С.Л. Дженингс – Тъмна светлина ЧАСТ 25

Глава 24

Достатъчно трудно е да се справям с уроците си, без да заспивам или да сънувам, но без Джаред е направо невъзможно. Той ме избягваше цяла седмица – седеше в другия край на стаята по време на общите ни занятия, игнорираше ме в атриума. Това лечение продължава вече няколко дни и в този момент не мога да издържам повече. Седя на обичайната ни малка кръгла маса, както всеки ден, а качулката на суитчера ми виси ниско над челото. Не съм спала добре и си позволявам да почивам със затворени очи между часовете.
– Здравей – промърморва нисък глас.
Вдигам глава, за да срещна познат чифт зелени очи. Джаред. Вече е четвъртък, а той най-накрая е решил да ми говори.
– Джаред. – Бързо пускам краката си от съседния стол и сядам. След това смъквам качулката от дългата си тъмна коса и се опитвам да лепна веселс усмивка.
Джаред сяда предпазливо и отвръща на разкаяния ми поглед. Никой от нас не знае какво да каже, затова просто седим известно време в мълчание, наслаждавайки се на близостта си. Как се стигна дотук? Как приятелството ни стана толкова сложно, толкова променено от някогашното ни безпроблемно общуване? Джаред беше единственият човек, пред когото можех да разкрия душата си. Виждал ме е в най-лошото ми състояние и в най-доброто. Сега имам нужда от него. Нещата в живота ми стават толкова трудни. Имам нужда той да е с мен, а не срещу мен.
– Искам да знаеш, че съжалявам за начина, по който реагирах в събота. Това беше глупаво от моя страна. Прекалено много пих и просто бях изненадан, когато те видях с онова момче – най-накрая казва Джаред.
– Не, съжалявам, че не ти казах за него. – От дни исках да му го кажа. Трябваше да бъда честна с него от самото начало и да избегна цялата тази каша.
– Искам да си щастлива. Наистина. И ако този човек е това, което те прави щастлива, трябва да бъдеш с него. Сигурен съм, че той трябва да е добър човек, за да го харесваш. – Джаред се опитва да ми се усмихне успокоително, но зад измислената му преструвка се крие болка. – Щастлив съм за теб.
– Благодаря ти – усмихвам се топло. – Мисля, че той и аз просто имаме много общо помежду си. И двамата донякъде сме преминали през сходни ситуации. Може би това е просто утеха за момента. Не знам. Но ме е грижа за него. Много. И се надявам, че той чувства същото към мен. – Чувствам се толкова добре да говоря с някого за чувствата си към Дориан, дори и това да е Джаред.
– Е, по-добре да не излиза от строя, иначе ще трябва да се справя с мен – смее се той.
Издишвам, облекчена при вида на момчешката усмивка на Джаред.
– Благодаря, но знаеш, че съм повече от подготвена да му набия задника, ако го направи – смея се от сърце.

***

След работа същата вечер се отбих да поговоря с родителите си, преди да се прибера в стаята си. Изморена съм. Това, че съм в конфликт с Джаред, ме измъчва много, а това, че не мога да говоря с Дориан, докато той е в Гърция, не ме улеснява. Знам, че Крис и Дона са се уморили от постоянно променящите ми се настроения, затова исках да им покажа, че всичко е наред.
– Чувстваш ли се по-добре? – пита майка ми, когато се свличам на дивана в хола. Крис гледа вечерните новини, а Дона прелиства някаква книга.
– Да. Аз и Джаред се скарахме, но се помирихме. – Това е съкратената версия.
– Добре. Знаеш, че това момче е лудо по теб. Не може да остане настрана – усмихва се тя. Крис поклаща глава на глупавите ни момичешки разговори.
– Така че исках да поговоря с вас, хора. Скоро ще се дипломирам, а Морган ще получи лиценз. Предложиха ѝ работа в един наистина престижен салон. Всъщност и на мен ми предложиха работа.
– О, това е страхотно, скъпа! – Дона се зарадва.
– Добре, хлапе. Каква е работата? – Добавя Крис.
– Хм, в един бутик в центъра на града. Всъщност ще го управлявам – казвам сърцераздирателно.
– Звучи добре. И какъв е проблемът? – Разбира се, Крис иска да премине към същината.
Поемам дълбоко въздух и изправям рамене.
– Искаме да си намерим апартамент заедно. Всъщност част от пакета с придобивки на Морган е апартамент в наистина хубав комплекс. А шефът ѝ каза, че ще подобри апартамента, за да мога и аз да живея там. Аз просто ще доплатя разликата. – Добавям последната част, за да разсея всякакви притеснения относно условията ни на живот. И нека просто пропуснем малката подробност, че спя с въпросния шеф.
Кафявите очи на Крис срещат моите.
– Категорично не – казва той строго.
– Защо не? – Отговарям недоверчиво. Мислех си, че Морган ще има проблем да живее на място, което е собственост на Дориан, но тя е развълнувана. Привличането ѝ на борда беше много по-малко стресиращо, отколкото си мислех. Освен това никога не бихме могли да си позволим да живеем в Паралия сами.
– Защо не? – Крис пита с диви очи. – Защото там няма да си в безопасност. Няма да сме в състояние да те защитим. И ти казах за Морган.
– Да, и също така ми казахте, че тя може дори да не знае! Морган е моя приятелка и е такава от много време насам. – Усещам как лицето ми се нагрява от гняв. Как се осмелява Крис да намеква, че Морган е моя приятелка само заради древното си наследство от Вуду. – А трябва ли да ти напомням, че съм на 20 години? И ще се дипломирам?
– Не ме интересува на колко години си! Отговорът е не! – Крис изкрещява. Наистина е изгубил ума си, почти никога не повишаваше глас.
– Не ме интересува какъв е отговорът ти! – Крещя в отговор. – И не съм ти искала разрешение! Просто ти оказвах любезност да знаеш какви са плановете ми! – За съжаление друга обща черта на Крис и мен е горещият ни темперамент и упоритата ни склонност никога да не отстъпваме.
– Успокойте се вие двамата! – Донна се намесва. Тя ме поглежда с умоляващи очи. – Скъпа, баща ти просто се притеснява за теб. Ако си тръгнеш, няма да можем да те опазим. Охраната е само за периметъра на къщата. Не можем да те наблюдаваме, ако не си тук.
Изправям се на крака и се придвижвам към коридора, преди да погледна назад.
– Не се обиждай, но сега не можеш да направиш нищо, за да ме защитиш. Няма да бъда затворник тук. Не мога да живея тук с вас завинаги. Може би ми остава много малко време на тази Земя и искам да го прекарам в живот. А не да се укривам. Това е отвъд вас. Нищо не можете да направите. – И с това се запътих към спалнята си и затръшнах вратата.
Не така си представях да протече този разговор. Разбира се, мислех, че ще имат резерви, но никога не съм предполагала, че ще се стигне дотам. Твърде разстроена, за да се занимавам с четене от книгата на Наталия, както бях планирала, обличам пижамата и си лягам, надявайки се сънят да ме завладее скоро, за да облекчи неспокойното ми съзнание.

***

– И така, ще пристигнем там в петък следобед, ще оставим нещата си, ще хапнем нещо и веднага след това ще отидем при Сесилия – казва Морган над салатата с пиле „Цезар“.
Петък следобед е и обядваме в местен ресторант, за да уточним последните подробности за пътуването ни до Брекенридж. С Морган правехме това поне веднъж седмично, но откакто Дориан се появи в живота ми, не прекарвахме толкова много време заедно. Трябва да призная, че тя ми липсваше. Този следобед тя е в режим на яростна мода в мини пола с леопардов принт, бял потник и бледорозов блейзър. Аз съм много по-скромна в дънки, черен потник и коженото ми яке, с копринен шал с щампа.
– Значи твоят приятел Боби почива тази вечер и може да ни вкара? – Питам я. Остави на Морган да има връзки във всички горещи нощни клубове.
– Да. Той дори ми каза за това събитие в пивоварната там. Супер ексклузивно, което означава, че влизат само горещите, младите и богатите. Така че, приготви се за играта!
– Не знам, Морг. Знаеш ли, Дориан ще ни посрещне там горе. Мислех, че това ще е добър шанс за вас да го опознаете. Той е наистина готин и спокоен. Не е „страшен“, както Джаред обича да си мисли. – Да покания Дориан беше рискован ход. Приятелите ми можеха да не го одобрят и какво тогава? Дали щях да спра да се виждам с него? Вероятно не.
– Да, да, знам. Малко се притеснявам, че ще се забавлявам с бъдещия си шеф, но хей, щом може да се скатава с теб, значи не може да е чак толкова лош – намига тя. Одобрението ѝ означава много за мен и това, че е на моя страна, облекчава част от тревогата ми.
– Благодаря – усмихвам се. – Само се надявам Джаред да не е прекалено притеснен от това.
– О, силно се съмнявам в това – казва Морган лекомислено.
Поглеждам я с вдигната вежда, както обикновено ми прави Дориан.
– Защо казваш това? – Разбира се, не че искам Джаред да се изплаши.
– Ами, смятах да изчакам и да ти кажа, след като се нахраним и всички остри прибори бъдат махнати от масата – измъква се тя. Слагам половината сандвич върху чинията си и ѝ отделям цялото си внимание. – И така, разбира се, след големия взрив в Палмър Парк, чух за него… от Мигел, но това е друга история. Както и да е, обаждам се на Джаред, за да проверя какво става с него, защото Мигел каза, че наистина е съкрушен от това. Беше доста ядосан, Габс. Ти наистина си разбила сърцето му.
– Знам – казвам тържно. В съзнанието ми изплува споменът за измъченото му лице онази вечер. След това ми се мярва моят безвкусен механизъм за справяне по-късно същата вечер с Дориан. Чувствам как долу се разгаря пламък при мисълта за него. Боже, липсва ми.
– Така или иначе, помислих си, че ще е добра идея да му уговоря среща на сляпо, за да се разсее. Знаеш ли, да му дам някого, за да не се разстройва толкова от това, че те е загубил.
– Какво си направила? – Челюстта ми пада от шок. Това беше последното нещо, което очаквах Морган да каже.
– Е, хм, това не е най-лошото – казва Морган, като прави пауза и чака за моята реакция. Подканям я да продължи с кимване на глава. Тя вдишва дълбоко. – Свързах го с Аврора.
– Какво си направила?! – Повтарям още по-силно. Някои от близките посетители на ресторанта се обръщат, за да ни погледнат. Дори не мога да отвърна на погледите им, Морган току-що ме удари с тон тухли.
– Просто ме изслушай! Намеренията ми бяха добри, кълна се! – казва тя, държейки защитно дланите си пред себе си, опитвайки се да ме успокои. – Помислих си, че ако е заета с някой друг, няма да й е толкова трудно за Дориан. Искам да кажа, че беше доста ядосана заради това, че той я отсвири заради теб.
Новината, че Аврора е разстроена заради връзката ми с Дориан, предизвиква малка усмивка на лицето ми. Но Морган не се отървава от отговорност за въвличането на Джаред. Трол в дизайнерските обувки? Всеки друг, но не и тя!
– И така, какво се случи? – Питам сковано.
– Излязоха в сряда просто на вечеря или нещо такова. Отначало Джаред не беше съгласен, трябваше на практика да го завлека там. Дори се наложи да сключа сделка с него, че ще го подстригвам безплатно през следващите три месеца.
– И така? Не си допаднаха? – Уф. Катастрофата е предотвратена.
– Отначало не. Но предполагам, че донякъде се харесваха. Нито един от тях не беше въодушевен от това, че са го подгонили, но предполагам, че имаха много общи неща. Джаред каза, че оттогава си говорят.
