Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 2

Глава 1

Ава Майерс падна на пейката в парка до най-добрата си приятелка Маги Лоусън – скоро Уелс – и скръсти ръце в знак на недоволство.
– Дължиш ми това.
– Една нощ с гаджето ми? – Попита Маги взе ластика за коса, стиснат между зъбите ѝ. След това, като нави косата си на небрежен русоляв кок, добави: – Смешно, но съм почти сигурна, че нямам.
Ава се усмихна с най-сладката си усмивка. Онази, която даваше резултати и Маги имаше благоразумието да изглежда повече от леко нервна.
– Първо, не е като да искам да го взема на тест драйв или нещо подобно. Всичко, от което се нуждая, е малко бонбонче под ръка за този глупав коктейл за закони, за да се отърве Преследвача Стив от следите ми. Само малко внимание и обич, а може би трябва да взема назаем и годежния ти пръстен – добави тя набързо и продължи, преди Маги да има възможност да протестира. – Второ, Тайлър е твой годеник, а не твое гадже. И трето, що се отнася до дължимото? Ако не бях аз, все още щеше да го наричаш Апартамент Три и да съскаш всеки път, когато пътищата ви се пресекат. Именно договорът за срещи, който те принудих да сключиш, доведе до този огромен диамант на лявата ти ръка и до това, че Тайлър разтърсва света ти по шест пъти на нощ. Така че считай, че това е твоят шанс да се изравним.
Добре де, може би малко прекаляваше с този дълг на благодарност, но отчаяни времена… Ава вече беше помолила Сам – нейния човек, който се занимаваше с всякакви поправки и фалшиви срещи – но задникът ѝ беше отказал с някакво глупаво извинение за съществуващи планове. Не можеше да помоли брат си Форд, защото за това спасяване и трябваше някой, който да изглежда като влюбен в нея, а това би било гадно. Оставаше и само съмнителният братовчед на Сам – Тони, възбуденият перверзник, който се опитваше да се набута в гащите и още от девети клас. И макар че Тони се съгласи да влезе в ролята на нейна влюбена половинка за следващия петък, от другата страна на линията се чуха подозрителни звуци, а когато той започна да се задъхва – е, тя не искаше да знае, но определено се нуждаеше от друга среща.
Изпускайки разочарован дъх, Ава огледа парка около себе си. Слънцето грееше, въздухът беше свеж и чист, а нежните зелени стръкчета и разгръщащите се листа бележеха настъпването на пролетта в любимото ѝ кътче в Уикър Парк. Маги се омъжваше след по-малко от месец, а Ава беше шаферка. Животът беше хубав и тя искаше да стигне до онази част от неделния си следобед, в която да му се наслади, но този неин проблем я вбесяваше и тя искаше да го разреши.
Само че погледът, който Маги и хвърляше, не предвещаваше нищо добро.
– Съжалявам. Просто ще трябва да му кажеш да се отдръпне.
Само ако. Преследвача Стив, познат още като Стивън Хапрон, имаше абонаментни карти за всички големи чикагски отбори и се познаваше с половината от партньорите във фирмата ѝ. И тъй като самата тя се стремеше да стане партньор, лошата слава беше последното нещо, от което се нуждаеше. Това означаваше да бъде изключително внимателна в отношенията си с него.
– Мм-хм, само че щеше да е много по-добре, ако просто си мислеше, че съм намерила някой друг и сам загуби интерес.
Маги поклати глава, а в очите ѝ се виждаше цялата тази преценка, сякаш беше сигурна, че Ава не е наред. Което беше гадно, защото Маги не гледаше така често, но когато го правеше, обикновено беше права.
Не и този път.
Тежкият трясък на затваряща се зад тях врата накара и двете жени да се обърнат към мястото, където от другата страна на оградата беше паркирал най-добрият строителен предприемач в Уикър Парк. Сам Фароу заобиколи кабината на камиона си, а дивата му златисто руса коса се развяваше от вятъра, докато голямата му крачка скъсяваше разстоянието между тях. Носеше слънчевите очила „Мауи Джим Пилот“, които Ава му купи за Коледа, бяла блуза с дълъг ръкав, която се изпъваше от мускулестите му бицепси и която висеше наполовина прибрана върху чифт избледнели сини дънки и дебел кафяв кожен колан. Проблясваше с непринудена усмивка, която на практика беше естественото му състояние на покой, но дори от разстояние тя виждаше, че нещо не е съвсем наред.
Маги махна с ръка.
– Здравей, Сам.
– Всичко наред ли е? – Попита Ава, премествайки вещите си, за да му направи място.
– Здравей, Маги – предложи той, пускайки се на свободното място, преди да се обърне към Ава.
– Не знам, Ава. Ето ме, разхождам се по пътеките на „Хоум Депо“, дълбоко в щастливото си място, когато телефонът ми звъни и отговарям на Тони, който изкрещява: – Изглежда, че Ава все пак има желание за малко Тони потник.
Тя се сгърчи и се обърна към Маги.
– Виждаш ли защо имам нужда Тайлър да ме заведе?
Маги изпусна нечленоразделно проклятие, докато събираше нещата си.
– Тайлър се върна.
В дъното на квартала Тайлър Уелс – взетата назаем половинка, която очевидно нямаше да бъде нейна – заобиколи ъгъла с равномерен бяг и Маги се надигна от мястото си, като все още гледаше годеника си, който определено правеше бягането да изглежда секси.
– До по-късно, хора – каза тя и тръгна навън.
– До по-късно.
Сам протегна ръка през облегалката на пейката, след което свали очилата си, разкривайки очи със същия цвят като износения деним, който беше толкова голяма част от гардероба му от първия ден, в който Ава го срещна.
– Искаш ли да ми кажеш защо Тони си мисли, че има среща с теб?
Човече, той имаше най-хубавите очи.
– Защото си задник – категорично заяви Ава. – Ти напълно ме изостави. Остави ме напълно на сухо и след всички пъти, когато съм те замествала, когато някоя от твоите вихрени еднодневки внезапно решава, че иска повече, като месец или завинаги? Трябва да се срамуваш от себе си.
Сам кимна, а усмивката на лицето му се разширяваше с всяка нейна дума.
– Точно така. Очевидно е, че аз съм първопричината. Но може би би могла да бъдеш малко по-конкретен относно това как, какво, кога и къде?
Ава се сгуши по-близо до него на пейката, защото нямаше нищо по-хубаво от чистата миризма на ирландския му сапун, а и той беше топъл, а тя по природа беше прегръщач, така че просто така правеше. А след това продължи да му напомня за коктейла по право, за който го беше помолила да бъде плюс един, как и беше отказал и как Стивън – който всъщност не беше преследвач, но имаше сериозни проблеми с упорството – щеше да бъде там и тя искаше да го разкара възможно най-пасивно.
Сам извади телефона си от джоба, набра номера и го поднесе към ухото си.
– Здравей, красавице. Не мога да дойда в петък. Дъждовна проверка?… Ти си перфектна, омъжи се за мен… Да, ама все още избирам моделите порцелан. По-късно.
Той се вгледа в нея.
– Всичко, което трябваше да направиш, беше да кажеш, че е сериозно.
Ава зяпна.
– Аз го направих. Всъщност мисля, че точните ми думи бяха: Сам, това е сериозно. Отчаяна съм.
Той поклати глава, все едно не ми пробутвай това обяснение.
– Не, не. Знаеш точно за какво говоря. Всеки път, когато ти свършат пикантните тайландски чипсове, се кълнеш, че е спешно, а и двамата знаем, че това не е толкова голяма работа. Трябваше да кажеш, че е сериозен Тони.
Ава изсумтя, но след едно завъртане на очите беше достатъчно склонна да се съгласи, защото изглеждаше, че най-добрият ѝ приятел все пак ще я спаси.
– Добре. Съжалявам. Трябваше да ти кажа, че това е Тони сериозно.
Сам, който не е от хората, които държат на злобата, се усмихна.
– Прощавам ти. И така. Какво точно трябва да направя?
Просто.
– Да се преструваш, че ме обичаш.

Назад към част 1                                                              Напред към част 3

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!