Глава 23
Сан Франциско не беше като Лос Анджелис. У дома, в Града на демоните, щеше да има стотици въпроси към групата, заобикаляща кървящия звероподобен преобръщач, но вместо това хората се вглеждаха и после си тръгваха, за да се качат на влака.
– Да се махаме оттук и да намерим безопасно място – извика Ноа.
Измамниците от тунелите щяха да се възстановят бързо и без съмнение щяха да ни търсят.
– Ще се срещнем там горе! – Изкрещя Шиа, след което потопи краката си в кръвта на Люк и тръгна към влака, оставяйки кървави следи по белия теракотен под.
Гениално. Ще си помислят, че сме взели влака.
Шиа бързо събу окървавените си обувки и ни последва, като хвърли магия в задната част на Люк, за да не се разлее повече кръв по пода.
Сега, след като влакът беше тръгнал, гарата от хора се беше опразнила и ние лесно успяхме да се изкачим по стълбите до първия етаж.
Когато стигнахме до върха, не знаех какво да очаквам, тъй като никога не бях ходила в Сан Фран, но не очаквах това. Всяко едно улично осветление беше заменено с червено, така че целият град имаше розов оттенък. Най-близката до мен беше украсена с висящо човешко тяло; на раменете му имаше надпис „Ангелски любовник“.
Захлипах, сведох глава и се опитах да погледна другаде.
Ръката на Шиа се плъзна в моята и тя я стисна.
– Тук! – Ноа се обади, тичайки надолу по улицата към един мотел, на чиято табела пишеше „Стаи на час“.
– Е, Ноа? – Клои се обади след него. – Това е публичен дом.
Той кимна.
– Знам.
Шиа сподели с мен поглед с повдигнати вежди и сви рамене. Люк едва успяваше да измине последните петдесет метра, задният му крак поддаваше, но ние му помогнахме. Няколко души, с които се разминахме на улицата, го погледнаха подозрително, но в крайна сметка си гледаха работата.
Когато стигнахме до мотела, Ноа вече имаше ключ и ни водеше вътре. Човекът на рецепцията погледна леко любопитно на окървавеното ни мече, но после просто се върна към материалите си за четене.
След кратка разходка по един коридор Ноа отвори вратата на стая 106. Наложи се да изтласкаме масивното тяло на Люк, но в крайна сметка го вкарахме вътре, където той бързо загуби съзнание на земята.
– По дяволите! – Изкрещя Клои, хвърляйки се около косматия врат на Люк.
Заключих вратата след себе си и отидох до прозореца, където завесите бяха разтворени, което ни даваше хубава гледка към оживения път. В момента, в който ги дръпнах, ослепителна златиста светлина изпълни стаята.
Завъртях се и видях, че Ноа е извадил крилата си и е коленичил над Люк, като прави две неща едновременно – лечебно сканиране и бързо изцеление. Това беше нещо, което се правеше при сериозни случаи.
– Бри, можеш ли да ми помогнеш? – Попита ме той.
Думите му ме шокираха. Бях прекарала толкова дълго време долу в Ада с Луцифер, биейки се, убивайки и дрогирайки се, че бях забравила, че мога да лекувам хора. Сълзи се забиха в ъгълчетата на очите ми, докато отивах да коленича до него.
– Мина известно време – признах. Освен леко самолечение, не бях правила нищо подобно от месеци.
Той ме погледна, целият блестящ и златист, и взе дланта ми в своята.
– Човек не забравя за какво е създаден.
С това дланите ми започнаха да се нагряват. Ноа ги постави върху задния крак на Люк, а лечебната светлина започна да се излива от мен на постоянна струя. Бях забравила това чувство, почти опияняващото блаженство от това да можеш да помогнеш за спасяването на живота на друг човек. Това беше една от най-големите страсти в живота ми, нещо, в което исках да се усъвършенствам и да науча повече.
Поемайки дълбоко дъх, сканирах тъканта в задния крак на Люк, както ме беше научил Ноа.
– Не са засегнати артерии, но мускулът е дълбоко разкъсан – заявих, изненадан колко много помня.
Ноа се усмихна.
– Правилно, а това е нещо, което можем да излекуваме, не мислиш ли?
Кимнах, собствената ми усмивка беше на мястото си.
Люк щеше да се оправи.
Бяхме стигнали до Сан Франциско и всичко щеше да е наред.
След четиричасово интензивно лечение извадихме куршумите от задния крак на Люк и спряхме кървенето. Сега той беше преобразен в човешката си форма, с превръзка, която Шиа купи в аптеката от другата страна на улицата. Загледах се в спящата му фигура, свита в едно от двете легла. Очите на Ноа се въртяха в главата му, толкова беше изтощен, но звуците на хора, които правеха секс на висок глас в съседната стая, държаха всички ни будни. Всички, с изключение на Люк.
– Защо трябваше да избереш мръсен публичен дом? – Попита Клои, докато чакахме Шиа да се върне с тапи за уши.
Ноа се облегна на едно от леглата.
– Защото не ми поискаха документ за самоличност и няма да задават въпроси. Искат само парите.
Клои изстена и се плъзна в леглото до Люк, а аз се сринах на дивана.
Накрая ключалката се завъртя и Шиа влезе с няколко торбички, пълни със закуски, и пет чифта тапи за уши. Косата ѝ вече беше яркозелена. Тя сменяше самоличността си всеки път, когато излизаше навън, в случай че бандитите от тунела все още ни преследваха.
– Има ли проблеми? – Ноа погледна жената със загриженост.
Тя поклати глава.
– Не, но това място е… хардкор. Навсякъде има обесени хора. Те абсолютно ненавиждат ангелите тук. Ти и Бриел трябва да бъдете изключително предпазливи.
Дори нямах мозъчна сила да отговоря. Бягането през тези тунели, лекуването на Люк, това беше отнело всичко от мен. Просто протегнах ръка, за да сложи тапите за уши.
– А и платих на собственика на мотела сто долара, за да каже, че никога не сме били тук, ако някой попита – добави Шиа.
Ноа кимна.
– Умно – промълви той, сложи тапите в ушите си и затвори очи.
След трийсет секунди той вече хъркаше, а Шиа ме погледна с огромна усмивка.
– Линкълн хърка ли?
Толкова невинен въпрос, но ме разкъса отвътре. Не бях спала до Линкълн от цяла вечност.
– Не, но той краде завивките – предложих аз.
Клои също се беше унесла и сега бяхме само аз и Шиа.
Тя клекна до малкото ми място на дивана и взе ръката ми здраво в своята.
– Ще го намерим и ще го измъкнем оттук. Наистина вярвам в това.
Гърлото ми се стегна от емоция при думите ѝ. Понякога, когато чувстваш, че губиш надежда, имаш нужда от други хора, които да поддържат надеждата вместо теб. В този момент Шиа беше моята сила.
Стиснах ръката ѝ и кимнах.
– Лека нощ, Бри. – Тя сложи тапите си в ушите и аз направих същото.
На сутринта щях да се събудя с разтърсваща идея да намеря Линкълн.
На следващата сутрин всички се събудихме освежени. Е, всички, с изключение на Люк, който се справяше добре, но щеше да се лекува още малко.
– Лекуването на шифтърите е добро, но онези куршуми са отчупили и костта, така че ще отнеме известно време – обясни Ноа, след като го сканира отново. Нашето изцеление беше спряло кръвотечението и оправило мускулите, но тялото на Люк трябваше да свърши останалото.
Люк кимна.
– Страхотно. Просто ще остана тук и ще слушам секса през стените.
Ноа се ухили и посегна към нощното шкафче, като взе дистанционното.
– Гледай малко телевизия.
След като Люк се настани в леглото, Клои, Шиа, Ноа и аз седнахме около дивана и подхвърлихме милиард различни идеи как да намерим Линкълн.
– Знам, че той използва фалшиво име тук. Той е Трей Фокс – намеси се Ноа.
Клои се почеса по лицето.
– Трей Фокс? Това е най-лошото име, което някога съм чувала. Това е като порно име.
Шиа протегна ръка и я плесна по главата, а Клои се успокои.
Ноа сви рамене.
– Той не го е избрал. Падналата съпротива го направи.
Ужасно име или не, то щеше да ни заведе при него, така че това ме развълнува.
– Какво друго? Каза ли къде ще бъде разположен? С какво ще се занимава? Кое беше последното нещо, което ти каза, преди да замине? – Попитах Ноа.
Той преглътна тежко и погледна към краката си, а срамът оцвети бузите му. Шиа се пресегна и взе ръката му, като я стисна.
О. Бях доловила, че може би не са имали най-добрата раздяла.
– Ударих го в лицето и се опитах да му попреча да си тръгне. След това той не каза много. – Гласът на Ноа беше лишен от емоции, но можех да видя колко много го боли.
– Щях да направя същото с Шиа – казах на Ноа.
Той кимна, но не изглеждаше по-щастлив.
– Всичко, което знам, е, че трафикът на хора му се отрази на душата, откакто те взеха по този начин. Той може да се свърже с тези семейства. Помоли да бъде разположен така, че да може да помогне за контрабандата на човешките роби обратно от Сан Франциско и да ги върне у дома, но… не знам нищо друго. – Гласът на Ноа беше примирен, но нещо в казаното от него ми даде идея.
Безумна идея.
– Ами ако ме продадете? – Избухнах.
Шиа повдигна една вежда.
– Имаш нужда от кафето си. Звучиш така, сякаш си казала да те продам.
Кимнах.
– Продай ме в подземната мрежа за трафик на хора или каквото и да е, и ще видя Линкълн.
Клои се засмя.
– Може би. Или пък няма да стане и ще те продадат в Русия или някаква друга глупост.
Повдигнах рамене.
– Или това, но те не знаят, че имам тези сили. Ако не видя Линкълн или се опитат да ме качат на лодка, ще се побъркам и ще отлетя.
Ноа сви рамене.
– Тя има право. Тя може да лети, а и спря един тон куршуми с този безумен щит.
– Тогава и аз тръгвам. Продайте ни заедно. – Шиа сгъна ръце на гърдите си, подготвяйки се за битката.
Ноа я погледна и напълно очаквах да ѝ каже колко луда е, но той остана безмълвен.
– Ъм, не. Аз ще отида. Не е нужно да въвличаме някой друг, в случай че нещата се объркат – казах на най-добрата си приятелка.
В очите ѝ се появиха сълзи и тя отпусна ръце, свивайки ги в юмруци.
– Как смееш! Ти се държиш егоистично. Нямаш представа какво направи с всеки от нас това, че те взеха, а сега искаш отново да си тръгнеш! Майната ти, Бри! – Изкрещя тя, избухна в сълзи, преди да изтича в банята и да хлопне вратата.
Очите ми бяха широко отворени, докато стоях там с отпусната челюст.
– По дяволите.
Ноа сложи ръка на всяко от раменете ми.
– Ти си нейното семейство. Не можеш никога повече да я изоставиш така.
Този път сълзите напираха в моите очи. Не бях осъзнала колко много говоренето ми за това, че ще преследвам Линкълн, ще предизвика Шиа. Да, беше опасно, но си струваше да намеря сродната си душа. Но за нея…
Кимнах и отидох до вратата на банята. Очевидно бяхме имали няколко караници, докато растяхме. Шиа бягаше и затръшваше вратата на спалнята ни, но когато опитвах дръжката, тя винаги беше отключена, сякаш искаше да вляза след нея.
Поставих ръка върху дръжката на вратата на банята и я разклатих. Облекчението ме заля, когато разбрах, че я е оставила отключена, точно както в старите времена.
Отворих вратата и я намерих да стои там със скръстени ръце, а изражението на лицето ѝ говореше, че е способна на убийство. Шиа беше уникално същество; когато я болеше, тя го прикриваше като гняв.
Влязох вътре и затворих вратата.
– Права си. Много съжалявам. Отсега нататък сме само ти и аз. Където и да отида, ти ще дойдеш, независимо от всичко. – Сълзите се стичаха по лицето ми, когато разтворих ръце и тя падна в тях.
Държахме се една друга в продължение на минута, докато накрая Шиа заговори.
– Ще го намерим. Заедно.
Кимнах, като избърсах сълзите си.
– Готова ли си да го направиш?
От това, че ще ме продават като имот, ме побиха тръпки.
Шиа кимна.
– Готова съм. Да вземем Линкълн и да се приберем у дома.
Не можех да се сетя за никого, с когото бих предпочел да премина през това, освен с най-добрата си приятелка.
Назад към част 22 Напред към част 24
