Мариана Бусарова – Програмна грешка ЧАСТ 3

Мариана Бусарова – Програмна грешка
Едно завладяващо произведение, любезно предоставено на сайта ни от неговата авторка.

Глава 3

–Защо каза, че си страхливец, Тони?
Седяха на малка веранда, само на няколко десетки метра от океана и хапваха бургери, които преди това мъжът приготви сам. Дори не ѝ позволи да му помогне. Държеше да свърши всичко сам – както каза – нормално било, щом я покани на вечеря, той да я приготви, като домакин, а не да очаква гостенката му да се върти около печката. Бургерите, макар и приготвени с полезен, безглутенов хляб, бяха учудващо вкусни. Антъни отвори изстудена бутилка с бяло вино, сипа го в кана, добави много лед и лимони и се получи чудесна, освежаваща напитка. Каси се почувства леко замаяна от алкохола, но усещането бе така ефирно и приятно, че пропъди почти веднага мисълта, че трябва да спре да пие…
–Защото съм точно такъв, Каси… Живея живот, който не харесвам, но нямам сили и смелост да променя нещата. Баща ми… е, от невръстна възраст ме възпитават, че след баща ми, Корпорацията минава в мои ръце, че съм длъжен да я ръководя, че това е огромна отговорност и най-вече привилегия… Никой не ме попита дали искам това. На никой не му е минало през ума, че мога да искам нещо различно! Мама, само тя, понякога си позволява да повдигне темата и то когато сме насаме. Но тя е с толкова крехко здраве, че не желая да я тревожа. Заболяла е скоро след раждането ми. Някакъв странен автоимунен синдром, от който получава припадъци, подобно на епилептични. Всичко изглежда гладко и овладяно, докато просто не се случи поредния пристъп – Антъни подпря чело на кръстосаните си ръце и замълча – А сега, според татко съм длъжен да си взема жена, която ще засили бизнес позициите на компанията. Не коя да е жена, а тази, която той ми избере. Да, сгоден съм! А съм виждал годеницата си словом и цифром пет пъти на официални приеми… Чела ли си как са уговаряли династичните бракове в Средновековието? Е, явно и в наше време това е актуално. Сега са корпоративни бракове, но реално е същото. Трябва да се оженя за нея, само, за да засилим позициите на двете ни компании. Ще ги слеем и ще станем най-голямата световна корпорация. А аз… и тя… и двамата сме просто едни марионетки. Аз съм на 32. Тя… е на 17. Чакаме да навърши 18 и да направим сватба. Представяш ли си? Чувствам се като кон за разплод. Просто подходящи гени и финанси! Много романтично! Но аз… е, нямам сили да се боря. Поне до скоро нямах. А колкото повече доближава времето да ми надянат хомота, толкова повече мисля за бягство. Доволен съм, че някога завърших компютърен софтуер. Доволен съм, че практикувам толкова години по настояване на баща си! Едно нещо, за което съм му безкрайно благодарен… А сега системата си мисли, че съм на друго място, докато аз си пия виното с теб! Заради една малка програмна грешка! Е, Каси?! Още ли мислиш, че животът ми е песен? Още ли ти се иска такава златна клетка, като моята?
Каси поклати глава.
–Явно всяко нещо си има цена, Тони – отвърна тя – и ти се налага да платиш със свободата си – тя се взря в очите му и добави – Ще е ожениш ли за нея?
Мъжът остана взрян в Каси.
–Не мисля – каза той тихо, сякаш убеждаваше повече себе си – Не искам. Гледам родителите си и все повече се убеждавам колко са нещастни заедно. Не искам да се чувствам като тях и след 20-30 години, ако съм жив, да се интересувам само от банкови сметки и… ех, Каси! Дори ме е срам да го кажа!
Антъни стана и направи две крачки до парапета на верандата. Подпря се с длани на нея и отправи поглед към океана.
–Баща ми поддържа няколко млади любовници. Като ти кажа млади – едната е по-малка от мен, а той е на 65. Мислиш ли, че те го харесват поне малко или просто им харесват финансите му? Сигурно е повече второто. Иначе той е поддържан мъж. Грижи се за здравето си, тича всеки ден, тренира. Не е някой отпуснат дядка. Сигурно за жените изглежда привлекателен, дори физически! Но помисли си! Ти си на 27 години и да спиш с някой на 65…? Малко гнусничко ми изглежда. Но, хайде! Ако беше така, в нормалния, обикновен живот, бих се съгласил, че любовта често е сляпа. Но в неговата ситуация е просто тщеславие! Какво доказва като има толкова млади любовници? Че е страхотен мъж или че просто има бездънна банкова сметка? Знаеш ли, цял живот като съм излизал с някоя жена, съм се чудел дали тя иска мен или иска един богаташки живот, който върви с моите пари… Какво харесват жените в мен? Мъжът? Или по-скоро идеята, че няма да им се налага да работят и ще могат да имат всичко, което се плаща с тях…
–Не всички жени са златотърсачки, Тони – вметна тихо Каси.
–Не всички, разбира се. Не познавам всички жени на света! – каза той саркастично – А тия, дето познавам, все са се домогвали до банковата ми сметка. Уморително е. И затова се съгласих на този годеж. Толкова е просто като знаеш, че в конкретния случай наистина става дума за пари. За много пари. За десетки и стотици милиарди! И знам, че онова момиче – Росариа де Уитън, също е наясно със ситуацията. Тя е хубавица и е доста забавна. Но… не съм я избрал аз. Има испански корени и огнен нрав. Пада си по бързи мотори и всякакви екстремни спортове. Другия месец съм канен на експериментално спускане по река Амазонка. Е, не истинската река… Разработен модел в реални размери, в който са пресъздадени предизвикателствата на реката едно към едно! И Росариа ще го изпробва първа. Това е привилегията да си сгодена за единственият наследник на компанията – разработчик. О, да… Тя мисли, че е много романтично да се срещнем там и да прекараме десет дни по реката заедно. Сигурно би било романтично, ако не знаех, че един от мъжете в екипа ѝ, освен неин сътрудник е и неин любовник. Тя ми го каза, за да не съм си мислел за интимности, представи си! Съгласна била да се омъжи за мен, но само това. Всичко друго в животите ни си оставало по старому. Да не съм си мислел да я променям или спирам! И аз какво ще съм? Петото колело на каруцата? Или третото на велосипеда? Много романтично! – Тони прекара длан през ниско подстриганата си коса и въздъхна – Прости ми! Изобщо не трябваше да ти говоря за всичко това, но знаеш ли? Мислех си, че не ми пука! Мислех си, че ми е все едно! Но не ми е! Обидих се. Почувствах се като идиот! Тя е младо момиче, няма още пълнолетие, а е наясно, че в живота няма място за романтика! Любовта била измислица, така ми заяви! А аз, аз съм трийсет и кусур годишен идиот и все още вярвам в любовта! Явно трябва да си направя лоботомия! Има ли такава операция, а, Каси? Дали ще ме излекува от глупостта и от вярата ми, че в тоя луд свят има място за топлина и любов?
Каси стана и се доближи до него. В очите му имаше влага. Виждаше го как мига бързо, за да не позволи на сълзите да протекат. Адамовата му ябълка подскачаше сякаш му беше трудно да преглътне някаква невидима буца в гърлото си.
–Това е жестоко – каза тя почти шепнешком.
Тони се наведе леко към нея, може би, за да чуе по-добре думите ѝ или просто, защото имаше нужда от близостта ѝ. Устните ѝ бяха на няколко сантиметра от неговите, розови и меки, направо създадени за целувки. Той хвана ръцете ѝ и ги повдигна към лицето си. Обърна дланите ѝ и ги целуна няколко пъти. Привлече я към себе си и се взря в очите ѝ. В тях имаше само очакване. И нетърпение. И страст. Имаше нужда точно от това. Малко истинска, неподправена страст. Наведе се и докосна устните ѝ със своите. Тя простена тихичко и това му подейства като токов удар. Притисна я до гърдите си и впи устни в нейните. Ръцете ѝ се мушнаха под ризата му и възпламениха кожата му. Толкова беше сладко да я стиска плътно до гърдите си и да потъва, потъва, потъва дълбоко в страстта…
******
–И все пак ти приличаш на Cassandra, малка магьоснице! – каза гърлено до ухото ѝ Тони – Винаги съм си те представял такава…
–Каква? – Каси се извъртя с лице към него и постави глава на рамото му.
–Огнена, жива и непокорна!
–О! Това може само да ме ласкае, стари приятелю, Sage! – усмихна се Каси и го целуна бързо по носа – И в какво се забъркахме, мили мой воине? – добави тя и сбърчи чело.
–Не се мръщи!
–Защо? Да не погрознявам?
–Ммм… не! Ставаш още по-сладка! И ми се иска да те хапна, като големия лош вълк от онази стара приказка. Чела си я, нали?
Каси се засмя.
–Да… обаче нали помниш какво се случва с вълка?
–Аха! Но тук, наоколо няма ловци, тъй, че си изцяло на моята милост, малка магьоснице!
–Не помня в някоя приказка вълкът да е ял магьосници! – каза Каси и се надвеси над Антъни.
–Охо! Смела си! В нашата приказка вълкът ще подмами магьосницата и тя ще бъде само негова! – той я стисна силно през кръста и я придърпа към устните си – Ще бъдеш ли само моя, Каси?
В очите му имаше молба.
–Тони… – прошепна тя и извърна глава – Как ще стане това? Та ти си сгоден! Това изобщо не беше редно, нали знаеш?
–Редно, нередно… какво значение има? И да се женя без любов е нередно. А пък бъдещата ми жена да си има любовник? Редно ли е? И твоят Павел да се въргаля с всякакви екзотични жени и почти жени, редно ли е?
Каси се отдръпна леко и се претърколи по гръб.
–Казах ти – Павел не е мой! Като се прибера и се изнасям! Само трябва да си намеря квартира… Уф!
Тя зарови пръсти с разбърканите си медни коси и стисна устни.
–Казах ти – не се мръщи, защото вълчо идва! – Антъни се надвеси над нея и захапа долната ѝ устна – Имам апартамент в Източното предградие… Малък е и семпло обзаведен, но си има всичко! Ще ти бъде малко далече от работата, но има скоростно метро на около десет минути от там!
–Какво?
–Това си е само мое място. Купих го на името на една арт-галерия, която финансирам. Лично. От своя попечителски фонд – Тони се засмя – Не ме гледай така, де! Решавам ти жилищния проблем! Нещо против?
–Тони… – Каси извъртя очи – Не мога да се настаня в жилището ти!
–Защо? Аз не живея там. Мястото е сигурно и непретенциозно. Ходя в този апартамент само, когато съвсем ми писне от всичко! Няма да ти досаждам и да ти се натрапвам…
–Тони!
Каси го избута, грабна ризата му, която се заплете в краката ѝ и я намъкна бързо. Доближи се до прозореца на вилата и загледа към океана. Беше прелестна, многозвездна нощ! Небето светлееше, независимо, че Луната беше като съвсем тънък резен. Новолуние. Беше толкова символично.
–Новолуние е – пошепна до ухото ѝ Тони, сякаш прочел мислите ѝ – Хубаво е, че се срещнахме сега и започнахме нещо прекрасно по Новолуние. Хубаво време за едно ново начало!
–Забъркахме голяма каша, Тони! – каза тихичко Каси, но той усети, че гласът ѝ трепери.
–Не ти ли беше хубаво с мен?
–Беше прекрасно, Тони, там е проблемът!
–Хей! – той зарови пръсти в косите ѝ и вдъхна свежия им аромат на нещо леко и цветно. Момина сълза. Божествен, мек аромат! – Това не е проблем. Това е… ох! Дори не мога да го опиша… А ризата ми ти стои чудесно. Само можеше да не е толкова дълга, за да имам по-добра видимост.
Каси се засмя. Ризата едва покриваше дупето ѝ. Бедрата ѝ блестяха на светлината от безбройните звезди, гладки и млечно бели.
–Освен да я сваля, за друго не се сещам – отвърна тя закачливо.
–Идеята е много съблазнителна – съгласи се Тони – Имаме цяла нощ пред нас, малка магьоснице, а аз съм много, много ненаситен!
Хваната краищата на ризата и леко ги плъзна по гърдите ѝ, а после по рамене и гърба ѝ. Пусна я на земята на малка, светла купчинка. Обгърна Каси откъм гърба и впи устни в меката извика на шията ѝ…
–Моля те, иди да живееш в апартамента ми. Искам да направя нещо за теб, Каси, а няма какво друго! Поне не още!
–Добре… благодаря ти! Това много ще ме улесни!
–Не ми благодари… Искам да те виждам!
–Тони… ами всичко друго?
–Ще го уредя! Ще видиш! Просто ми дай малко време и всичко ще стане така, както го искаме…
–А какво искаме, Тони?
–Аз искам теб, Каси… а ти?
–И аз те искам…

Назад към част 2                                                                 Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!