Глава 10
В случай, че някой ни наблюдаваше, останахме в хотела още шест часа, за да изглежда, че си почиваме. Изпратих съобщение на Милика и ѝ казах, че сме поканени за бойната вечер и да бъде готова. Отне ѝ цяла вечност, за да отговори, а текстът ѝ беше пълен с правописни грешки, но каза, че ще бъде готова и ще помогне с каквото може. Помолих я за карта на града, показваща къде е лагера развъдник и тя каза, че ще се свърже с мен.
Имахме по-малко от седмица, за да планираме нападението в чуждо магическо място и това ни изнерви. След като се прибрахме, Лука организира среща с Деми и останалите на следващия ден, когато и останалите, които бяха на разузнавателни мисии в другите градове, щяха да се върнат. Докато с майка ми и Мейпъл, правихме някакви неща за сватбата, аз се опитах да не се тревожа за предстоящото нападение.
– Мислех си роклите на твоите шаферки да са нещо такова. – Майка ми ми показа няколко в каталога.
– О, да, хубави са! – Сейдж, Мейпъл и Деми се бяха съгласили да ми бъдат шаферки, а Лив беше моята почетна шаферка.
На вратата се почука и аз станах.
– Аз ще отворя.
Мама и Мейпъл наистина се бяха захванали с това планирането на моята сватба и това ми хареса, защото всичко, което трябваше да направя, беше да посоча това, което харесвах, и те го правиха. Предполагах, че сега на вратата беше доставка на още неща, необходими за сватбата.
Отворих вратата и поздравих доставчика в униформа в цвят каки, който ми подаде малка бяла кутия.
– Аспен Роуз? – попита той.
Кимнах, вземайки кутията от него.
– Благодаря – казах аз и той наведе глава веднъж, преди да се обърне да изтича обратно към камиона си.
Затворих вратата и започнах да разкъсвам пакета.
– Нека позная, това е моят воал? – Попитах майка ми.
Тя се усмихна. – Възможно е, но изглежда твърде малък. Може би е твоето…
Прекъснах я, когато изкрещях от болка, докато бърках в кутията и хванах студен твърд камък. Шок пробяга по ръката ми и в гърдите ми, притискайки сърцето ми.
– Аспен! – извика майка ми.
Залитнах назад, изпуснах кутията и разтърсих ръката си, сякаш това щеше да намали болката.
Когато кутията удари земята, светлосин кристал се изтърколи.
– Не го пипай – излаях на майка ми, която се наведе да го вземе. Познах някак какво е това.
Беше заклинание.
Използвайки крака си, разрових останалото съдържание на кутията, докато открих това, което търсех.
Картичка.
Ритайки картичката я обрънах, коленичих и прочетох:
„Аспен, прекрасната булка. Сега никога няма да можеш да ме убиеш. – Маз“
Майка ми гледаше загрижено към мен.
– Заклинание?
Дори тя се досети. По дяволите, това беше лошо, това наистина беше лошо.
Прехапах устни, разклащайки отново ръката си. Болката намаляваше, а почувствах гърдите си по-леки. Но не можех да избягам от чувството, че току-що ми беше направено нещо постоянно.
– Обади се на Лука. – преглътнах.
Майка ми кимна и изтича до кухнята, където беше телефонът ѝ. Около десет минути по-късно Лука нахлу в стаята с Деми и млада жена на моята възраст. Подуших, че е вещица. Имаше тъмна коса и държеше връзка димяща салвия. Тя я размаха към мен и връзката избухна в пламъци.
– О, скъпа – каза вещицата.
По дяволите. Това прозвуча зле.
– Какво е? – Лука погледна паникьосано писмото и кристала на пода.
Вещицата се наведе и надникна в картичката.
– Тя е прокълната. Вечно проклятие. Ако тя се опита да нарани подателя, вместо това тя ще бъде наранена.
Стомахът ми падна.
– Не!
Маз беше моя. Аз трябваше да я убия.
– Но няма проблем, ако не докосва Маз, така ли? – Лука се приближи до мен и ме придърпа в ръцете си.
Вещицата кимна.
– Да.
Лука ме притисна към гърдите си, ръцете му ме обгърнаха.
Деми прегърна вещицата.
– Благодаря ти, Рейвън.
Потънах в прегръдката на Лука и се опитах да не полудея. Ако докосна Маз, това ще ми навреди? Чудех се какво ще стане, ако се опита да ме подмами да я нападна?
Лука сигурно си мислеше същото, защото погледна към Рейвън, когато Деми тръгна да я изпрати.
– Как да свалим проклятието от нея?
Рейвън се намръщи към мен.
– Някой друг трябва да убие подателя.
Лука се вдърви до мен и аз го погледнах в очите и той каза:
– Помниш ли, когато ти казах, че не мога да убия Моргана заради Пакта? Ти каза, че ще я убиеш вместо мен…
Кимнах, знаейки накъде отива това. Как бих могла да забравя този горещ момент под душа?
– Ще убия Маз заради теб. Запомни думите ми, любов моя.
Кимнах, чувствайки правотата на това. Бих убила Моргана за него, а той би убил Маз за мен.
– Благодаря ти – казах на вещицата и тя ми се усмихна, преди да излезе навън с Деми.
Няколко мига по-късно Деми се върна и изнесе кристала и картичката, хвърляйки ги в кошчето.
– Сега може би е лош момент, за провеждане на срещата? Сойер и другите току-що дойдоха и имаме много неща да ви кажем. – Тя ме погледна,все още свита в ръцете на Лука и аз се освободих, обръщайки се към нея.
– Не, всичко е наред. Имам нужда от разсейване. Освен това проклятието е факт. Не мога да направя нищо по въпроса.
Тя поклати брадичка.
– Добре тогава, нека го направим.
Около петдесет пъти уверих майка ми, че съм добре, след което Лука и аз отидохме с Деми до залата за срещи в замъка. Лука беше уредил лек кетъринг за онези от нашата група, които все още се нуждаеха от храна, и ние седнахме около голяма маса, приготвяйки се.
– Вие сте първи – каза ни Деми, докато ядеше от огромен сандвич с печено говеждо.
Лука и аз си разменихме погледи. От къде да започнем?
– И така, те са водени от вампир, който полудява – започнах аз.
– Но имаме съюзник, на която оставихме телефон – добави Лука и след това се впуснахме да им разказваме всичко, което направихме и видяхме.
Сойер отвори уста, когато Лука му разказа за битката.
– Той се би с теб? – попита Сойер.
– Беше странно. Не беше истинска битка. Искаше да се изфука и да тества мен и Аспен – каза му Лука.
Сойер подсвирна тихо.
– Звучи странно, но се радвам, че са ви поканили отново след седмица. Ще се присъединя към вас.
Лука и аз замръзнахме. Все още не му бяхме казали, че върколаците са основно роби там и Деми очевидно също не му беше казала нищо.
– Върколаците там не са точно приятели с вампирите – предпазливо каза Лука.
– Просто му кажи – каза Деми и челюстта ѝ се стегна.
Сойер се намръщи.
– Да ми каже какво?
С нас бяха Руби, Васкес, Сейдж, Уолш, Лив, Раб и Мармал и някак си да им кажа, че тяхната раса е поробена, го чувствах много лично и сериозно.
Лука мълчеше, неспособен да го направи, така че аз бях тази, която им го каза.
– Върколаците и троловете там са роби. Всички носят яки.
Цялото тяло на Сойер трепна. Той стисна сандвича си толкова силно, че той падна наполовина. Деми, Уолш, Сейдж, всички имаха подобни изражения. Мармал също.
– Но… – опитах се да разведря настроението. – Казах им, че с остриетата на феи могат да прережат яките.
Деми кимна.
– Може би някои от тях могат да разпространят новината и да се освободят. Могат да дойдат тук.
Сойер погледна жена си, поклащайки глава в знак на съгласие.
– Когато се върнете, разкажете на вълците, че ако някой иска да се освободи и да се присъедини към нашата глутница, е добре дошъл. Кажете им как да стигнат до тук.
Облекчението се разля в мен. Бих искала да им го кажа.
– Ще го направя.
– Разкажете ни за вашето посещение – помоли Лука Сойер.
– Магическия град Нола е точно като тук. След като казахме на местния алфа за развъдната програма, той се съгласи да я унищожи и да ни изпрати доказателство за това. Ще го направи когато ние кажем, за да го извършим координирано.
Думите на Сойер донесоха такова облекчение, че почти се строполих на стола.
Погледнах Руби.
– А какво да кажем за Остин?
Тя и Лив се спогледаха, след което Руби заговори:
– В магическия град на Остин почти няма чистокръвни. Предимно са Итаки. Всички са със смесен произход с различни правомощия. И кралят, и кралицата са Итаки и презират чистокръвните. Те предложиха да унищожат лагера на феите и да освободят жените и мунаите или който и да е начело.
Добре, отметнахме и този град! Това беше невероятна новина.
– Уолш? – Лука погледна един от най-добрите си приятели.
– Града в Чикаго приличаше на този в Айдахо. Местният алфа каза, че ще се погрижи за това и благодари, че съм го уведомил за този проблем.
– При нас е същото – добави Васкес. – Отидохме при краля на вампирите и той се съгласи, координирано с нас да нападне лагерите. Те вече са във война с феите. Изглеждаше развълнуван, че има причина да нахлуе на тяхна територия.
Руби изписка от вълнение и не можех да не почувствам същото.
– Значи Лос Анджелис наистина е единственият ни проблем – замислих се.
– И при нас – коментира Сойер. – За да спрем наистина това, трябва да спрем хората да купуват бебетата на първо място.
– Трябва да премахнем Маз. Тя е главният мозък – казах им.
Всичко водеше обратно към Маз и лидерите на обществата, на които беше промила мозъците. Все още не бях казала на всички, че сега съм прокълната и няма да мога да ѝ навредя. Но трябваше да се направи или просто хората на Маз щяха да се прегрупират.
– Ако първо убием Маз, лагерите в другите градове, могат да се уплашат и да се затворят или скрият – размишляваше Руби.
Аз кимнах.
– Тя ще бъде последна. Както и другите лидери от обществото. Ще трябва да предоставим на всички ловци доказателства какво е правила. Тогава те могат да възстановят обществото.
Руби кимна.
– Аспен, след като вие, унищожите Лос Анджелис и другите градове освободят жените, можете да примамите Маз и да я довършите.
Лив кимна.
– Руби и аз бихме могли да водим малки екипи от ловци до домовете на обществото във всеки град и да отстраним корумпирания им лидер. За една нощ приключваме с всичко.
Лука ме погледна и аз трепнах под погледа му.
– Аз няма да убия Маз.
Главата на Руби се отметна назад от шок.
– О, добре. Мислех, че искаш? Мога да я преследвам с екипа си, но реших, че след като вече си вампир…
– Не, така е, искам да съм аз – казах на Руби. – Но тя ме прокле преди няколко часа и сега не мога да ѝ навредя или това ще се върне върху мен.
Цялата маса замлъкна.
Лука стисна ръката ми и после погледна Руби.
– Но си права, че трябва да е вампир, който да я премахне. Маз е мунай и е силна. Аз ще я убия, заради Аспен.
Да убие заради мен? Звучеше налудничаво, но и романтично.
Руби изглеждаше облекчена.
– Е, тогава е решено. Кога е битката?
– Събота вечер – потвърди Лука.
Всички около масата кимнаха. Имахме пет дни, за да сринем цяла империя.
– Ще имаме нужда от още ловци – каза Руби. – Мога да разделя хората си, но…
Вратата на залата за срещи се отвори и новият асистент на Лука подаде глава вътре.
– Ъмм, имаме проблем при портите – каза той.
Лука се изправи.
– Какъв проблем?
Асистентът му посочи Руби.
– Още ловци като нея. Казват, че са тук, за да се видят с Аспен.
Шокът премина през мен. Още ловци… тук, за да се срещнат с мен?
– Къщата на розата! – Лив изскочи: – Сигурно са получили имейла и са ни повярвали!
Вълнението ме обзе и аз тръгнах напред, но ръката на Лука се протегна, за да ме блокира. – Или е капан.
Вълнението ми се спука като балон.
– Те не биха… – Не бях сигурна обаче. Сега бях вампир и те знаеха това. Изгорих шибаната им къща! Може и да не ми се доверяват.
– Те може да са тук, за да получат вътрешна информация за Маз – съгласи се Руби. – Отне ми повече от седмица, за да убедя екипа си в истината. За да премахнеш промиването на мозъците, отнема време.
Къщата на розата. Приятелите ми. Моите колеги ловци. Бяха тук ,за да ме шпионират ли?
– Но ако са в нужда, не можем да откажем… – Погледнах към Лука, надявайки се, че ще измисли нещо брилянтно.
Той кимна и се протегна се да разтрие тила си.
– Ние също можем да ги приютим. – Сойер се изправи и Деми кимна.
– Те няма чуят за плана или да разберат какво ще се случи тази седмица, докато са в Града на върколака – добави Деми.
Облекчението ме обзе.
– Благодаря ви!
Заобиколих Лука и отидох до Лив.
– Да отидем да ги поздравим, да ги настаним в Града на върколака. Ще кажем, че тук нямаме място за тях.
Тя кимна.
– Добър план.
– И аз ще дойда – добави Руби.
– Пази се! -извика Лука след мен, когато вече бях на половината път до вратата.
– Ще се видим по-късно. – Изпратих му въздушна целувка и той ми се усмихна.
„Тези шорти са толкова къси, че приличат на бельо“ – смъмри ме той.
„О, харесваш ги“ – казах му, поклащайки бедра, докато прекосявах стаята.
„Бих ги искал много повече да са на пода в спалнята ни“ – отговори той през нашата връзка.
Лицето ми пламна, което говореше много за вампир, а след това излязохме от стаята и се отправихме към градските порти.
Срещнахме се с ловците от Къщата на розите. Бяха над тридесет. Изглеждаха уморени и отпаднали, но развълнувани да ни видят. Когато им казахме, че не могат да останат в Града на вампирите и че ще трябва да отидат в Града на върколака, няколко от тях се отказаха и казаха, че си тръгват. Другите повдигнаха въпроса, питайки защо не могат да останат при нас, а аз се чудех дали Лука е прав и са изпратени като шпиони. В крайна сметка се съгласиха да останат при Деми и Сойер, докато им осигурим по-постоянни квартири.
Последвахме ги до Града на върколака с колата на Деми и когато спряхме при Академията Стърлинг Хил, ловците се събраха наоколо, пълни с въпроси. Те се бяха вкопчили в раниците си и оглеждаха академията, сякаш очакваха атака всеки момент.
Холи изглежда беше лидерът на групата. Тя едва остави Деми да я поздрави, преди да изстреля въпросите си:
– Как получи тези документи, които ни изпрати по имейл, и откога Стърлинг е знаел това? – попитаме Холи и ме изгледа злобно.
– Очакваш да повярваме, че Маз е някакъв… зъл лидер на култ, а ние дори не сме хора? – попита Антъни.
Никога не съм харесвала Холи. Тя е две години по-голяма от мен и беше всезнайка.
Аз повдигнах рамене.
– Маз е повече от това. Тя е мунай. Наистина мрачна фея.
Всичките тридесет чифта очи бяха ококорени. Знаех, че няма да стигна така доникъде с тях. Те трябваше да го видят от първа ръка.
– Това е почеркът на Стърлинг! – заяви Валери. – Сравних го с коледната му картичка миналата година. Всичко е вярно.
Те започнаха да спорят помежду си и да задават още въпроси, след което Лив се прокашля до мен.
– Аспен доведи майка си! – извика смело тя и бърборенето заглъхна, когато всички замълчаха.
– Какво? – Холи погледна свирепо Лив, сякаш току-що бе казала нещо непростимо.
Лив кимна.
– Някои от майките ви може да са още живи. Тук в Града на върколаците или в Града на вампирите, защото всички бежанци от лагера, който унищожихме, ги разделихме.
Ловците започнаха да се движат неспокойно, сякаш тази идея още не им е минала през ума. Идеята, че собствените им майки може да са все още живи…
– Така че ако спреш да ни обвиняваш, че лъжем, можеш да се срещнеш с майка ми и да започнеш да търсиш своята – сопнах се аз, малко раздразнена от обвиненията, които се чуваха наоколо. Знаех, че да чуят така истината е грубо. Трябваше да преживея своя малък мини срив. Но нямах причина да си измислям тези неща.
– Тук съм – извика гласът на майка ми зад мен и аз се стегнах.
Всеки един поглед се прикова в майка ми и след това се преместваха от нея към мен. Освен ярката ми червена коса, беше очевидно, че сме роднини. Усмихнах се на Сейдж, който стоеше точно зад майка ми. Тя беше предвидила, че трябва да я доведе.
Един по-млад ловец, чието име не можах да си спомня, излезе напред.
– Познаваш ли майка ми? – Долната ѝ устна потрепери.
Очите на майка ми блестяха от сълзи.
– Как се казваш, скъпа? Те позволиха да даваме имена. Това е единственото нещо, с което можем да ви запомним.
– Харлоу – изграчи тя.
Да, Харлоу. Тя беше младши ловец, едва седемнайсетгодишна. Стърлинг я обучи.
Светлина озари лицето на майка ми.
– Харлоу и Холи са момичетата на Алтея. В момента тя е в Града на вампирите.
Холи се вдърви като дъска, гледайки Харлоу. И двете имаха еднакви кестеняви коси и лешникови очи. Свети глупости.
– Сестри? – Холи попита майка ми.
– Ти ли си Холи? На колко години си? – попита майка ми. – Ние знаем рождените дати и имената на всички наши деца. Мога да ви кажа всичко. Не се притеснявайте.
Мъж ловец пристъпи напред.
– Ами аз? Аз съм Ной.
– Аз съм Рив. – Друг излезе отпред.
Една жена заобиколи Ноа, за да се доближи до майка ми.
– Пенелопе? Родена през август? Познаваш ли майка ми?
Сърцето ми се разби в този момент. С каквито и подозрения да бяха дошли, вече ги нямаше. Всички те просто искаха да намерят родната си майка, да имат семейство извън това, което Маз беше създала от лъжи.
– Мамо, добре ли си? – попитах, защото тя изглеждаше леко преизпълнена от емоции.
Тя хвана ръката ми и я стисна.
– Добре съм. Това е моят начин да помогна и за мен е чест да го направя.
Гърлото ми се сви от емоция. Когато ми каза, че иска да ни помогне да освободим жените от развъдниците, си представих, че ще ни даде информация, която ще ни помогне да атакуваме лагера, но това… това беше много по-важно. Кимнах, без да съм сигурна, че мога да проговора.
– Пенелопе, ти си дъщерята на Джойс. Боя се, че тя почина миналата зима. – Тонът на майка ми беше мрачен и Пенелопе наведе глава. – Но по-малката ти сестра е тук, в Града на Върколака – добави майка ми и Пенелопе вдигна очи с лъчезарна усмивка. – Тя беше от жените.
Тогава майка ми погледна към следващия ловец.
– Рив, майка ти Лора също е тук. Една от най-старите ми приятелки – каза майка ми и той се усмихна широко, а една сълза се плъзна по бузата му.
Деми внезапно се появи до мен, издърпвайки ме от тълпата. Погледнах към нея и веднага разбрах по изражението на лицето ѝ, че е нещо сериозно.
– О, Боже, какво не е наред? – попитах.
Деми се дръпна, за да не ни чуят, и след това прехапа долната си устна.
– Дали един добър приятел трябва да ти каже нещо, което искаш да знаеш, дори ако това ще провали това уютно малко семейно събиране? – попита тя.
Намръщих се.
– Да? – Бях объркана от това, което тя каза.
Деми преглътна мъчително и тогава в главата ми светна крушка.
– Моргана – изръмжах.
Деми се ухили.
– Разбрах местоположението на кучката. Тя е на един ден път. Пърл ще ни заведе, ти се погрижи за нея и ще се върнем до вечерта. Какво ще кажеш?
Аз се ухилих. Деми беше най-добрата.
– О, по дяволите, да – казах ѝ.
Моргана не само се опита да ме убие, тя е наранила Лука и майка му. Щях да я убия бавно и да се наслаждавам на всяка секунда от това.
Аз се поколебах.
– Трябва да кажа на Лука…
Деми кимна. Трябва да кажа и на Сойер. Най-добре да им кажем, след като тръгнем.
Изкикотих се и след това извиках Лив, за да можем всички да отидем към селото на Паладините.
Моргана идвам.
Назад към част 10 Напред към част 12
