Мира Лин Кели – Осмели се да обичаш – Сега и тогава – книга3 – част 13

Глава 11

Форд се отдръпна, потърси очите ѝ и изрече името ѝ между стиснати зъби. И тогава всичко се завъртя и той я положи обратно на пода. Само че не на пода, а на нещо меко и копринено, което щеше да идентифицира по-късно, защото вниманието ѝ беше изцяло заето от Форд, коленичил между краката ѝ, а тези негови великолепни големи ръце обработваха с ловки движения колана и панталона му. Той хвана с шепа ризата и тениската през рамо и ги свали, преди да освободи напрегнатата си ерекция изпод белите боксерки, като ги запрати заедно с панталоните надолу по бедрата си.
А гледката му, дебел и дълъг, стърчащ към нея, я накара да иска да го вземе с уста почти толкова, колкото искаше да потъне в нея. Почти. Но тази малка фантазия трябваше да почака, докато не задоволи по-непосредствената си нужда. Потребност, която ставаше почти непоносима, докато Форд бързо се справяше с презерватива, който беше извадил от портфейла си.
– Номер едно – каза той, пълзейки над нея, докато тя се дърпаше и дърпаше, притискайки го към себе си с колене и пети. Само че вместо контакта, за който тя отчаяно се стремеше, Форд се спря и я погледна, вдигнал подигравателно вежди. – Или ще ме накараш отново да нося два?
Тя срещна очите му и за миг светът ѝ се върна към нощта преди десет години, когато беше толкова нетърпелива за него, толкова сигурна в това, което щяха да направят, и толкова ужасена от възможните последствия, че беше прошепнала молбата си секунда преди той да я вземе. И той бе спрял, показвайки ѝ с действията си повече от думите, че е готов на всичко, за да се увери, че тя е уверена в решението, което не може да отмени.
Ехото от думите, които бе прошепнала отново и отново през онази нощ, звучеше в главата ѝ, напираше в гърдите ѝ, въпреки че рационално знаеше, че все още не може да ги мисли сериозно.
Но после Форд се отдръпна, сякаш може би отново искаше да ги изпълни, и тя се засмя, поклати глава и го придърпа обратно към себе си.
– Не, моля те. Едно е достатъчно. – Тя го погали по бузата, оставяйки пръстите си да се плъзнат в косата му, докато той скъсяваше разстоянието помежду им, врязвайки се във вените на бедрата ѝ, държейки се над нея на ръце, покрити с дебели мускули.
Беше красив.
И разклащаше бедрата си, прокарвайки пълния си член през твърде чувствителните ѝ гънки. Още един груб, мъжки стон накара течното желание да се натрупа в нея и да прелее, когато той я хвана за дупето, за да я издърпа нагоре към себе си.
– Чувствам те толкова добре – изстена тя, а удоволствието ѝ се засилваше с всяко стимулиращо преминаване.
– Скоро ще те накарам да се почувстваш още по-добре. – Той посегна между тях и взе пениса си в ръка, като го наклони надолу, за да го притисне към нежния ѝ отвор.
О, Боже, той беше голям.
Това не беше новина. Тя го беше виждала. Беше държала ръцете си върху него. И някога тялото ѝ беше знаело какво точно е да го държи в себе си. Но сега, при първото побутване, тя изтръпна от шок.
– Добре ли си, бейби? – Попита той, като се върна назад и погали крака ѝ с голямата си топла длан с движение, което едновременно успокояваше и подбуждаше.
Тя кимна, без да иска да спре. Не искаше да рискува нещо да попречи на това да го има напълно. Най-накрая да го има отново, след като и е липсвал от…
Следващата целувка на Форд изтри мислите ѝ за всичко друго, но не и за усещането на езика му, който се плъзгаше между устните ѝ и се търкаше бавно срещу нейните в съблазнителен, внушителен ритъм, който съвпадаше с плитките тласъци на пениса му към отвора ѝ. Тя стенеше около финия вкус на себе си върху езика му, вътрешните ѝ мускули се свиваха и после се отпускаха достатъчно, за да може той да проникне още един сантиметър с всеки контролиран тласък. Докато той не стигна дотам. Дълбоко в нея. Разтягайки я. Изпълваше я до степен на удоволствие, толкова всеобхватно, че почти загатваше за болка. Но такава, каквато тя никога не би поискала да спре. Такава, каквато щеше да моли за още. Да стане негов роб.
Форд говореше нещо, гръмкият му глас се вливаше в ухото ѝ, разливаше се в главата ѝ, изпълваше гръдния ѝ кош, докато не усети същия непреодолим натиск около сърцето си, стигащ до мястото, където я болеше от декадентското напрежение на пълното му присъствие в нея. Прекарвайки палеца си по устните ѝ в нежна ласка, той отново произнесе името ѝ, този път с повелителна нотка, която накара очите ѝ да се отворят, за да посрещнат интензивния му поглед.
– Брин, бейби. Дишай за мен.
Въздухът, който не знаеше, че задържа, се изтръгна от дробовете ѝ в замайващ прилив, а движението беше достатъчно, за да усети фината му промяна в нея.
– О, Боже – изстена тя, а бедрата ѝ рефлекторно се наклониха, за да засилят усещането. – О, Боже.
– Бейби, още дори не съм се помръднал, а усещам как ме стискаш, сякаш ще свършиш отново. – Ъгълчето на устните му се изви. – Не искаш ли да ме накараш да поработя за това?
– Не – изпъшка тя. – Нито за миг.
Оргазмите ѝ бяха дефицитна стока, за която се говореше, че някога е съществувала, но сега беше почти недостижима. Тоест за никой друг, освен за един приятел на батерии, който се криеше в задната част на чекмеджето с бельото ѝ, и за мъжа, който в момента беше заровен в нея. А само един от тях някога беше успял да ѝ даде нещо, което дори отдалеч да си заслужава.
Форд. Винаги Форд.
– Достатъчно справедливо. – И с това той се отдръпна почти до главата, като изкара дъха от дробовете ѝ, докато прокарваше горещия си член през нежната ѝ, чувствителна плът. – Приемам този като безплатен подарък. А следващият ще бъде наистина важен.
И после той отново се вмъкна, толкова дълго и умопомрачително бавно и много, много хлъзгаво, че пръстите на краката ѝ се свиха, а всичко, което се изсипа от устните ѝ, бяха неразбираеми глупости, които не можеше да обработи дори сама. Вероятно нещо за това, че се чувства добре, но в глобален, а може би дори в галактически мащаб, защото вече се гърчеше в спазми около него. Напрежението, което бе започнало да се навива дълбоко в корема ѝ от около пет секунди след последния път, когато я бе накарал да свърши, се навиваше толкова силно, че вече наближаваше своя предел.
Беше толкова дълбоко в нея, че дебелата глава на члена му се допираше до отвора на утробата ѝ, отново загатвайки за този декадентски натиск, но този път, вместо да я остави да се наслаждава на него, той вече се изтегляше обратно. Прокара цялата си дебела дължина през прилепналата и влага, преди да потъне отново дълбоко. Това беше чисто еротично усещане, което караше всяка част от нея да се подува и да я боли от нуждата за предстоящо освобождаване. Навътре и навън. Толкова дълбоко. Толкова бавно. Толкова дълго.
Тя стискаше раменете му. Ръцете му. Гърба и дупето му.
Беше почти бездиханна от нуждата, от емоциите, от…
Не, това беше лудост.
Форд се отдръпна назад и облиза зърното ѝ, като го вкара в топлата си, влажна уста, където го засмука веднъж. Силно. Това беше всичко, което беше необходимо. Тя се разпадна. Разпадна се, докато не беше сигурна дали щеше да остане нещо от нея, ако не бяха силните ръце на Форд, които се увиха под гърба ѝ и я притиснаха, държаха я заедно, докато тя викаше отново и отново.
Той я пренесе през кулминацията, изстисквайки удоволствието от тялото ѝ, докато не остана нищо повече. Не остана и капка еротично облекчение. Нито…
– Форд! – Изхлипа тя, когато той отново се впи в нея, този път накланяйки бедрата си, така че членът му да се търка в някакво ново и напълно невероятно място.
– Добре, бейби. За тази ще се потрудя.
Изпита угризение на вина, защото само от този единствен удар беше почти сигурна, че няма да му се наложи, а за него изглеждаше очарователно важно да има тази възможност. Тя щеше да се опита да се сдържи.
Още един дълбок тласък и – Боже мой – каквато и работа да планираше да вложи, щеше да се наложи да стане бързо.

***

По принцип човек има само един шанс да направи първо впечатление, така че този втори шанс беше наистина рядък. Шанс, който Форд не искаше да провали. И от начина, по който Брин се беше свлякла върху него, когато се бяха срутили на дивана, след като се бяха преместили от пода, в леглото, под душа, а след това, когато се беше увила в хавлиена кърпа… Тялото ѝ все още блестеше и беше мокро, когато тя скромно се сниши, за да вземе палтото му от пода в хола… по дяволите, той не беше устоял да ѝ даде една последна целувка. Това ги върна на дивана. Сега тялото ѝ беше отпуснато, а сексапилните ѝ червени къдрици гъделичкаха гърдите и рамото му, докато тя въздишаше толкова доволно, че на него му стана наполовина твърдо само като я чу.
Но третата гума отдавна беше свършила и докато не се снабди с още – е, имаше много начини да се наслади на това да накара Брин да свърши и без тях, сега, когато се замисли, но тя му беше казала, че отдавна не е правила секс и щом беше влязъл в нея, Господи, беше толкова шибано стегната. Цяло чудо беше, че не се беше издънил още при първото помпане. Сигурно и без това щеше да я боли, а той не искаше да я влошава само защото беше алчно копеле, което не можеше да и се насити.
Но ако искаше, а той напълно възнамеряваше да го направи, щеше да има много възможности да я накара да издъхне под него в бъдеще.
Което го върна към онези глупости, които ѝ беше казал в бара. За това, че това, което правят, не трябва да е свързано с нищо повече от настоящето. Да, това определено беше убождане на вина, което изпитваше, дори и казаното да не беше точно лъжа. Беше в момента, точно там, с нея. Нямаше спешна нужда да си осигури ангажимент от нея, да речем, до края на живота си. Все пак не и тогава. Но не е имало и секунда, в която да не е осъзнавал, че иска нещо повече от една-единствена нощ с Брин.
Което означаваше, че е време за разговор.
– Брин – подкани я той, като отметна няколко диви коприненочервени кичура зад ухото ѝ. – Готова ли си отново да помислим?
Нежен смях гъделичкаше гърдите му, а след това тези великолепни зелени очи се взираха в него.
– Не знам. След това не съм сигурна, че някога ще мога да мисля отново.
– Това не е само тази вечер. – Знаеше, че би трябвало да е въпрос, че всъщност няма претенции или право на нищо, с което тя не се е съгласила. Но все пак не можеше да се насили да попита. В съзнанието му това беше даденост. Това момиче вече веднъж му беше избягало твърде бързо и той нямаше намерение да позволи това да се случи отново.
Само че усещаше как Брин се напряга само от това изказване.
В очите, които от години преследваха сънищата му, се появиха сенки, а във всеки напрегнат мускул на тялото ѝ се забелязваше неразбираема за него неохота.
– Форд, аз…
Той я прекъсна с целувка, преди тя да успее да каже нещо, което не искаше да чуе.
След това, отдръпвайки се, за да може да говори, но устните им все още се допираха, прошепна:
– Не се плаши. Не искам – завинаги от теб. Но в никакъв случай една нощ няма да ми е достатъчна. Не и за мен.
Той я целуна отново, този път бавно и нежно. Разтвори устните ѝ, засмука нежно и след това захапа долната част на устните с едва доловима хапка, която накара дъха ѝ да се изтръгне с треперещ дъх. Освен че играеше честно, той попита:
– Достатъчно ли беше за теб? – Едва когато пръстите ѝ се бяха вплели в косата му, а коленете ѝ бяха плътно опряни в бедрата му, той я попита: – Дали беше достатъчно?
– Не. – Тя си пое несигурно дъх, преди да продължи. – Не беше достатъчно. Но Форд, връзка като тази, която имахме преди – не мога…
– Тогава няма да го направим – увери я той с непринудена увереност, която не усещаше, но инстинктът я предупреждаваше, че трябва да чуе. – Преди бяхме деца, Брин. Но сега сме възрастни. И ако това е просто да се забавляваме, тогава чудесно. Нека се забавляваме. Да се почувстваме добре един друг за известно време.
Малка бръчка се провря между веждите ѝ.
– За колко време?
Колкото време е необходимо. Беше чакал десет години, за да върне Брин в живота си; спокойно можеше да изчака няколко седмици, за да се почувства тя отново комфортно с идеята за връзка.
– Наистина ли трябва да поставяме срок на годност? – Той се засмя в нейна полза, като отново се зачуди какво е накарало Брин да се притеснява да започне връзка. – Защо просто не се наслаждаваме един на друг за известно време?
В очите ѝ все още имаше резерви и той имаше нужда те да изчезнат. Затова каза единственото нещо, което му хрумна да я успокои.
– Като казах, Брин, и двамата сме възрастни. Ще го оставим да се изиграе и този път, когато всичко приключи, ще се разделим като приятели.
Това обаче нямаше да се случи. Брин щеше да отпусне защитата си. Щеше да види, че няма нужда от тях с него. След месец можеше да заживее с него. По дяволите, може би щеше да наеме Сам, за да превърне сградата му отново в едностайно жилище след година или повече…
– Наистина ли може да е толкова просто? – Брин попита, като този път тези великолепни зелени очи, които го гледаха, бяха изпълнени с надежда.
– Да. Толкова е просто – каза той и прокара палци по малките изпъкнали кости на бедрата ѝ. Толкова просто, колкото да се влюби отново в него… и да вземе бъдещето, което трябваше да бъде тяхно преди десет години.
Устните ѝ се изкривиха в срамежлива усмивка, която твърде много порази сърцето му.
Този път той я целуна, за да скрепи сделката. А стискането на пръстите ѝ в косата му я направи по-обвързваща от договор.

Назад към част 12                                                         Напред към част 14

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *