ЛЕИА СТОУН – Четвърта година ЧАСТ 23

Глава 23

Всичко не беше точно наред, но беше по-добре. Когато убих Луци, това предизвика някакъв апокалипсис на Земята. Навсякъде се бяха отворили постоянни портали от Ада и не можехме да ги затворим, така че стотици демони пълзяха през тях ежедневно. Проблемът ни с демоните определено се беше засилил, но Дяволът си беше отишъл, така че поне не можеше да се създават повече нови демони, а това беше плюс.
Тъй като бяхме позволили на толкова много хора от Града на демоните да потърсят убежище в Града на ангелите, те показаха благодарността си, като се регистрираха в Армията на падналите. Сега имахме два пъти повече войници, които охраняваха границите, а освен това разполагахме и с човешките ловци на демони на Грейс, които почти щяха да завършат първата си година. Сега нещата може и да не изглеждат драстично различни, но като изтребваме демоничната популация все повече и повече, можем да си върнем земята.
– Трябва ли да се преоблече, преди да излезем? – Обърна се Линкълн, за да погледне към задната седалка, където бяхме пристегнали Аша в столчето и за кола.
Оказа се, че тя е на шест месеца и всъщност има черни крила и някои чудати сили, които вече се проявяваха, когато се ядоса. Ако Линкълн закъснееше да и направи бутилка, от устата и излизаше зелен дим, докато плачеше. Освен това черните и крила периодично изскачаха в зависимост от настроението и, но като цяло тя беше най-сладкото бебе. Тя спеше през цялата нощ и докато я държахме нахранена и суха, беше щастлива. Въпреки че с нея имахме специална връзка, тя понякога бледнееше в сравнение с връзката и с Линкълн. Той беше увит около малкия и пръст и тя беше пълно татково момиче, винаги се протягаше към него и се смееше на всичко, което правеше.
Наистина я обичахме с цялото си сърце.
– Да, не искаме да водим миризливо бебе на игрите на плажа! – Казах на Аша, като я гъделичках по крака. Тя се усмихна и изрита ръката ми, като помпаше краката си във възбуден жест.
Докато Линкълн я изваждаше от седалката и започваше да я преоблича, си мислех за Ракша. Току-що я бяхме погребали и всичко все още беше толкова сурово. Съпругата и синът и бяха там, а Падналата армия я погреба подобаващо с дванайсетсантиметров салют и дори плати на семейството и еднократно възнаграждение за загубата им.
Рафаел каза, че технически Ракша е работила за нашата страна, като е пазила невинно бебе, и затова е заслужавала войнишко погребение.
Бях се извинила на Елоди, но тя ми каза, че всъщност изпитва известно облекчение. Сега поне можеше да продължи напред. Това, че вече не се тревожеше постоянно за жена си и не живееше с мъката, че не знае дали някога ще я види отново, я беше излекувало по странен начин. Всеки ден, в който Линкълн и аз се грижехме за Аша, една малка част от Ракша оставаше жива. Ракша я пазеше в безопасност, за да я вземем у дома, и аз наистина чувствах, че това бебе никога не е трябвало да бъде отгледано от Луци.
Тя винаги е трябвало да бъде моя.
– Идват ли майка ти и Раф? – Лицето на Линкълн се набразди, сигнализирайки, че това е кафяво изцапана пелена.
– Да, всички архангели са заявили участие.
Майка ми и Рафаел бяха доста неразделни, откакто се бяхме върнали от войната в Ада. Искрено се радвах за тях.
– Ооо, мога ли да държа Аша? – Гласът на Грейс се чу зад гърба ми и аз се завъртях, за да я прегърна.
Грейс и Михаил бяха предложили да отгледат Аша, ако Линкълн и аз преценим, че не можем да се справим, но аз любезно им бях отказала. Това беше предсмъртното желание на Ракша, а ние с Линкълн се бяхме обвързали прекалено много с нея, за да я дадем на някой друг. Тя беше наша дъщеря, точно така. В моята книга семейството не винаги беше кръв.
– Разбира се – каза и Линкълн, подавайки бебето на Грейс.
– О, тя има най-сладката малка уста и тези очи! – Изръмжа Грейс.
Ембърли се приближи до майка си и извъртя очи.
– Тя има пълна бебешка треска.
Грейс прикова дъщеря си с поглед.
– Ти също, и тъй като за нас с Михаил не е отговорно да имаме още едно биологично дете, мисля, че решихме да осиновим. И двамата ни вдъхновихте. В тази война всеки ден се създават сираци и те имат нужда от семейство.
– Мисля, че това е чудесно. – Линкълн грабна чантата с бебето и я преметна през рамо, докато всички вървяхме към плажа. Едва снощи двамата с Линкълн бяхме предали документите за законно осиновяване на Аша Ракша Атуотър-Грей.
– Само се увери, че е момиче. Искам да имам сестра – каза Ембърли на майка си. – Чувала съм, че братята са досадни.
Усмихнах се.
– Те определено могат да бъдат.
Майки и аз се бяхме сближили, откакто се върнах от Ада. Запазихме седмичните си пикници и той започна да разказва повече за борбите си с подвижниците. След като стана чичо на Аша, той ми съобщи, че един ден е решил да има голямо семейство, и това предизвика огромна усмивка на лицето ми. Нямах търпение да видя как моят малък брат се установява и има няколко бебета.
– Боже мой, какво прави? – Изстена Грейс и ние проследихме погледа и, за да видим архангелите, които си играеха на дърпане на въже. Рафаел и Михаил бяха от едната страна, като държаха здраво дебелото въже срещу Уриил и Гавраил от другата. В центъра имаше огромна кална яма.
Ноа се приближи, за да поздрави всички ни.
– Още дори не сме започнали. Казах им, че могат да тренират, но това се превърна в някакъв състезателен братски празник.
– Вземи ги, татко! – Изкрещя Ембърли отстрани, а Михаил се усмихна и дръпна въжето с всичка сила. Кракът на Габриел се подхлъзна в калта, но решителността на лицето му беше безпогрешна.
– О, Ноа, ти беше мил да ги поканиш. Не съм ги виждал толкова развълнувани от години. – Усмихна се Грейс.
Рафаел беше облечен в хавайско облекло, допълнено с флорално лей, а Михаил носеше типичната за плажните безделници сламена шапка.
– Разбира се! Щастливи сме да ги имаме – увери я Ноа.
– Освен когато печелят всички събития и изкривяват резултатите – промърмори Линкълн.
– Ау, малкия Линкълн се страхува от татко ми – пошегува се Ембърли с бебешки глас.
Линкълн се протегна светкавично и я взе в прегръдките си – внимаваше да не докосне крилата и. Тя изпищя и се засмя, ритайки и мятайки се срещу него.
– Изхвърли я в океана! – Извика Грейс, докато Линкълн я водеше към водата, вероятно за да направи точно това.
– Извинете ме, но леля Шиа се нуждае от малко бебешка любов. – Шиа изскочи от палатката за храна и разтвори ръце към Аша – която Грейс все още държеше. Грейс се намръщи, но подаде бебето, а Шиа прибра Аша в гърдите си с усмивка.
Сватбата на най-добрата ми приятелка беше след шест месеца и не се пестяха средства. Ноа се пошегува, че вероятно ще трябва да си намери втора работа, за да си я позволи.
– Аз съм следващата! – Изпищя Клои, докато си проправяше път с Люк, за да погледне добре Аша.
– Не, баба е следващата – намеси се майка ми, като се приближи да ме целуне по бузата. Майка ми гледаше Аша през деня, докато ние с Линкълн работехме, и те имаха такава специална връзка, почти толкова силна, колкото и нашата.
Приятелите и семейството ми ме бяха изненадали. Когато им казах, че Аша е отчасти Луцифер, отчасти демон сукуб, те не мигнаха.
– Майка ми е наркоманка, и какво от това? Родителите ни не определят кои сме – беше заявила Шиа.
Те бяха прави. Да, Аша щеше да има някои сили, с които да се бори, но и аз също. Ако можех да се науча да ги контролирам и да ги използвам за добро, тогава и тя щеше да го направи.
Една топла, кална ръка кацна на рамото ми.
– Не би могла да си избере по-добра майка – каза ми Рафаел, очевидно доловил мислите ми.
Завъртях се с лице към него и избухнах в смях. Беше покрит с кал от главата до петите и приличаше на някакво крилато чудовище от Лох Нес.
Погледът ми падна върху калния отпечатък от ръка на рамото ми и поклатих глава.
– Ще трябва да ти се отплатя за това.
– О, наистина? – Гласът на Михаил се чу зад гърба ми, но беше твърде късно да реагирам. Ръката му се уви около кръста ми, а след това ме издърпаха нагоре и навън към океана, където Ембърли се бореше с Линкълн.
Рафаел се усмихна, докато гледаше как Михаил ме влачи навътре в морето.
Поканихме тези архангели на едно плажно парти, а те вече се държат като пияни тийнейджъри!“ – Оплаках се на Сера.
Искаш ли да го пораздрусам малко? Нищо, което да остави траен белег, но мога да му изгоря малко бедрото“ – обади се тя от мястото си на бедрото ми.
Аз се засмях.
Не, ще го оставим да спечели този път.“
Сера въздъхна.
„Добър план. Той мирише прекалено добре, за да искам да го нараня.“
Вече бяхме на брега на водата.
На какво точно мирише той?“ – Твърде дълго умирах да узная отговора на този въпрос.
Сера въздъхна мечтателно.
Като истинска любов, като първата ти целувка или като деня, в който някой ти организира огромно парти-изненада, а ти си толкова развълнувана, че просто не можеш да го понесеш.“
Не успях да сдържа смеха си.
Сера, това не са миризми.“
Тя не изпусна нито миг.
За мен са. Михаил мирише така.“
Е, успокой се. Той е женен.“
Сера направи пауза.
Засега. Жена му е човек. Мога да почакам.“
О, Боже мой. Дори не можех да удостоя това с отговор.
Тогава Михаил ме изхвърли в океана и аз изкрещях, докато се гмурках в студената вода.
Главата ми изскочи на повърхността точно навреме, за да видя как Ембърли сваля баща си и го завлича във водата. Линкълн доплува до мен и ме придърпа към себе си, а аз обвих краката си около кръста му, закачайки глезените си зад гърба му.
– Госпожо Атуотър-Грей?
Усмихнах се.
– Мхм?
Той се наведе и целуна врата ми, като прокара устни по челюстта ми, преди да поиска устата ми. Когато се разделихме, очите му бяха пламнали.
– Мисля, че Аша се нуждае от братче по-скоро рано, отколкото късно.
Смехът се изтръгна от мен.
– Нека изкарам един от пелените, преди да имаме друг.
Той поклати глава.
– Не, чувал съм, че е по-добре да са близо един до друг, да минат по-бързо през тази фаза. Може би ще имаме късмет и ще имаме близнаци.
Ударих го по ръката.
– Линкълн Грей, не ми пожелавай това зло!
Сърдечният му кикот завибрира в корема ми и аз му се усмихнах.
– Вълнуваш ли се, че догодина ще започнеш да преподаваш на хората? – Попита той, докато плувахме във водата.
Грейс вече официално ме беше наела за професор в разрастващата се Академия за ловци на демони.
Кимнах.
– Те нямат представа колко лоша ще бъде госпожа Атуотър-Грей.
Линкълн се ухили.
– Ако имаш нужда от някакви съвети, ще бъда наблизо за консултация.
Усмивка се отскубна от устните ми.
– Ще се справя с това.
Светът все още беше завладян от демони, но аз планирах да помогна за почистването му. Щях да науча другите на това, което знаех, с надеждата, че децата ми един ден ще израснат в свят, свободен от адски демони.
Линкълн се наведе напред и ме целуна отново, този път с повече страст от преди, а аз прокарах ръце по бицепсите му, проследявайки белезите по китките му. Бях преминала през Ада и обратно с този мъж, буквално, но бяхме излезли на върха. Не можех да искам нищо повече.
– И така, аз ще преподавам. Какво следва за вас, капитан Грей?
Линкълн погледна към Ембърли, която плуваше с баща си и си играеше във водата.
– Дадох обещание на едно едва шестнайсетгодишно момиче, че няма да се успокоя, докато не я обуча да отърве Сан Франциско от крепостта на демоните.
Засмях се.
– Предполагам, че и на двамата ни предстои работа.
Той кимна и ме целуна още веднъж по устните.
– Това е така.
Нямах нищо против да работя по проблема с демоните до края на живота си, стига Линкълн, приятелите и семейството ми да са до мен.
Шиа се появи на ръба на водата, като държеше Аша навън и далеч от тялото си. Бяла слюнка покри косата на най-добрата ми приятелка.
– Добре, вече можеш да я вземеш обратно.
Всички избухнаха в смях, а Линкълн ме погледна.
– Не е тя.
С присвиване на очи се оттласнах от него и се отправих към брега.
В някои дни майчинството беше толкова сложно, колкото и борбата с демоните, но не бих го променила за нищо на света.

КРАЙ

Назад към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *