Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 14

Глава 13

Повече от една или две? О, по дяволите, да.
– Колко още? – Изстена той, плъзгайки пръстите си в бикините ѝ, докато тя люлееше бедрата си в ръката му. В докосването му. В него.
Той искаше десетки. Стотици. Не защото имаше нужда да погъделичка егото си, а защото, ако щяха да изкарат цялата тази несбъдната фантазия от системите си, адски се надяваше, че това ще отнеме известно време. Разбира се, личната му банка за пляскане беше пълна с извратени идеи, но при цялото си благоприличие не можеше да очаква Ава да ги изчисти. Така че щеше да използва нейната като ориентир и просто да се надява, че тя говори за повече от три.
– Не знам. Не мога да мисля по този начин. – Дъхът на Ава беше тежък, думите ѝ – слаби, докато той си играеше с тялото ѝ, дразнейки най-чувствителните ѝ места, докато тя не издъхна и главата ѝ не падна на гърдите му. – Сам, моля те. Още.
И ако отчаяното звучене на името му на устните ѝ не беше най-силното шибано нещо на света – то тогава това беше начинът, по който беше разтворила краката си за него, докато едва бяха навлезли достатъчно дълбоко в апартамента, за да бъдат защитени от външната гледка.
Горещо.
Но тя искаше повече. И ако имаше нещо, за което Сам щеше да се увери, то беше, че Ава ще получи това, което иска. Че той и го е дал.
– Повече? – Той вкара един пръст в нея, като го вкарваше и изкарваше, а с дланта си я разтриваше. Зъбите му попаднаха на ухото ѝ и той прокара език по деликатната му обвивка, като едва не се изгуби от сладкия ѝ вик и от допълнителната хлъзгавина, покрила ръката му. – Или по-скоро така?
След това и подаде втори пръст. Усети как дъхът ѝ се пречупва, когато тя започна да се разпада, подтиквайки го да продължи с „да, да“.
Господи, никога не беше имал жена, която да е толкова готова да му се отдаде.
Искаше му се да я вземе точно сега. Да я притисне към бара, който беше построил достатъчно силен, за да може Тони да танцува на него, да вдигне полата ѝ и да потъне в нея с цялата си дължина. Искаше да усети как тялото ѝ се вкопчва в него, докато я изпълва и разтяга. Да и даде всичко, което имаше. Но повече от това искаше да го направи трайно, да го направи добре.
Искаше Ава да получи малко от фантазията, която се криеше зад голямата ѝ покупка в супермагазина за възрастни.
Веднага след като я накара да свърши върху ръката му – като, егоистичното копеле, каквото беше, се случи да бъде неговата фантазия за деня.
Посягайки дълбоко, той сви пръсти и погали любимото си скрито място вътре.
Още един съкрушен вик и той го направи отново.
Бедрата на Ава започнаха да се размърдват, собственият му дъх се разплиташе бързо от контрола му, защото, по дяволите, звуците, които тя издаваше!
Продължавайки да гали, той разкопча сакото ѝ, прекара свободната си ръка през торса ѝ и взе гърдата ѝ в ръка. Тя пасваше точно както трябва, запълвайки дланта му, когато я мачкаше и галеше. Улови зърното ѝ през коприната и дантелата, завъртя твърдия му връх и отново го погали. По-силно.
Това беше всичко.
– Сам! – Извика тя, вътрешните ѝ стени се притиснаха към него, когато краката ѝ изгубиха силата си и той я пренесе до края.
И тогава тя се задъхваше в ръцете му, бавно се въртеше в прегръдката му, така че да го погледне с тези огромни кафяви очи, меки, сладки и насилени. Секси като дявол.
Как така тя все още беше свободна?
Тази прекрасна червена уста се разтвори в широка усмивка.
– Добре, убедена съм.
Изпускайки сподавен смях, защото, е, все още беше твърд като шиш, той повдигна вежди.
– Сигурна ли си? Защото ако не си, ще се радвам да опитаме отново. Да опитам още веднъж.
– Не, сигурна съм. – Тя погледна встрани, а горещата руменина, която се издигаше по бузите ѝ, беше почти достатъчна, за да го разсее от мига, който беше видял в очите ѝ секунда преди да напуснат неговите. Той вдигна брадичката ѝ с пръста си.
– Добре ли си? – Попита той, търсейки това, което е било там преди малко. – Ако това не е това, което искаш, можем да спрем. Знам, че звучи налудничаво да го кажа сега. Но знаеш ли, по всяко време, само трябва да кажеш думата и се връщаме към това да бъдем просто приятели.
Сам не беше играл честно, когато беше започнал да разгръща тази топка. Той го знаеше. Но след като видя тези кутии. След като видя очите ѝ – по дяволите. Може би е натиснал прекалено силно.
Само че Ава не изглеждаше да се е изплашила. Тя не се отдръпна. Просто му се усмихваше и оставяше ръцете си да се движат по гърдите и ръцете му, а след това да се спуснат към корема му.
– Знам. Не искам да спираме.
В известен смисъл това беше странно, защото това беше Ава, а той си беше казвал „не“ от двайсет години, когато ставаше дума за нея. Но по друг начин му се струваше, че това е най-правилното чувство на света. Защото нямаше човек, с когото да е по-близък или по-удобен. Не му се налагаше да пази мислите си, когато бяха заедно; не му се налагаше да прекъсва зрителния контакт, защото започваше да го плаши и да го кара да се чуди какво се опитва да намери момичето, с което се случваше да бъде.
С Ава тя вече знаеше какво се крие в него. Знаеше най-тъмните му тайни. Знаеше срама и болката му, както и всички неща, които никога не бе успял да позволи на друг човек да види. На никого освен на нея.
Тя знаеше всичко.
Избутвайки я до своя диван, Сам падна на седалката и придърпа Ава да застане между краката му.
Тя го гледаше, разпиляната тъмна коса се развяваше по раменете ѝ, а очите ѝ бяха втренчени в неговите.
Посягайки към сакото ѝ, Сам го свали от раменете ѝ и го хвърли на стола отсреща.
– Така че нека да го вземем, Ава – подкани той, като разгледа копринения топ и начина, по който шарката на дантелата се виждаше на гърдите ѝ. Шибано горещо. – Каква е първата фантазия?
Ава прехапа устни, а по бузите ѝ се появи още секси червено.
– Почти съм сигурна, че в момента изживявам най-новата си.
Можеше ли да стане още по-твърд?
– Да? – Той се премести към полата ѝ, тази, която беше вдигнал над талията ѝ, докато я опипваше безсмислено. Обичаше тази пола. Внимателно разкопча копчето и спусна ципа, оставяйки я да се плъзне по бедрата ѝ до мястото, където тя можеше да излезе от нея.
– Да. Защото единственото нещо, за което успях да мисля, беше колко много ми се искаше да можем да направим това отново.
Тя свали кремавото ками, докато той метна полата нагоре и я хвърли в общата посока на сакото – макар че дали успя да стреля, нямаше представа, защото тогава Ава стоеше между коленете му по дантелени бикини и сутиен. Бяло. Хубава. Секси като грях. И единственото, което можеше да си помисли, беше, че тя е жива фантазия. И това беше преди да се разположи в скута му.

***

Той я беше накарал да свърши преди по-малко от пет минути, но Ава вече се беше отчаяла. Никога не е било така с нея. Тя не се задъхваше, не се изморяваше и не я болеше. Но сега, когато разгъна колене и потъна във възглавниците на дивана, за да може да усети твърдата ерекция на Сам през избледнелия деним на дънките му, тя беше и трите едновременно.
Сам хвана бедрата ѝ в ръцете си, успокои движенията ѝ, а след това вдигна ръце към извивката на талията ѝ, към ребрата ѝ и точно когато тя се канеше да притисне гърдите си към тези блуждаещи гладни ръце, той ги заобиколи напълно. Стигна до лицето ѝ, обхвана челюстта ѝ и вплете пръсти в косата ѝ.
– И така, как ще го направим, Ава? В момента искам само да те обърна и да се вкопча в стегнатото ти тяло, но нещо ми подсказва, че трябва да установим няколко основни правила, преди да се разгорещим.
Правила. Правилно.
Вероятно беше добра идея.
Тя имаше няколко свои, които, докато не ги беше оставила да се разминат, я бяха предпазили от неприятности.
Така че може би едно-две правила за замяна бяха в реда на нещата.
Тя прокара палец по долната му устна, като повече от всичко искаше да го целуне. Да има устата му върху своята.
Но заради всички останали неща, които искаше – нещата, които не бяха в рамките на няколко минути – правилата трябваше да са на първо място.
Сам разклати бедрата си, като притисна дължината на тялото си в точното място.
Триене.
Контакт.
– Правила – изпъшка тя, наблюдавайки как прекрасната му уста се извива под палеца ѝ.
– Какво ще ми дадеш, Ава? Колко фантазии?
Коремът на Ава се напрегна, защото с удоволствие щеше да му даде всичките. Но всъщност Сам не искаше това.
Което означаваше, че трябва да действа предпазливо.
– О, разбира се, сложи ми бройка на фантазиите – подразни го тя с още едно бавно завъртане на бедрата си.
– Какво, не искаш да кажеш? – Гласът на Сам беше нисък, съблазнителен.
Тя свъси вежди.
– Искаш ли?
Фокусът на Сам се измести, докато изглеждаше, че се замисля. После каза:
– Не. Може би не.
– Тогава какво правим? Да го оставим за тази вечер? – Каза тя, надявайки се разочарованието да не проличи в гласа ѝ.
Но Сам вече поклащаше глава.
– Няма шанс, Ава. Не и когато усещам колко си гореща и влажна през дънките ми. Но какво ще кажеш за това? Ще се разменим. Ще се редуваме. Аз ще ти дам една от моите фантазии, а ти ще ми дадеш една от твоите.
– За колко време? – Попита тя.
– Докато един от нас не свърши. – Той отново се усмихна и потърка устата си в палеца ѝ. – И се надявам, че това няма да стане прекалено бързо.
Протягайки ръка зад гърба си, Ава разкопча сутиена си, после освободи дантелените чашки и ги захвърли настрани.
– И така, какво искаш, Сам. Кажи ми.

Назад към част 13                                                     Напред към част 15

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *