Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 28

Глава 26

Никога не бих повярвала, че Дабрия наистина има дарбата да предвижда и пророкува – не и след като е паднала, но напоследък тя добре се справяше с това да ме убеди да променя мнението си. След по-малко от минута вратата на гаража на Пач се отвори с тихо бръмчене и той се появи на върха на стълбите. Изглеждаше малко по-зле – по лицето му се очертаваха уморени линии, а очите му бяха изтощени – и това, че видя Дабриа и мен да стоим една срещу друга в хола му, не изглеждаше да подобри настроението му.
Той ни гледаше с тъмни, оценяващи очи.
– Това не може да е на добро.
– Аз ще започна – започна Дабрия, като си поемаше дъх.
– Дори не си близо – отвърнах аз. Изправих се директно пред Пач, като изключих Дабрия от разговора.- Тя те целува! И Данте, който между другото те следи, го е заснел с камера. Представи си изненадата ми, когато точно това зърнах по-рано тази вечер. Изобщо сети ли се да ми кажеш?
– Казах ѝ, че те целунах и че ти ме отблъсна – протестира пронизително Дабрия.
– Какво правиш още тук?- Избухнах срещу Дабрия.- Това е между мен и Пач. Напусни вече!
– Какво правиш тук?- Пач се обърна към Дабрия, а тонът му се изостри.
– Скрих се тук – изпсува тя.- Бях уплашена. Не мога да спя. Не мога да спра да мисля за Ханот и другите нефилими.
– Сигурно се шегуваш с мен – казах аз. Погледнах към Пач за потвърждение, надявайки се, че той няма да се хване на уловката ѝ на девойка в беда. Дабрия беше дошла тук тази вечер в търсене на една особена марка утеха, а аз не я одобрявах. Нито за миг.
– Върни се в скривалището – нареди Пач на Дабрия.- Ако останеш там, ще бъдеш в безопасност.- Въпреки изтощението си думите му приеха сурова нотка.- Това е последният път, в който ще ти кажа да си държиш главата ниско и да не се замесваш в неприятности.
– За колко време?- Дабрия почти проплака.- Аз съм самотна там. Всички останали в къщата са хора. Те ме гледат странно.- Очите ѝ го умоляваха.- Мога да ти помогна. Този път няма да направя никакви грешки. Ако ми позволиш да остана тук…
– Върви си – заповяда ѝ Пач рязко.- Вече навлече достатъчно неприятности. И с Нора, и с нефилимите, които си последвала. Не можем да сме сигурни какви заключения са си направили, но едно е сигурно. Те знаят, че преследваш Блейкли. Ако изобщо имат мозък, са разбрали, че това означава, че знаеш защо Блейкли е жизненоважен за операцията им и какво прави в тайната си лаборатория, където и да се намира тя. Няма да се учудя, ако са преместили цялата операция. И ние се връщаме в изходна позиция, без да сме по-близо до намирането на Блейкли и обезвреждането на дяволското изкуство – добави Пач с разочарование.
– Аз само се опитвах да помогна – прошепна Дабрия, а устните ѝ трепереха. С един последен поглед към Пач, който приличаше на този на ритнато кученце, тя се измъкна.
Така Пач и аз останахме сами. Той прекоси стаята, без да се колебае, въпреки че бях сигурна, че изражението ми далеч не е приканващо. Облегна челото си на моето и затвори очи. Издиша дълго и бавно, сякаш му тежеше невидима сила.
– Съжалявам – каза той тихо и с искрено разкаяние.
Горчивите думи: Съжаляваш за целувката, или просто съжалявам, че съм я видяла?- балансираха на върха на езика ми, готови да изскочат, но ги преглътнах обратно. Беше ми омръзнало да влача собствената си невидима тежест, състояща се от ревност и съмнения.
Съжалението на Пач беше толкова силно, че беше почти осезаемо. Колкото и да не харесвах и да не вярвах на Дабрия, не можех да го виня, че е спасил задника ѝ. Той беше по-добър човек, отколкото си даваше сметка. Подозирах, че преди години един съвсем различен Пач щеше да реагира на ситуацията по друг начин. Той даваше на Дабрия втори шанс – нещо, за което и той се бореше ежедневно.
– И аз съжалявам – промърморих в гърдите на Пач. Силните му ръце ме стиснаха в прегръдка.- Видях снимките и никога не съм била толкова разстроена или уплашена. Мисълта, че ще те загубя, беше невъобразима. Бях и толкова ядосана. И все още съм. Тя те целуна, въпреки, че не трябваше да го прави. Доколкото знам, тя ще опита отново.
– Няма да го направи, защото ще дам много ясно да се разбере как ще се развиват нещата между нас оттук нататък. Тя премина границата и аз ще я накарам да се замисли дали да го направи отново – решително каза Пач. Той повдигна брадичката ми нагоре и ме целуна, като остави устните си да се задържат, докато говореше.- Не очаквах да се върна и да те намеря у дома, но сега, когато си тук, нямам намерение да те оставя да си тръгнеш.
Горещо, болезнено чувство за вина ме заля. Не можех да бъда близо до Пач и да не усещам как лъжите ми висят между нас. Бях го излъгала за магьосничеството. Все още лъжех. Как можех да го направя? Отвращението ми към мен самата кипеше с гърдите ми, бях изпълнена със срам и вина. Исках да призная всичко, но откъде да започна? Бях толкова небрежна, че оставих лъжите да излязат извън контрол.
Отворих уста, за да му кажа истината, когато ледени ръце сякаш се плъзнаха по шията ми и я стиснаха. Не можех да говоря. Едва можех да дишам. Гърлото ми се напълни с гъста материя, както когато за първи път се захванах с дяволска магия. Чужд глас се промъкна в съзнанието ми и разбърка мислите ми.
Ако кажа на Пач, той никога повече няма да ми се довери. Никога нямаше да ми прости. Ако му кажа, само ще му причиня още повече болка. Трябваше само да премина през Чешван и тогава щях да спра да вземам дяволски магии. Само още малко. Само още няколко лъжи.
Студените ръце се отпуснаха. Поех си дълбоко дъх.
– Натоварена нощ?- Попитах Пач, като исках да напредна в разговора ни – всичко, за да забравя лъжите си.
Той въздъхна.
– И никак не се приближавам до разкриването на изнудвача на Пепър. Продължавам да си мисля, че това трябва да е някой, когото съм проучвал, но може би греша. Може би е някой друг. Някой, който е извън радара ми. Преследвах всички следи, дори и тези, които ми се струваха непонятни. Доколкото мога да преценя, всички са чисти.
– Има ли шанс Пепър да си измисля? Може би не го изнудват наистина.- За първи път се замислих за това. През цялото време се бях доверявала на историята му, когато той се беше оказал всичко друго, но не и надежден.
Пач се намръщи.
– Възможно е, но не мисля така. Защо да си правиш труда да измисляш такава сложна история?
– Защото му трябва извинение, за да те окове в ада – предположих тихо, едва сега се сетих за това.- Ами ако архангелите са го подтикнали към това? Той каза, че е тук, на Земята, по тяхна поръчка. Отначало не му повярвах, но какво, ако наистина е така? Ами ако архангелите са му дали задачата да те окове в ада? Не е тайна, че те искат да го направят.
– От юридическа гледна точка ще им трябва причина да ме оковат в ада.- Пач поглади замислено брадичката си.- Освен ако не са стигнали толкова далеч, че вече не си правят труда да останат в рамките на закона. Определено смятам, че в групата има няколко гнили яйца, но не мисля, че цялото архангелско население е корумпирано.
– Ако Пепър е по поръчение на малка фракция архангели и останалите разберат или заподозрат нечестна игра, работодателите на Пепър имат перфектното прикритие: Могат да твърдят, че той е излязъл на улицата. Ще му изтръгнат крилата, преди да е успял да свидетелства, и ще се измъкнат от отговорност. Това не ми се струва толкова пресилено. Всъщност изглежда като перфектното престъпление.
Пач се вгледа в мен. Правдоподобността на теорията ми сякаш се настани над нас като студена мъгла.
– Мислиш, че Пепър действа по поръчка на група криворазбрани архангели, за да се отърве от мен завинаги – каза той бавно накрая.
– Познаваше ли Пепър, преди да паднеш? Какъв беше той?
Пач поклати глава.
– Познавах го, но не добре. По-скоро знаех за него. Имаше репутацията на твърд либерал, особено свободен по социалните въпроси. Не съм изненадан, че си падна по хазарта, но ако си спомням правилно, той участваше в моя процес. Сигурно е гласувал за изгонването ми; странно, тъй като това е в противоречие с репутацията му.
– Мислиш ли, че можем да накараме Пепър да се обърне срещу архангелите? Двойният му живот може да е част от прикритието му… от друга страна, може би се наслаждава прекалено много на времето си тук долу. Ако окажем правилния натиск, той може да проговори. Ако ни каже, че тайна фракция на архангелите го е изпратила тук, за да те окове в ада, поне ще знаем срещу какво се изправяме.
Опасна усмивка сви устата на Пач.
– Мисля, че е време да намерим Пепър.
Кимнах.
– Добре. Но ти ще играеш този път отстрани. Не искам да се доближаваш до Пепър. Засега трябва да приемем, че той би направил всичко, за да те прикове в ада.
Веждите на Пач се свъсиха.
– Какво предлагаш, Ангелче?
– Да се срещна с Пепър. И взимам Скот със себе си. Дори не си и помисляй да спориш с мен – казах предупредително, преди той да успее да наложи вето на идеята.- Ти си вземал Дабрия като резервен вариант в повече случаи, отколкото искам да мисля. Кълнеш ми се, че това е било тактически ход и нищо повече. Е, сега е мой ред. Взимам Скот и това е окончателно. Доколкото знам, Пепър не държи еднопосочен билет за ада с името на Скот.
Устата на Пач се изтъни, а очите му потъмняха; на практика можех да усетя как от него лъха възражение. Пач не изпитваше никаква топлота към Скот, но знаеше, че не може да изиграе тази карта; това би го превърнало в лицемер.
– Ще ти трябва непробиваем план – каза той накрая.- Няма да те изпусна от поглед, ако има някакъв шанс нещата да се объркат.
Винаги имаше вероятност нещата да се объркат. Ако бях научила нещо по време на престоя си при Пач, то беше именно това. Пач също знаеше това и се зачудих дали не е част от плана му да ми попречи да го напрвя. Изведнъж се почувствах като Пепеляшка, на която е попречено да отиде на бала заради дребна подробност.
– Скот е по-силен, отколкото мислиш – възразих аз.- Той няма да позволи нищо да ми се случи. Ще се уверя, че ще разбере, че не може да каже на никого, че ние с теб все още сме заедно.
Черните очи на Пач застинаха.
– И ще се погрижа да разбере, че ако падне и един косъм от главата ти, ще се разправя с мен. Ако има поне малко разум, това е заплаха, която ще приеме присърце.
Усмихнах се напрегнато.
– Тогава всичко е решено. Всичко, от което се нуждаем сега, е план.

***

Следващата вечер беше събота. След като казах на майка ми, че оставам при Ви през целия уикенд и в понеделник ще отидем заедно на училище, Скот и аз се отправихме към Чантата на дявола. Не се интересувахме от музиката или напитките, а по-скоро от нивото на мазето. Бях чувала слухове за мазето, процъфтяващо хазартно убежище, но всъщност никога не бях стъпвала вътре. Говореше се, че за Пепър не може да се каже същото. Пач ни беше предоставил списък с любимите места на Пепър и аз се надявах, че Скот и аз ще имаме късмет още при първия си опит.
Опитвайки се да изглеждам едновременно изтънчена и безупречна, последвах Скот до бара. Той дъвчеше дъвка и изглеждаше толкова спокоен и уверен, както винаги. Аз, от друга страна, се потях толкова силно, че ми се струваше, че имам нужда от още един душ.
Бях изправила косата си, за да си предам лъскав и зрял вид. Сложих си течна очна линия, червило, четирисантиметрови токчета и висококачествена чанта, взета назаем от Марси, и магически остарях с пет години. Като се има предвид напълно развитото и плашещо телосложение на Скот, не мислех, че трябва да се притеснява, че ще го помислят за непълнолетен. В ушите си носеше малки сребърни халки и макар че кафявата му коса беше късо подстригана, той все още успяваше да изглежда едновременно строг и красив. Със Скот бяхме само приятели, но лесно можех да оценя това, което Ви виждаше в него. Свързах ръката си с неговата, за да покажа, че съм негова приятелка, докато той даде знак на бармана да поговорим.
– Търсим Сторки – каза Скот на бармана, като се наведе близо до него, за да запази гласа си тих.
Барманът, когото никога не бях виждала преди, ни изгледа проницателно. Срещнах погледа му, като се опитах да остана безучастна. Не изглеждай нервна – казах си. И каквото и да правиш, не изглеждай така, сякаш имаш какво да криеш.
– Кой го търси?- Попита той грубо накрая.
– Чухме, че тази вечер има игра с високи залози – каза Скот и показа купчина стотачки, подредени грижливо в портфейла му.
Барманът вдигна рамене и се върна към избърсването на бара.
– Не знам за какво говориш.
Скот сложи една от банкнотите на бара, като я покри с ръка. Той я плъзна към бармана.
– Това е много лошо. Сигурен ли си, че не можем да те убедим да преосмислиш решението си?
Барманът погледна стодоларовата банкнота.
– Виждал ли съм те наоколо?
– Свиря на бас за Serpentine. Играл съм и покер от Портланд до Конкорд и Бостън и навсякъде по средата.
Кимване за разпознаване.
– Това е. Работех нощем в билярдната зала „Z“ в Спрингвейл.
– Добри спомени за това място – каза Скот, предавайки си вид че си припомня.- Спечелих много пари. Загубих още повече.- Той се усмихна, сякаш споделяше лична шега с бармана.
Приплъзвайки ръката си в една равнина с тази на Скот и оглеждайки се, за да се увери, че не е под наблюдение, барманът прибра стотачката в джоба си.
– Първо трябва да ви претърся – каза ни той. – Долу не се допускат оръжия.
– Няма проблем – отвърна Скот весело.
Започнах да се потя още повече. Пач ни беше предупредил, че ще ни претърсят за пистолети, ножове и всякакви други остри предмети, които биха могли да се използват като оръжие. Затова се бяхме заели с креативност. Коланът, който придържаше дънките на Скот и беше скрит под ризата му, всъщност беше камшик, омагьосан с дяволски магии. Скот се беше заклел, че не е поглъщал дяволска магия, и никога не беше чувал за супернапитка, но реших, че може и да използваме омагьосания камшик, който той беше взел от колата на Данте по прищявка. Камшикът светеше показателния нюанс на преливащо се синьо, но докато барманът не повдигнеше ризата на Скот, щяхме да сме в безопасност.
По покана на бармана двамата със Скот заобиколихме бара, пристъпихме зад паравана за поверителност и вдигнахме ръце. Аз отидох първа, като издържах на кратко и бегло претърсване. Барманът се прехвърли към Скот, прокара ръкави по кръста му и потупа под мишниците и по гърба му. Зад бара беше притъмняло и въпреки че Скот носеше дебела памучна риза, ми се стори, че виждам как камшикът слабо проблясва през нея. Барманът също изглеждаше, че го вижда. Веждите му се свъсиха и той посегна към ризата на Скот.
Пуснах чантата си в краката му. Няколко стодоларови банкноти се изсипаха от нея. Точно по този начин вниманието на бармана беше привлечено от парите.
– Упс – казах аз и симулирах кокетна усмивка, докато мятах банкнотите обратно вътре.- Тия пари в брой правят дупка. Готов ли си да играеш, секси?
„Секси?- Повтори Скот в мислите ми.- Хубаво.- Той се усмихна и се наведе, за да ме целуне силно по устата. Бях толкова изненадана от това, че замръзнах при докосването му.“
„Отпусни се – заговори той в ума ми.- Почти сме вътре.“
Почти незабележимо кимнах.
– Ще спечелиш голяма пачка тази вечер, бейби, усещам го – измърках аз.
Барманът отключи една голяма стоманена врата и аз, хванал Скот за ръка, последвах го по тъмно, неприветливо стълбище, което миришеше на мухъл и застояла вода. В дъното следвахме коридор, който правише няколко завоя, докато не излязохме на открито пространство, оскъдно украсено с маси за покер. Над всяка маса висеше по една висулка, превърната в масонска банка, която хвърляше минимална светлина. Нямаше музика, нямаше питиета, нямаше топло и приятелско посрещане.
На една маса имаше четирима играчи и аз веднага забелязах Пепър. Той беше с гръб към нас и не се обърна при приближаването ни. Нищо необичайно. Никой от другите играчи също не ни погледна. Всички бяха съсредоточени върху картите в ръцете си. Чиповете за покер стояха в спретнати кули в центъра на масата. Нямах представа за колко пари става въпрос, но се обзалагах, че загубилите ще го усетят, и то дълбоко.
– Търсим Пепър Фриберг – обяви Скот. Той запази лекия си тон, но начинът, по който мускулите му изпъкваха, когато кръстосваше ръце, изпращаше друго послание.
– Съжалявам, скъпи, но картата ми за танци е пълна за тази вечер – цинично отвърна Пепър, замислен над раздадената му ръка. Изучавах го внимателно, като си мислех, че е прекалено въвлечен в играта, за да е прикритие. Всъщност той беше толкова вглъбен, че очевидно напълно беше пропуснал, че стоя до Скот.
Скот грабна един стол от близката маса и го постави на мястото точно до Пепър.
– Аз така или иначе имам два леви крака. По-добре ще е да танцуваш с… Нора Грей.
Сега Пепър реагира. Постави картите си с лицето надолу и се обърна с това свое кръгло, пълно тяло, за да ме види.
– Здравей, Пепър. Мина доста време – казах аз.- Последния път, когато се видяхме, ти се опита да ме отвлечеш, нали така?
– Отвличането е федерално престъпление за нас, земните жители – намеси се Скот.- Нещо ми подсказва, че и на небето не го одобряват.
– Млъкни – изръмжа Пепър и нервно огледа останалите играчи.
Аз повдигнах вежди, говорейки директно на мислите на Пепър. Не си казал на човешките си приятели какъв си в действителност? Макар че не предполагам, че ще се зарадват да научат, че уменията ти в покера имат много повече общо с умствената принуда, отколкото с късмета или уменията.
– Да принесем това навън – каза ми Пепър, като се отказа от играта.
– Качвай се горе – каза Скот и го вдигна за лакътя.
На алеята зад Чантата на дявола аз заговорих първа.- Ще направим това просто за теб, Пепър. Колкото и забавно да беше да ме използваш, за да стигнеш до Пач, готова съм да продължа напред. Както разбрах, това ще стане само ако разбера кой наистина те изнудва – казах, изпитвайки го. Исках да му кажа моята теория: че той играе ролята на момче за поръчки на тайна група архангели и се нуждае от полуприлично извинение, за да изпрати Пач в ада. Но в името на сигурността реших да се въздържа и да видя как ще се развие ситуацията.
Пепър ме изгледа, а чертите му бяха колкото недоволни, толкова и скептични.
– За какво става дума?
– И точно тук влизаме ние – намеси се Скот.- Мотивирани сме да намерим изнудвача ти.
Пепър сведе още повече очи към Скот.
– Кой сте вие?
– Представи си ме като бомба под седалката ти. Ако не вземеш решение да се съгласиш с условията на Нора, аз ще го направя вместо теб.- Скот започна да навива ръкавите си.
– Заплашваш ме?- Попита недоверчиво Пепър.
– Ето ги моите условия – казах аз.- Ще намерим изнудвача ти и ще ти ги предадем. Това, което искаме в замяна, е просто. Да се закълнеш, че ще оставиш Пач на мира.- Ударих една остра клечка за зъби в месестата длан на Пепър. Тъй като барманът ме беше претърсил, това беше най-доброто, което можех да направя.- Малко кръв и няколко искрени думи трябва да свършат работа.- Ако го накарам да се закълне, ще трябва да се измъкне обратно при архангелите с опашка между краката и да признае провала си. Ако откажеше, това само щеше да потвърди теорията ми.
– Архангелите не полагат кръвни клетви – ухили се Пепър.
Става все по-горещо, помислих си аз.
– Те вкарват ли падналите ангели, с които са се скарали, в ада?- Попита Скот.
Пепър ни погледна, сякаш бяхме луди.
– За какво бълнуваш?
– Какво е чувството да си пионка на архангелите?- Попитах.
– Какво са ти предложили в замяна?- Попита Скот.
– Архангелите не са тук долу – казах аз.- Ти си сам. Наистина ли искаш да се изправиш сам срещу Пач?- Хайде, Пепър, помислих си аз. Кажи ми това, което искам да чуя. Искам да знам дали тази измислена история за изнудване е извинение, за да изпълниш задачата поставена ти от измамна група архангели да се отървеш от Пач.
Изражението на недоверие на Пепър се задълбочи и аз се нахвърлих върху мълчанието му.
– Ще положиш тази клетва точно сега, Пепър.
Скот и аз се приближихме до него.
– Никаква клетва!- Изпищя Пепър.- Но ще оставя Пач на мира – обещавам!
– Само ако можех да ти вярвам, че ще удържиш на думата си – отвърнах аз.- Проблемът е, че не смятам, че си много честен човек. Всъщност мисля, че цялото това изнудване е уловка.
Очите на Пепър се разшириха от разбиране. Той изпсува невярващо, а лицето му се обагри в розово.
– Нека да видя дали съм разбрал това. Мислиш, че преследвам Пач за това, че ме изнудва?- Изпищя той накрая.
– Да – допълни Скот.- Да, смятаме.
– Ето защо той отказва да се срещне с мен? Защото си мисли, че искам да го оковавам в ада? Аз не съм го заплашвал!- Изпищя Пепър, а кръглото му лице с всеки изминал момент ставаше все по-червено.- Исках да му предложа работа! През цялото време се опитвах да му го обясня!
Скот и аз заговорихме едновременно.
– Работа?- Споделихме набързо скептичен поглед.
– Ти истината ли казваш?- Попитах Пепър.- Наистина имаш работа за Пач – и това е всичко?
– Да, да, работа – изръмжа Пепър.- Какво си мислиш? Боже, каква бъркотия. Нищо не е минало както трябва.
– Каква е работата?- Попитах го.
– Все едно ще ти кажа! Ако ми беше помогнала да стигна до Пач навреме, нямаше да съм в тази гореща каша. Цялото това нещо е по твоя вина. Предложението ми за работа е за Пач и само за него!
– Нека си изясним нещата – казах аз.- Не мислиш, че Пач те изнудва?
– Защо да мисля така, след като вече знам кой ме изнудва?- Отвърна той, раздразнено.
– Знаеш кой е изнудвачът?- Повтори Скот.
Пепър ме стрелна с поглед, изпълнен с отвращение.
– Махни този Нефилим от лицето ми. Дали знам кой ме изнудва ли?- Изхърка нетърпеливо той.- Да, така е. Тази вечер трябва да се срещна с тях. И никога няма да се досетиш кой е той.
– Кой?- Попитах.
– Ха! Би било прекрасно, ако можех да ти кажа, нали? Проблемът е, че моят изнудвач ме накара да се закълна да не разкривам самоличността им. Не си правете труда да разпитвате. Устните ми са запечатани, буквално. Казаха, че ще се обадят и ще съобщят мястото на срещата двайсет минути преди да се наложи да бъда там. Ако скоро не прикрия тази бъркотия, архангелите ще ми го начукат – добави той, като скръсти ръце. Забелязах, че поведението му бързо премина в страховито при споменаването на други архангели.
Опитах се да остана невъзмутима. Това не беше ходът, който очаквах да направи. Зачудих се дали това не е тактика, която да ни накара да тръгнем по следите му – или да ни вкара в капан. Но потта на челото му и отчаяният поглед в очите му изглеждаха истински. Той искаше да свърши това толкова силно, колкото и ние.
– Изнудвачът ми иска да омагьосам предмети, използвайки небесните сили, които притежават всички архангели.- Пепър попи розовото си чело с носна кърпичка.- Ето защо ме изнудват.
– Какви предмети?- Попитах.
Пепър поклати глава.
– Те ще ги донесат на срещата. Казаха, че ако ги омагьосам според техните изисквания, ще ме оставят на мира. Те не го разбират. Дори да омагьосам предметите, небесните сили могат да се използват само за добро. Каквито и зли идеи да им хрумват, те няма да проработят.
– И все пак, ти наистина смяташ да го направиш?- Попитах укорително.
– Трябва да ги махна от гърба си! Архангелите не могат да знаят какво съм правил. Ще ме изгонят. Ще ми изтръгнат крилата и всичко ще приключи. Ще остана завинаги заклещен тук долу.
– Трябва ни план – каза Скот.- Двадесет минути между обаждането и срещата не ни дават много възможности за действие.
– Когато изнудвачът ти се обади, съгласи се на срещата – наредих на Пепър.- Ако ти каже да дойдеш сам, кажи, че ще дойдеш. Звучи възможно най-премирено и сговорчиво, без да прекаляваш.
– А после какво?- Попита Пепър, като вдигна раце, сякаш искаше да проветри подмишниците си. Опитах се да не се взирам. Никога не бих могла да предположа, че първият архангел, когото ще срещна, ще бъде такъв хленчещ, страхлив плъх. Толкова за архангелите от моите мечти – могъщи, недосегаеми, всезнаещи и може би най-важното – примерни.
Приковах погледа си в този на Пепър.
– И тогава Скот и аз ще отидем вместо теб, ще хванем изнудвача и ще ти ги предадем.

Назад към част 27                                                      Напред към  част 29

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *