ЛЕИА СТОУН – Първа година ЧАСТ 13

Глава 12

– Бриел! – Клои изкрещя, когато влязохме в клуба. Тя посрещаше хората на входа, който буквално представляваше само една синя врата, а след това два етажа надолу, които ни отвеждаха под земята.
Усмихнах се, като я прегърнах, и представих Шиа. Тя беше изключително гостоприемна, прегърна Шиа и Анджела, а също и Люк. Дадохме и подаръка си – отвара, която променяше цвета на косата и за един месец и която беше направила Анджела. Клои я хареса и ни даде билети за ВИП кабината, преди да ни вкара вътре.
В момента, в който влязохме в помещението, бях атакувана от музика, светлини и топли тела, притиснати до моето. Имаше сцена с певица на живо, която имаше лилава коса, а над главата ѝ висеше логото на клуба – луна с трето око в нея. Под него имаше надпис: „Честит рожден ден, Клои“.
– Мога ли да направя следващия си рожден ден тук? – Помоли Шиа, свързвайки ръката си с моята.
Засмях се.
– Разбира се, само не очаквай да наема ВИП салона. – Ударих ВИП билетите по ръката ѝ и тя се усмихна.
– Добре де, адски съм разорена, така че нека накараме някои момчета да ни купят питиета. – Шиа разтърси деколтето си, за да затвърди тезата.
Това беше клуб за осемнайсетгодишни и по-възрастни, но бях почти сигурна, че на бара се картотекираха.
– И какво ще пиеш, мисис? – Попитах я, като се опитвах да крещя над музиката.
Тя извърна очи и измъкна билетите от ръката ми.
– Не се измъквай от мен – изръмжа тя. – Тук имат магьоснически напитки. Подобно на поничките. Напитки за блаженство и т.н. – Тя тръгна към оградения с червени въжета вход на ВИП секцията.
Уф, не бях мамила. Бях… добре, бях се измъкнала.
Майната му. Трябва да се отпусна, да танцувам и да се отърва от тази седмица.
След като преминахме покрай голямата Светеща сфера на входа на ВИП секцията, влязохме в открито, по-малко претъпкано пространство.
Ноа, Дарън и Блейк се бяха облегнали на бара. Когато влязохме, Блейк привлече вниманието ми и ми махна с ръка.
– О, Боже, Ноа – побърза да изрече Шиа.
Кимнах.
– Бъди внимателна, изглежда е играч.
Тя сви рамене, като го огледа от глава до пети.
– Нямам нищо против да ме разиграват.
Извъртях очи. Тя казваше това сега, но когато плачеше насън, защото той ѝ изневеряваше, щях да чуя друга история. Стигнахме до момчетата и аз отново представих всички, тъй като Люк и Шиа се бяха срещали с момчетата само веднъж.
– Кой иска да пие? – Попита Ноа, вперил очи в Шиа.
– Ние с Бри ще вземем една бомба блаженство – каза му тя със захаросана усмивка.
Той кимна, като я погледна съблазнително, а след това взе поръчките на Люк и Анджела – мека маргарита за Люк и вода за Анджела.
– Скучно! – Изкрещя ѝ Шиа.
– Някой трябва да ви пази, деца. – Тя се засмя.
– Ха! Ти като че ли едва ли си по-голяма – изсумтя Люк.
Тя засмука пръста си и го пъхна в ухото му, като го накара да изпищи. Бяха толкова сладки. Нищо подобно на мен и Майки, които винаги си бяхме вдигали наздравици. Майка ми казваше, че това е бил шокът на живота ѝ, когато е разбрала, че е бременна с Майки, когато съм била на десет седмици. Не можех да повярвам, че само догодина Майки щеше да е в училище с мен.
Питиетата дойдоха и след няколко глътки започнах да се смея. Бяха точно като поничките.
– Хайде да танцуваме! – Изкрещях, изпих остатъка от питието си и повлякох Шиа, Блейк и целия екип към частния ВИП дансинг.
Бързо разбрах, че Дарън е шегаджията на групата, предизвика ни на танц и се пребори с някои доста забавни движения. Шиа го туъркаше, като го караше да се вцепенява и да гледа с широко отворени очи, а след това завърши с пляскане по дупето, което накара мен и Люк да се заливаме от смях. На Шиа не ѝ пукаше. Никога. И аз я обичах за това.
Музиката се смени с нещо по-чувствено и аз започнах да мятам бедра във въздуха в такт с ръцете си над главата.
Обичам това питие. Обичам живота. Обичам любовта.
Завъртях се бързо и се блъснах право в една позната гръд. Първо ме удари ароматът му, земен и… вкусен. Боже, той беше толкова висок. Искаше ми се да се покатеря на него като на дърво.
– Пияна ли си вече? – Линкълн се намръщи към мен.
Бедрата ми продължаваха да се движат, все още танцувайки. Майната му, обичам да танцувам. Поклатих глава.
– Не. Блажена бомба. Трябва да имаш такава. Може би тази пръчка ще излезне от задника ти.
– Ха-ха – изкрещя той и се наведе, за да мога да го усетя повече.
– Танцувай с мен! – Изкрещях, хванах ръката му и като я държах над главата си, се въртях под нея като балерина.
Линкълн се втренчи в Ноа.
– Ти ли направи това? – Той посочи към мен, като запази тялото си сковано, просто ме остави да танцувам с едната му разперена ръка.
Ноа се усмихна.
– Хайде, човече. Отпусни се, само за една вечер.
Линкълн само погледна приятеля си и измъкна ръката си от мен, като отнесе топлината си към ръба на бара, където отпи от бутилка с нещо прозрачно, което подозрително приличаше на вода.
През следващите четири песни продължихме да се блускаме и да танцуваме, докато Линкълн пиеше водата си, наблюдавайки ме от другия край на дансинга. Дългият му меч висеше на бедрото му. Клои се беше присъединила към нас и танцуваше с Дарън. Когато избухнах в бягащия човек, Блейк беше изпратен в пристъпи на смях, но бомбата на блаженството се изчерпваше и аз започнах остро да осъзнавам онези сини очи, които ме наблюдаваха от другия край на бара.
– Веднага ще се върна! – Казах на Шиа, която се беше втренчила в щастливия Ноа. Гърдите и челото ми блестяха от пот и умирах за малко вода. Потънах на седалката до Линкълн и привлякох вниманието на бармана. – Мога ли да получа чаша вода? – Попитах.
Той поклати глава.
– Само бутилки. Те са по четири долара. Можеш да получиш безплатни чаши вода извън ВИП секцията.
О. Лицето ми падна.
– Добре, никога не мин…
Линкълн плъзна банкнота от пет долара на бармана, без да каже нито дума. Мъжът я грабна и му подаде бутилката с вода, а Линкълн я подаде на мен.
Какво се случва? Светът свършва ли? Нима Линкълн Грей току-що направи нещо хубаво за мен?
Пръстите ни се допряха за миг, когато взех бутилката.
– Благодаря ти за водата, но чувстваш ли се добре? – Пошегувах се.
Той се засмя.
– Замълчи и се хидратирай, за да можеш да се върнеш там и да продължиш да танцуваш като идиот. Ще получа няколко наистина добри видеоклипа, с които да те изнудвам по-късно.
Устата ми се отвори.
– По-добре да се шегуваш. Покажи ми телефона си! – Посегнах към джоба му, но той ме хвана за китката.
– Никога няма да разбереш. – Той ми намигна.
О. Боже. Мой. Намигването на Линкълн нямаше нищо общо с това, което правеше Ноа. Ноа беше злоупотребяващ с намиганията си, като ги раздаваше през цялото време. Линкълн никога досега не ми беше намигал, а сега, когато го направи, имах чувството, че сърцето ми ще изскочи от гърдите.
О, по дяволите. Напълно го харесвам. Как, по дяволите, се случи това?
Стоях там и просто глупаво го гледах, когато хората започнаха да крещят. Погледнах към основната част на бара и видях как черен дим изпълва въздуха.
– Какво е това? – Попитах паникьосано. Линкълн се изправи, извади меча си и застана пред мен точно когато музиката спря.
– Атака на демони! – Изкрещя някой.
Точно на входа на ВИП зоната избухна светкавична граната и ме заслепи ярка светлина, взривът беше оглушителен. За няколкото секунди, преди светлините да угаснат, бях видяла в тълпата два демона на Бримстоун и още един демон, от който ме побиха тръпки – онзи демон на Абрус, който щеше да купи договора ми. Ужасът заля тялото ми. Защо той е тук?
Линкълн ме дръпна на земята, притискайки ме под бара, където бяха столовете.
– Шиа! – Започнах да крещя. Не виждах нищо друго освен огромни бели кръгове, а ушите ми все още звъняха.
– Шиа! – Изкрещях, като се просълзих. Нямаше смисъл, вероятно и тя беше оглушала за момент. Зрението ми започна да се връща бързо, благодарение на Небесното ми изцеление, а заедно с него и слухът ми.
Линкълн е попаднал в някаква схватка с демона Бримстоун. Те се биеха с мечове, докато хората тичаха с писъци към изхода. Бръкнах в ботуша си и извадих Сера.
„Помогни ми“ – казах, без да съм сигурна какво можем да направим от земята.
Крилете на Линкълн вече бяха излезли и Дарън беше скочил на негова страна, когато вторият демон от Бримстоун се опита да го нападне. От всички места в бара, където можеха да отидат, те атакуваха това място. Тъкмо обмислях това, когато една силна ръка се спусна надолу и ме хвана за косата, като ме издърпа нагоре. Болката се стрелна в скалпа ми и аз изкрещях, като се хванах за ръката на нападателя, за да намаля напрежението върху скалпа си.
– Ето те, принцесо – изръмжа в ухото ми гладко говорещият демон Абрус.
Страхът ме прониза при осъзнаването, че той изглежда е там заради мен.
– Бриел! – Изкрещя Линкълн. Той беше посегнал на демона Бримстоун, но не достатъчно бързо. Демонът Абрис ме дръпна назад и започна да ме влачи към изхода. Проснах се с кинжала си, но с него зад гърба ми, който ме влачеше с желязна хватка, нямах никаква стабилност. Тогава реших да извадя крилата си и да видя дали това ще ми помогне да се отскубна от хватката му, но когато се опитах да ги разперя, между лопатките ми се чу болезнено пукане и те останаха в тях. Имаше някаква магия, която ги задържаше, или нещо подобно. О, Боже.
Червено петно вляво от мен привлече вниманието ми към Шиа. Беше приклекнала на около пет метра от мен, по-нагоре, където демонът Абрис вървеше назад, и държеше в едната си ръка диск с остриета.
О, Боже. Какво ли ще прави тя…
Тя изскочи от скривалището си и хвърли оръжието към демона.
Очите ми се разшириха, когато то се стрелна във въздуха и, според звука, се заби в гърба на демона.
– Не толкова бързо, задник! – Изръмжа Шиа.
С рев демонът на Абрис ме изпусна и аз паднах върху натъртената си опашна кост, но той все още се държеше за косата ми. Изхвърли ръка, изстрелвайки към Шиа пурпурночерно кълбо дим, което я накара да се строполи на земята и да изкрещи за секунди.
Сера!“ – Изкрещях в главата си, държейки безполезния си кинжал.
Дръж ме и си затвори очите.“
Направих каквото ме помоли. Бяхме на няколко метра от изходната врата, а аз не исках да бъда отвлечена.
В мига, в който клепачите ми се затвориха, се стрелна ярка светлина и демонът Абрис изкрещя, освобождавайки косата ми. Паднах по-назад, без да мога да се удържа, и си разбих главата на земята. Без да губя време, се претърколих настрани, с размазано, но непокътнато зрение, и забих Сера в мускула на прасеца на демона, до половината на дръжката. Писъкът му беше толкова висок, че едва не изпуснах острието, за да си запуша ушите. Звучеше като писъци на прилепи, което беше абсолютно ужасяващо.
Уф, той е ужасен на вкус“ – промърмори тя.
Не исках да знам какво изобщо означава това.
Ъм, съжалявам?“
Тогава Линкълн изскочи на показ, а Дарън беше до него. И двамата бяха покрити с мастилена демонична кръв и държаха мечовете си вдигнати, готови да се бият.
Демонът Абрус задържаше погледа на Линкълн, но един от тъмните магове, с които беше влязъл, го дръпна за ръката и го издърпа през вратата. Държах се за Сера, докато тя беше изтръгната от прасеца му, а после той изчезна. Свистенето на гумите оповести излизането им.
Какво се случи току-що?
Две силни ръце се увиха около мен, едната под врата ми, другата под краката ми, а след това ме издърпаха в ръцете на Линкълн. Очите му обхождаха всеки сантиметър от мен.
– Ранена ли си? – Попита той.
Ако кажа „не“, ще ме свали ли?
– Ударих си главата. – Това не беше лъжа.
– Приготви си колата! – Линкълн излая на Блейк, който започна да тича през входната врата.
– Шиа! – Изкрещях, извивайки врата си. После си спомних, че я бяха ударили с някакво димно заклинание.
Ноа беше коленичил над нея, ръцете му светеха в оранжево.
– Тя ще се оправи – каза ми той.
Очите ѝ се насълзиха от толкова силна кашлица, но тя срещна погледа ми и кимна.
– Можеш ли да ходиш? – Попита ме Линкълн.
– Да. – Не.
Той ме постави на земята и ми се прииска да се надуя. Беше някак приятно да бъда в тези силни ръце за минута.
– За нея ли бяха дошли? – Попита той Дарън, който стоеше откъм страната му.
Дарън се намръщи.
– Така изглеждаше.
Сега всички се взираха в мен. Повдигнах рамене.
– Това е човекът, който трябваше да купи договора ми. Може би е искал да ме продаде или нещо подобно?
Челюстта на Линкълн се стегна.
– Ти не си за продан.
Светая светих, наистина го харесвам. Какво се случва с мен?
От другата страна на вратата за излизане от ВИП салона се чу силно почукване и Линкълн я разтвори. Блейк стоеше там, а колата му беше паркирана до рамката на вратата. С него стоеше още един мъж, висок, широкоплещест със светлокафява коса.
– Бризбейн! Можеш ли да ми дадеш видеозаписа от видеонаблюдението от тази вечер? Искам да знам как са влезли и какъв е бил планът им – излая Линкълн. Сега беше в режим на воин и това беше изключително горещо.
Човекът кимна.
– Работя по въпроса. – Той нахлу през входа и се спусна на долното ниво. Изглеждаше, че знае къде отива, и тъй като фамилията му беше Бризбейн, предположих, че е брат на Клои. Този, в когото Люк беше влюбен.
Люк и Анджела се появиха с Шиа на ръце и се приближиха до мен. Очите на най-добрата ми приятелка се насълзиха и изглеждаше така, сякаш е била намушкана. Нямах никаква дяволска представа каква магия притежават демоните на Абрус, но от това, което бях видяла през последните няколко дни, тя беше адски страшна.
Линкълн ме изгледа цялата още веднъж.
– Не си ли ранена? – Попита той отново.
Главата ми пулсираше от мястото, където я бях ударила, но не кървеше, натиснах малко крилата си и усетих как се изплъзват малко, преди да се приберат. Каквото и заклинание да беше имало над тях, то беше изчезнало. Поклатих глава към Линкълн.
– Ще се оправя.
– Добре. Върни се в училище и остани там. Не напускай повече територията на училището. И дръж това острие винаги със себе си. – Очите му се насочиха към Сера.
Той е разумен човек“ – отбеляза тя.
Говорим за внезапна промяна на мнението му.
Беше глупаво, но отделих време да се запитам дали няма да ми отнеме ключа от караваната, след като вече нямах причина да ходя там. Това означаваше, че повече няма да влизам при него и да го заварвам полугол, което ме огорчаваше.
Докато Дарън ме водеше към чакащия автомобил, Линкълн извика името ми.
– Три вечери в седмицата, от седем до осем часа, искам да участваш в допълнителни бойни тренировки с мен. Това може да се случи отново. Докато не разберем защо те искат, трябва да сме подготвени.
Стомахът ми се преобърна. Допълнително обучение с Линкълн? Само ние двамата? Знаех, че го прави само защото е негова работа да ме пази жива, но част от мен се чудеше дали му харесва да прекарва времето си с мен.
Напълно се влюбвах в местния задник. Само че може би той не беше задник.
Може би никога не е бил.

Назад към част 12                                                                  Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *