Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 39

Глава 37

Чух как баракудата на Скот се спуска по пътя към мен много преди фаровете да пробляснат в непрогледния мрак. Направи ми знак и се качих на пътническата седалка.
– Благодаря, че дойде.
Той включи на заден ход и потегли по същия начин, по който беше дошъл.
– Направи кратко обаждане. Кажи ми това, което трябва да знам.
Обясних ситуацията възможно най-бързо, но изчерпателно. Когато приключих, Скот издаде ниско свиркане на учудване.
– Пепър има всички пера на паднали ангели?
– Сюрреалистично, нали? Той трябва да ни посрещне в студиото на Пач. По-добре да не оставя перата без охрана – промълвих предимно на себе си.
– Мога да те отведа безопасно под Делфий. Портите на парка са затворени, така че ще влезем в тунелите, като използваме товарните асансьори. След това ще трябва да използваме моята карта. Никога не съм бил в мястото на Пач.
Тунелите бяха подземна мрежа от заплетени, подобни на лабиринт проходи, които функционираха като улици и квартали под Делфик. Нямах представа за съществуването им, докато не срещнах Пач. Те служеха като основна резиденция на падналите ангели, живеещи в Мейн, и доскоро Пач живееше сред тях.
Скот насочи „Баракуда“ по пътя за достъп, който се намираше недалеч от главния вход на парка. Пътят се отправи към врата с рампи за камиони и склад. Влязохме в склада през една странична врата, прекосихме открито пространство, отрупано с кашони, и най-накрая стигнахме до товарните асансьори. След като влязохме вътре, Скот пренебрегна нормалните бутони, указващи етажи едно, две и три, и натисна малък, немаркиран жълт бутон в долната част на панела. Знаех, че има входове към тунелите из целия Делфик, но за първи път използвах точно този.
Асансьорът, който беше голям почти колкото спалнята ми, се спускаше все по-надолу и по-надолу, докато накрая спря. Тежката стоманена врата се вдигна и двамата със Скот излязохме на товарната рампа. Пода и стените бяха мръсни, а единствената светлина идваше от една крушка, която се люлееше като махало над главите ни.
– Накъде?- Попитах, взирайки се в тунела пред нас.
Бях благодарна, че имах Скот за водач из подземията на увеселителния парк „Делфик“. Веднага стана ясно, че той редовно преминава през тунелите; водеше със забързано темпо, прокарвайки си път по влажните коридори, сякаш отдавна са били наизустени. Ориентирахме се по картата, като я използвахме, за да си проправим път под Архангела, най-новото влакче в Делфик. Оттам аз поех управлението, като поглеждах произволно по коридорите, докато най-накрая стигнахме до нещо, което разпознах като входа на старата жилищна сграда на Пач.
Вратата беше заключена отвътре.
Потропах по нея.
– Пепър, Нора Грей е. Отвори.- Дадох му няколко мига, след което опитах отново.- Ако не отваряш, защото усещаш някой друг, това е Скот. Той няма да те нарани. Сега отвори вратата.
– Той сам ли е?- Попита тихо Скот.
Кимнах.
– Би трябвало да е.
– Не усещам никого – каза Скот скептично, като наведе ухо към вратата.
– Побързай, Пепър – извиках аз.
Все още нямаше отговор.
– Ще трябва да разбием вратата – казах на Скот.- Като преброя до три. Едно, две, три.
В синхрон Скот и аз нанесохме силни удари по вратата.
– Отново – измърморих аз.
Продължихме да забиваме подметките си в дървото, удряйки го, докато то не се разцепи и вратата не се отвори навътре. Прекосих фоайето и влязох в дневната, търсейки Пепър.
Диванът беше нарязан с нож многократно, като от всеки разрез излизаше пълнеж. Рамките на картините, които някога бяха украсявали стените, сега лежаха разбити на земята. Стъклената масичка за кафе се беше наклонила настрани, а по средата ѝ имаше зловеща пукнатина. Дрехите от гардероба на Пач бяха измъкнати и разхвърляни като конфети. Не знаех дали това е доказателство за скорошна борба, или е останало от прибързаното напускане на Пач преди близо две седмици, когато Пепър беше наела бандити да разрушат мястото.
– Можеш ли да се обадиш на Пепър?- Предложи Скот.- Имаш ли номера му?
Набих номера на Пепър в телефона си, но той не вдигна.
– Къде е той?- Попитах ядосано. Всичко зависеше от неговата страна на сделката. Нуждаех се от тези пера и то сега.- И каква е тази миризма?- Попитах, като бърчех носа си.
Влязох по-навътре в дневната. Със сигурност открих силна, остра миризма, която се носеше във въздуха. Миризма на гнило. Миризма почти като на горещ катран, но не съвсем.
Нещо гореше.
Тръгнах от стая в стая, опитвайки се да намеря перата. Нямаше ги тук. Бутнах вратата на старата спалня на Пач и веднага ме обзе миризма на горяща органична материя.
Без да спирам да мисля, изтичах до далечната стена на спалнята – тази, която се плъзгаше, за да разкрие таен коридор. В мига, в който преместих плъзгащата се врата, в стаята се изтърколи кълбо от черен дим. Мазната, силна миризма беше непоносима.
Покрих устата и носа си с яката на ризата си и извиках на Скот:
– Влизам.
Той влезе през вратата зад мен, като отблъскваше дима с ръка.
Бях минавала по коридора веднъж преди, когато Пач беше задържал за момент Ханк Милар, преди да го убия, и се опитах да си спомня пътя. Паднах на колене, за да избегна най-лошия дим, и запълзях бързо, като кашлях и се задъхвах всеки път, когато си поемах дъх. Най-накрая ръцете ми се удариха в една врата. Потърсих пръстена за издърпване и го дръпнах. Вратата се отвори бавно, като изпрати нова вълна дим в коридора.
Светлината от пламтящия огън проблясваше през дима, пламъците скачаха и танцуваха като изящно магическо шоу: нажежено злато, разтопен оранжев цвят и огромни облаци черен дим. В ушите ми се чуваше ужасно пращене и пукане, докато пламъците поглъщаха огромния хълм от горящи пера под себе си. Скот защитно стисна раменете ми, премествайки тялото си пред моето като щит. Горещината от огъня обгори лицата ни.
Трябваше ми само миг, за да изрева от ужас.

Назад към част 38                                                      Напред към част 40

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *