Глава 36
От джоба ми се разнесе приглушен звън. Пач веднага отби мотоциклета до пътя, а аз отговорих на позвъняването с молитва в сърцето си.
– Имам п-п-перата – каза Пепър, гласът му беше висок и треперещ.
– Издишах с облекчение и дадох на Пач пет, като свих пръстите си между неговите, заключвайки ръцете ни. Имахме перата. Имахме кинжала. Дуелът утре сутринта вече не беше необходим – мъртвите противници не владееха мечове, омагьосани или не.
– Добра работа, Пепър – казах аз.- Почти си приключил. Трябва да ни предадеш перата и кинжала, а след това ще можеш да оставиш всичко зад гърба си. Пач ще убие Данте веднага щом получи кинжала. Но трябва да знаеш, че и Данте иска перата.- Нямаше време да му го съобщя нежно.- Той ги иска също толкова силно, колкото и ние. Търси те, така че не оставяй бдителността си слаба. И не му позволявай да получи перата или кинжала.
Пепър подсмръкна.
– Страх ме е. Откъде да знам, че Данте няма да ме намери? А какво ще стане, ако архангелите забележат, че перата липсват?- Гласът му се увеличи до писък.- Ами ако разберат, че това съм аз?
– Успокой се. Всичко ще бъде наред. Ще направим прехвърлянето в увеселителния парк Делфи. Можем да се срещнем след около четиридесет и пет минути…
– Това е почти един час! Не мога да задържа перата толкова дълго! Трябва да ги вземете. Такава беше уговорката. Никога не си казвала нищо за пазенето им. А какво ще кажеш за мен? Данте ме преследва. Ако искаш да се грижа за твоите пера, тогава искам Пач да преследва Данте и да се увери, че той не е заплаха за мен!
– Аз ти обясних това – казах нетърпеливо.- Пач ще убие Данте веднага щом се сдобием с кинжала.
– Цяла купчина беди ще ми донесе това, ако Данте ме намери пръв! Гледам как Пач преследва Данте. Всъщност няма да ти дам кинжала, докато не получа доказателство, че Пач е хванал Данте!
Отдръпнах телефона, за да спася тъпанчетата си от истеричните писъци на Пепър.
– Той се пропуква – казах притеснено на Пач.
Пач взе телефона от мен.
– Слушай, Пепър. Занеси перата и кинжала в Делфийския увеселителен парк. Ще поръчам на двама паднали ангели да те посрещнат на портите. Те ще се погрижат да влезеш безопасно в студиото ми. Само не им казвай какво носиш.
Пискливият отговор на Пепър се разнесе от телефона.
Пач каза:
– Скрий перата в студиото ми. След това остани на място, докато стигнем дотам.
Силно стенание.
– Няма да оставяш перата без охрана – възрази Пач, като изръмжаваше всяка дума?- с убийствено намерение. – Ще седнеш на дивана ми и ще се увериш, че те все още са там, когато стигнем.
Още неистово крякане.
– Престани да бълнуваш. Сега ще издиря Данте, ако това искаш, после ще дойда да взема кинжала, на който ще седиш, докато се срещнем в студиото. Отиди в Делфи и направи точно това, което ти казах. И още нещо. Спри да плачеш. Правиш лошо име на архангелите навсякъде по света.
Пач закачи слушалката и ми върна телефона.
– Стискай палци това да се получи.
– Мислиш ли, че Пепър ще остане с перата?
Той свали ръце от лицето си и от гърлото му се изтръгна звук, който звучеше наполовина като груб смях, наполовина като стон.
– Ще трябва да се разделим, Ангелче. Ако издирваме Данте заедно, рискуваме да оставим перата без охрана.
– Иди да намериш Данте. Аз ще се погрижа за Пепър и перата.
Пач ме гледаше.
– Знам, че ще го направиш. Но все още не ми харесва идеята да те оставя сама.
– Ще се справя. Ще пазя перата и веднага ще се обадя на Лиза Мартин. Ще и кажа какво имам и тя ще ми помогне да изпълня плана ни. Ще сложим край на войната и ще освободим Нефилимите.- Стиснах успокоително ръката на Пач.- Това е то. Краят е пред очите ни.
Пач потърка челюстта си, явно недоволен, и се замисли дълбоко.
– За мое собствено спокойствие, вземи Скот със себе си.
В устата ми се прокрадна иронична усмивка.
– Ти имаш доверие на Скот?
– Вярвам на теб – отвърна той с дрезгав глас, който ме накара да се почувствам топла и хлъзгава отвътре.
Пач ме запрати към едно дърво и ме целуна силно.
Възстанових дъха си.
– Момчетата навсякъде да си вземат бележка: това беше целувка.
Пач не се усмихна. Очите му потъмняха от нещо, което не можех да назова, но то натежа в стомаха ми. Челюстта му се закова, а мускулите по ръцете му се напрегнаха също толкова видимо.
– Ще бъдем заедно в края на това.- През изражението му премина облак на безпокойство.
– Ако имам какво да кажа по въпроса, да.
– Каквото и да се случи тази вечер, аз те обичам.
– Не говори така, Пач – прошепнах аз, а в гласа ми се долавяше емоция.- Ти ме плашиш. Ние ще бъдем заедно. Ще намериш Данте, после ще се срещнем в студиото, където заедно ще сложим край на тази война. Няма как да стане по-просто.
Той ме целуна отново, нежно по всеки клепач, после по всяка буза и накрая – меко запечатване по устните ми.
– Никога няма да бъда същият – каза той с нежен глас.- Ти ме преобрази.
Сложих ръце около врата му и притиснах тялото си към неговото. Притиснах се към него, опитвайки се да прогоня студа, който се усещаше в костите ми.
– Целуни ме по начин, който никога няма да забравя.- Привлякох очите му към моите.- Целуни ме по начин, който ще остане с мен, докато не те видя отново.- Защото това ще стане ?Защото ще се видим скоро.
Очите на Пач ме пронизаха с тиха топлина. В тях се завъртя моето отражение, червената коса и пламтящите устни. Бях свързана с него със сила, която не можех да контролирам, мъничка нишка, която привързваше душата ми към неговата. С луната на гърба му сенките рисуваха слабите вдлъбнатини под очите и скулите му, правейки го да изглежда спиращ дъха красив и също толкова дяволски.
Ръцете му поддържаха лицето ми, държейки ме неподвижна пред него. Вятърът заплиташе косата ми около китките му, като ни свързваше. Палците му се движеха по скулите ми с бавна, интимна ласка. Въпреки студа
в мен се надигаше постоянна жар, уязвима от докосването му. Пръстите му проследяваха все по-надолу и по-надолу, оставяйки след себе си гореща, вкусна болка. Затворих очи, а ставите ми се стопиха. Той ме запали като пламък, светлина и топлина, изгарящи в дълбочина, която никога не бях проумявала.
Палецът му погали устните ми, мека, съблазнителна закачка. Изпуснах лека въздишка на удоволствие.
– Да те целуна сега?- Попита той.
Не можах да говоря; отвърнах с немощно кимване.
Устата му, гореща и дръзка, срещна моята. Всяка игра го беше напуснала и той ме целуна със собствения си черен огън, дълбок и обсебващ, поглъщайки тялото ми, душата ми и унищожавайки всички предишни представи за това какво означава да бъдеш целунат.
Назад към част 37 Напред към част 39