Значи Джаред и Аврора. Как би могло да се случи това? Жената, която не мога да понасям, с прекрасното си тяло на модел и екзотични черти, да се среща с момчето, което обичам от девети клас. Джаред е прекалено добър за нея, независимо колко е красива. Е, това обяснява защо Джаред изведнъж беше толкова разкаян. За момент беше замаян от срещата си с Аврора предната вечер. Не, не мога да одобря това. В никакъв случай няма да позволя на тази кучка да впие нокти в моя Джаред.
– Не мога да повярвам, че си го направила – казвам, като поклащам глава.
– Какво имаш предвид? Мислех, че ти правя услуга – отговаря съмнително Морган.
Чувствам се зле, тя наистина се опитваше да помогне за оправяне на ситуацията, която бях създала. Планът ѝ беше логичен, тъй като не я бях уведомила за случилото се с Джаред или за разгорещената ми свада с Аврора.
– Просто съм прекалено чувствителна – въздъхвам. – Просто ми липсва Дориан, предполагам. – Вярно е. Той ми липсва ужасно. И това, че не мога поне да му пиша, ме убива, макар че тази раздяла не е толкова лоша, колкото миналата седмица. Това беше неразбираемото.
– Все още нямаш вест от него? – Морган вдига вилицата си и продължава да яде.
– Не – мръщя се. – Знам, че това са семейни неща, така че не се бъркам. Просто ми се иска да мога да чуя гласа му.
– И какво… в Гърция нямат телефони? – Пита Морган.
– Разбира се, че имат. Но аз нямам номера на семейството му. – Не че бих се обадила, дори и да имах. Вдигам рамене и взимам пържен картоф, като го овалвам в кетчуп.
– Е, стига да имаш фамилията му, можеш да го намериш. Потърси го в Google! Имам предвид, освен ако семейството му не е бедно или нещо подобно и наистина нямат телефон – казва тя.
– Не, не е такъв случаят. Всъщност той е богат – отбелязвам тихо. – Цялото му семейство е много богато.
– Още по-добре! – Морган изпищява. – Би трябвало да е достатъчно лесно да открием къде живее семейството му с малко шпионаж. Боже, Габс, ти определено знаеш как да ги избираш!
– Е, разбира се, че не знаех това, когато го срещнах! Но предполагам, че не е вредно. Поне ще живеем в лукс – усмихвам се аз.
Когато споделих предложението за работа на Дориан с Морган, тя беше във възторг. Лукс и бутикът, Кашмир, са на една пресечка разстояние един от друг, а Паралия също е само на три минути път с кола. Вече начертахме маршрута си до работа с кола и си играехме с перспективата да ходим пеша при слънчево време. Тайно се радвах на факта, че „Паралия“ е толкова близо до „Броудмур“, макар че се надявах Дориан просто да се премести в жилищния си комплекс, за да бъдем съседи. Нямам желание обаче да живея с него, имам нужда от своето пространство. Преспиванията през уикенда са ми достатъчни в момента.
– О! Значи си говорила с родителите си?
– Говорих и за съжаление не мина толкова добре, колкото си мислех. Но хей, те ще трябва да се справят с това. Аз съм пълнолетна и те не могат да ме държат затворена завинаги. – Или далеч от най-добрата ми приятелка, по този въпрос.
– Е, те ще свикнат с това. Освен това ще живееш с мен. А дали някога съм те насочвала погрешно? – Морган се подиграва.
– О, по дяволите, твърде много пъти, за да ги преброя – казвам, като поклащам глава, и ние изпадаме в пристъп на момичешки кикот.
Късно вечерта, след като съм изпила бутилка евтино вино в уединението на спалнята си, безсмислено цъкам на лаптопа си. Цял ден избягвам родителите си и макар да знам, че в крайна сметка ще трябва да се изправя пред тях, просто не съм преодоляла спора ни. След като проверявам обичайните сайтове за социални мрежи и се уморявам от многото самовглъбени, идиотски постове и снимки, изтеглям търсачката и набирам телефонен указател в Гърция. Знам, че не бива, и дори се срамувам, че се опитвам, но търся фамилията на Дориан. Откривам нула записи. По дяволите. Е, това беше загуба на 60 секунди.
Все още неудовлетворена и малко повлияна от Морган, решавам вместо това да потърся в Google „Скотос Гърция“. Изскача страница, пълна с определения и религиозни изображения. Кликвам върху първото и прочитам значението и произхода на името с шокирани, ужасени очи. Сърцето ми се разтуптява и го чувам да блъска силно в главата ми. Сякаш времето около мен е спряло. Вече не чувам как iPod-ът ми свири на заден план. Не чувам и тиктакането на будилника си. Дори не виждам картините, които проблясват на заглушения ми телевизор. Единственото, което виждам, са думите, отпечатани в черно и бяло пред мен на преносимия ми компютър.

Определението за Скотос е Тъмнина.

Придружават го термини като „неморален“, „безбожие“ и „зло“. Бързо натискам бутона за връщане назад и щраквам върху друга връзка, сигурна, че съм се натъкнала на измама. Отварям следващата уебстраница и продължавам да чета за гръцката митология и произхода на Скотос. Все същата тема – грях, сенчест живот, мрак, отсъствие на светлина. Отсъствието на светлина.
Възможно ли е да чета това правилно? Дали не се вглеждам прекалено дълбоко в това? Името на Дориан би трябвало да се преведе като Дориан Тъмнината. Дориан на мрака. Това не може да е вярно. Дориан е всичко друго, но не и Мрак. Той ми е помагал, успокоявал ме е в моите трудни моменти. Ако наистина съм честна със себе си, знам, че той е нещо, но не и Тъмен. Всичко друго, но не и Мрак. Ако беше такъв, вече щях да съм мъртва. Той нямаше да ми помогне, когато бях притеснена и отслабнала. Нямаше да е толкова нежен и грижовен. Да, в него може да има мрачен елемент, особено в спалнята, но аз го помолих за това. Това беше моята тъмнина, която го приканваше. Тя трябваше да бъде подхранена, твърде дълго бях задушавала тази своя страна. Ако някой е тъмен, то това съм аз. Не Дориан. Не моят Дориан. Ако той беше Тъмен, нямаше да имам нужда от него така, както имам.
Нали?
В опит да убедя себе си, че всичко това са глупости и нищо повече от евтино Мерло, изключвам компютъра и го затварям. Никоя случайна уебстраница няма да промени мнението ми за Дориан. Той е добър, любезен и внимателен, обратното на всичко, което Тъмните представляват. Има и други свръхестествени сили там. Той трябва да е нещо друго. Но определено не е Тъмен.
Лежа на леглото си и се опитвам да обхвана в главата си всичко, което се е случило през последните няколко седмици. Те бяха по-наситени със събития, отколкото последните 20 години от съществуването ми. Разбрах, че съм плод на любовна афера между Светла и Тъмен, която уби родителите ми и ме превърна в мишена на садистичен убиец. Джаред ми призна любовта си, след като знаеше какво съм чувствала през всичките тези години. Запознах се с Дориан, мъжът, който отвори сърцето ми за повече емоции, отколкото някога съм изпитвала, и ми достави повече удоволствие, отколкото някога съм си представяла. Трябва да пренебрегна предупредителните камбани, които звучат бясно в главата ми, и да водя със сърцето си. Дориан не е Мрак. Той никога не би ме наранил. Той се грижи за мен, точно както аз се грижа за него. Трябва да повярвам в това. Трябва да се придържам към него. Защото какъвто и да е той, каквато и паранормална кръв да тече във вените му, аз го обичам.

Назад към част 24                                                                  Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!