Линдзи Пауел – Недосегаемият брат ЧАСТ 20

Глава 19
ДЖАКС

Затварям вратата на стаята, в която я държа, и се плъзгам по нея, докато задникът ми не удари пода.
Губя ума си.
Това, че тя се върна тук, ме прецаква повече, отколкото когато я нямаше.
Мислех, че като я видя отново и осъществя плана си за отмъщение, ще ми помогне да се излекувам, да приключа, но досега само обърках нещата.
Чуках я, правих най-добрия секс в живота си с нея – и то само веднъж, когато я мразех, така че един Бог знае какво би било, ако наистина я харесвах – спасих я от автомобилна катастрофа, а сега съм я затворил в мазето под бара. Блестящо.
Знам, че Нейт и Ронан правят всичко възможно, за да я намерят, но е доста трудно да се намери следа, когато съм унищожил всички доказателства, свързани с изчезването ѝ. Дори накарах хакера си Дев да изтрие всички следи от нея от уличните камери в радиус от пет мили от мястото, където е избутала колата си от пътя. Да, върша си работата старателно, но какъв е резултатът от всичко това? Предполагаше се, че е така, че брат ѝ да страда, че тя да страда и да почувства поне грам от траура, през който аз преминах, но не съм сигурен, че точно това постигам тук.
– Добре ли си, братко? – Чувам Кев да казва и вдигам поглед, за да го видя на върха на стълбите. Изправям се на крака и поклащам глава – за едно трябва да спра с това съжаление.
– Спокойно – отговарям, изправям рамене и се изкачвам по стълбите. – Увери се, че никой не слиза там – казвам, когато стигам до него и след това минавам покрай него и влизам в бара, като се насочвам към входната врата.
– Къде бягаш ти, захарче? – Тами, местната курва, ме пита и ме спира с ръка.
– Не ме докосвай – изръмжавам ѝ, преди да бутна вратата и да вляза в нощния въздух.
Вдишвам го и навеждам глава, за да погледна към блещукащите звезди над мен.
– Ако само ти беше тук, Джейс – казвам тихо. Той щеше да знае какво да направи. Всъщност, ако беше тук, нищо от това нямаше да се случи.
Имам нужда да се освободя от тази неудовлетвореност, а единственият начин да го направя е да причиня болка. Сериозна болка.
Отивам до мотоциклета си и закачам крака си, сядам и паля двигателя, слушайки как мърка под мен. Виждам Кев да излиза от бара и потеглям, като се отдалечавам с писък от него и се насочвам към целта си с една-единствена мисъл – унищожение.

***

Юмрукът ми се забива в лицето му и гледам как кръвта бликва от устата му и се разнася по пода. Удрям го отново и този път един зъб се удря в бетона, приземявайки се точно до стола, за който е вързан.
– Имахте една-единствена шибана работа – избухвам, гласът ми е груб, а кръвта под кожата ми кипи от гняв, че това копеле се е объркало.
– За бога, Джакс, престани, става ли? – Клинт казва между вдишванията.
– Всичко, което трябваше да направиш, беше да я закараш до къщата, а ти не можа да направиш дори това – казвам аз, яростта ме поглъща.
– Кучката се измъкна…
Прекъснах шибаняка, като му нанесох още един удар от другата страна на лицето, а после забих ботуша си в стомаха му, което го накара да се разхълца и да изплюе още кръв. Спирам, когато виждам как кръвта опръсква дънките ми, и бавно – много бавно – вдигам глава, за да го погледна. Виждам как той се задъхва, а на устните ми се появява злобна усмивка.
– Наистина не трябваше да го правиш. Току-що ги изпрах – казвам, докато го ритам толкова силно в подбедрицата, че чувам звук от пропукване. Той изревава от болка, а след това хващам косата му и издърпвам главата му назад, заставайки право в лицето му, като стискам зъби, докато казвам: – И не я наричай повече кучка.
– Защо не? – Изсумтява той. – Не я ли мразиш?
– И какво общо има тя с това? – Изръмжавам.
– Защо иначе искаш да я отвлечем и да я заведем в онази страшна като ебане къща? – Пита той.
– Аз съм единственият тук, който задава въпроси – казвам му, пускам косата му и се отдръпвам малко назад. Не е нужно да отговарям на тези две нищожества и предпочитам да пренебрегна факта, че се чувствам зле заради това, че Зоуи е пострадала, защото не знам какво, по дяволите, да правя с това, след като цялата ми цел беше да я накарам да страда. – И като се има предвид това, нека да започнем, нали? – Продължавам, като трябва да съсредоточа енергията си върху нещо друго, освен върху мислите си.
– Какво да започнем? – Клинт пита Питър, който седи на стола до него – също вързан като Клинт – и изглежда така, сякаш е на път да се изсере.
– Време за въпроси – започвам аз. – Едно или две? – Питам Клинт, без да доразвивам въпроса си.
– Едно или две какво? – Казва той.
– Просто избери число, задник.
– Добре – казва той, победен. – Едно.
– Ръце или крака?
– Не знам – казва той. – Какви са тези въпроси?
– Такива, на които много скоро ще получиш отговорите – казвам аз, като запазвам лицето си безизразно. – Ръце или крака? – Повтарям.
– Краката.
– Чук или нож?
– Чук.
– Добре. Любимият ми – казвам, като отивам настрани и изваждам чук от шкафа, преди да се върна при него, да изтръгна една от обувките от краката му и след това да разбия чука. Писъкът, който го напуска, пронизва ушите ми, но звукът от пукането на костите му си заслужава да слушам как крещи като шибано момиче.
Питър изглежда така, сякаш е на път да повърне, а аз се надявам, че тази малка проява ще го накара да осъзнае колко лошо са се прецакали.
Изчаквам писъците да стихнат, преди да кажа:
– Обзалагам се, че се радваш, че си избрал само едно, а не две. – Сарказмът капе от гласа ми, а от очите му се стичат сълзи.
– Защо правиш това, Джакс? – Пита ме Клинт.
– Защото мога и защото ти, по дяволите, си я наранил – ядосвам се, усещайки как кръвта ми отново кипва.
– И защо, по дяволите, ти пука? Сигурно искаш тя да си плати за това, което е направила? – Казва той, смел като мед, докато Питър звучно преглъща.
– Какво искаш да кажеш? – Отговарям с нисък и смъртоносен глас.
– Няма смисъл сега да се правиш на срамежлив, Джакс. Знам, че тя е причината брат ти да е мъртъв.
– Откъде знаеш това? – Питам, преди да успея да се спра. Държим всичко в тайна, доколкото е възможно, така че това, че този ласкател знае, може да означава само едно…
– Изглежда, че в групата ви има изтичане на информация – казва Клинт, докато се усмихва, а кръвта покрива зъбите му. – Тя е убила брат ти, а после си е тръгна, а ти си толкова шибан, че не знаеш какво да правиш, че е смешно…
Изтръпвам. Отприщвам всеки грам ярост върху гадняра и удрям юмруци в лицето му, повалям го назад, столът се сгромолясва на пода, той все още е вързан за него, докато размазвам лицето му.
Продължавам, имам нужда да изпусна повече агресия. Чувствам как една ръка се опира на рамото ми и се завъртам, готов да направя на пух и прах този, който ме докосва, докато не виждам, че това е Кев, а Шорти е застанал точно зад него.
Спирам, юмрукът ми е във въздуха, и ги поглеждам с широки и диви очи.
Поглеждам от стоическите им лица към кръвта, която покрива кожата ми, а след това очите ми се преместват към бъркотията на пода. Неразпознаваемата каша, която беше Клинт.
Възпроизвеждам думите му в съзнанието си. „Тя уби брат ти… Тя си тръгна… Тя уби брат ти…“
Тя уби брат ми.
– Джакс, нека да продължим оттук нататък – казва Кев, като ме поглежда несигурно. Кимвам му и тръгвам към изхода, чувайки как той нарежда на Шорти да направи… нещо. Чувам го да говори, но думите не се възприемат. На автопилот излизам навън и се качвам отново на мотора си, като паля двигателя, преди да потегля и да се върна в бара.
Тя уби брат ми.
И само за това тя е тази, която трябва да си плати.

Назад към част 19                                                                   Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!