САМО ЗА ОНЛАЙН ЧЕТЕНЕ
ФЛОРА
– Това не звучи толкова зле – промърмори тя и вълчицата ѝ мъркаше в знак на съгласие.
Може и да го беше нахокала, но се наслаждаваше на всеки миг, в който членът му беше между устните ѝ. Флора не мислеше, че ще се наслаждава на свирките, но приливът на сила, който идваше от това, че Алфа е на нейната прищявка, беше опияняващ. Той издаваше най-вкусните звуци, докато тя засмукваше бузите си, а начинът, по който очите му се присвиваха, когато свършваше, завинаги щеше да се запечата в съзнанието ѝ.
Дрейвън я спусна на дивана в задната част на самолета и падна на колене между краката ѝ.
– Ще видим как ще се чувстваш след първите няколко.
Той и преди ѝ беше доставял многобройни оргазми и тя се справяше отлично с тях. Разбира се, трябваше да спи половин ден след това, но се събуждаше с усмивка на лицето. И това беше, когато все още беше човек. Със способността си да лекува и новопридобитата си издръжливост тя не се съмняваше, че ще се справи с всичко, което той и поднесе. Ако Дрейвън искаше да се изгуби между краката ѝ, тя нямаше да го спре.
– Наистина едва след пет ще започнеш да трепериш. След осем ще ме молиш да спра. Но аз няма да го направя. Защото ти не си го направила, така че защо аз да го правя? Ще взема това, което ми принадлежи.
– Осем? – Гласът ѝ леко потрепери. Той ѝ беше дал най-много три наведнъж и то с умопомрачителната добавка на отровата си.
– Може и повече. – Той сви рамене и се усмихна самодоволно.
Майната му. Беше прецакана.
– Дрейвън, аз…
– Брой вместо мен, партньорке.
Дрейвън вдигна плата на роклята ѝ и спусна устата си към напоените ѝ бикини. Обхвана с ръце бедрата ѝ, докато дразнеше клитора ѝ през влажната дантела. От устните ѝ се изтръгна стон. тя вече беше толкова възбудена от това, че го задоволяваше, че нямаше да е нужно много, за да я прати на ръба.
Бедрата ѝ се полюшваха под езика му, докато той редуваше движенията му с търкане на кътниците си по чувствителния ѝ възел.
– Да, Дрейвън. – Издиша тя. – Толкова съм близо.
В отговор той бръмчеше срещу нея и с удължен нокът разкъса дантелата, която го отделяше от напоената ѝ цепка. Без да ѝ дава миг за размисъл, Дрейвън засмука клитора и в устата си и вкара двата си пръста без нокти в сърцевината ѝ.
Флора изви гръб и извика, първият и оргазъм неочаквано я разкъса. Ако преди това пилотът не беше чул хриповете на Дрейвън, то сега я чу абсолютно точно и знаеше какво правят. Частта, която я изненада, беше, че тя беше странно възбудена от това знание.
Дрейвън я стисна за бедрото.
– Преброй за мен, Флора.
– Едно. – Прошепна тя.
– Добро момиче.
Това беше всичко, което получи, преди той да зарови лицето си обратно между бедрата ѝ, а свитите му пръсти дълбоко масажираха чувствителното място в нея. Той бързо изкара от нея още два оргазма под въздействието на опитните си език и пръсти, преди да ѝ даде малка отсрочка.
Дрейвън я погледна, а по устните му се изписаха следите от нейното удоволствие. Той се протегна и ги изтри, като след това облиза пръстите си.
– Какво ще кажеш да направим нещата малко по-интересни?
Тя отвори уста, за да каже, че това не е необходимо, но преди да успее да отговори, Дрейвън спусна ръката си и Флора усети върха на пръста му в тясната набъбнала дупка, която никога не беше мислила да изследва.
– Имала ли си някога нещо тук?
– Знаеш, че не съм – прошепна тя.
– Мисля, че е време да проучим това.
– Ех. – Тя стисна въпросните мускули, без да е сигурна, че това е нещо, което иска. – Ще боли ли?
– Може би малко в началото. Днес ще използвам само пръстите си и ще ти дам да опиташ колко приятно може да бъде. Но не се заблуждавай, един ден ще вземеш члена ми тук. Може би дори възела ми, ако имам късмет.
Флора се напрегна. Нямаше начин това да се случи. Той щеше да я пречупи на две, по дяволите.
– Отпусни се, малка Луна, ще се погрижа да бъдеш правилно обучена да ме вземеш. Днес просто трябва да почувстваш. Това е всичко.
Той взе пръста в устата си още веднъж и след това го притисна към дупката ѝ, като натискаше бавно. Нервите, които се разбунтуваха в стомаха ѝ, бавно се разсеяха, когато той натисна още повече.
– Отпусни се – промълви Дрейвън. – Наклони се към него.
Тя последва указанието му и с изненада установи, че не е толкова болезнено, колкото си представяше, че ще бъде. С всеки бавен тласък тя се приспособяваше към него и удоволствието ѝ се увеличаваше.
Дрейвън се наведе и облиза клитора ѝ, което я разтърси.
– Как се чувстваш?
– Добре. Пълна. – Флора задъхано поклащаше бедрата си, за да посрещне тласъците му.
– Сега ще добавя още един пръст и искам да свършиш, докато го правя.
– Не знам дали ще успея да изляза от това. – Не че не и беше приятно, но просто не беше достатъчно. Имаше нужда от повече.
– О, ще го направиш. – Каза той с лукава усмивка.
Дрейвън спусна устата си към чувствителната ѝ вагина и я облиза отдолу нагоре, като засмука клитора ѝ в устата си, когато го достигна. Бързо обхождаше с език снопчето нерви, докато вкарваше пръста си в дупето ѝ. Не мина много време, преди сърцевината ѝ да се стегне и тя да се окаже на ръба на поредния оргазъм. Тя трепереше под действията на Дрейвън и той прие това като покана да изпълни обещанието си.
Флора разбра в момента, в който той добави втория си пръст, разтягащото изгаряне, излъчващо се от изнасилената ѝ дупка. Но това продължи само за миг, тъй като Дрейвън увеличи темпото на клитора ѝ и оргазмът заля сетивата ѝ. Флора беше почти сигурна, че се е прекръстила, докато се преобръщаше в удоволствието, което той ѝ доставяше. Тя повдигна бедрата си и ги заби обратно надолу, преследвайки пълнотата, която само пръстите му осигуряваха. Дрейвън не спря, той я смучеше и чукаше, докато тя не се превърна в трепереща каша под него.
Когато тя се отпусна във възглавниците под нея, Дрейвън бавно измъкна пръстите си от нея и застана между краката ѝ. Възелът му се беше изпуснал, но членът му не беше по-малко твърд, отколкото когато тя го беше изсмукала докрай. Той я погледна надолу, а в погледа му се четеше похот. Очите му се движеха от вагината ѝ, докато не се втренчиха в нейните и той ѝ се усмихна с кътници.
– Това са четири.
Четири.
Майната му.
Беше ѝ обещал поне осем. До края на този полет тя щеше да бъде съсипана.
Дрейвън се наведе, сграбчи яката на роклята ѝ и я разкъса, а копчетата, които я съединяваха отпред, полетяха из кабината.
– Господи, по дяволите, ти си красива. – Той я обгърна с ръка и я вдигна от кушетката, като долепи устните си до нейните.
Флора остави роклята да се изхлузи от раменете ѝ на пода на самолета. Тя усещаше вкуса си върху устните му и това само я подхранваше да го поглъща още повече.
Дрейвън я притисна към вратата на пилотската кабина, а членът му се вряза във входа ѝ.
– Ще те взема здраво и бързо, докато не изкрещиш името ми около члена ми. А след това ще измъча още три оргазма от тази красива малка вагина, преди да те завъртя и да ти напомня на кого точно принадлежиш. Искаш ли това?
– Да – изстена тя. Хиляди пъти „да“. Не мислеше, че ще оцелее. Всъщност най-вероятно щеше да умре точно там, в самолета, и макар че обикновено това се случваше заради огнена катастрофа, този път щеше да я убие топлината на тялото ѝ, изгарящо под това на Дрейвън.
Той се надигна, като се настани напълно с един удар, изпълвайки я с всеки сантиметър от себе си. Флора впи нокти в гърба му, искаше да усети какво прави с нея. Тя стегна мускулите си, стискайки члена му, а Дрейвън издаде вкусен стон срещу врата ѝ.
– Ебаси, толкова добре се чувстваш.
Риа се втурна в нея, завладяна от думите му. Беше вълчица в разгара си и изискваше тялото на Флора да приеме всичко, което той предлагаше. Тя размърда бедрата си срещу него, търкайки клитора си в срамната му кост.
– Имам нужда от теб.
– Думи, Флора – изръмжа той.
– Силно и бързо, Дрейвън. Имам нужда от теб твърдо и бързо.
Той ѝ даде всичко, което поиска, и още повече. С всеки тласък металът на вратата на пилотската кабина се впиваше в лопатките ѝ. Болката само увеличаваше удоволствието и преди да се усети, тя отново свършваше.
– Пет. – Изпищя гладно тя.
Дрейвън не спираше движенията си, продължаваше да удря по мястото дълбоко в нея, изпращайки я отново към ръба. Мускулите ѝ се стегнаха и Флора изви гръб, притискайки се в него, за да спре мравучкането, което се надигаше в сърцевината ѝ.
Той спусна ръка между тях и я притисна към клитора ѝ.
– Не, не, не. – Прошепна тя: – Не мога, това е твърде много.
– Можеш и ще го направиш. – Той дишаше срещу устните и. – Ти си шибано перфектна, Флора. Съвършена за мен. Натискане.
– Перфектна за моя вълк.
Натискане.
– Перфектна за нашите хора.
Натискане.
– Отдай се на удоволствието, Флора. Можеш да направиш всичко, моя сладка Луна.
С ноктеста ръка той стисна гърдата ѝ и пощипна зърното ѝ. – Майната му, нямам търпение да те размножа. Да те видя закръглена с моите кученца, растящи в корема ти.
От устните ѝ се изтръгна задушен стон, а очите ѝ се извъртяха назад, когато я връхлетя поредният оргазъм. Образът на бременността ѝ с децата на Дрейвън засия в съзнанието ѝ. Никога не беше искала това, но с него искаше всичко. Докато дишаше, тя му принадлежеше.
А той беше неин.
Тя се опита да каже шест. Или беше седем. По дяволите, тя вече не знаеше.
Дрейвън я придърпа към себе си и се отдръпна, докато краката му не се удариха в един от огромните столове. Той потъна на възглавницата, но когато свали Флора, я спря да не се забие в члена му.
Той я погледна нагоре, а в очите му имаше само любов и страст.
– Още веднъж, Флора. Дай ми още един оргазъм. Язди ме, докато малката ти стегната вагина не затрепери около мен, а възелът ми не се раздуе и не те изпълни със семето ми. Нека вагината ти да се затвори плътно около мен и да поеме всяка последна капка. – Дъхът му секна, когато тя се сниши леко и пое върха на члена му между гладките си гънки. – Но не спирай дотук, язди ме, докато краката ти не се подкосят.
Думите му я накараха да се свие около върха на члена му и Дрейвън нададе вкусен стон.
– Приемам това за „да“.
– Само ако изкрещиш името ми, когато свършиш.
Злобна усмивка издърпа устните му нагоре, разкривайки тръпчинката, която тя обичаше толкова много.
– Ще ми бъде приятно.
Флора се засили докрай, като притискаше клитора си към Дрейвън. Той затегна хватката си върху бедрата ѝ, ноктите му се впиха в плътта ѝ и тя се наслади на болката, смесена с пълнотата, която само той можеше да ѝ осигури.
Дрейвън изпусна ръмжене.
– Ебаси, Бабълс.
Флора погледна надолу между тях и не можа да спре пълната усмивка, която се разтече по лицето ѝ, когато се видя разпъната около него. Дрейвън винаги щеше да бъде твърде много и недостатъчно за нея.
Тя разклати бедрата си напред и се повдигна до върха на члена му, наслаждавайки се на начина, по който Дрейвън си пое дъх. Бавното можеше да бъде също толкова задоволително, колкото и бързото, а тя искаше да задържи последния си оргазъм. Нямаше значение, че тялото и вълкът ѝ изискваха да вземе това, което ѝ предлагаше, Флора се наслаждаваше на контрола, който ѝ беше дал. Това беше нейният оргазъм, който трябваше да вземе, а не насилствен. Дрейвън вече я беше съсипал и сега тя щеше да му върне услугата.
Флора загреба с ръце нагоре по тялото си, докато висеше върху върха на члена му. Взе в ръце всяка от гърдите си, като изпробва тежестта им, преди да ги пусне и да подразни върховете на зърната си. Това, че той я гледаше с любов и похот в погледа си, го правеше много по-приятно. Той беше този, който ѝ показа това. Никога не би предположила, че да бъде наблюдавана ще я възбуди.
