ДРЕЙВЪН
– Това означава ли, че казваш „да“?
Той не смееше да се надява прекалено силно. Особено когато ставаше дума за Флора.
Не влизаше в плана да ѝ каже за Джоузеф. Не и сега. Не и ако не реши да се върне при вампирите и да накара Калъм да я превърне. Което тя щеше да направи. Историята на Джоузеф би изплашила всеки нормален човек, но Флора беше всичко друго, но не и нормална. Това не я възпираше от нуждата ѝ да бъде като него. За нейно нещастие той щеше да направи всичко по силите си, за да се увери, че тя ще остане човек и няма да се изгуби в жаждата за кръв.
– Да, Дрейвън. Аз ще бъда твоя партньорка. – Думите се изтърколиха от съвършените ѝ устни като любимата му песен.
Притежателно ръмжене напусна гърлото на Дрейвън, но когато се разнесе, прозвуча почти като мъркане. Тя го превръщаше в проклета котка. Той обви ръка около заплетената ѝ коса и наклони устните ѝ към себе си, като се блъсна в тях с всеки грам нужда, която бе таил през последните три дни. Целуна я силно и когато Флора му отвърна със собствена жестокост, той забрави как да диша. Това беше надценена функция на живота, от която нямаше нужда. Не и когато можеше да вдишва заплетената от похотта мента, която се процеждаше от всеки сантиметър от нея. Той вкара езика си в устата ѝ със смазваща сила, а тя обви ръце около врата му и пропълзя в скута му, обвивайки краката си около торса му.
Той изсмука стенанието от устните ѝ, докато тя люлееше бедрата си над неговите, търкайки всеки твърд сантиметър от пениса му, сгушен между бедрата ѝ.
Тя щеше да бъде проклетата му смърт.
Дрейвън я дръпна назад, за да може да я погледне в очите. Прокара палец по посинелите ѝ устни и се усмихна.
– Колкото и да ми се иска да те взема здраво и бързо, за да ти покажа колко си моя, имам изненада, която мисля, че ще ти хареса.
Флора сви вежди, а устните ѝ се изпънаха в апетитна усмивка.
– Отказваш се от своята партньорка?
Той почти се хвана на въдицата. Почти прие предизвикателството ѝ и падна на колене, за да вкуси опияняващата ѝ възбуда точно тогава и там. Но не го направи. Трябваше да ѝ покаже, че може да бъде нещо повече от вълк. Той можеше да бъде нещо повече от своя вампир. Той можеше да бъде неин партньор. Самостоятелна категория, в която той възнамеряваше да доминира.
Той се наведе, стисна долната ѝ устна между зъбите си и я дръпна, дразнейки я със стърженето на кътниците си.
– О, партньорке, не ме изкушавай. Усещам сладостната възбуда на вече мократа ти вагина. Вълкът ми ме моли да пирувам с това, което ще бъде наше до края на вековете.
Великолепно розово изпълни бузите ѝ и Флора стисна бедрата си около торса му.
– Не ме дразни, Бъбълс. Вися на косъм. – Затегнал хватката си върху дупето ѝ, той посегна със свободната си ръка и вдигна снопче кожи. – Предлагам ти да се държиш здраво.
Без да ѝ даде и миг да се зачуди какво е замислил, Дрейвън се изправи с нея на ръце и излетя през вратата на колибата в гората. От нея се изтръгна мъничък писък и Флора се постара да го заглуши.
Гърдите му се разтресоха от смях.
Тя беше съвършена.
И беше негова.
Вълкът му издаде игриво скимтене въпреки факта, че беше на ръба и се движеше от нуждата да поиска своята половинка. Осъзнаваше, че Дрейвън и Флора също имат нужда от това. Тяхната връзка ги правеше много повече от обикновени партньори, благословени от луната. Миговете заедно, които ги крепяха в човешката им същност. Това беше основна част от същността им и Дрейвън трябваше да се придържа към нея.
Това не означаваше, че вълкът му ще бъде търпелив завинаги. Растящото копеле го беше докарало до лудост през последните три дни, като намираше всевъзможни причини да дебне хижата между лова. Търсеше всеки намек за нейния мирис. Цяло чудо беше, че изобщо можеше да помисли за чифтосване с Флора, след като толкова често се облизваше, за да облекчи болката от раздялата с нея.
Чакането обаче си заслужаваше. Тя беше казала „да“. Беше напълно готов да се гърчи през следващите петдесет години, ако тя поиска това от него, но Луна му каза „да“.
Дърветата и растенията бяха петно от розови и лилави цветове от двете им страни, докато той ги прекарваше през гората. Малките животинки, подобни на зайци, се изнизваха от пътя им и беше необходимо пълно сдържане, за да не ги преследва, да не ги хване и да не ги сложи в краката на Флора. Лекият дъх и усмивката, разтеглена по лицето ѝ, му подсказаха, че тя няма представа, че точно това е яла през последните три дни. Сигурно щеше да си помисли, че са адски сладки.
Това беше тайна, която той щеше да отнесе в гроба си, ако запази тази усмивка на лицето ѝ.
Опита се да се съсредоточи върху това къде бяга, но очите му все се отклоняваха към жената в ръцете му. Можеше да гледа света през нейните очи цяла вечност. Надяваше се да го направи.
Дрейвън отблъсна шепота в съзнанието си, който му напомняше колко кратко ще бъде времето им заедно; колко мимолетни са тези мигове от смъртния живот. Те бяха мигове на чисто щастие. Непокварени, неопетнени от жажда за кръв.
Когато наближиха завоя до целта си, той я настани внимателно и оправи меховете около раменете ѝ.
Флора ги огледа:
– Къде сме?
Той прибра една развята от вятъра руса къдрица зад косата ѝ и се наведе, за да я целуне по челото.
– Открих това място, когато картографирах царството и ловувах вълците сенки.
– Ето защо те нямаше три дни – Флора се задъха, сякаш това беше невероятно постижение.
Той кимна, а вълкът му се наду и изпъчи гърди. Очите на Флора засияха и това, което някога беше невинен поглед, се изпълни с топлина, докато тя обхождаше с очи голите му гърди. Ако продължаваше да го гледа така, той нямаше да може да удържи вълка си. Както и да е, между голата ѝ плът и опияняващия ѝ аромат го деляха секунди от това да изпадне в бяс.
Дрейвън преглътна тежко.
– Ти си в безопасност в това царство. А сега заобиколи тези дървета. – Той посочи два големи бора, които скриваха глетката от погледа ѝ. – Там има естествен горещ извор, в който можеш да се отпуснеш. Помислих си, че вероятно ще искаш да се освежиш.
– Аз, но…- Устата ѝ се разтвори от шок, но после наклони глава настрани. – Ти няма ли да дойдеш с мен?
Ако го направи, това би означавало, че ще трябва да я гледа как се съблича гола, а това би изисквало твърде много от и без това разклатения му самоконтрол.
– Ще дойда след минута.
– Затова ли беше мокър, когато се появи? Намерил си това място заради мен? Изкъпал си се заради мен?
– Исках да кажеш „да“.
Флора извъртя очи и се обърна от него. Тя се поколеба, преди да направи десетте крачки до другата страна на дърветата.
Само заради задъханото ѝ дишане си заслужаваше.
– Дрейвън Демпси, по-добре да не правиш това само за да ме разсъблечеш.
Той изхърка. В момента, в който беше открил горещия извор, осветен от луната, това беше единствената му мисъл. Случи се така, че обичаше да я кара да се усмихва, което означаваше, че ако я доведе тук, ще убие с един куршум два заека.
– Винаги ще се опитвам да те съблека, партньорке, но това е за теб. Наслаждавай се, докато можеш. Защото, когато дойда да се присъединя към теб, няма да спра вълка си да си вземе това, което му принадлежи.
Мислеше, че задъхването ѝ е накарало члена му да подскочи, но рязкото вдишване, последвано от хленчещо издишване, беше достатъчно, за да го накара да съжалява, че е бил проклет джентълмен.
Дрехите ѝ паднаха на меката пръст с гръм и трясък, една по една. Дрейвън прехапа устни, когато меката вълна на пръстите ѝ, раздвижваща водата на горещия извор с малки пръски, срещна ушите му, и волята му се разпадна, когато тя издаде удовлетворителен стон.
Той не можеше да чака.
Беше опитал.
Наистина беше опитал.
Но нейният зов беше твърде силен. Нуждата да я погълне. Да види как тялото ѝ отразява лунната светлина и се плъзга под блестящата сребриста вода.
Нуждата, похотта и нещо, което беше сигурен, че би могъл да определи като любов – макар че не искаше да изследва последното – го накараха да се провре покрай дърветата и да излезе на плажа на горещия извор.
Дъхът му заседна в гърлото и Дрейвън спря на място, когато видя Флора. Той застана със зяпнала уста и направи мислена снимка – искаше да запомни този момент до края на живота си.
Не знаеше къде да погледне първо.
Ефирна беше единствената дума, която можеше да я опише.
Парата се издигаше навсякъде около мястото, където тя стоеше с гръб към него, а главата ѝ беше отметната назад, така че къдриците ѝ се спускаха по гърба ѝ до подутината на перфектното ѝ сърцевидно дупе. Очите ѝ бяха затворени, а ръцете ѝ бяха от двете ѝ страни, обърнати нагоре, и се къпеха в лунното сияние.
Дрейвън преглътна тежко и се успокои, преди да захвърли меховете, които носеше на плажа, и да разкъса плата, който едва покриваше ерекцията му.
Водата беше с идеалната температура за потапяне, но той нямаше намерение да ѝ се наслаждава. Не и когато безупречното тяло на половинката му го зовеше. Той се гмурна в извора, докато не застана зад нея. Флора не реагира, когато той притисна члена си в извивката на дупето ѝ и плъзна ръце по набъбналите ѝ бедра и обхвана гърдите ѝ.
– Мислех, че това е за мен – скастри го тя, но гласът ѝ беше изпълнен с веселие.
Дрейвън зърна любимото си място, извивката между шията и рамото ѝ.
– Излъгах.
– Това е добре. Защото се молех на богинята да се присъединиш към мен.
Той повдигна вежда и внимателно я вдигна във водата, като я обърна.
– Това ли правеше, сега?
Флора засмука долната си устна между зъбите и кимна.
– Беше жестоко от нейна страна да ми даде партньор, а после да го направи джентълмен, когато най-много се нуждаех от него, за да ме опустоши.
Вълкът му изрева в гърдите, а Дрейвън почти отметна глава назад и повтори вика му на глас. Кътниците му се удължиха и го засърбя да замени вълчите си зъбите с тях и да засмуче устните ѝ между тях.
Флора прокара пръсти нагоре по предмишниците му, проследявайки татуировките му, докато не стигна до врата му. Тя сплете пръсти и дръпна косата на тила му, като изпрати изстрел от мълния по гръбнака му, който се приземи в топките му.
Дрейвън спусна ръце към заобленото ѝ пухкаво дупе и я придърпа към себе си. Повдигна я и обви краката ѝ около торса си, дразнейки процепа ѝ с дължината на члена си:
– Така ли? Искаш да те опустоша?
– Да – отвърна тя, но това излезе като промълвена молба.
– Всичко, което трябва да направиш, е да поискаш, Луна моя – изръмжа той.
Флора наклони глава нагоре и той видя звездите, изписани в очите ѝ, когато тя помоли:
– Вземи ме. Маркирай ме. Свържи се с мен, Дрейвън. Завинаги.
Бедрата му се разклатиха и той се вряза във входа на гладката ѝ топлина. Дори във водата той усещаше колко е влажна за него. Как горещата ѝ кухина капеше за него и само за него.
– Завинаги е много време, Бъбълс.
– Завинаги – повтори тя.
– Няма да бъда нежен, Флора. Не и този път. Може би никога. Аз не съм само мъжът, когото виждаш. Опитах се да направя всичко възможно за първия ти път, но не мога да спра животното в мен. По-тъмните части от мен. Имам тази нужда – тази всеобхватна нужда да те притежавам. Да те завладея с всеки сантиметър от себе си. Члена ми. Моите кътници. Моят вълк. Откакто разбрах, че си създадена за мен, тя стана още по-силна. Искам да унищожа тази твоя красива вагина.
Флора го погледна само с любов и обожание в очите си. Толкова много шибана гордост, любов и похот.
Майната му, той не я заслужаваше.
Но той щеше да я вземе. Отново и отново щеше да я вземе. Особено ако тя продължаваше да го гледа така.
– Ако ти си изпаднал в мрака, значи и аз съм изпаднала. Там, където отиваш ти, отивам и аз, Дрейвън. Завинаги.
– Ебаси, ти си съвършена – изръмжа той и ги обърна. Две крачки и той я притисна към гладката като обсидиан скала на брега на езерото. Протегна ръка между тях и раздразни клитора ѝ с върха на възбудения си член, покривайки се с влажността ѝ. – Ти си толкова шибано съвършена. И толкова шибано моя.
Той повдигна бедрата си нагоре, вкара целия си член в стегнатата ѝ вагина и се наслади на лекото издихание, което се изтръгна от устните на Флора. Вълкът му изрева, когато тя го притисна като в клещи. Те си паснаха идеално и той не ѝ даде и миг да се приспособи. Не можеше да го направи. Не и с нея, разтворена пред него, гола и окъпана в лунната светлина.
Неговата Луна.
Това беше тя.
Неговата Луна.
Завинаги.
Всяка мисъл беше премерен тласък, отчаяно обещание, дадено не само на нея, но и на тялото ѝ.
– Твоята вагина е създадена за мен, Флора. Такава добра малка вагина. Толкова стегната, че изцежда пениса ми.
Усмивка се появи на устните ѝ между задъханите ѝ вдишвания.
– Обичам мръсната ти уста.
– Нямам търпение да ти покажа всички неща, които мога да правя с тази уста. – Той се наведе, като не спираше да атакува сърцевината ѝ, посинявайки бедрата ѝ с хватката си. Засмука ухото ѝ между кътниците си и го стисна достатъчно силно, за да се стича кръв по плътта ѝ. В мига, в който есенцията ѝ попадна върху езика му, той едва не свърши. Почти. Засмука силно и напрегна всички мускули, за да се спре. Тя щеше да го убие. Това тяло щеше да го измъчва бавно, а той щеше да приеме всеки грам от него с готовност. – Ще опитам всеки сантиметър от теб, ще прокарам кътниците си по сладката ти плът. Ще те накарам да крещиш името ми, докато езикът ми те поглъща. Ще те възхвалявам, ще пея името ти на Богинята отгоре и ще убивам всеки, който те нарани.
– Да, Дрейвън. Моля те – промълви тя и това подтикна бедрата му да се раздвижат. Очите ѝ отразяваха всичко, което той чувстваше. Похот. Отчаяние. Желание. Но най-вече любов. Не си бяха казали тези три малки думички, но нямаше нужда да го правят. Не и когато бяха свързани по този начин. Дори още не бяха чифтосани, но въпреки това с всеки тласък връзката между тях се засилваше, подсилвана от нуждата им.
– Обичам, когато молиш – изсъска той.
– Моля те. Толкова съм близо. – Сърцевината ѝ трепереше около него, а топките му се стягаха от нуждата да се освободи.
Той посегна между тях и раздразни клитора ѝ с пръсти, като го търкаляше между тях и после го притискаше. Тя размърда бедрата си срещу него, посрещайки всеки тласък, и той се изгуби в нейния изпълнен със стонове вик.
Тялото на Флора се разтресе, а вагината ѝ се стисна около члена му. Тя изви гръб от гладката скала, а той засмука зърното ѝ между кътниците си и рязко го издърпа.
Тя изкрещя името му и Дрейвън почувства само притежателна гордост. Всяко живо същество в това забравено от богинята царство чуваше как той ѝ дава това, което тя иска. Виковете ѝ отекнаха, когато тя се изля върху члена му. Сега те щяха да чуят как той я иска.
– Добро момиче, Луна.
Устните ѝ се усмихнаха и той пожела да снима начина, по който го гледаше. Сякаш беше потънала в него. Защото точно така се чувстваше той. Сякаш беше неин и само неин.
– Направи ме своя.
– Ти беше моя много преди тази вечер, Луна. Но след тази вечер аз ще те задържа.
Дрейвън облиза устни и позволи на вълка си да сподели преднината, като се премести частично, така че кучешките му зъби да се удължат до кътниците му. За пръв път прегръщаше и двете си страни. Вампир и вълк. Флора щеше да бъде партньорката на неговия вълк, но тя щеше да бъде и единствената кръв, която вампирът му щеше да желае до края на живота си. Тя щеше да бъде неговият източник на живот, докато е жива.
– Дръж се за мен – заповяда той, като придърпа Флора към себе си и наклони главата ѝ настрани.
Дрейвън повдигна бедрата си, като помпането постепенно премина в удряне. Членът му пулсираше в нея и той знаеше, че няма да издържи още дълго.
– Кажи, че си моя, Флора.
– Аз съм твоя. Само твоя. – С едната си ръка тя заби нокти в рамото му, а другата се заплете в косата в основата на шията му и го дръпна към любимото му място по тялото ѝ.
Той облиза мястото, за да го подготви за своя знак. Знакът, който щеше да каже на света, че тя му принадлежи. С тази мисъл в главата си Дрейвън захапа плътното място между шията и рамото ѝ.
Вълкът му изпищя в гърдите. Това беше моментът, за който копнееше от първия път, когато съзря Флора. Тя беше причината да живее, а сега щеше да бъде негова завинаги.
В мига, в който зъбите му я пронизаха, Флора се размърда под него, а сърцевината ѝ го сграбчи, сякаш животът ѝ зависеше от това.
Дрейвън се впи в нея с един последен, дълъг, дълбок тласък, искайки собственото си освобождение. Заедно с него дойде вълна от яснота и непреодолимо чувство на любов към половинката му. Вълкът му изрева, а пенисът му се изду, като основата му се разшири в тясната кухина на Флора.
– О, мамка му – проклинаше Флора и притискаше бедрата си към него. – Какво, по дяволите, е това и защо се чувствам като…?
Думите ѝ секнаха и на тяхно място се чу разтърсващ стон. Тя се разтрепери срещу него, докато яздеше възела му.
– По дяволите – прокле Дрейвън, а устните му се изкривиха в усмивка, докато вкарваше нарастващата си издутина още по-навътре в нея. – Трябваше да знам, но, честно казано, сам забравих, тъй като лунните партньори са рядкост. Честно казано, никога не ми е хрумвало да попитам родителите си, просто си мислех, че това е женска приказка.
Очите на Флора се разшириха.
– Какво?
– След като връзката с партньора е завършена, тялото на вълка се променя, за да може да осигури маркирането на партньора си. – Дрейвън говореше през задъхано дишане, докато сърцевината на Флора се оформяше около него, изцеждайки всяка негова капка. – Сега аз имам ключ и ако ти беше вълк, щеше да имаш ключалка.
– Какво?
– Членът ми е набъбнал в твоята сърцевина, затворен вътре, за да не се изплъзне нито една капка от спермата ми.
Устата ѝ се отвори, а очите ѝ се разшириха.
– Кога ще спре?
– Тъй като нямаш ключалка, която да отваря утробата ти за мен, би трябвало да спадне след няколко минути.
– А ако не се случи?
На устните му се изкриви крива усмивка.
– Ще се задържим така доста дълго време и ще бъда принуден да ти давам оргазъм след оргазъм, за да мине времето.
Тя изтръпна, а той се усмихна. Изглежда, че на Луна ѝ харесваше мисълта, че ще я доведе до крайност многократно, докато вълкът му се увери, че е засадил семето си дълбоко в нея. Самият той доста харесваше тази идея.
Назад към част 25 Напред към част 27
