ГЛАВА 17
За късмет, поръчката ни беше доставена бързо, не мина и час и на портата изсвири камион с рекламата на магазина на гърба. Разтоварващите разтовариха кашоните от камиона близо до оградата, аз подписах товарителниците и те бързо тръгнаха да доставят останалото оборудване. А демоните вкараха всичко в къщата. По това време вече бяхме готови, чантите ни бяха опаковани, а Карила беше приготвила някои от собствените си отвари в допълнение към лекарствата, които Янита беше купила от аптеката.
– Вика, готови сме. – извика към мен Ейлард.
– Да, аз също. – стоях там и се опитвах да си спомня дали не съм забравила нещо.
– Стопанкe! – Велисвет и Алексия излязоха в коридора – Любава вече е приготвила масата за вас, така че ще ядете бързо, защото после няма да имате време за ядене. И имам пакети за когато стане време за вечеря.
– Умн… Не, по-добре ще е да тръгнем веднага, там има ранени.
– Не, стопанке. – поклати глава Велисвет – Любава строго е наредила първо да се храните. Тя е приготвила нещо полезно, за да попълните енергията си. Затова ми нареди да ви доведа, макар и насила. Яжте бързо, а после на път.
– Добре, тогава. Хора, зигел-зигел, ай-лу-лу! – казах любимата си реплика от филма – Да ядем бързо и да тръгваме на път.
Чиниите вече ни чакаха, така че бързо, буквално за пет минути, изядохме всичко, Ейлард грабна една кошница със сухи дажби и се върна в залата при торбите.
Разделих парите, които бяхме взели със себе си, на три части: основната сума дадох на Ерилив за съхранение, нямаше да му я откраднат, аз държах част от тях в чантата си, а Ейлард още малко. Много неща се решават по-лесно от мъжете и по-лесно се плаща от тях, затова е по-добре парите да се държат при тях.
– Ейлард, селото се казва Перестианка. – прочетох името, докато разглеждах писмото – Това е мястото, където отиваме.
Магьосникът активира амулета си за пренасяне, влязохме в телепортатора и се озовахме пред малко село. Едно мръсно момче бързаше покрай нас и когато ни видя, обърка крачка и едва не падна в прахта.
– А-а-а-а, мамо! Магьосниците са дошли за проучващите. – изкрещя той с пълен глас, което ме накара да подскоча – Проучващи-и-и! – изкрещя младият гологлавец – Те са дошли за вас!
От най-близката до покрайнините къща надникна глава и един от студентите изскочи на верандата.
– О, Виктория? – той погледна към мен.
– Да. – пристъпих напред аз – Къде е Всеволод Иванович?
– Той ще бъде тук след пет минути. – момчето погледна назад към къщата – Андрей, тичай при професора. Елате бързо, ранените са в тази къща.
Отидохме при него, а вторият студент изскочи от вратата и затича нанякъде пъргаво. След като влязох вътре, за известно време се опитах да приспособя зрението си към липсата на ярка слънчева светлина, а после се огледах. В малка стая с обикновена дървена маса и пейки, освен нас, имаше още една от ученичките и възрастна жена в тъмна рокля, вероятно билкарка.
– Здравей, Виктория. – подскочи ученичката – Всеволод Иванович ще дойде веднага при вас. Ще ни вземете ли? – тя ме погледна с надежда.
– Да, ще ви взема. С мен има лечител и магове. Можеш ли да ми покажеш ранените? – погледнах билкарката въпросително.
– Аз съм Олана. – кимна стопанката на къщата – Кой е лечителят?
– Аз! – пристъпи напред демоницата – Покажете ми. Името ми е Карила.
Билкарката ѝ направи знак да влезе в съседната стая и двете жени влязоха заедно. Не можахме да чуем за какво си говорят, макар че останалите седяха в мълчание. След около пет минути Карила ни погледна и поиска торбичка с лекарство. Ейлард държеше голяма бутилка с жива вода. Взехме я в запас, като обяснихме на водния, и той напълни петлитров бидон – такъв, в какъвто продават водата.
– Карила, какво има там? Може би Ейлард може да погледне още веднъж. Той е магьосник. – извиках аз към демоничната жена.
– Ами… – демонката погледна учениците, застинали в напрегнати пози, които я гледаха нетърпеливо – Влезте. И вие, също милейди.
Исках да погледна ранените ученици и да видя дали мога да направя нещо друго, за да им помогна.
В съседната стая, която беше предоставена за лазарета, в едното легло лежеше превързано момче с обгорено лице, а в другото студентка, разделени от параван. Погледнах го и изтръпнах. Лицето на момичето беше обезобразено до неузнаваемост, сякаш го бяха изподрали с големи нокти, откъснали парчета кожа, които след това бяха сложили обратно, и после изгорили. Ужас! И сега от тази ужасна маска ни гледаха очи изпълнени с отчаяние.
– О! – неволно закрих устата си с длан.
– Ейлард, можеш ли да приспиш момчето? – попита тихо Карила – Трябва да свалим превръзките и да почистим раните. Не искам да му давам приспивателна отвара, предпочитам след това да му дам упойка.
– Да. – пристъпи напред магьосникът – Колко минути?
– Около трийсет минути… Оляна и аз можем да се справим за нула време.
– А момичето? – Ейлард погледна студентката със съжаление, а после отклони очи.
– Нея по-късно. Не съм ѝ слагала превръзки на лицето, опитвам се да я спася от белезите, затова има превръзки само по тялото. – каза билкарката.
– Вика! – обади ми се момичето с дрезгав шепот, като едва движеше устните си – Вика, аз съм ужасна, нали?
– Наташа?! – разпознах бившата си съученичка само по гласа ѝ.
– Да… – от ъгълчето на очите ѝ се търкулна сълза и аз бързо пристъпих към леглото – Вика, можеш ли да направиш нещо? Иначе как ще живея с това лице? По-скоро ще умра.
– Наташа, ще направим всичко. Обещавам. Имаме няколко много добри лекарства с нас. А Карила е страхотна лечителка. – преглътнах буцата в гърлото си и нежно стиснах ръката ѝ.
– Не си тръгвай, Вика. Страх ме е.
– Добре. Бъди търпелива, Наташа. Всичко ще бъде наред. Ще бъдеш най-красивата булка и ще ми изпратиш снимки от сватбата. И ние ще ти се възхищаваме. – огледах хората и нечовеците, които стояха около мен – Започнете с момчето, а аз ще седна тук, до Наташа. Мога ли да взема един стол?
Ерилив веднага ми донесе столче от съседната стая, постави го до леглото, излезе и застана пред вратата. Жените с помощта на мага пренесоха спящия ученик до масата в първата стая, като изхвърлиха всички навън с изключение на Ерилив. А аз само от време на време чувах откъслечни фрази. Че момчето спи спокойно и превръзките могат да бъдат свалени. После обсъждаха кои рани да изчистят първо от гнойта и отровата. После Карила обясняваше на Оляна, че все още не е необходимо да се зашиват и така нататък. А Оляна спомена за някои билки, които използвала, за да извади отровата от раните. На няколко пъти откъм улицата се чуха развълнувани гласове – изглеждаше, че професорът е пристигнал и учениците му обясняват нещо.
– Вика! – извика отново Наташа – Ако лицето ми остане такова, няма да отида при родителите си. По-скоро ще остана във Ферин или… ще умра.
– Не бъди глупава. – почти ѝ изкрещях – Казах ти, че всичко ще бъде наред. Сега ще приключат с това момче и ти ще бъдеш излекувана. Аз ще бъда твоята фея кръстница. И ти ще танцуваш на бала в красива рокля, с най-красивото лице!
– Фея кръстница… – устните ѝ потрепериха – Винаги си казвала, че си фея, спомням си.
– Наташа, ти ще се смееш, но аз наистина съм фея. Знаеш ли, оказа се, че прабаба ми не се е шегувала. Веднага щом се преместих на мястото на прехода, силите ми се събудиха. Но те действат спонтанно и аз не мога да ги контролирам. Но аз съм истинска фея.
– Да до-о-бре! – Наташа дори забрави за болката си.
– Давам зъб, че не лъжа. – подсмръкнах аз.
– Но се надявам, че ти не си феята на зъбките. – напуканите ѝ устни потрепнаха в усмивка, а аз се радвах, че съм успяла да я отклоня от мислите за самоубийство.
– Пу-пу, не е за мен! – засмях се тихо – Представяш ли си каква адска работа е това, да обикаляш нощем из града и да събираш развалените зъби, като ги крадеш изпод възглавниците на децата? И да оставяш пари в замяна! Къде трябва да сложа всички тези зъби? Това е ужасна професия, да си фея на зъбките!
Наташа се засмя тихо, толкова тихо, колкото позволяваше изгореното ѝ лице.
– Сега ще те излекуват и ще те преместят в моята къща. Само че сега това не е къща, а замък. Ще бъдеш изумена, когато го видиш. Каня те да останеш там за няколко дни, за да си починеш и да се възстановиш от болестта си. Ейлард ще ви обясни всичко. Не можеш да отидеш на Земята без мен, а само във Ферин. А аз ще се върна след три дни, имам работа в столицата. И ще ти покажа още едно чудесно място. Харесва ли ти морето?
– Харесва ми. – тя ме погледна както дете Дядо Мраз, вярвайки на всичко, което казах.
– Е, гарантирам ти, че никой от вас никога не е виждал море като него. А в къщата ми работят демони като пазачи. Да. – потвърдих аз, като видях как очите ѝ се разширяват – А домовиците са тези, които почистват и готвят. Истински, и то няколко.
– А аз в детството си винаги съм вярвала, че си фея. – прошепна тя – Беше толкова красива и си спомням крилата ти. Исках и аз да имам такива крила. Но майка ми казваше, че съм принцеса, а не фея.
– Е, това е просто въпрос на късмет. Но може да срещнеш принц на бял кон. – нежно стиснах слабите ѝ пръсти.
Точно когато довърших изречението си, в стаята беше вкаран студента. Той вече беше напълно свободен от превръзки, а грозните изгаряния бяха изчезнали от лицето му. Ейлард и Ерилив, след като сложиха спящото момче на леглото, се приближиха до нас.
– Вика, Карила ми каза да пренеса момичето. – каза Ейлард и сложи ръка на рамото ми.
– Давайте. Името ѝ е Наташа. – тръгнах – Наташа, сега заспивай и когато се събудиш, отново ще бъдеш красива принцеса. Обещавам.
– Благодаря ти, Вика. – тя премести погледа си към Ейлард и леко кимна, показвайки, че е готова.
Докато лекуваха момичето, Карила и Оляна ни помолиха да напуснем къщата, като казаха, че ще ни извикат по-късно. Така че излязохме през вратата и веднага се сблъскахме с притеснените нетърпеливи погледи на професора и няколко студенти.
– Виктория, Ейлард, здравейте! – поздрави ни Всеволод Иванович и като пристъпи бързо, целуна ръката ми и стисна тази на Ейлард.
– Здравейте, Всеволод Иванович. – казах аз – Това е моят бодигард Ерилив, запознайте се. Ерилив, това е Всеволод Иванович Потоцки, професор от Академията по магия от Земята. Той е тук с група студенти.
– Вика! – професорът, след като кимна учтиво на Ерилив, веднага се обърна към мен – Ще ми позволите ли да ви наричам така? Ами какво става с тях? Успяхте ли… да се справите…?
– Момчето е излекувано. За Наташа се грижат в момента, но ще трябва да почакаме.
– Ах… – измърмори професорът – Те… силно обезобразени ли са? Белезите.
– Е, вече са махнали всичко от момчето, дори не се наложи да го превързват отново. Колко време ще отнеме това с Наташа? – аз въздъхнах – Билкарката казва, че се е опитала да спаси лицето ѝ.
Студентите, които бяха дошли с професора, се спогледаха.
– Да… горката. – учителят поклати глава и разтри лицето си с ръце – Как се забъркахме в такава каша… Решихме да изкараме малко пари, за да купим нещо за Академията. Кой би могъл да предположи?
– Всеволод Иванович, защо не ми писахте веднага? Нима щях да оставя сънародниците си в беда? Какво щеше да стане, ако младежите не бяха оцелели?!
– Ние сме тук от три дни. Отначало всичко изглеждаше наред, но после се оказа, че в раните има отрова и билките не могат да я извадят. Писахме на Ковена в столицата. Обещаха да изпратят някой, който да ни помогне. Но младежите ставаха все по-зле, Стас не идваше на себе си, а от Керистал нямаше никой. Затова ви писах. Не очаквах, че ще дойдете толкова скоро.
– Добре. Доведохме лечител и всичко, което ни е необходимо. Ще се погрижим за това.
– Благодаря ти, Вика. Нямаш представа колко много го ценя.
– Ще поговорим. Докато Наташа я лекуват, нека да поговорим за нещата. Вие сега изпратете студентите да се опаковат. Веднага щом приключат с обработката на раните, ще дойдете при мен. Имаме амулет за пренасяне. – кимнах на учениците, които слушаха нетърпеливо – Ако трябва да платите на някого тук, кажете му, че сме донесли пари със себе си.
– Чухте ли това? – професорът се обърна към студентите – Бързо намерете всички и се опаковайте.
– Точно така. Ейлард ще ви вземе и ще ви заведе при мен. Не се страхувайте, това не е къщата, която помните, а друга сграда, ще видите. Аз няма да се върна с вас, имам работа в Керистрал. А вие ще останете в къщата ми три дни, тъй като няма да можете да отидете на Земята без мен. Но телефонът и интернетът работят, свържете се с моята управителка Арейна, тя ще ви даде възможност да се обадите в Москва и да получите достъп до интернет. Ейлард, кажи ѝ, че съм го разрешила. – магът кимна и аз продължих – Следващото, веднага ще ви предупредя да не изпадате в паника и да не се плашите там. Охраната в къщата, както и Арейна, лечителката и началникът на охраната са демони. Те работят за мен и се надявам на твоето благоразумие, не се опитвай да ги подчиняваш или да правиш нещо друго, което и най-умните магове не обичат да правят с демоните.
– Демони?! – професорът се взираше в мен – Но… откъде?!
– Оттам… от техния свят. Дълга история, ще ви я разкажа по-късно или пък Ейлард. Това не е всичко. – подсмръкнах – Домовиците се занимават с цялата домакинска работа.
– Домови-ци? – той подчерта множественото число с интонацията си.
– Точно така. Имам повече от един.
– Уау! Какви промени си направила през лятото, нямам думи.
– О, Всеволод Иванович, и това не е всичко. Промених малко и статуса си.
– Да, наясно сме с това. Получихте титлата баронеса и земи.
– Мм-хм… освен това случайно се превърнах във фея. Моля, обичайте и се възхищавайте.
В този момент професорът беше напълно изненадан и само примигна безмълвно.
– Добре, това е всичко дотук, а сега пристъпвам към работа. Не мисля, че дължите много пари на селяните за настаняване, тогава ще обсъдим колко е в рубли. Имам още едно предложение за вас. Сега отивам в столицата и мога да купя книги по магия за вашата академия с парите на Ферин, а вие ще ми дадете стойността им по курса в рубли. Казахте, че имате достъп до сметката.
– О! Няма как! – очите му светнаха – Само книги? Какви? Колко?
– Това ще трябва да обсъдите с Ейлард. Той е магьосникът, не аз. А сега седнете и ми напишете списък. Ще се опитам да купя каквото мога. Е, ако се интересувате, разбира се. Не настоявам, но мога да ви направя тази услуга. Изчислете от количеството рубли, с които разполагате, умножено по курса на златото. Ще тръгнем от това и ще видим нататък.
– Боже мой, какъв късмет! – професорът потърка ръце – Опитахме се да работим колкото се може повече, за да донесем в Москва поне няколко книги. Вика… – той се поколеба – А колко ще ви дължим за лечението и за времето, което прекараме в дома ви?
– Нищо за това. Аз просто помагам на сънародниците си. А в къщата, ако искате, помагайте на домовиците и на Алексия, моята икономка, с каквото можете. И излезте при Ферин. Накарай момчетата да окосят тревата, защото имам няколко коня в Листянка. Така няма да се загуби.
– Разбрах, ще го направим. Ейлард! Имам хартия, готов ли си да обсъдим списъка с книгите?
– Всеволод Иванович, можете ли да ми кажете какво се случи? – извиках професора, преди той и магьосникът да си тръгнат.
– Да, ние така и не разбрахме що за същество е това. Селяните просто го наричат немъртво, но аз не си спомням такива неща в земните летописи.
– Как изглеждаше то? – намеси се Ейлард.
– С височината на десетгодишно дете. Хм… Приличаше на свито, прегърбено човече. Къси, ноктести крайници. Жълти очи, които ярко горят в тъмното. Главата е плешива. Три езика, приличат на змийски езици. Но това не е най-лошото! – професорът потръпна при спомена – По време на битка то изхвърля от гърба си три дълги пипала, увенчани с остри костни жила с отрова. Отначало не разбрахме за отровата. И ги използва, за да нанася прободни рани. Това е кошмарно същество! Успява да скочи и докато драска с нокти, пипалата му убиват… Едва го откъснахме от Наташа.
– Хм… – магът се намръщи – От описанието изглежда като скалозъб. Кожата тъмна ли е или бяла?
– Тя е земно-сива, а на гърба му има някакви рани.
– Определено е скалозъб. Трябва да пишем на Завета, това е изключително опасно същество. От какво са изгарянията? Е, не е като скалозъбите да имат огнена магия.
– Когато го откъснахме от Наташа, то се захвана за Стас. Наташа хвърли една огнена топка право в тях. Сигурно се е уплашила или не е знаела какво прави. – учителят сви гневно рамене – Стас я получи, разбира се, но това нещо имаше някакъв щит. Огънят се отрази от него и полетя право към момичето.
– Странно… – замислено каза Ейлард – Или има амулет, или щит… Вие убихте ли го, или не?
– Избяга. А ние се оказахме с двама ранени и без плащане за поръчката. – Всеволод Иванович се усмихна горчиво.
– Ейлард? – извиках аз – Що за същество е това? И защо скалозъб, нали тук има гори? Няма никакви скали.
– Не знам защо е скалозъб. – магьосникът вдигна рамене – И те стават от представители на разумни раси, които по-рано са били убивани чрез обесване или разпъване на колело, а след това не са били погребвани. След около седмица някои от тези трупове се превръщат в немъртви. Странно е, че има устойчивост на огън. Все още не виждам каква е уловката…
След като приключихме с разговора, мъжете тръгнаха да пишат списъци, а ние с Ерилив останахме на верандата да чакаме Карила и Оляна да ни извикат.