Тя отметна глава назад, косата ѝ се спусна по гърба и подразни чувствителната ѝ плът. Бавно завъртя зърната си между пръстите и изви гръб, дразнейки се с върха на члена му.
– Предлагам ти да помислиш много внимателно какво правиш, Флора, и да обгърнеш тази нуждаеща се от помощ вагина около болния ми член.
– А ако не го направя?
– Ще взема този оргазъм, който ми дължиш, а после ще взема още пет.
Устата ѝ се отвори, но тя бързо оправи шокирания си вид, като притисна чувствителните си върхове и позволи на съблазнителен стон да го замени.
Пет.
Не беше сигурна, че ще преживее още пет. Тялото ѝ вече беше добре изразходвано. Колкото и да ѝ харесваше да го дразни, това беше колкото за нея, толкова и за него. Вагината ѝ се нуждаеше от моментното облекчение. Кожата ѝ се нуждаеше да се успокои, преди да я завладеят отново тръпките на възбудата, а умът ѝ трябваше да навакса с нуждите си.
Дрейвън повдигна бедрата си, като се вмъкна по-дълбоко в нея.
– Освен ако не мислиш, че не можеш да задоволиш нуждите ми.
Вълчицата ѝ изръмжа, отговаряйки на предизвикателството, което той и отправи. Никой, дори Дрейвън, нямаше право да я обвинява, че е незадоволителна партньорка.
Флора знаеше, че той ги подтиква, но това нямаше значение. Без да му дава никакво предупреждение, тя се заби в члена му и преди той да успее да си поеме дъх, тя се качваше и слизаше отново и отново. Ноктите му се удължиха, докато галеха ханша и бедрата ѝ, а очите му се стесниха в процепи.
– Моя. – Изръмжа той, но тя не беше сигурна, че говори само Дрейвън. За пръв път заподозря, че чрез него е успяла да зърне вълка му.
Вълчицата ѝ се претвори във вълчица и Флора се присъедини към нейното постижение. Бяха го яздили, докато стана почти див.
Дрейвън се протегна, заплете пръсти в косата ѝ и я дръпна напред, така че дъхът му да гъделичка ухото ѝ. Той захапа ухото ѝ със зъбите си и заповяда.
– Вземи възела ми, партньорке.
Флора преглътна тежко, когато Дрейвън започна да посреща ударите ѝ със собствени тласъци, насилвайки набъбващия си възел в нея.
– Кажи, че си моя.
– Аз съм твоя. – Хлипаше тя.
Дрейвън спусна устни към извивката на врата ѝ, където толкова пъти я беше привличал, и проследи с език следите от ухапване.
– Моля те, Дрейвън.
– Думи – изръмжа той.
– Моля те, ухапи ме. Чукай ме. Поискай ме – молеше тя на ръба на освобождението.
– Завинаги.
С един последен тласък възелът му се запечата в нея и той впи кътници във врата ѝ.
Флора извика името му, когато каналът ѝ се затвори около него и собственият ѝ оргазъм изригна. Тялото ѝ се свиваше около члена му от нуждата да го поиска.
– Мой – извика тя и се впи във врата му. В момента, в който кръвта му попадна в устните ѝ, се надигна нова вълна и тялото ѝ започна да трепери.
Дрейвън проговори през задушен стон.
– Язди ме, вземи каквото ти трябва.
Флора не се поколеба. Не можеше да се контролира, тялото ѝ изискваше повече от партньора ѝ. И той ѝ даде всичко, което можеше да поиска. Пръстът му върху клитора ѝ я подтикна, докато тя яхна възела му до още два разтърсващи оргазма.
Беше преминала точката, в която си мислеше, че не може да издържи повече, когато тялото ѝ се успокои и освободи възела на Дрейвън. Флора се свлече в него, а той я обгърна с любящите си ръце.
– Справила си се толкова добре, Бъбълс – изрева той и я целуна нежно по слепоочията.
– Чувствам се сякаш съм някъде между това да отплувам и да спя цял ден подред.
– Възползвай се от това чувство. Държа те.
Той го направи. И тя обичаше да знае, че независимо от всичко, той винаги ще я държи.
Очите на Флора натежаха, докато тя се сгушваше в гърдите на Дрейвън. Не знаеше колко време е минало и колко още им остава в самолета, но едно нещо беше сигурно – можеше да свикне да лети с него, ако той решаваше да я разсейва по този начин.
