Глава 36
Гласът на Нейха се вмъкна в безмълвната им размяна.
– Не очаквах толкова слабо същество да те заинтригува толкова, но това несъмнено е мимолетен интерес. – Така бързо Нейха отстрани Махия. – Това, което ти предлагам, е много повече, отколкото можеш да си представиш.
„Тя е луда.“
Махия примигна на плоската оценка на Джейсън.
„Не, Нейха е здрава. Хладнокръвна. Тя знае, че ще бъдеш силен, опасен и интелигентен съпруг.“ – Джейсън беше мъж, с когото всяка жена би се гордяла да е до нея. – „А ти си и красив. Нейха винаги е била привличана от красотата в един мъж.“ – Макар че Джейсън беше голо острие в сравнение с красивото украшение на Ерис.
„Само лудостта би я накарала да остане сляпа за факта, че би бил много глупав мъж, който би приел предложението на жена, заключила последния си съпруг за триста години.“
Устата на Махия заплашваше да се разтвори.
„Е, когато го казваш по този начин…“
– Имам нужда от консорт – каза Нейха и отново отиде до края на градината, а погледът ѝ беше насочен към езерото, чиято повърхност беше огледало на синьото небе, докоснато от къдрави червени и оранжеви краища. – Не те искам за любовник, така че можеш да задържиш Махия като развлечение, ако желаеш, но ти предлагам сила, която никога няма да придобиеш в двора на Рафаел.
Джейсън замълча за дълъг миг.
– Не очаквах такова предложение – каза той накрая, сякаш Нейха го беше хванала неподготвен и той търсеше време да подреди мислите си.
Да, помисли си Махия, като наблюдаваше лицето на Нейха, докато тя се обръщаше към Джейсън. Това беше правилният ход. Да и откаже направо, щеше да е обида, която архангелът нямаше да забрави, нямаше да прости.
– Съпругът трябва да върви до архангела – добави той. – Аз предпочитам сенките.
– Последният ми съпруг беше същество на светлината, блестящо и красиво, и ме предаде. – Крехки думи.
„Известна помощ, Махия Гет.“
Изненадана от нежността в умствения му тон, нещо, което никога не беше чувала в говоримия му глас, ѝ отне секунда, за да отговори.
„Тя все още е влюбена в Ерис, а ти си твърде горд мъж, за да бъдеш с жена, която скърби за друг.“
„Аз съм?“
Устните ѝ се размърдаха. Смехът на Джейсън беше скрит дълбоко в нея, там, където светлината не достигаше често, но беше там.
„Ти си“ – каза тя твърдо, като се възползва от загрижеността на Нейха за Джейсън, за да се изправи на крака.
– Този път – продължи архангелът – един съпруг, който стои в сенките, би ми подхождал добре.
Джейсън се поклони по-дълбоко, отколкото Махия някога го беше виждала да се покланя, крилете му се разпериха до пълната си спираща дъха ширина, а цветовете на залеза заиграха по струята в демонстрация, която я превърна в платно от черен пламък. Когато се издигна, изражението му беше неразгадаемо както винаги, но гласът му беше нежен.
– Наистина съм поласкан.
– Но… – Острието в гласа на Нейха беше като косер.
– Но макар и да те е предал, Ерис държи сърцето ти.
Задъханият дъх на Нейха се разнесе в тишината.
– Аз не ти предлагам любов.
– Знам. – Джейсън сгъна крилата си с прилежна грижа. – Но аз съм един от Седемте – виждал съм истинско съчетание между архангел и съпруга, свързано със сърцето, и затова винаги ще познавам липсата.
Гневът на Нейха отметна косата ѝ назад от лицето, а от крилата ѝ се разнесе слабо сияние.
– Съпругата на Рафаел трябва да е мъртва.
Елена, спомни си Махия твърде късно, беше изиграла решаваща роля в екзекуцията на Анушка.
– И все пак – каза Джейсън, без да изпуска от поглед – Рафаел по-скоро щеше да се заеме с Кръга, отколкото да допусне тя да пострада. Вие не бихте направили същото за мен.
Нейха се вгледа в него, а в изражението ѝ се долавяше леко объркване.
– Не съм очаквала от теб толкова романтично сърце, Джейсън. – Погледът ѝ се спря на Махия. – Очакваш ли да намериш такава любов с нея?
Махия усети как буря облизва сетивата ѝ, осъзна, че това не са собствените ѝ емоции, които усеща. Джейсън.
– Не очаквам нищо друго освен забавление – каза Джейсън с толкова спокоен тон, че ако не беше залята от яростта му, никога нямаше да се досети за съществуването и – но го искам при моите условия, на моя територия.
Крилете на Нейха профучаха над кадифената трева, отгледана от градинарите до буен живот, докато тя се обръщаше.
– Ще я предам на ваше разположение, ако знанието, което притежавате, се окаже толкова ценно, колкото смятате.
Махия знаеше, че това е най-доброто, което ще получат. Нейха щеше да приеме всеки следващ опит за преговори като посегателство върху честта ѝ.
„Трябва да приемем.“
„И да хвърлим заровете.“
– Убиецът на Ерис и останалите не е във вашия двор. – Джейсън застана до Нейха, а крилете му контрастираха с индигово-прашното бяло на нейните. – Нито пък вече е в района, но моите източници ми казват, че се връща тук в часовете след залез слънце.
Сърцето на Махия се разтуптя при мисълта, че майка ѝ е толкова близо. Знаеше, че Джейсън се е изненадал от откритието колко скоро ще започне нападението, но в това имаше брутален смисъл – Нея я болеше от загубата на Ерис, беше уязвима.
Сега косата на архангела се отдръпна от вятъра, който никой друг не можеше да усети.
– Една от неговите курви?
Махия стисна ръце, докато ноктите ѝ се забиха в дланите.
– Аз не правя преценки. – Отговорът на Джейсън беше равномерен. – Но съм почти сигурен, че до убийството му тя не го е докосвала повече от триста години.
Нейха стана толкова неподвижна, че чак нечовешка. Сякаш престана да съществува в момента, в настоящето, и отиде другаде.
– Ти връщаш мъртвите към живот.
Разтревожена от зловещия ефект на ехото в гласа на архангела, Махия потърка малките косъмчета по ръцете си, всички застанали в тревога.
– Не мисля така – отвърна Джейсън. – Също така мисля, че тази мъртва жена събира армия.
Крилете на Нейха се разпериха.
– Хайде. – С това тя се изтърколи от градината и прекоси езерото, след което се завъртя спираловидно нагоре и се върна към крепостта.
Джейсън я последва.
„Ранена си. Чакай тук.“
Махия вече беше във въздуха.
„Мога да си почина по-късно.“ – Удрянето на крилата натоварваше гръдния ѝ кош, агонията заплашваше да я повали, но тя не можеше да се обърне назад.
„Махия.“
Усещаше, че е на ръба, че ще я повали физически, ако се наложи.
„Трябва да знам“ – каза тя, като отвори сърцето си, сърцето на момиче, което никога не е познавало съдбата на майка си.
Пауза.
„Тогава ме използвай.“
Без да е сигурна дали той има предвид точно това, тя все пак се вкопчи в среднощната сила, която усещаше в съзнанието си, и се приземи в укрепения форт на Пазителите само няколко секунди след Нейха и Джейсън. Архангелът дори не забеляза присъствието ѝ, влизайки с решителни стъпки в частта на форта, която беше затворена, откакто Махия знаеше за нея. Веднъж като дете се беше опитала да го изследва, но пътят ѝ беше преграден от паднали отломки, твърде тежки, за да ги премести.
Сега Нейха докосна с пръсти отломките в сложна схема… и тази част от пода просто се срути, разкривайки стълбище от другата страна. Сърцето на Махия се разтуптя толкова силно, че беше сигурна, че архангелът ще го чуе. Всеки удар се блъскаше в счупените ребра, но тази болка беше затъмнена от жестокото разбиране.
„Тук, тя е била тук през цялото това време.“ Беше страстна.
„Тя вече не е. Помни.“
Изтръгвайки мъката си под порочен контрол, Махия обви около себе си същността на Джейсън, докато следваше него и Нейха по стълбището и в коридора, осветен с модерни електрически крушки, поставени в стенни аплици, които хвърляха топла светлина върху каменните стени. Много от тях бяха изгорели, а други бяха обвити в паяжини – мълчалив знак за това колко отдавна никой не е минавал по този коридор. На стотина метра надолу по коридора Нейха откри още едно стълбище, което се спускаше още по-дълбоко в земята.
Светлината тук беше от голи крушки, самият коридор беше от буци пръст… а единствената стая в края представляваше яма в земята с пресичащи се решетки, които скриваха сенчестото царство отвъд. Като протегна ръка, Нейха освети килията с пламък на жестока сила.
Тя беше празна.
Махия се поколеба и щеше да падне, ако Джейсън не я беше хванал за ръката.
„Махия.“
Добре съм. Въздухът нахлу в дробовете ѝ, докато си поемаше дъх и мислеше за това, което беше видяла: разтопения метал, където белезниците може би висяха от стените, следите от обгаряне около дупката в решетките на килията. Който и да беше спасил майка ѝ, беше използвал горелка, за да я освободи. Обещание.
Той я пусна, преди Нейха да се обърне.
„Колко тежко си ранена?“
„Вече оздравявам. Аз просто… това място.“
Тя наполовина се страхуваше, че грешат, че майка ѝ е останала в капана на това кошмарно място. Същество, предназначено за небето, държано толкова дълго в тъмнината… Крилете ѝ щяха да бъдат изхабени. Нямаше да може да излети оттук.
„Това означава също, че е била спасена преди много повече от шест месеца.“
„Ако ме помолят да се обзаложа, бих казал, че това е станало, когато Рафаел екзекутира Юръм. Светът беше в хаос и на Нейха често ѝ се налагаше да отсъства от форта дела на Кръга.
Крясък на ярост разцепи тишината, Нейха се завъртя в ярост, която изгаряше лед по едната стена, огън по другата. Махия едва избегна да бъде обгорена от пламъците… а крачката ѝ встрани от пътя им я постави в пряката видимост на Нейха. Очите на архангела я приковаха, адски студени, и Махия разбра, че е мъртва.
Черното преливаше в погледа ѝ, докато не видя само крилата на Джейсън.
„Не, Джейсън, не!“ – В това си настроение Нейха щеше да го екзекутира независимо от всички други съображения.
– Информацията – каза той, докато тя се опитваше да размърда раменете му, да го избута от опасността. – Струваше ли си цената?
Мразовита тишина, ледът се пропукваше и чупеше, за да падне в краката им, огънят угасваше, за да остави стените обгорели, а коридорът бе слабо осветен от единствената оцеляла крушка. Този път смехът на Нейха беше достатъчно нечовешки, за да вкисне стомаха на Махия, но все пак в него имаше известно забавление.
– Сега разбирам, Джейсън. Ти имаш слабост към счупени птици, а тя би била хубава заложница. – Това оправдание изглежда се хареса на Нейха. – Много добре, ти чудесно изпълни кръвния обет. Вземи тази счупена птица. Задръж я, остави я в някое защитено леговище, няма значение. Нямам нужда от заложник, когато мога да разкъсам любимата си сестра с голи ръце.
Коленете на Махия почти се подкосиха, само хватката ѝ за Джейсън я държеше изправена. Свободна съм… а майка ми е на път да умре.
Назад към част 36 Напред към част 38
