Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 29

Глава 28

Думите се приземиха като олово в червата му, преобърнаха се и се сгъстиха, преди да се изстрелят обратно като оръдеен взрив.
– Сан Диего? Ти се шегуваш с мен, нали?
Ава изсумтя и той се почувства гадно заради удовлетворението, което му донесе това. Но по дяволите, Сан Диего? Нямаше как времето да е случайно. Беше се разминала с последните три пъти, когато я помолиха да отиде, но сега, след като се отказа от лудориите в спалнята и нещата станаха поне малко напрегнати, изведнъж не може да откаже пътуване до офиса, който я задържа за три шибани месеца първия път, когато отиде?
– Колко време? – Попита той, знаейки, че всеки отговор, който получи, ще бъде глупост. Всеки път, когато беше ходила, престоят ѝ се оказваше поне два пъти по-дълъг от това, за което се беше съгласила. Разбира се, този път може би залагаше точно на това.
Ава се огледа и кимна към една празна маса в задната част. И да, ако наистина му пукаше за тълпата, да се махне от нея щеше да е приоритет. Но той не го правеше. Но тъй като Ава го правеше, щеше да им се наложи да направят нещо по-добро от тиха маса на два метра от останалите гости за това, което той имаше да каже.
Като я хвана за ръка, той я поведе навън покрай бара към терасата.
Имаше твърде много хора, затова я дръпна в обратната посока.
– Сам, престани да ме влачиш като някакво заблудено дете – изсъска Ава зад гърба му и дръпна ръката му, на което той се съпротивляваше само колкото да не падне по задник, когато я пусна.
– Добре. Тогава в салона. – Той се отдръпна, оставяйки я да води, докато стигнаха до коридора, където се разклоняваха мъжката и дамската стая. Като постави ръка на гърба ѝ, той я запрати по-далеч към необозначената врата право напред.
– Сам! – Ава спря, потропвайки с един сандал със сребърни каишки.
Не можеше да се чувства добре. Не трябваше да изглежда толкова секси, но какво щеше да направи по въпроса?
Опита бравата, откривайки от другата страна килер за поддържащия персонал. Перфектно.
Задържа вратата като джентълмен, какъвто беше, и я бутна вътре.
– Килер, Сам? – Попита тя, а тези големи кафяви очи се впиваха отблизо. – На сватбата на Маги и Тайлър? Трябваше да останем и да го направим в средата на дансинга. Щеше да е по-малко забележимо от това!
Само ако ги хванат.
Което, като взе предвид близостта на килера до самите салони и като отчете нарастващата честота, с която жените се стремяха да ги посещават с напредването на нощта – е, гадно. Беше се опитал.
– Забрави за всичко това. Говорим за Сан Диего.
Да, и това не потуши ли само борбата в очите ѝ.
– Правиш от това по-голям проблем, отколкото е необходимо.
По дяволите, така беше.
– Ти си тръгваш, Ава. Заради това, което се случи с нас. Напускаш, когато се съгласихме, че нещата няма да се променят.
– Знам за какво се съгласихме, Сам – избухна тя. – И повярвай ми, опитах се да спазя своята част от сделката. Но нещата започнаха да се променят в момента, в който се събрахме, и ти си лъжец, ако ми кажеш, че не си го разпознал. Трябваше да е една целувка. После една нощ. После няколко дни може би. Но вместо да остане в малката спретната кутийка, която избрахме за него, това нещо между нас се превърна в течност и стана по-голямо, отколкото бях готова да се справя, и макар все още да казвам, че всичко с нас ще бъде наред и ще се върнем към нормалното за нула време, осъзнах, че нормалното ще дойде много по-бързо, ако между това да си гол в леглото ми и да сме отново „просто приятели“ има повече от няколко часа.
Тя си пое дълбоко дъх, като очевидно беше изгорила всичко в дробовете си при този въпрос.
Исус.
Той посегна към нея, като я галеше по бузата и внимаваше да не забие пръсти в косата ѝ.
– Ава, знам, че стигнахме по-далеч, отколкото се бяхме съгласили – каза той, като я погледна в очите и видя уязвимостта зад защитата ѝ. – И знам, че аз натисках. Съжалявам. Но не разбирам защо трябва да си тръгнеш. Защо не можехме просто да направим това, което винаги правим, и да преминем през това заедно?
Тя затвори очи и поклати глава, докато се опитваше да се отдръпне от него. Само че нямаше място и той не искаше да я остави да се измъкне. Не и когато между тях имаше нещо толкова голямо.
Ръката му се плъзна по тила ѝ, а палецът му докосна гладката линия на челюстта ѝ.
– Знаеш, че и аз още не съм го преодолял. Едва не се издъних, като гледах теб и Мич днес, като видях как той те разсмива. Ръката му върху ръката ти. Навежда се, сякаш между вас има някаква лична шега. Беше всичко, което можех да направя, за да не отида и…
– Да сложиш ръцете си върху мен, както когато бяхме заедно? – Попита тя тихо, като отново го погледна. – Да ме въвлечеш в танц, който не изглеждаше толкова приятелски, колкото трябваше да бъде?
Той преглътна, увлечен от контакта с очите. В начина, по който я докосваше, и в това колко близко стояха, докато тя го викаше за глупавия ход, на който той не беше успял да устои.
– Да, да не правя повече от това.
И тогава той се замисли какво точно може да означава повече от това. Което само доказваше правотата му.
Все още не беше направил и пълното завръщане към приятелството. Но не беше избягал заради това. Не се опитваше да я изостави или да я остави да си отиде.
– Ава, можем да преминем през това заедно. По дяволите, можем да бъдем наша собствена програма за възстановяване за двама души. Аз ще бъда твоят спонсор. Ти ще бъдеш мой. Ще се представяме всеки ден и ще потвърждаваме ангажимента си за приятелско, свободно от секс бъдеще заедно.
Всъщност той си помисли, че това е доста добро. Само че Ава мигаше към него, цветът на бузите ѝ се повишаваше, докато устните ѝ се разтваряха при името му.
И тогава той осъзна, че гали този нежен участък от шията ѝ и я привлича по-близо с ръката си върху бедрото ѝ.
Майната му.
– Добре, а когато се върнем назад, обещаваме да не съдим прекалено строго, защото сме само хора и приятелите прощават на приятелите за глупости. Така ли?
– Сам.
Той затвори очи, а в него се отвори студена яма.
– Отиваш си.
– Отивам. Така ще е по-добре. Просто трябва да си изясня отново отношенията между теб и мен в главата си и ще ми е по-лесно с няколко хиляди мили между нас. В офиса се нуждаят от помощ, така че ще бъда заета, а после, когато се върна, сякаш ще рестартираме връзката си. Ще се върнеш към това, което правиш. А аз ще се върна към… ами, към това да не се занимавам с теб.
Сам се засмя грубо, но не го усети. Как би могъл да спори с това?

***

На Ава не ѝ отне повече от един SMS до офиса в Сан Диего и след час получи съобщение, че са резервирали пътуването ѝ за вторник. Това беше спокойствието, от което се нуждаеше, за да се отпусне на партито и да се наслади на празника, който споделяше с нововенчаните си приятели.
Сам поддържаше минимум два метра разстояние между тях през цялото време и работеше зад борда, за да поддържа разговора лек и непринуден, което също помогна.
Беше танцувала с Тони и Форд и другия брат на Тайлър, Райън, който прекара по-голямата част от песента, наблюдавайки Джослин, която обикаляше из тълпата.
Когато Маги се беше справила с всички роднини и семейни приятели, тя замени великолепните си токчета с мъниста за джапанки и като взе бутилка шампанско, повлече Ава със себе си в по-малката свързваща стая, където бяха складирани всички подаръци. Там имаше диван и още една, по-малка тераса.
Само ако си беше спомнила за стаята, когато Сам я беше измъкнал.
Маги се свлече в своя ъгъл на кушетката и, отметнала глава назад, изпусна изтощена, възхитена въздишка.
Маги не можеше да спре да се усмихва и въпреки всичко, което се случваше със Сам, виждайки една от най-добрите си приятелки толкова щастлива, Ава също не можеше да не се усмихне.
– Ти го направи! – Завземайки отсрещния ъгъл за себе си, Ава събу обувките си и прибра краката си под себе си. – Ти се справи с голямата сватба. Тази, която никога не си мислила, че ще преживееш.
Маги кимна, очите ѝ светеха от радостните сълзи, които бяха на лице от началото на деня.
– Преживях. Аз съм омъжена жена. С бялата рокля, снимките и пияните роднини, които го доказват – засмя се тя.
Ава знаеше, че се държи глупаво, но този ден не беше малко препятствие за Маги и тя се гордееше с приятелката си, че е успяла да преодолее страховете си. Наслади се на деня и изживя мечтата, от която се беше отказала преди години.
И Тайлър беше причината. Той знаеше как се чувства тя. Разбираше страховете ѝ и ѝ помогна да се справи с тях. Защото искаше всичките ѝ мечти да се сбъднат.
Вратата на тихата им стая се отвори и в нея се разляха музика и смях заедно с Тайлър, Форд и Сам.
– Казах ти, че ще я намеря тук. Тази стая беше основен фактор за избора, когато проверявахме мястото преди шест месеца.
Сам срещна очите на Ава, предлагайки нещо, което можеше да бъде извинителен поглед. Или може би не.
След това заобиколи брат ѝ и се насочи към прозорците от пода до тавана, гледайки към тъмнеещото небе.
Имаше моменти, в които сърцето ѝ направо я болеше, когато го гледаше. Когато…
– Ава разказа ли ти за Сан Диего? – Попита той, като се обърна, за да се усмихне на Маги, чиято уста току-що се беше отворила. – Тя заминава във вторник.
Когато желанието да го прободе с високия си ток беше почти невъзможно да му устои.
– Сан Диего? – Изпищя Маги и това се случи.

Назад към част 28                                                   Напред към част 30

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *