Глава 12
Ава трябваше да го чува погрешно.
Или това, или тя наистина беше умряла от срам точно там, в апартамента си, и това беше небето, което разгръщаше вагона за посрещане, за да я посрещне. Защото идеята, че го е чула правилно? Че Сам е искал нещо повече от единствената нощ, която бяха споделили? Че може би най-накрая, след всичките тези години, е осъзнал, че иска от нея повече от приятелство – че иска всичко? Тя не можеше да си позволи да стигне дотам. Не можеше да се поддаде на изкушението да повярва в нещо, което е способно да я съсипе напълно, ако не е истинско.
Едва тогава ръцете на Сам се върнаха обратно към бедрата ѝ, палците му се спряха ниско до корема ѝ в една твърде интимна хватка, за да се преструва, че е нещо друго, освен връщане към нощта, в която този мъж превърна тялото ѝ в свое.
О, Боже, възможно ли беше?
– Не беше достатъчно за теб? – Попита тя, гласът ѝ беше дрезгав, несигурен.
Очите, които се срещнаха с нейните, бяха най-мекото синьо, нежно набраздени по краищата от живота, изпълнен с износване, живот, който бяха прекарали толкова много заедно.
– Мислех, че ще бъде. По дяволите, мислех, че една целувка ще е достатъчна. Но Ава – въздъхна той, а пръстите в бедрата ѝ се затегнаха по-силно, – тук ми се вие свят. И нещата, за които продължавам да мисля… сякаш всяка непокорна мисъл, която ми хрумва, от шестнайсетте години насам, изведнъж започва да се бори за внимание, иска втори шанс да стане нещо повече от фантазия, на която не съм се поддавал.
– Шестнайсет, Сам? – Сълзите напираха в очите ѝ и запушваха гърлото ѝ, затруднявайки дишането и говоренето. Той беше мислил за нея. Беше я искал. През всичките тези години тя е умирала отвътре, защото той не е чувствал това, което тя е чувствала. Защото той не я е искал така, както тя го е искала. Не я интересуваше дали са били нужни дванадесет години, за да научи истината; не я интересуваше защо не ѝ е казал.
Той наклони глава настрани, повдигайки рамене в тон с полуусмивката си.
– Знам. И не се гордея с това. Но момчетата са си момчета. Имаме идеи за всичко. За всички. А ти беше там през цялото време. Най-познатата жена наоколо. Не исках да гледам. Искам да кажа, че между нас никога не е било така, но ти си красива и от време на време нещо се случваше.
– Нещо?
– Нещо като това, че те виждах да прибираш косата си на конска опашка, когато беше облякла онези жълти бикини с малките волани. Или когато минавах покрай стаята ти, а ти лежеше на леглото и си пишеше домашното, докато се занимаваше с една от онези кисели ябълки, на които не можеше да се наситиш. – Той погледна към тавана и после към нея. – Онази дъждовна буря.
Сърцето ѝ заби в гърдите, защото помнеше онази дъждовна буря, знаеше и без да пита кой ден е бил. Как бяха излезли в гората и седяха на дървото, на което си бяха направили крепост като деца и на което все още висяха, когато изведнъж вятърът се усили и въздухът придоби почти електрически заряд.
Чу се гръм и небето се разтвори в проливен дъжд. Сам я беше хванал за ръката и двамата побягнаха към заслона, като и двамата се смееха като маниаци, когато тя се опитваше да се окопити, дърпайки се към него, докато и двамата се измокряха до кости. Тя беше по-дребна, а той вероятно я превишаваше с поне шестдесет килограма, но тя беше решителна.
Накрая се обърна и без да я предупреди нито за миг, я вдигна, метна я на рамо и я понесе през останалата част от пътя до малката къщичка в далечния край на парка. Тя вдигаше обичайния си шум и безрезултатно удряше с юмруци гърба му, но вътрешно се наслаждаваше на всяка секунда. Наслаждаваше се на начина, по който той поемаше контрола – защото това беше точно така, Сам. Лекотата, с която я прехвърли през рамо, носейки я така, сякаш можеше да го направи на километри. Топлина на рамото му върху корема ѝ.
А когато се озоваха под навеса, начинът, по който наблюдаваше очите ѝ, докато я оставяше да се плъзга по дължината на тялото му. Как държеше ръката си на гърба ѝ, докато не се изправи на крака, а после отметна мократа коса от очите ѝ. Беше посегнала към него, изпробвайки допира на пръстите си до гърдите му – но беше глупава да мисли, че това ще завърши по-различно от всеки друг път, когато сърцето и въображението ѝ бяха бягали от нея. И все пак се кълнеше, че този път имаше нещо различно.
Сгрешила е.
Едва сега, когато стоеше в хола си и пръстите на Сам се свиваха в бедрата ѝ, той ѝ казваше, че все пак не е грешала. Поне не напълно.
– Не мислех, че…
Сам сведе вежди към нейните, така че тя усети дъха му върху устните си. Преливаше се през гърлото ѝ с топла струя.
– Никога не съм искал да си го мислиш. Не исках да знаеш.
– Защо не?
Пръстите му се стегнаха в плата на талията ѝ, около дупето ѝ, по бедрата ѝ.
– Защото при нас не е така. Знаех, че е по-добре. Знаех, че заслужаваш нещо по-добро от това да се отнасям с теб като с всяко друго момиче, което съм притискал до стената.
Ава едва дишаше. Едва чуваше кръвта, която се стичаше покрай ушите ѝ, но беше чула едно нещо, което не можеше да подмине.
При нас не е така.
О, Боже. Какво беше това?
– Какво е различното сега? – Прошепна тя и едва тогава осъзна, че виси на него, сякаш животът ѝ зависеше от това. Сякаш сърцето ѝ го правеше.
– Ние вече не сме деца, Ава. Ти все още заслужаваш нещо по-добро, но си достатъчно голяма, за да го знаеш сама, и тъй като не изглеждаш склонна да намериш по-добро скоро… Предполагам, че различното е, че сме двама възрастни със съвместими нужди, приятелство, което никога не бихме рискували да превърнем в нещо, което не е, и доказан успех, когато става въпрос за това да се караме да стенем един друг. – Очите му срещнаха нейните, а игривият им блясък и секси обещание се превърнаха в котвата, за която тя се хвана.
Защото това беше точно това. Всичко, което беше.
И Ава трябваше бързо да се справи с програмата. Трябваше да затвори тази уязвима част от себе си, която беше достатъчно глупава да пусне на свобода, преди Сам да зърне нещо, което не би искал да види.
Приятелството, което никога нямаше да рискуваме, доста добре изясни това.
Така че нямаше място за сълзи или молби, нито за прекалено сериозни разговори и въпроси, които нямаше да я доведат до никъде.
Тя просто трябваше да отговори. Да му каже „не“. Да му каже, че сънува. Да му каже всичко, което би превърнало този момент в шега, а не в студена проверка на реалността, каквато беше.
Устата ѝ се отвори, но лесната отбрана, върху която бе работила през по-голямата част от живота си, изведнъж не дойде. Гърдите я боляха, сякаш бяха разцепени на парчета и тази прясна, отворена, болезнена рана привличаше в себе си части от нея, които никога преди това не бяха засегнати.
Защото за една минута си беше позволила да повярва.
За една минута потенциалът на всичко, което някога е искала, беше твърде изкусителен, за да му устои.
А сега едва дишаше.
Принуждавайки пръстите си да отпуснат хватката, тя махна ръцете на Сам от бедрата си и отиде до прозореца.
– Сам, казахме само веднъж.
– Казахме. – Но тогава тези големи ръце отново се спускаха по бедрата ѝ, плъзгаха се по тях и се кръстосваха по корема ѝ. Придърпа я към себе си и я притисна, така че предната му част беше гореща и плътна срещу гърба ѝ. – Но това беше преди да разберем, че веднъж няма да е достатъчно.
– Кой каза? – Контрира тя, като се опита да запази шеговития си и лек тон, мислейки, че той ще изпусне един от онези дълбоки, гърлени смехове и ще вдигне ръце в знак на милостиво поражение.
Само че ръцете на Сам не напуснаха тялото ѝ; не спряха бавното си изследване на ребрата и бедрата ѝ. А след това наведе глава, така че устата му се оказа до ухото ѝ.
– Казват го, трите кутии със секс играчки, които си купила, могат да бъдат мой подарък.
Тя не го беше направила. Всъщност не. А можеше да каже нещо в този смисъл. Да направи уточнението – да отмести ръцете му и да му покаже, че е сериозна.
Вместо това потръпна, цялото ѝ тяло се разтресе от секси намека за това какво може да се случи, ако даде зелена светлина на Сам. И тогава той отново заговори, устните му се плъзгаха по външния край на ухото ѝ с всяка дума, дъхът му дразнеше, топъл и влажен.
– Признавам си, Ава. През годините съм събрал няколко неосъществени фантазии и откакто най-накрая те имах, мисля само за това да ги осъществя. Не си ли мислила за това? Не си ли фантазирала дори малко?
Само ако знаеше.
Зъбите на Сам се сключиха около твърдата обвивка на ухото ѝ и тя нададе жаден стон, а коленете ѝ се отпуснаха, притискайки дупето си към цялата тази сила.
– Можем да се предадем – промърмори той, а едната му ръка се спусна надолу, за да си поиграе с подгъва на полата ѝ, а другата – с долната част на гърдите ѝ. – Можем да се отървем от това веднъж завинаги.
Това оскъдно докосване на гърдите ѝ, толкова близо до мястото, където беше станала стегната и болезнена, объркваше мислите ѝ, крадеше чувствата ѝ. И преди дори да се сети да провери себе си, тя прошепна:
– Само ако.
Сам замълча, ръцете около нея се стегнаха, мускулите на гърба ѝ се надигнаха по-силно, отколкото можеше да си представи, че е възможно.
– Не мислиш ли, че мога да задоволя фантазиите ти? – Попита той, а чувственото предизвикателство прониза думите му.
– Не – изпъшка тя. – Не е така.
И този път, когато пръстите му се плъзнаха по пластовете на костюма ѝ, коприненото ками и сутиена, той не спря, докато сладкото докосване на пръстите му не намери зърното ѝ.
Назад и напред, той дразнеше. Назад и напред.
Всяко преминаване стягаше още повече напрегнатата пъпка, изстрелвайки усещане през центъра ѝ, все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се разля през сърцевината ѝ, достигайки до влажната, пулсираща точка между краката ѝ, само на сантиметри от мястото, където другата му ръка работеше под полата ѝ. Пръстите погалиха вътрешната страна на бедрото ѝ, а Сам подканяше позицията ѝ да се разшири и да стане още по-широка.
– Тогава какво е?
Ава примигна, а умът ѝ се завъртя. Това се случваше твърде бързо и тя знаеше, че е грешка, както знаеше собственото си име. Тя искаше много повече от секс, повече от колкото и дни да бяха необходими на Сам да изгони демоните си от гимназията. Сърцето ѝ вече беше посиняло и беззащитно, след като се бе отдала само на една нощ. Щеше да е луда да се отвори за още болка. На повече уязвимост. На риска да разкрие най-строго пазената си тайна.
– Какво? – Попита той отново, като притисна лицето си в шията ѝ. Пръстите на гърдите ѝ нежно я притиснаха през плата на дрехите ѝ, точно както пръстите между краката ѝ срещнаха влажната коприна, полепнала по онова съкровено място.
И се чувстваше толкова добре. Толкова горещо. Толкова мръсно, че той я масажираше по този начин, преди да се е съгласила на каквото и да било – само че дори когато си го помисли, осъзна, че това не е вярно.
Беше се съгласила в момента, в който му позволи да сложи ръце върху нея, без да ги отблъсне с приятелски смях. Това беше само първата оживяла фантазия – Сам да я съблазнява. И това беше невероятно.
Твърде невероятно, за да се откаже доброволно.
Никога нямаше да може да има Сам по начина, по който искаше. Напълно. Но можеше да го има по този начин.
Обърна лицето си към него и му отговори.
– Просто фантазиите ми… са повече от една-две.
Сам потрепери зад гърба ѝ и на нея ѝ беше все едно колко силно ще се нарани. Щеше да се справи с това. И той никога нямаше да разбере.