ЛЕИА СТОУН – Трета година ЧАСТ 22

Глава 22

Събудих се, когато някой ме разтърси.
– Събуди се, Бри. – Шиа заби лакът в гръдния ми кош.
Въздъхнах и отворих очи.
– Колко е часът?
Шиа сви рамене.
– Нямам представа, тъй като мобилният ми телефон не работи тук долу, но според Ноа сме спали четири часа.
Четири часа! Това беше нищо. Сега трябваше да вървя още четиринайсет без прекъсване. Без кафе.
– През нощта едва не ни смачкаха два пъти. Трябваше да извадя пистолета си. Искам да се измъкна по дяволите оттук – каза ни Ноа. Изглеждаше измъчен.
– Трябваше да ме събудиш – скастри го Люк.
Ноа махна с ръка в знак на пренебрежение.
– Никога не съм възнамерявал да го правя, просто казах това, за да не спорите.
Шиа погледна Ноа със смрадливата си физиономия.
– Бебе, не можеш да отидеш целият герой и да си без сън. Ще припаднеш още преди да сме излезли оттук.
Той се ухили.
– Ще се справя. Преди час си направих малко изцеление. Никой не видя и сега се чувствам освежен.
Шиа само поклати глава, докато започнахме да раздаваме банички и вода на малкия ни екип.
Клои дъвчеше устните си и тревожно гледаше към входа на пещерата, в която се намирахме.
– Какво става? – Попита я Ноа, очевидно забелязвайки притеснението ѝ.
Тя се обърна, леко зачервена по бузите.
– Хипотетично, ако на някого му се наложи да каканиже, къде би отишъл?
Люк, Шиа и аз избухнахме в смях. Клои протегна ръка и удари Шиа по ръката, тъй като беше най-близо. Само Ноа изглеждаше достатъчно зрял, за да запази хладнокръвие.
– Тук горе има тоалетна. Ще те придружа, докато всички останали се хранят – каза и Ноа с прямо лице.
Тя повдигна достойно брадичката си и тръгна след него.
– Благодаря ти.
Беше забавен момент и все пак точно тогава в съзнанието ми изникна Сера. Ако тя беше тук, също щеше да има шега, която да разкаже, но не беше. Аз се забавлявах без нея, смеех се без нея и се чувствах виновна за това. Водех спасителна мисия за Линкълн, а не за нея, и също се чувствах виновна и за това.
И тогава се появи Ракша. Дали Луцифер подозираше, че ми е помогнала? Дали беше добре? Аз просто не знаех.
Изядох остатъка от баничката в мълчание.
След като всички отидохме до банята и закусихме, започнахме изтощителната си разходка. След като стигнахме до първия контролен пункт на измамата за деня, часовникът започна да тиктака. След няколко часа парите на онзи човек щяха да се превърнат в сбъркани хартийки и веднага щом забележеше, щеше да се нахвърли върху нас, за да ни отмъсти. В продължение на десет часа вървяхме на скорост, без да правим почивки, като се движехме с чудесно време, докато Ноа не припадна.
От около час насам той леко влачеше краката си, но този път се свлече с лице върху твърдата почва.
– Ноа! – Шиа изкрещя, тичайки да му помогне. Днес тунелите бяха претъпкани, всички, които бяха спали през нощта, се бяха събудили и сега си проправяха път оттам.
Заедно с Люк изтичахме напред и помогнахме на Шиа да изправи Ноа. Аз също бях уморена, жадна, а краката ми бяха изтръпнали и подути, но аз бях спала поне малко, а Ноа – изобщо.
– Изморен съм – промърмори той, а клепачите му се отпуснаха.
Оставаха ни още три-четири часа път, а тунелите бяха твърде претъпкани, за да може Ноа да си направи лечение. Цялата тази златна блестяща магия щеше да освети тунелите като коледна сутрин и да ни убие.
Люк погледна към преминаващите хора – бавен и постоянен поток от изтощени на вид хора и демони.
– Имам идея – заяви той, след което започна да сваля ризата си.
Намръщих се, но когато той започна да сваля панталоните си, изтръпнах.
– Ти се променяш! Тук долу? – Погледнах наляво и надясно.
Люк се ухили.
– Да. Надарен съм с демони, така че всичко е наред. Ще нося Ноа на гърба си, за да може да си почине. Мечката ми лесно може да се справи с тежестта.
Сърцето ми се сви от добрия жест, но Ноа поклати глава.
– Не е нужно да го правиш, братко.
Люк му махна пренебрежително с ръка.
– Аз съм голям емоционален мечок. Не мога да те оставя да продължаваш да се сриваш. Ще се оправя.
С тази декларация той свали гащите си и грабна джуките си. Минаващата покрай него жена се взираше с широко отворени очи, докато костите му започнаха да се чупят, а на и без това огромните му ръце се изписаха огромни мускули. Козината започна да се надига по кожата му и той се прегърби напред, падайки на четири крака, докато тялото му се превръщаше в масивната мечка, която бяхме свикнали да виждаме.
– Обичам те, Люки – изръмжа Шиа в ухото му и погали козината на гърба му.
Помогнахме на Ноа да го възседне, като го наклонихме напред, за да легне по корем, така че да може да обгърне с ръце голямата мечешка шия на Люк. Сега, когато беше на крака, Ноа въздъхна доволно и клепачите му започнаха да се затварят.
Шиа се намръщи.
– Той беше на смяна в нощта преди да заминем. Дори не знам кога за последен път е спал. Може да е било преди три дни.
Клои поглеждаше нервно към тунела зад нас.
– Спряхме за твърде дълго. Да продължим.
Тръгнахме отново напред, ние с Шиа от двете страни на Люк, като всеки от нас държеше по една ръка на гърба на Ноа, за да сме сигурен, че няма да се изплъзне, докато си почива. Бях събрала дрехите и раницата на Люк и засега я носех. Ходенето по тунелите с широката форма на Люк означаваше, че когато се разминавахме с някого, той трябваше да целува стените и да се взира шокирано в голямата мечка, носеща на гърба си спящ човек.
Следващите два часа бяха изтощителни. Бях толкова изтощена, че ми се гадеше. Краката ме боляха и знаех, че съм изключително обезводнена. Бяхме си взели само толкова вода, а колкото повече пиеш, толкова повече трябва да спираш и да пикаеш, така че се опитвахме просто да се измъкнем.
Тъкмо се чудехме колко още ще продължим, когато видях, че пред нас има още една измамна спирка. Последната ни по моите изчисления. Той тъкмо беше приключил с двойката пред нас и като видя голямата мечка на Люк, очите му се разшириха малко и той грабна пистолета си.
– Ноа. – Разтърсих го, като исках да е в съзнание за това, в случай че се случи някоя тежка случка.
Очите на Ноа се отвориха и той се изправи в седнало положение.
– Здравейте, приятели – каза мъжът предпазливо, но очите му не слизаха от Люк. Превключвателите на зверове бяха рядкост, а мечките – още по-рядко.
– Да, да, да. – Клои махна с ръка, отхвърляйки гадния му куфар с неизползваеми вещи, докато му подаваше петстотин долара. Когато тръгна да пристъпва напред и да мине, сътрудникът му, който беше блокирал коридора, я спря.
– Чакай, приятелю. Само малък тест, за да се уверя, че парите са истински – информира я мъжът, когото сега разпознах като тъмен маг със зелена светеща магия.
Всички погледнахме към Шиа, който измърмори една дума.
– Бягай.
С тази единствена команда Клои заби коляното си в топките на мъжа пред нея и той рухна на земята със стон. Шиа и аз се втурнахме напред след нея, докато Люк стъпкваше мъжа и куфара му, влизайки точно зад нас. Ноа се беше прибрал напред и стискаше козината на Люк с побелели кокалчета. Бяхме пробягали всичко на всичко двайсет метра, когато чух силния и ужасяващ изстрел на пистолет.
Люк нададе задушен мечи писък, а Ноа изкрещя.
Завъртайки се на място, видях, че Люк е прострелян някъде в левия си заден крак, защото сега го влачеше с куцане. С едно бързо движение Ноа извади пистолета си и отвърна на огъня, като се плъзна от страната на Люк, заемайки позиция на земята. Шиа се разположи до Ноа и от дланите ѝ започна да се излива гъст черен дим, който замъгли тунела, така че никой не можеше да вижда.
– Ще трябва да бягаме през останалата част от пътя – изръмжа Ноа пред всички.
– Можеш ли? – Попитах Люк, който явно току-що беше прострелян!
Отговорът му беше да започне да тича напред, така че приех това за „да“. Ноа изстреля два бързи изстрела в черния дим, след което потеглихме.
Бягането не беше моята стихия, особено след като бях прекарала последния Бог знае колко време в Ада, където обикновено бях дрогирана и прикована към леглото. Всеки мускул в тялото ми се бунтуваше срещу това, което правех, а дробовете ми горяха, сякаш бяха на пожар.
– Движи се! – Клои изкрещя на хората, които се изпречиха на пътя ни, докато профучавахме покрай всички тях.
След това, което изглеждаше като цяла вечност, започнахме да се изкачваме; тунелът бавно се извиваше нагоре, а ширината и височината му се стесняваха. Не чувах повече изстрели, но това не означаваше, че са спрели да идват за нас. Не можех да дишам, толкова бях излязла от форма, тъй като не бях правила кардио упражнения от десетилетия. Започвах да се чувствам замаяна от кратките издишвания на въздуха.
За щастие пред нас се издигна стълбище, пред което стоеше мъж.
– Изходна такса! Платете си таксата за излизане. По хиляда за всеки – извика той.
Няколко души пред нас измърмориха, че нямат пари, когато Клои влезе в режим на вампирска скорост, а аз се плъзнах да спра зад кървящия мечи задник на Люк. Изведнъж Клои беше там, а после я нямаше. Мъжът, който спореше с двойката, опитваща се да си тръгне, както и тежко въоръженият му приятел, бяха блъснати насила назад и Клое отново се материализира, застанала над него. След това Шиа беше там, а в ръцете ѝ пулсираше червена и лилава магия.
– Нощ нощ – заяви тя и хвърли магията върху тях.
Единият мъж се мъчеше да седне, след като Клои го беше повалила, но когато цветната магия го удари, той се свлече, изгубил съзнание.
– Вървете! – Извика Клои към двойката, която не беше успяла да си плати.
Без да се нуждаят от друга мотивация, те се втурнаха напред по стълбите, а Клои беше точно зад тях. Погледнах тесния коридор, а след това и големия си мечи приятел. Щеше да е близо.
– Той не може да се преобрази. Трябва първо да извадя куршума, иначе ще нанесе още по-големи щети – каза ми Ноа.
Кимнах.
Точно тогава миналото ни се върна, за да ни преследва. Погледнах към Ноа, който тъкмо говореше, когато половин дузина от въоръжените измамници, които бяхме прецаквали през целия ден, изскочиха от края на коридора и вдигнаха оръжията си.
Сякаш тогава всичко се забави. Шиа буташе голямото мече тяло на Люк през малкото стълбище, опитвайки се да го вкара, а аз стоях до Ноа, когато той вдигна оръжието си. Не знаех много за оръжията, но знаех, че пистолетът е подчинен на полуавтоматичния.
Без да мисля, просто реагирах. Привличайки силите си, независимо дали са тъмни или светли, паднах на колене и изкрещях, протягайки ръце пред себе си. Кремаво сребърна, подобна на перла магия се изля от дланите ми и веднага образува щит пред мен и Ноа. Магическата субстанция беше тънка, така че все още можехме да виждаме през нея, но немилостиво здрава, когато куршумите започнаха да се удрят в нея.
То издържаше.
– Боже мой, Бри. – Коментарът на Ноа ме върна към реалността.
Вдишвах и издишвах бавно, като задържах концентрацията си върху щита, докато все повече куршуми гърмяха отпред.
– Имам Люк отгоре. Какъв е планът ни за излизане? – Зад гърба ми прозвуча стабилният глас на Шиа.
Имах идея, но нямах никаква представа какво ще направи.
– Пригответе се да бягате – заповядах и на двамата.
С още едно дълбоко вдишване избутах щита навън, като го оставих да напусне ръцете ми и да се понесе към групата въоръжени мъже. Той се плъзна във въздуха и след това се удари в тях, като ги отхвърли назад, преди да се разсее.
– Сега! – Изкрещях и се обърнах да бягам, а Шиа и Ноа бяха по петите ми.
Минахме през вратата и установихме, че се намираме на претъпкана метростанция. Люк беше в центъра на вниманието, мечката му кървеше навсякъде, а половин дузина демони се взираха в него.
По дяволите.

Назад към част 21                                                                 Напред към част 23

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *