Глава 33
РОНАН
– Земята до Ронан, чува ли Ронан – чувам, когато пред лицето ми се подава ръка, която блокира компютърния екран от погледа ми.
– Какво? – Изхвръквам, като вдигам поглед и виждам Зоуи, която стои там, а ръцете ѝ са на хълбоците, докато ме гледа. – Съжалява, – казвам, докато прокарвам ръка по лицето си.
– Трябва да си вземеш шибана почивка – казва тя, но аз се присмивам в отговор.
– Не мога да си взема почивка, Зоуи – казвам ѝ, докато се стъписвам пред купчината документи, които все още трябва да прегледам.
– Нали знаеш, че вече съм се върнала и мога да се погрижа за някои от тези неща – казва ми тя, като посочва документите, които стоят на бюрото, сякаш ме дразнят. Ненавиждам документите. Толкова ебати скуката. А можех да оставя някой друг да управлява „Чистота“, но така и не почувствах, че наистина мога да я пусна.
– Знам, но го правя от толкова дълго време, че това е просто навик – казвам аз.
– Добре, нека го кажа по друг начин… прецакай се и си вземи едно питие, а утре можеш да ме настигнеш и да изработим нова система. Все пак това е моят клуб, Ронан – казва Зоуи, но не по гаден начин, знам, че просто се опитва да ме облекчи.
Утре Нейт се прибира вкъщи и ще ми липсва присъствието на този шибаняк наоколо. Хубаво е, че се е върнал, дори и това да звучи момичешки.
– Добре – казвам с въздишка, докато се изправям и бутам стола назад, преди да заобиколя бюрото. – Хубаво е да се върнеш на шефското място, Зозо – казвам и разрошвам косата ѝ, докато минавам покрай нея.
– Хей – казва тя, а аз се ухилвам, докато си проправям път през коридора, покрай ВИП секцията и към основния бар.
Заведението все още не е отворено и аз се озовавам сам в бара с Кайла. Шибаната Кайла. Боже, тя ми се набива в носа. Тя чува как вратата се затваря зад мен и поглежда нагоре, като ми хвърля едно око и се намръщва, когато вижда, че съм аз.
Топъл поздрав, както винаги.
– Водка, чиста – казвам ѝ, докато заемам място на бара.
– Вземи си сам – отвръща тя и се навежда, за да постави няколко бутилки на долния рафт. Може и да е ядосана, но, ебаси, задникът ѝ е нещо, което трябва да се желае. Кръгло и прасковено, точно както ми харесва. Жалко за устата ѝ.
– Ти си персоналът на бара – казвам, знаейки, че това ще я вбеси още повече. – А аз още не съм на работа.
– Тогава защо си вече тук? – Кайла винаги е рано. Дори не мога да си спомня случай, в който да е пропуснала смяна или да се е появила със закъснение. Тя е образцов служител, с изключение на лошото отношение към мен.
– Майната му, Ронан. Зоуи вече се върна, така че направи услуга и на двама ни и ме остави на мира – изсумтя тя, а аз се надигнах и слязох от стола си толкова шибано бързо, заобиколих бара и я поставих в капан, като поставих ръцете си от двете ѝ страни, а дланите ми се опираха на плота на бара.
– Внимавай как ми говориш, Кайла – предупреждавам, но тя не изглежда никак притеснена.
– Защо? Големият, страшен и лош мъж ще ме заплашва, за да се подчиня? – Отвръща тя и, дявол да го вземе, ако думата „подчинение“ не раздвижи члена ми.
– Разбирам, че имаш проблем с мен, но нито за минута не си мисли, че няма да ти уволня задника и да те изпратя по пътя ти – казвам ѝ, като я гледам втренчено, а светлосините ѝ очи светят от непокорство.
– Като се има предвид, че не мога да те понасям през последните шест години и го направих много очевидно, защо още не си ме уволнил? – Пита тя с усмивка.
Шибаната миньонка.
– Изглежда, че обичам да държа враговете си близо – отговарям аз.
– Наистина ли? – Казва тя, вдига ръка и поставя пръст на гърдите ми, след което бавно го спуска по предната ми част. – Предполагам, че онзи път, когато загубих разсъдъка си, има място в сърцето ти, а?
Тя има предвид времето, когато се чукахме. В този бар. След края на работното време, когато всички се бяха прибрали по домовете си. Опитвам се да блокирам това от съзнанието си, откакто се е случило, защото, по дяволите, тази жена може да ми влезе под кожата, без да добави още едно измерение към връзката ни – ако може да се нарече така.
Мъча се да мисля защо тя започна да ме мрази на първо място, докато устните ѝ се носят на сантиметри от моите.
– Това, че някога моят член те е харесвал, не означава, че и аз го правя – казвам и точно по този начин магията, под която и двамата бяхме попаднали за няколко секунди там, изчезва.
– Точно така, защото единственото, от което Ронан Пиърс се интересува, е да постигне своето и да върви по дяволите с всички останали.
– Честно казано. – Дори не го отричам. Аз съм егоистичен шибан и притежавам това.
– Някой ден ще се разкараш и когато това стане, аз ще бъда там, и ще гледам как светът ти се разпада около теб. – И с това тя се снишава, като се блъска в предната ми част, докато се движи под ръката ми и заобикаля бара, изчезвайки през главните врати и изгубвайки се от погледа.
Майната му.
Тази жена ще ме убие, ако ѝ позволя, а аз нямам намерение да го позволя.
Назад към част 33 Напред към част 35
