Глава 41
Махия напомпа крилата си нагоре, като се постара да се държи от страната на бойната линия на майка си, за да не предостави на Нейха лесна мишена. Джейсън ѝ кимна почти незабележимо, когато тя стигна до него, и тя разбра, че той отстъпва юздите – признание, че тя познава играчите много по-добре от него.
– Вие унищожавате града – каза тя на Нейха. – Вие убивате собствения си народ.
Крилата продължаваха да светят, Нейха погледна надолу, намръщи се и махна с ръка. Тънък слой лед се образуваше върху местата, където отровното зелено на паяжината на Ниврити бе започнало да пробива покриви и стени… и хора. Той замръзна, а после сякаш се откъсна на инертни парчета. Нейха отново махна с ръка, но огньовете, които Джейсън не беше задушил, продължаваха да горят, а способността на архангела да създава лед очевидно беше изчерпана.
Не само умората беляза и двете жени.
Крилата и тялото на Нейха носеха суровите рани от същата киселина – бузата ѝ беше издълбана от едната страна, за да се види челюстната ѝ кост, а лявото ѝ крило имаше дупка с размер на длан, която би осакатила повечето ангели. В същото време от носа и ушите на Ниврити, дори от ъгълчетата на очите ѝ, се стичаше почти черна кръв – отровата в кръвта ѝ я атакуваше отвътре.
– Силите ти са унищожени – каза тя на собствената си майка, като искаше Ниврити да се обърне, за да види колко от хората ѝ са мъртви или жестоко ранени. – И ти избледняваш.
Ниврити протегна ръка, а спуканите кръвоносни съдове в очите ѝ бяха превърнали погледа ѝ в пурпурен.
– Махни се от пътя, дете.
– Аз не съм детето тук. – Махия запази позицията си, говорейки и на двете. – Вие сте в безизходица и скоро ще се борите една с друга на земята, а смъртните ще ви гледат като цирково представление.
Замръзнала тишина и от Нейха, и от Ниврити.
После майка ѝ започна да се смее и то с почти маниакална наслада.
– Това със сигурност няма да се отрази на прехваленото ти достойнство, скъпа сестро.
– Много добре би ти подхождало – отговори Нейха, а устата ѝ бе покрита с болка, тъй като едно от малките сухожилия на лявото ѝ крило сякаш се поддаваше. – Винаги си искала да се изявяваш.
Ниврити сви рамене и избърса кървавия си нос в ръкава си.
– Поне не съм повярвала на велика постъпка за истина и не съм взела за съпруг човек, който не ме обича.
– Не, ти само му роди дете и му остана вярна, докато той ръмжеше като котарак.
Махия имаше странното усещане, че е попаднала по средата на братска кавга. Само че тази кавга вече беше отнела стотици, а може би и хиляди животи.
– Баща ми – каза тя с разсъдък, целящ да компенсира подхранвания от емоциите им диалог – беше достатъчно красив мъж, за да омагьоса каменно сърце, но не беше силен, не беше достоен за нито една от вас.
– Дъщеря ми говори истината. – Голяма горчивина в изражението на Ниврити, грозно нещо, което може да разяде човек отвътре навън. – Направих ти услуга, сестро. Той беше вдигнал полите на една от несъмнено многото си курви в крепостта ти, когато дойдох да го спася. Затова се върнах с няколко подаръка.
Нейха изсъска и измъкна отровния камшик, но отслабнала, колкото и да беше, той не стигна далеч.
– Не беше твоя работа да съдиш.
– Смееш ли да кажеш това? – Ниврити се опита да я напръска с киселина, но не успя. – След като си играла на съдия и жури?
„Джейсън, ти трябва да говориш. Те няма да ме слушат, независимо колко смисъл имам.“ – Факт е, че те я отхвърлиха като дете. – „Гордостта им е най-слабото място и за двете.“
Джейсън се размърда.
– Ако искате да се дуелирате до смърт – каза той с тих, стоманен глас, който изискваше внимание – ще се измъкнем от пътя, но в сегашното ви състояние ще завърши с борба на земята, забавление за смъртните. Сигурен съм, че нито един архангел или ангел не е умирал толкова безславно.
Мълчание.
Тогава Ниврити вдигна ръка и останалите ѝ войници се оформиха около нея, дори когато собствените войници на Нейха се отдръпнаха. Устните на архангела се изкривиха в студена усмивка.
– Бягай, докато можеш, сестричке. Ще се погрижа да се срещнем отново.
Отговарящата усмивка на Ниврити беше толкова тъмна, колкото и кръвта, която капеше от очите ѝ.
– Бъди сигурна, че ще те чакам. – С това тя се преметна наоколо, а войниците ѝ се затвориха зад нея в черна стража.
„Махия.“
Махия започна да се озърта при командата на майка си, но този шок беше нищо в сравнение с това, когато чу гласа на Джейсън в съзнанието си.
„Върви с нея. Това е най-безопасното място за теб.“
Тя искаше да спори, искаше да го разтърси, да му каже, че мястото ѝ е до него, но той вече се обръщаше към Нейха. Осъзна, че в играта са много повече от нуждите и желанията на една принцеса, която никога не е имала кралство, което да управлява, нито мъж, когото да обича, докато не е отдала сърцето си на вражески шпионин с криле от полунощ.
Дори и така, той можеше да отдели миг, за да я увери, че ще я намери.
Агонията я пронизваше при вида му, който се отдалечаваше с всеки удар на крилете. Прехапала устни, тя сдържа желанието си да извика след него. Вече беше положила сърцето си в краката му – нямаше да го моли. Защото, макар да не очакваше Джейсън, с дълбоките си белези в душата, да я обича така, както тя го обичаше, тя разбираше, че той трябва да избере да бъде с нея без никакви други съображения.
Не беше достатъчно, никога нямаше да бъде достатъчно, ако единственото, което чувстваше, беше отговорността да бди над нея, защото тя нямаше никого другиго. Сега, когато последното вече не беше вярно… Преглъщайки, тя за последен път протегна ръка с ума си и го освободи.
„Погрижи се за себе си, Джейсън.“
Ескадронът на майка ѝ се раздели, за да я пусне в центъра, и се затвори зад нея, за да образува непробиваема стена.
* * *
Джейсън се насили да не се обръща и да не гледа след Махия. Знаеше, че в този момент той е познатия, познат. Ако я помолеше да дойде с него, тя щеше да го направи. Щом обаче беше прекарала известно време с Ниврити…
Не, той нямаше да открадне семейната връзка, която тя имаше шанса да създаде, дори ако това предизвика мъчителна пустота в него, за да изгуби мисловната връзка с нея, докато тя летеше извън обсега, защитена от хората на майка си. Щеше да ѝ даде достатъчно време и пространство, за да реши дали иска да върви до него сега, когато животът ѝ имаше съвсем ново измерение.
След като летя като ескорт до Нейха, докато Рис се уверяваше, че Ниврити се е оттеглила, той следеше повреденото крило на архангела, докато тя се приземяваше пред Двореца на скъпоценностите. Когато тя се наклони настрани, той умишлено кацна твърде близо до нея, за да може препъването ѝ да се отдаде на неговата несръчност, а не да бъде възприето като признак на слабост от другите, кацащи около тях.
Гордостта, както беше казала Махия, беше неразделна част от природата на Нейха.
Оправяйки се, като се отблъсна от тялото му, тя го игнорира, докато влизаше в частните си апартаменти, но той знаеше, че да си тръгне сега, би означавало да отмени всичко добро, което беше направил. Затова излезе на двора, за да помогне да се справят с ранените – това, че ангелите и вампирите бяха трудни за убиване, не означаваше, че не се нараняват. Човек, който знаеше как да инжектира морфин и други обезболяващи лекарства, винаги беше полезен в бойни условия.
Когато личната охрана на Нейха го повика два часа по-късно, дворът беше почти разчистен, а ранените преместени във вътрешните стаи. Като се сбогува с лечителя, при когото работеше, той влезе в двореца и намери Нейха, седнала на подобен на трон стол в началото на централната стая. Архангелката се беше изкъпала и беше облечена в свежи дрехи, а раните ѝ бяха превързани.
Тези превръзки му подсказваха едновременно, че раните заздравяват много по-бавно, отколкото би трябвало – и че Ниврити вече не е обикновен ангел.
– Значи сега си миротворец? – Тонът на Нейха беше опасно неутрален.
– Ти си един от по-рационалните архангели – каза той и въпреки действията ѝ след смъртта на Анушка, думите бяха верни. – Да те изгубим, би създало повече проблеми, отколкото би решило.
– Колко точно рационална според теб съм? – Тънко пресметнат поглед.
– Достатъчно, за да приемеш и използваш онова, на което Леуан би могла да те научи относно ускоряването на появата на новите ти способности – каза той – без да си позволиш да попаднеш в нейната мрежа. – Това беше див изстрел в тъмното.
– Най-накрая – каза Нейха със ситен шепот – стигаме до него. Ето защо беше толкова нетърпелив да ми помогнеш, нали?
– Аз съм шпионин.
Усмивката на Нейха беше студена.
– И да те помоля да действаш по друг начин би било равносилно на това да помоля орел да не изяде заек. – Вдигна една малка усойница, която се беше плъзнала по пода до нея, преметна я през раменете си и разсеяно погали жълто-оранжевата ѝ кожа. – Да, Леуан напоследък се държи много съседски.
Джейсън можеше да се досети. Травмата от смъртта на Анушка беше оставила Нейха като най-добра плячка за хищник като Леуан.
– Чудя се на едно нещо – каза той.
Нейха повдигна вежди.
– Дали Леуан може по някакъв начин да изсмуква енергия или се опитва да научи как да го прави от други членове на Кръга. – Това беше толкова зараждаща се теория, че той дори не я беше споменал на Рафаел. – Тогава предложението ѝ да ти помогне би имало повече смисъл.
– Добре, добре, добре. – Нейха стана и слезе по малките стъпала под трона си, за да поклати глава. – Такова разточителство, че никога няма да управляваш. Да, услужливата Леуан се опита да ме изиграе. – Блясък на зъби. – Но тя забравя, че и аз съм играла тази игра в продължение на хилядолетия и знам как да получа това, което искам.
Джейсън беше почти сигурен, че в действителност няма истинска тайна за ускоряване на развитието на силата, че Леуан просто се е възползвала от ефекта на Каскадата. Поне на девет хиляди години, тя бе имала хилядолетия, за да проучи библиотеката на Убежището за подобни тайни, дори и да не беше дошла в силата си по времето, когато в Кръга все още седяха няколко Древни. Те биха могли да ѝ разкажат за Каскадата.
Такъв план би подхождал на интелигентния и хитър ум на Архангела на Китай, но ако го повдигнеше сега, щеше да накара Нейха да изглежда като глупачка, затова запази мълчание и обмисли доклада си до Рафаел. Макар че не можеше да говори за връзката между Леуан и Нейха, сега можеше да обсъди новите способности на Нейха – нейното показване над града ги беше направило публично достояние.
– Ако искаш да запазиш благоразположението ми, Джейсън – каза Нейха, сарито шепнеше по килима, докато тя вървеше към прозореца, който гледаше към градината на двора – ще откриеш как Ниврити е успяла да направи това, което е направила, и тогава ще ми го кажеш.
– Правя това и ставам част от личната ти война. Рафаел няма да е доволен.
– Винаги ли правиш това, което е угодно на Рафаел?
Джейсън знаеше, че този арогантен въпрос имаше за цел да прободе гордостта му, но фактът беше, че той служеше на Рафаел по избор, а не по принуда.
– Тази вечер ще напусна територията ти – каза той с равен тон.
Крилата на Нейха се разпериха, индиговите им нишки уловиха светлината, след което се сгънаха прилежно на гърба ѝ и тя се обърна, за да задържи погледа му.
– Кажи ми кога придоби способността да използваш сенките по такъв начин?
Той не каза нищо, защото тя не очакваше отговор. Истината беше, че това, което беше направил тази вечер, беше само един от аспектите на силата му – той можеше да използва черната мълния по много по-жесток начин.
– Искаш ли да занеса съобщение на Рафаел?
Въздишка, слаба усмивка.
– Кажи му, че безупречната служба на неговия шпионин ме накара да преосмисля спора ни. Казвам, че Рафаел вече не е мой враг. – Тя позволи на змията да пропълзи по ръката ѝ, да се увие по кожата ѝ. – Безопасно пътуване, Джейсън. Ще се опитам да не нараня много Махия, когато я намеря.
* * *
– „Ще се опитам да не нараня много Махия, когато я намеря“.
Джейсън разбра, че думите на Нейха са били предназначени да го измъчват. Това не беше първият път, когато някой се опитваше да го направи, но беше първият път, когато намираше целта си. Независимо от решението му да даде време на Махия с майка ѝ, той знаеше, че няма да направи това, дори и част от него да казваше, че е използвал подигравката на Нейха като извинение.
Летейки високо и бързо, той се увери, че никой не го е проследил от форта. Едва когато беше напълно сигурен, че е сам в небето, се спусна върху осветените от зората треви на един назъбен планински връх, а хапещите ветрове се опитваха да изтръгнат косата му от връзката. Пренебрегвайки хладния полъх на въздуха, той извади мобилния си телефон и се обади на Рафаел.
Рафаел беше по-бърз от Нейха, може би защото беше пряко засегнат от събитията през онази пролет.
– Светът беше в смут, когато Калиане се събуди – каза той в мига, в който чу за способността на Ниврити да навреди на Нейха. – Хаосът се дължеше на смущенията, причинени от нейното събуждане, но какво ще стане, ако това е било сливане на две събития – повторната поява на Древния, която прикрива появата на архангел?
– Мислех си същото – каза Джейсън, припомняйки си силните бури, които бяха връхлетели света, морето се надигаше в ярост, земните плочи се разместваха, ледът падаше, когато отдавна трябваше да се е размразил – но не усещах в Ниврити същата дълбочина на силата, както в Кръга. – Бодливото съзнание, че е в присъствието на нещо друго.
– И Нейха щеше да знае, ако сестра ѝ беше станала част от Кръга – каза Рафаел. – Един архангел винаги разпознава друг – но от това, което казваш, изглежда, че тя е в неведение за произхода на способностите на Ниврити.
– Да. Може да се окаже, че като близначка на Нейха Ниврити има способност да и навреди, която никой друг ангел не притежава – заедно с известна устойчивост към собствените способности на Нейха. – Близнаците бяха изключителна рядкост сред ангелите, а Нейха беше първият архангел, за когото знаеше, че се е родил с друг. – Нямаме ориентир, по който да преценим връзката, която ги свързва една с друга.
Кратка пауза.
– Ако Ниврити вярва, че е в Кръга, тя ще се стреми да се присъедини към нашия брой съвсем скоро – каза Рафаел замислено. – За разлика от Нейха, останалите от нас не са ощетени от кръвната връзка – ще е нужна само една среща, за да се отговори на въпроса за нейната сила. Засега продължавай да караш хората си да я наблюдават, както и тях двете.
– Господарю. – Приключвайки разговора, Джейсън обърна ухо към вятъра, вслушвайки се в избледняващото ехо на отстъпващата армия… и в трептящата, упорита надежда на принцесата, чието присъствие му липсваше, прибрано в съзнанието му.
Назад към част 41 Напред към част 43
