Глава 24
Лишихме се от всякакви магически индикации. Шиа премахна фалшивите ни смъртни знаци, като запази моите небесни татуировки покрити. Все още не можех да повярвам, че Бърни беше премахнал дяволския ми белег като нищо. Не бях успяла да му благодаря подобаващо за това; надявах се, че знае колко много оценявам това и него.
Сега, когато бяхме без знаци, изглеждахме като хора. Ноа каза, че хората без сили били по-търсени, защото не можели да се борят.
След като прекарахме деня в обикаляне на различни барове и стриптийз клубове, Ноа успя да разбере, че наблизо има клуб, който отваря по-късно вечерта и се занимава с продажба на човешки същества. Разбрахме се Люк да остане в мотела и да продължи да се лекува, а Клои и Ноа да влязат като наши продавачи.
Пожелахме на Люк лека нощ и тръгнахме към нощния клуб. Ноа и Клои се държаха за ръце, давайки вид, че са двойка, а ние с Шиа вървяхме до тях, като ръцете ни бяха вързани с магическите зелени белезници, които Шиа беше измислила.
Държахме главите си наведени, със уплашен поглед. Нямахме никаква представа как работи това. Дали ги бяха довели дрогирани и вързани? Или просто бяха уплашени и послушни? Тъй като Ноа се беше маскирал като тъмен маг, можеше да каже, че той ни е сложил белезниците. Заклинанието за косата ми беше започнало да се изчерпва тази сутрин, така че Шиа го беше съживила; сега тя беше тъмно наситено червена, докато нейната беше гладко черна и права.
Когато наближихме клуба, Ноа ме хвана под мишница, а Клои хвана Шиа, докато ни водеха към една странична уличка.
– Сега, ако нещата се объркат, използвай този ключодържател с черепа, за да създадеш портал. Аз ще изведа Клои и Люк оттук – посъветва Ноа Шиа.
Тя кимна.
– Ще ти изпратя умствено съобщение, ако това се случи така.
Той се намръщи.
– Можеш ли да го направиш? Странно.
Най-добрата ми приятелка се усмихна, после бързо изтри изражението от лицето си, когато наближихме странична врата с червена светлина над нея.
– Време е за шоу – промълви Клои под носа си. Тя се приближи до вратата и я удари силно.
Отне и малко време, но когато вратата се отвори, от нея изскочи демонът Абрус. Имаше черна коса, прошарена със сребърна ивица отпред.
По дяволите.
Погледнах към пода, като не срещнах очите на демона. Демоните на Абрус вероятно бяха най-умните и най-предприемчивите в бизнеса. Те много ми напомняха на Луцифер. Не знаех степента на уменията им, но се надявах, че изчукването на Небесен не е едно от тях.
– Какво? – Той се втренчи в Ноа, като напълно игнорираше Клои.
Ноа прочисти гърлото си.
– Търся някакви допълнителни пари. Имам тези две дами тук за продан. – Той направи жест към Шиа и мен.
Демонът Абрус извърна очи.
– Не става така, новобранецо. Намери си брокер и после се върни.
Той тръгна да затваря вратата, когато Клои се втурна напред със скоростта на Нощна кръв и я задържа отворена.
– Нашият брокер виси на стълба там, защото е бил ангелолюбец. Имай малко състрадание – мърмореше тя.
Демонът от Абрус я погледна нагоре-надолу и се усмихна.
– Състрадание? Никога не съм чувал за това. – Тръгна да затваря вратата отново, когато Ноа заговори.
– Трей Фокс – изригна Ноа.
Демонът от Абрус отвори широко вратата, вдигнал една вежда.
– Фокс е вашият брокер?
Фокс. Той го каза така, сякаш го познаваше.
Стомахът ми спадна, докато адреналинът се изпомпваше в системата ми.
Ноа сви рамене.
– Не, отидохме с друг човек, но като видяхме, че е мъртъв, сега ще работим с Трей. Вече съм го използвал веднъж.
Демонът Абрус въздъхна.
– Тогава къде са ти документите?
Ноа преглътна трудно, но Клои се приближи.
– Дай ни почивка, човече. Нашият брокер току-що почина. Фокс ще се справи с документите ни.
Демонът погледна съблазнително устните на Клои.
– Ти познаваш лично Фокс?
Тя прокара ръка отстрани на бедрото си.
– Излизали сме няколко пъти, ако разбираш какво имам предвид.
Накланяйки глава назад, демонът се засмя гръмко, от което косъмчетата по ръцете ми се изправиха.
– Това болно копеле обича малките деца. Не мислех, че ще посегне на теб.
Какво? Деца? Не знаех какво има предвид, но определено не говореше за моя Линкълн.
– Добре. Ще ги запиша и ще се обадя на Фокс – каза демонът Абрис на Клои. Тя се усмихна, промърмори благодарност, а после той ни подкани да вървим напред.
Очите ми срещнаха тези на Ноа и той леко ми кимна.
Това е то.
– Можем ли да ви помогнем да ги резервирате? Никога не съм виждала вътрешността на някое от тези места. – Клои напълно използваше гласа си „искам да правя секс с теб“.
Работи с него, момиче.
Демонът поклати глава.
– Вземи лиценз за брокер и тогава ще говорим.
Майната му. Щяхме да влезем сами.
Двете с Шиа се вкопчихме уплашено една в друга, когато той ни дръпна за ръцете. Не се наложи да действа много. Издърпвайки ни вътре, демонът Абрис погледна към Ноа.
– Как се казваш, за да може Фокс да ти плати хонорара за намирането?
Ноа пребледня, явно още не беше обмислил това.
– Бърни Максимус – отвърна най-накрая грубо той и сърцето ми се разтуптя, че се беше сетил да използва името на моя ангел-хранител и неговото куче. Надявах се, че ако е Линкълн, той ще разбере, че сме ние, и ще дойде бързо.
Без да каже повече думи, демонът Абрис затръшна вратата, заключвайки я, и ние с Шиа потънахме в мрак.
Очите ми се адаптираха за момент, преди да осъзная, че се намираме в малък вход, който водеше към стълбище.
– Не искам проблеми тази вечер, дами. – Той започна да ни претърсва за оръжия. Не беше нежен, но не се задържаше на никакви лични места, така че нямаше да ми се наложи да го убивам.
След като ни провери и за щастие не намери малкия портал с ключодържател, той ме прободе в гърба с нещо остро.
Задъхах се от болката и се придвижих напред по стълбището.
Моля те, Боже, да няма повече тунели.
Когато стигнах до дъното на стълбите, осъзнах, че се намираме на стара платформа на подземно метро. Отстрани имаше продавачи, които бяха разположили маси и продаваха различни неща. Не беше много оживено, може би около десетина купувачи на голямата платформа.
Когато се вгледах по-отблизо в масите, забелязах, че има странни неща като магически оръжия… и нещо, което приличаше на органи в буркани.
В този момент ми хрумна.
Това е черният пазар. Черният пазар на демони.
Шиа стисна ръката ми и аз отвърнах. Миришеше на сяра, на тъмна магия и на нещо по-зловещо, което по някаква причина не можех да установя.
Демонът Абрус ни заведе до голяма клетка покрай задната стена и жлъчката пропълзя в гърлото ми, когато видях хората, сгушени вътре. Един от тях беше малко дете.
Не.
На входната врата работеше демонът Гримлок. Когато се приближихме, той направи нещо мистично с ръцете си, което отвори ключалката.
– Имам още двама за вас. Документите идват. Те са на Лиса – каза нашият демон на пазача на вратата.
Очите на пазача веднага се спряха на мен и той се усмихна.
– Търся си трета съпруга. Знаеш колко харесвам червенокоси.
Очите ми се разшириха.
– Ще трябва да се разбереш с Лиса – каза му нашият водач, след което ни натика в клетката.
Вратата се затръшна зад нас, докато мъжете продължаваха да спорят.
– Ако нямат документи, може би можем да сключим сделка – предложи пазачът.
Демонът Абрус се ухили.
– Посъветвайте се с Лиса. Не искам да ядосвам това момче. Той носи повече пари от всичките ми други брокери, взети заедно.
Демонът Гримлок измърмори под носа си, а Абрус се отдалечи, за да се обади на онзи, който се надявах да е Линкълн. Ако не беше така, изглеждаше, че ми предстои да се оженя за този демон Гримлок и да стана третата му съпруга.
Двете с Шиа пристъпихме по-далеч в клетката и видяхме, че там с нас има предимно жени в ранна тийнейджърска и двайсетгодишна възраст. Имаше и две малки деца – момче и момиче.
Какво. По дяволите. Не е наред със света? Хората не бяха собственост. Нима още не сме научили този урок в историята?
– Всички ли са добре? – Прошепна Шиа.
Жените уплашено погледнаха към Гримлок, а моят поглед се премести върху всяка една от тях. Мръсни, одраскани, натъртени.
Бяха тук поне от няколко дни.
Но една по една те кимнаха. Двете деца се бяха сгушили до най-възрастното на вид момиче, може би в началото на трийсетте, и тихо плачеха.
Емоцията ме стегна в гърлото, когато очите ми започнаха да се пълнят със сълзи. След цялото време, прекарано в Ада, просто исках да се върна на Земята, но сега, когато бях тук, осъзнах, че в някои части тя е точно като Ада. Шиа ме погледна с ярост в очите и аз знаех, че на 100 процента ще вземем тези хора със себе си у дома.
– И така, каква е работата с това място? Как работи? – Попитах, когато с Шиа се сгушихме пред всички. Изглеждаха слаби и миришеха. Очевидно не бяха получавали душове. Дали изобщо ги хранеха?
Най-възрастната, която утешаваше двете деца, погледна към мен и Шиа със съжаление.
– Вашият брокер ви снима, а после гниете тук, докато се намери купувач. Хранят ни само веднъж на ден и ни дават по една малка чаша вода три пъти на ден.
Трябваше да се сдържа да не изпусна криле, тъй като в мен пламна гняв.
Шиа надникна зад гърба си и видя, че Гримлокът се е отдалечил на няколко крачки и разговаря с друг търговец. Когато се обърна обратно към всички, тя се наведе по-близо.
– Можете ли да запазите тайна?
Жените и децата я погледнаха като луда, но кимнаха.
– Ние сме от Падналата армия и ще ви измъкнем оттук – прошепна Шиа.
Няколко от жените се стъписаха, а други просто се разплакаха. Суматохата привлече вниманието на демона Гримлок, който се втурна към вратата.
– Тихо там или няма да има вечеря! – Изкрещя той.
Шиа сложи пръст на устните си и останалите притихнаха един по един, но сега на лицата им имаше злобни усмивки.
Наведох се към Шиа.
– Не можем да позволим нито един от тях да бъде отвлечен.
Тя кимна в знак на съгласие. Знаех, че и двете ще бъдем на едно мнение. Не знаех какво точно според мен включва трафикът на хора, но да го видя от първа ръка беше достатъчно, за да ме потроши.
– Когато Линкълн дойде, ще използвам ключодържателя, за да направя портал към Падналата академия, и ще преведем всички през него, преди да го затворя. Ще изпратя на Ноа мислена бележка, в която ще му кажа плана ни. След това той може да тръгне с Клои и Люк, да се върне до колата ни в Сан Хосе и да се приберем у дома.
Кимнах.
– Той не може да използва тунелите. Как ще се измъкне?
Шиа сви рамене.
– Ще го измисли. Ще ги прелети, ако се наложи.
След това замълча, очите ѝ бяха затворени, вероятно се свързваше мислено с Ноа.
Единственото, което можех да направя, беше да седя и да чакам. Надявах се, че порнографското име Трей Фокс, което демонът Абрис разпозна, е моят Линкълн.
Поглеждайки към двете заловени деца, коментарът на демона придоби съвсем нов смисъл.
Болен гадняр, харесва деца.
Линкълн вероятно е искал преди всичко деца, защото именно тях е освободил най-напред. Тази мисъл предизвика сълзи в очите ми и ме убеди, че това всъщност е моят Линкълн.
Единственото, което можех да направя тогава, беше да се моля.
Назад към част 23 Напред към част 25
