ГЛАВА 20
След като осъзнах това, докато стоях на верандата на таверната, се успокоих рязко и веднага чух бързи стъпки зад себе си.
– Вики, моля те, недей да правиш това никога повече. – каза Еилив укорително.
– Какво? – изплаших се, като си помислих, че той има предвид нелепото ни изпълнение.
– Не е нужно да бягаш от мен. Нима си забравила, че аз съм твой телохранител?
– Ах. – успокоих се аз – Няма да го направя. Просто бях объркана от реакцията на обслужващото момиче. Момичето явно е бясно, че те е изпуснало. – пошегувах се аз.
В края на краищата, ако нищо не се е случило, това е добре. Значи се държим така, сякаш нищо не се е случило и се преструваме, че нищо не се е случило. Вярно е, нищо не се е случило. А всъщност може би всичко това ми се е сторило, а Ерилив просто е действал според собствената ми програма, да изплаши едно настойчиво момиче.
Но Ерилив не подкрепи шегата ми, само подсмръкна несигурно. Така че трябваше да продължа да се справям със ситуацията сама.
– И не забравяй, че си ми длъжник. – усмихнах се аз – Ако се наложи, следващия път ще ме спасиш и ще изплашиш всички прекалено нахални ухажори.
– Договорено е. – той също се усмихна, опитвайки се да ме погледне в очите.
– Добре, да продължим напред. – слязох от верандата и тръгнах бавно по улицата – Трябва да купим още книги, но за Земната академия по магия. Това е много добра сделка. По курса на рублите ще ни стигнат за дълго време. Чудех се откъде да взема земни рубли, за да платя всичко.
Ерилив изведнъж ме изпревари бързо и блокира пътя:
– Вик… – той започна да казва името ми, но бе прекъснат от силен мъжки глас, който извика името ми отзад.
– Лейди Виктория?!
– Да? – бързо се огледах и се сблъсках с усмихнат млад брюнет.
– Лейди Виктория, не мога да повярвам. Не мога да ви опиша колко съм щастлив да ви видя отново! – той целуна върховете на пръстите ми – Изчезнахте толкова внезапно след кралския бал. Едва на следващия ден успях да получа някаква информация за вас и научих, че сте заминали за баронството си. Дори не ви разпознах отзад, сменила сте косата си. Много ви отива, но старият цвят на косата ви е прекрасен. Писах ви, но за съжаление така и не получих отговор на нито едно от писмата си. – той прозвуча укорително.
– А-а… – опитах се трескаво да си спомня кой е той – Престъпно малко внимание отделям на кореспонденцията. Все още нямам секретарка, а и аз самата, за съжаление, не съм в състояние да отговарям на всички писма навреме. Много е трудно да се грижиш за тях, нали знаете. Моля, не се обиждайте, господин… – поколебах се, не знаех как да се обърна към него.
Спомних си лицето му. Беше един от най-настойчивите джентълмени, които ме бяха ухажвали на бала и които почти след втория танц започнаха да намекват, че с удоволствие биха ми предложили ръката си за брак.
– О, съжалявам, че не ви припомних името си! – брюнетът се поклони леко – Виконт Андор Каланен на вашите услуги, лейди. Бихте ли ме представили на вашия спътник? – той хвърли проницателен и, дори бих казала, ревнив поглед към Ерилив, който стоеше на половин крачка от мен.
– Ерилив льо Сорел, мой приятел и телохранител. – внимателно отдръпнах ръката си, която виконтът продължаваше да държи.
– Много ми е приятно. – мъжете се поклониха учтиво и Андор веднага насочи вниманието си към мен – Милейди, за дълго ли сте в столицата?
– Не, виконте. Само за два-три дни.
– Просто ме наричайте по име, за вас съм Андор. – той се усмихна и отново се наведе към ръката ми – Къде ще отседнете? В коя гостилница? Ще се радвам да ми гостувате за времето на посещението ви в столицата, имам голямо имение в Керистали. Виконт Хелден също ли е тук?
– Благодаря ви, но аз съм отседнала в дома на граф Илизар Верейски. Съпругата му ме покани да отседна при нея. Виконт Хелден все още е в баронството ми и ще пристигне малко по-късно.
– Познавате графиня Ниневия? Странно, тя не беше на бала. Как се чувства? Казват, че през последната година не се чувствала добре.
– Да, граф Илизар ни представи, а аз съм очарована от лейди Ниневия.
Не коментирах здравословното ѝ състояние, но си го отбелязах. Нещо за неразположението на Ниневия спомена Илизар. Изглежда, че тя наистина е болна.
– Лейди Виктория, бихте ли ми позволили да ви посетя в дома на граф Верейски? А аз с удоволствие бих ви придружил и бих бил ваш водач и спътник през цялото време на престоя ви в Керистали.
Поколебах се, без да знам какво да кажа, и погледнах към Ерилив, който стоеше с каменно лице. Нямах никакво намерение да флиртувам с някой от ухажорите си от бала, но не знаех как да откажа така учтиво.
– Страхувам се, че сега посещението ми отново е строго делово. Няма да имам време за разглеждане на забележителности.
– О, наистина? Ако не е тайна, каква работа ви води в столицата? Има ли нещо, което мога да направя за вас?
– Ами… Днес ще пазаруваме книги. Вече сме купили доста от тях и ще бъдат доставени в дома на графа. Но има още неща, от които се нуждая, за мен и още много в списъка за виконт Хелден.
– Ще се радвам да ви правя компания, ако нямате нищо против. – той се усмихна – Отдавна не бях ходил в книжарница и може би ще купя нещо за семейната библиотека. Искате ли да ви препоръчам подходящ търговец? Какви книги ви интересуват? Любовни истории? Романтични балади? Или може би детективски истории за приключенията на ловци на хора?
– Е, не. – едва се сдържах да не се разсмея – Интересувам се и от книги за законодателната история на Ферин, Семейния кодекс и Данъчния кодекс с последните му изменения. – лицето на Андор се изпъна – А също и доста обширен списък с учебници по магия за виконт Хелден.
– Изненадахте ме. – каза спътникът ми, озадачен – Защо такава очарователна млада дама се нуждае от законодателство и кодекс от закони?
– За да ги изучавам. – наклоних глава леко настрани и го погледнах лукаво.
– Но необходимо ли е да пълните хубавата си глава с такива мъдри глупости? – той, искрено неразбиращ, повдигна вежди от изненада – За това си има адвокати.
– Е… считайте го за моя прищявка. Искам сама да разбера вашите закони и данъци. Включително и семейното право.
– Е, в такъв случай с удоволствие ще ви покажа най-голямата магическа книжарница в света. И, ако ми позволите, ще ви предложа каретата си. – Андор се огледа и посочи една местна карета, задвижвана от елементали, паркирана на около четири метра от нас.
– Само ако бодигардът ми каже „да“. – пошегувах се аз – Той отговаря за мен с главата си и е доста строг в контрола на начина, по който се движа. Ерилив? – погледнах назад към бодигарда и срещнах студения поглед на зелените очи – Да вървим ли?
– Както кажете, милейди. – той се поклони леко.
Общо взето, помощта на виконт Андор беше доста полезна. Доста бързо стигнахме до магическата книжарница, където ни продадоха всичко от списъка наведнъж. Добре, че бях взела със себе си значителна сума пари от вкъщи. И докато собственикът на магазина прибираше и опаковаше книгите, аз самата се разхождах наоколо, разглеждайки гръбчетата. Не притежавам традиционна магия, но може би имаше нещо подходящо за мен. Но единственото, което ме заинтересува, беше един свитък за елфическите брачни ритуали. Отворих го и се зачетох в текста.
– Интересува ли се дамата от други раси? – продавачът погледна заглавието с интерес.
– Малко. За какви други раси знаете?
– Гномите, орките, върколаците и елфите. Троловете, за съжаление, са слабо изучени и не осъществяват контакт. Желаете ли да закупите?
– Какво имате за гномите? Мога ли да го видя?
– Тук. – мъжът се обърна и взе от рафта зад себе си книга в обикновена картонена подвързия – Тя съдържа основна информация за расата и кратък речник на основните думи от родния им език. Или се интересувате от магията им?
– Не, не, само за самата раса, нещо информативно. Също така, има ли някакви редки народи или раси? Или магически същества? Като например водни или гоблин, или дриади, или феи?
– В пътеводителя, който вече си купихте, има информация за по-малките нечовеци и дяволи. – той посочи с пръст една от подредените книги – Има информация и за немъртвите. Но няма нищо за феите. Тези магически същества са напълно непроучени, тъй като не са се срещали с хора твърде дълго време. А и способностите им не могат да бъдат изучени или категоризирани.
– Ясно! Знаете ли, нека взема два от тези справочници. – реших да запазя единия за лична употреба.
– А на дамата мога да предложа този за елфите. В него има и обща информация, традиции и обичаи, кратък речник на основните думи. А има и подобен за върколаците.
– Не, без върколаци, вече съм го купила.
– Лейди Виктория? – виконт Андор оживя зад мен – Интересувате ли се от гноми? И елфи? – той хвърли поглед към заглавията на книгите – Защо ви трябваше пътеводител за върколаци?
– Моят възпитаник е върколак. Трябва да знам подробности за неговата раса.
– Какво? – Андор ме гледаше смаяно – Имате възпитаник? Но вие сте толкова млада… А още и върколак?! Как така?
– Е, нещо такова. – свих рамене, без да искам да обяснявам – И не е като да съм много млада. Аз съм достатъчно възрастна. – усмихнах се кокетно на виконта, за да изгладя впечатлението от думите си.
– О-о! – той загуби ума и дума, но се размърда при усмивката ми и целуна ръката ми.
– Ерилив? – обърнах се към Лирела – Взех всичко за Ейлард. Ти няма ли да купиш нищо за себе си? Ще го вземем веднага.
– Засега не, милейди.
Веждите ми се повдигнаха от изненада. Защо се обръща към мен толкова официално и припряно? Изразих мнението си, че той е не само мой телохранител, но и мой приятел. И аз самата се обръщам към него на „ти“.
– По-късно ще реша какво бих искал да си купя и какво може да ми свърши работа.
– О, добре! – кимнах аз.
Сигурно му трябват такива книги за княжески магове. Но има смисъл първо да го обсъди с Ейлард. Нека решат у дома, а ако има нещо, ще се върнем тук и ще ги купим. Чудя се колко ли струва да се наеме къща в столицата или изобщо да се купи такава? Някакво малко имение, три стаи. Тогава би било възможно по всяко време да се пренесем тук за кратко, като останем в моята къща, и после да се върнем. И на никого нямаше да се налага да съобщаваме за това, нито пък щеше да се налага да го посещаваме. Някак си ненатрапчиво щеше да ми се наложи да попитам графа къде живеят агентите по недвижими имоти и как се купуват и продават къщи. Да помоля ли Ейлард да го направи? Или да си купя вестник? Там сигурно има реклами, нали? Е, трудно е да си чужденец, още повече от друг свят.
Виконтът ни закара до къщата на граф Илизар и махна на лакея, за да го изчака да внесе покупките ни в къщата. Виждах, че иска да влезе вътре, но не смееше да поиска, а аз със сигурност не можех да го поканя в чужда къща.
– Лейди Виктория, ще ми позволите ли да ви придружа утре? С удоволствие ще ви заведа на всички места, които споменахте.
– Хм… – изкашлях се аз – Виждате ли, с лейди Ниневия щяхме да отидем утре на шопинг и да изберем някои тоалети. Тя искаше да ми покаже новите артикули за есенния сезон. Вероятно няма да ви е интересно.
– О, да, ще бъде! Сестра ми е модна маниачка, така че знам последните модни тенденции и адресите на най-добрите модни марки. И не спорете, аз сам ще ви закарам и ще ви върна с покупките. Лейди Ниневия не бива да се притеснява. – той натисна болното място – Приемете го, лейди. Скоро отново ще заминете, така че ми дайте възможност да прекарам още малко време с вас. – той се усмихна и ме погледна в очите.
Човече, какъв упорит тип! И беше толкова учтив и галантен, че нямаше как да му откажа.
И аз бях принудена да се съглася.
След като се сбогувахме с виконта, влязохме в къщата. Не го помолих да ми определи среща за утре. Не знам какви са плановете на Ниневия и в колко часа ще отидем да пазаруваме. И тогава, виждате ли, ние ще се измъкнем, а той ще дойде по-късно. Напълно случайно.
Не, нямах нищо лично срещу него. Той е много внимателен, вежлив и красив млад мъж. Но нямах намерение да започвам каквито и да било афери, да флиртувам и да приемам авансите му просто така. А и донякъде се изплаших от подобна настойчивост, след втория танц на бала, на практика да ми направи предложение и след това буквално да ме засипе с писма… Колко добре, че не отговорих на нито едно от тях. А сега той е прекалено настойчив. Мисля, че това е добре, един мъж трябва да може да получи момичето, което харесва, иначе какъв мъж е той? Но имах смътно подозрение, че не е заради моята неземна, или по-скоро неферийска красота, а заради нещо друго. Някаква титла? Мисля, че е виконт, което е повече от барон. Земи? Дали е фалирал? Нуждае се от земи и богатство? Но от друга страна, въпреки че имам баронство, не бих казал, че е толкова много, макар че не е незначително. Крал Албрит не ме е ощетил в това отношение, имам доста прилични имоти. А според моето диво земно мнение това е просто невероятно.
Или аз съм станала много подозрителна, така че сега говори моята неувереност в мен и параноята, които се бяха развили през четирите месеца, в които живеех на кръстопътя на световете? Всъщност изобщо не се възприемам като неустоима красавица или жена-вамп. Никога не съм се опитвала да се превъплътя в ролята на разбивачка на мъжки сърца.
– Какво ще кажеш? – двамата с Ерилив тръгнахме към къщата.
– За какво? – гласът му беше сух и хладен.
– За виконта. Не знам какво иска той. На бала, когато се запознахме, той беше на крака, опитваше се да привлече вниманието и всъщност ми предложи брак, макар и завоалиран. А сега, когато каза името си, си спомних, че ми е изпратил цял куп писма. Почти всеки втори ден.
– Какво пише той? – гласът на Ерилив стана още по-сух, ако това е възможно.
– Не знам. Аз не ги чета. Прочетох първите три, но всички бяха едни и същи. Не си направих труда да ги погледна отново, нямах време. Всички писма са почти еднакви.
– Всички?
– Всички. Той не е единственият, който ми пише след бала.
– Виждам! – изсъска той.
– В това е проблемът. – свих рамене аз – Какво мислиш, че иска той?
– Какво толкова не разбирате. Иска вас.
– Нас? – примигнах – Мен и къщата на кръстопътя?
– О, Боже мой! Той иска вас, лейди Виктория. Не виждате ли начина, по който ви гледа?
– Еми… – спрях – Отново ли се върнахме на „вие“? Кога го направихме? Или не ти хареса, когато се обърнах към теб на „ти“ пред виконта? Също така не знаех, че не ти харесва, така че няма да го правя отново.
– Е, защо да се чувствам зле заради това? В момента съм просто твой бодигард.
– Рил, какво става? Държиш се така, сякаш ревнуваш! – засмях се, опитвайки се да се пошегувам, изобщо не разбирам нищо.
– Защо да те ревнувам? – той повдигна вежда.
– Наистина… – направих пауза за няколко секунди – Защо да го правиш? – и като се обърнах, се качих на верандата.
Толкова за разходката. Не знам какво е влязло в главата на Ерилив, но ако е така, значи е така.
Прекарах вечерта в компанията на лейди Ниневия. В уютния хол с нея разговаряхме приятелски за всичко и за нищо. Ерилив се беше настанил удобно в съседната стая с библиотека, за да не му е скучно. И ние си говорехме, сравнявахме книги и женски романи от Земята и Ферин, говорехме за мода и какво е модерно в двата свята, обсъждахме къде ще отидем утре и какво има смисъл да купувам във Ферин, при положение че прекарвам по-голямата част от времето си на Земята. Нещата не биваше да са извън земния стил.
Обсъдихме срещата с виконт Андор Каланен, разбира се, че я обсъдихме. Оказа се, че той не е беден, единствен наследник е на баща си и не си отказва нищо. И изобщо виконтът е един от най-завидните ухажори. Ниневия си спомни, че след прословутото ми посещение в Керистал той наистина беше направил запитване за мен. И когато ѝ казах, че той се е натрапил, за да ни придружи утре, графинята се засмя и отбеляза, че виконтът ще бъде много отегчен. Тъй като тя беше решила да прекараме целия ден изключително в пазаруване.
Беше почти време за вечеря, когато граф Илизар пристигна и като влезе в салона при мен и Ниневия, ни съобщи, че е запознал краля с новостите. Негово величество взел под внимание информацията, но намекнал, че ще е по-добре, ако поговоря с маговете насаме, тъй като те няма да разкрият целите си в негово присъствие и ми връчил защитен амулет.
Графът извади от джоба си малка кутийка и ми я подаде.
– Маркис каза, че това е защита срещу психическа намеса, в случай че маговете се осмелят да го направят. Освен това тя скривала емоциите, а емпатите не са рядкост сред маговете. И накрая, това е просто някаква защита, тъй като амулетът образува щит около притежателя си.
– О! Благодаря, непременно ще го използвам. Кога трябва да върна амулета? Преди да си тръгна?
Отворих кутията и погледнах вътре. Амулетът приличаше на верижка с малка висулка във формата на цвете с червени камъни по венчелистчетата.
– Да, за съжаление, Негово величество не ти дава амулета за постоянно. Той е семейно бижу и обикновено се пази в съкровищницата.
– Разбирам. Тогава, преди да се прибера у дома, ще върна амулета на вас, Илизар, а вие ще го върнете на Негово Величество.
– Да. Но всъщност, докато си в столицата, може би ще искаш да си вземеш собствен амулет. Няма да намериш толкова силен като този, но можеш да намериш нещо подобно в магазините за магии или в бижутерийните магазини. Скъпа моя! – той се обърна към съпругата си – Утре посетете бижутера на Слънчевата улица. Той обикновено има голям избор от амулети и бижута със защита.
– Добре. – кимна Ниневия – По същото време ще разгледаме и останалите бижута. Виктория, може би и вие ще успеете да вземете някои бижута. Не се обиждайте, скъпа моя, но обеците ви са твърде скромни за вашето положение.
– Хм… – изкашлях се смутено – Добре.
Не мога да повярвам, че носят всички тези бижута. Може би аз просто искам да нося пластмасови бижута. Особено след като на Земята пластмасата от някоя известна модна къща струва повече от златните дрънкулки в обикновен бижутериен магазин.
Междувременно нагласих верижката и сложих амулета на врата си, като го скрих в деколтето на блузата си.
– Жалко, че… – започнах да казвам, но изведнъж вратата на всекидневната се отвори и Ерилив влетя.
– Виктория? – той се втренчи в мен – Всичко наред ли е?
– Е-е-е да. – погледнах към Ниневия и графа с недоумение – Вие чухте ли нещо?
– Не… – той свали ръката от кинжала на колана си – Точно обратното. – Ерилив огледа внимателно салона и след това премести погледа си към мен – Сигурна ли си, че всичко е наред?
– Ами… да. – примигнах неразбиращо.
– Добре. – след като се поколеба на вратата, той излезе и внимателно затвори вратата след себе си.
– Колко интересно… – графът придружи Ерилив със замислен поглед – Изглежда, че момчето е не само маг, но и емпат.
– Не, аз го попитах за това. Той има само обичайните за Лирел магически способности. – поклатих глава.
И тогава си спомних какво беше казал Ерилив, че по някакъв начин усеща емоциите ми. И сега разбрах, че той не лъже и не преувеличава. Веднага щом амулетът на крал Албрит защити емоциите и чувствата ми, Ерилив долетя да ме провери. И това изобщо не ми харесва, ще ви кажа! Не искам никой да чете емоциите и мислите ми. Не! За това си имам собствен фамилиар. И всички останали нямат работа в главата ми или в емоциите ми. Утре ще си набавя цял куп амулети, ако се наложи, за да се защитя.
По време на вечерята Ерилив беше тих и замислен и само от време на време ме поглеждаше. Но аз му се обидих. Какви са тези измишльотини изобщо? Неприятно. Някакво нелогично поведение. Почти ме целува, а после се държи като откачен, когато някой ме ухажва. А после се отдръпва, сякаш сме непознати.
А ако беше свободен, нямаше да имам нищо против, ако ме ухажваше. Аз го харесвам. Но, по дяволите! Той си има годеница, която обича и за която е споменавал многократно. И с нетърпение очаква да се ожени за нея. Освен това Ерилив веднага каза, че не трябва да се страхувам от него и че можем да бъдем само приятели.
А аз имам Ив… Къде трябва да го намеря? Това е абсурдна ситуация. В един момент той ме търси, а сега трябва да отида някъде. И после отново намеква, че вече съм била там. И той ме чака там. Къде? И откъде да знам, че е той? Може би виконтът е Ив. Защо? Била съм в Каристал и преди, а сега отново съм дошла тук. А той е тук, много доволен да ме види и се опитва да ме ухажва. Какво трябва да направя? Да послушам съвета на гадателката и да отворя очите и сърцето си? Това е лудост. Вече знам, че Ив е от Лилирея.
И явно Ерилив не е Ив. Първо, Ив не ми е предлагал брак и аз не съм негова годеница. И второ, Ерилив не ме чака никъде, а е дошъл в дома ми, за да бъде мой телохранител. Не съм го молила за това, а се съгласих само заради настояването на принц Кирин. Да му пиша ли? Да му кажа да ми намери жена телохранител? А Ерилив ще остане на гости, щом толкова се интересува от живота между световете. И ще може да пътува в свободното си време. А как би могъл да пътува и да изследва световете, ако е вързан за мен, а аз за дома… И, противоречейки на себе си, погледнах скришом към ръцете му.