беше доста уверен, че това не е един от тях.
Заклещен пред вратата на банята, той наблюдаваше как между пролуките се извиват кълбета пара, слушаше как душът работи и Маги редува стонове в страдание… а след секунди, когато най-накрая се поддаде на сърбежа… стенеше в екстаз.
Последното? Трябваше да го премаже, и то бързо.
– Никакво чесане! – Изръмжа той, готов да влезе там и да върже ръцете ѝ за пръта на душа, за да не чува този дълбок доволен звук, който отекваше от банята му.
Само че, перфектно, тогава той имаше мокрия образ на Маги, като по чудо без побуване и без неприятни отоци, освен може би устата – защото, проклето мокра, водата се стичаше по върховете и долините на тялото, което той никога не беше в състояние да пренебрегне, ръцете над главата – дяволски – и той ги държеше там.
Изваждайки силен стон.
Хубаво. И този, завършен с някакво задъхано писукане.
– Казах да спреш да се чешеш!
– Не мога. Аз съм един… гигантски мехур. Всички те са свързани сега. И… те сърбят.
Поне хриповете не бяха толкова силни, но последвалият агонизиращ стон накара главата му да се върне в страната на вината и съпричастността. Само че тъй като вероятно разполагаше с по-малко от петнайсет секунди, преди махалото да се завърти в другата посока и Маги да се поддаде на сърбежа и неволно да разпали половин дузина напоени с душ сценарии, с които не искаше главата му да си играе, беше време да сложи крак.
– Душът свърши, Маги. Приключи и излез.
След нещо, което прозвуча като тромаво бъркане, последвано от удара на съдържанието на душ рафта във ваната, водата спря.
Облегнат на стената, той затвори очи и се опита да не се разсмее. Но при тихото „шибан“, което се изсипа отвътре, не можа да се сдържи.
– Ехх, апартамент две? Имаш ли нужда от помощ?
Още един удар, подхлъзване и блъскане, а после едно слабо, но вбесено:
– Не виждам достатъчно, за да… взема кърпата и да се махна… всичко тук е бяло.
Той все още чуваше нюанси на Вейдър в паузите между думите ѝ, но душът и дрогата като че ли го бяха подобрили значително.
Притиснал брадичка към гърдите, той влезе в парното пространство, решен да не гледа.
Зачеркни това. Трябваше да погледне, ако искаше да помогне. Това, което нямаше да прави, беше да се взира. Нямаше да се плиска в дълбокия край на Соленото езеро само защото любимият му вкус на шляещо се добро момиче случайно стоеше голо на брега. Бяха решили да бъдат приятели. И по някаква причина от цялата група – по дяволите, от целия град – Маги беше единствената, с която наистина си допадна. Тя беше единствената, която разбираше какво казва. Тази, която първа го разсмиваше. Тя го караше да се чувства не само гадно, а след начина, по който беше отблъснал всички останали за толкова дълго време, последното нещо, което искаше да направи, беше да провали нещата с нея.
Като държеше погледа си на отсрещната стена и мислите си на каишка, той грабна хавлиената кърпа и пъхна ръка зад завесата на душа.
– Ето. Увий я около себе си, а после ще ти помогна да се измъкнеш.
– Добре, готова съм – не, почакай… първо си свали ризата. Замърсена е от времето, когато ме носеше. И си измий ръцете.
– Добре. – Той хвана с ръка задната част на ризата си и я издърпа над главата си. Направи бързо измиване на ръцете и се обърна обратно към душа, където Маги беше увила кърпата около себе си и дръпна завесата.
Едва без да я гледа директно, проклетото му периферно зрение вършеше шеметна работа, предлагайки подробности, които не искаше да има. И само се влоши, когато я придърпа плътно, за да я вдигне от ваната, защото миризмата на сапуна върху кожата ѝ, съчетана с мекото притискане на гърдите ѝ към гърдите му, беше последното нещо, от което се нуждаеше.
Направете това последното нещо веднага след малкото ухапване на пръстите ѝ, които стискаха раменете му, докато топлите струйки на дъха ѝ се размиваха по врата му.
Трябваше да я пусне, да се отдръпне. Само че беше минало толкова много време, откакто беше държал някого в прегръдките си по този начин. Откакто усещаше леката четка на женски ръце върху голата си кожа. Като прибавим и това, че жената беше Маги… и тя също не го беше пуснала?
Не. Добре. Изобщо.
Момент на отчаяние и драстични мерки, ако изобщо е имало такъв.
Притеснявайки се, той я погледна в лицето. И да, това свърши работа с момчето. Защото тя беше пълна бъркотия. Момичето изглеждаше така, сякаш току-що беше изкарало няколко рунда в октагона.
– Мислех, че душът ще… – Той размаха отворена ръка пред лицето си, после се зачуди дали тя изобщо може да види толкова далеч. Реши, че ще го провери.
– Какво, показваш ми… пръст?
Провери това. Тя виждаше, поне малко.
– Не. След колко време очите ти отново ще изглеждат нормално?
Свободната ѝ ръка се приближи наполовина до лицето ѝ, след което се спря и обърна пътя си, докато не се озова в юмрука ѝ.
– Може би около ден. Зависи дали ще ги докосна.
– За Бога, тогава не ги докосвай.
Тя изпусна един от своите тихи смехове и той се зачуди как е възможно този звук все още да го удря в гърдите като удар, който не е очаквал.
– Това е добре, а?
Смехът? Да. Но той потърка мястото, опитвайки се да изтрие усещането за него, защото знаеше, че е по-добре. Трябваше само да си помисли за начина, по който се беше събудил предишната нощ. Два часа сутринта, изгубените викове на Чарли отекваха в тихия апартамент. Разочарование, което се забива в корема му.
– Обърни се, Две. – С ръце на раменете ѝ той я държеше на една ръка разстояние пред себе си, докато я избутваше през вратата на банята в спалнята си и я настаняваше на ръба на леглото си.
– Имам една тениска и няколко потници, които можеш да облечеш – каза той и ги постави до нея. – Облечи се, а аз ще сляза да потърся ключовете ти.
Двайсет и пет минути по-късно Тай се върна в апартамента, размахвайки ключодържателя на Маги около показалеца си.
– Намерил си ги! – Маги извика от дивана, плувнала в заетите му дрехи, докато се мъчеше да се изправи.
И се бори още малко.
Ниското кикотене накара вниманието му да се насочи към бутилката с алергени, която беше оставил на плота в кухнята – бутилка, която сега се намираше на масичката за кафе пред дивана и изглеждаше значително по-лека, отколкото я беше видял за последен път.
Той зяпна.
– Колко си изпила?
Маги сви рамене и отхвърли въпроса му като досаден комар.
– Имах нужда от повече. Но сега вече работи. Усещам го.
И да, начинът, по който това кошутско лице се отдръпна в завой, говореше, че го усеща много. Нямаше как да я захвърли обратно в апартамента ѝ по този начин. Не и сама.
– Маги? Имаш ли представа какво ще правят Ава и момчетата тази вечер? – И какви са шансовете му да се свърже с тях или кога ще се приберат.
Тя повдигна вежди. После премина към другото.
– Филм.
И това би обяснило радиомълчанието след текста му.
– Ооо, и ти си взел и чантата ми – въздъхна тя и той трябваше да признае, че дробовете ѝ звучат хиляди пъти по-добре.
Той я поднесе към нея и тя преметна късата твърда каишка през рамо, като взе ключовете си в едната ръка, докато протягаше ръка към – по дяволите!
Бедрата на Тай се отдръпнаха назад, когато пръстите на Маги се вкопчиха в предния джоб на дънките му.
– Ей, стой спокойно – изръмжа тя. – Искам да стана.
И играта на джобен футбол беше нейният план да го направи? Това беше лошо.
Като хвана китката ѝ, Тайлър внимателно, но твърдо измъкна ръката ѝ от панталоните си и ѝ помогна да се върне на дивана. Погледна я право в подпухналите процепи на очите ѝ и се намръщи.
– И така, Маги, мисля си, че може да поседим известно време. Да поговорим.
Възхитена усмивка.
– Наистина?
Не.
– Разбира се.
Тя се размърда на дивана, настанявайки се обратно.
– Добре, нека да поиграем на една игра.
Чудесно, тя щеше да му дължи това.
– Какво искаш да играем? Покер? Джин?
Слава Богу, че лицето ѝ беше подуто по начина, по който беше, защото в противен случай погледът в очите ѝ, когато отговори, можеше да бъде истински проблем.
– Истина или предизвикателство.
Тайлър се наведе близо до нея, усмихвайки се с най-търпеливата си усмивка.
– Няма шанс.

***

Главата и беше замъглена, езикът – дебел, Маги се опомни под нежното потриване на ръка – голяма и топла – по рамото ѝ. Отвори очи, доколкото можеше, но виждаше само сиво. В далечината се чуваха гласове, но този до ухото ѝ беше…
– Време е да ставаш, Маги.
Което я накара да се стресне.
Това не можеше да бъде…
Тя не беше…
Ужасена, тя подаде ръка, мъчейки се да седне, след което замръзна при суровото хъркане, потвърждаващо, че положението ѝ е толкова лошо, колкото подозираше.
Беше спала с глава в скута на Апартамент 3. Бузата ѝ бе притисната към корема му, а ръката ѝ бе прибрана отстрани на гърдите му.
– Тайлър? – Попита тя шепнешком, страхувайки се да срещне очите му.
– Здравей, добре ли си? – Попита той, като отметна косата от лицето ѝ с нежно погалване.
Тя си пое бодро дъх и изпита облекчение, когато въздухът премина през дробовете ѝ без съпротива.
– Не мога да повярвам, че съм заспала върху теб!
– И мен ме изненада – каза той с груб смях, който тя усети да се разнася дълбоко в гърдите му, точно през нейните. – Особено като се има предвид, че беше по средата на изречението, когато изпадна в безсъзнание.
Вдигна поглед към него, очите им се срещнаха и тя видя нещо в изражението на Тайлър, което не знаеше как да разчете. Нещо нежно, което я накара да се почувства плахо. Нервност.
Осъзнатост. За него. За нея. За това, че са заедно на неговия диван. За притискането на телата им и успокояващата тежест на ръката му, която лежи върху бедрото ѝ.
Колко добре се чувстваше, когато беше толкова близо до него. Как за първи път от твърде дълго време насам, за да мисли за това, може би искаше да се приближи.
– Трябва да стана. Поне да сляза от теб.
Ъгълчето на устата му трепна, но никой от двамата не помръдна. И тогава бавно веждите му се изтеглиха напред, потъмнявайки очите, които все още се държаха с нейните.
– Маги?
Ръката ѝ се изкачи по-високо по гърдите му и, Боже, тялото му беше невероятно. Мускулите под дланта ѝ, твърди.
– Приятелите ти са тук.
Тя замръзна, мъгливите ѝ мисли се изостриха бързо.
– Оставих вратата отключена за тях и…
– Отоци, а?
Маги подскочи при звука на гласа на Сам, после се извърна и видя приятелите си, струпани пред входната врата на Тайлър, а израженията им гарантираха, че ще слуша за това седмици наред.
Перфектно.
Като преметна ръка през раменете на Ава, Сам се усмихна.
– Изглежда, че Апартамент 3 все пак е почесал сърбежа на Маги.

Назад към част 8                                                        Напред към част 10 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *