Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 3

Глава 2
ОЛИВ
334 СЗ

Може би за първи път в живота си думите не стигнаха до Лийша. Тя гледаше с отворена уста, а съзнанието ѝ се разбързваше, докато писъците на детето огласяха стаята.
Бебе, родено с двете си части, не беше нещо нечувано. В книгите ѝ за науката на стария свят имаше документирани случаи, но друго си беше да го откриеш при живо дете.
Нейното дете.
Тариса надникна през рамото на Уонда и се задъха, като се обърна.
Лийша протегна ръка.
– Нека да видя.
Дарси хвана ръката ѝ и я дръпна обратно към масата.
– Лийша Пейпър, не мърдай пак, преди да сме приключили и да те пристягам.
Откъм вратата се чу вик и Лийша погледна към кошмара: един от стражите на Уонда се препъваше назад, за да не попадне на пътя на много ядосаната Илона Пейпър.
– Ай, Бека! – Извика Уонда. – Каза, че никой не трябва да влиза!
– Извинявай, Уон! – Бека извика. – Тя ме щипна по папийонката и се измъкна!
– Ще те щипна повече от това, ако се опиташ да ме държиш далеч от дъщеря ми – предупреди Илона. – Защо не бях…
Думите заседнаха в гърлото ѝ, когато Уонда се обърна и Илона съзря детето в ръцете ѝ. Тя се затича към нея, протягайки ръце, но Уонда ловко се отклони встрани. Погледът, който Илона ѝ хвърли, би изплашил и един ядрон, но Уонда оголи зъби в отговор.
– Всичко е наред – каза Лийша и Уонда се смили, като неохотно позволи на Илона да вземе детето.
В очите на майка ѝ имаше сълзи.
– Кожата е като на бащата, но тези очи са твои. – Илона отдръпна одеялото. – Момче ли е, или…
Тя замръзна, осветена от светлината на брадата, когато Аманвах активира лечебната си магия.
Приливът на сила беше като въздух за давещ се човек. Тя премина през торса на Лийша, поправи щетите и я изпълни с нови сили. Когато светлината угасна, тя започна да се изправя.
– Сега не си тръгвай… – започна Дарси.
Лийша я игнорира.
– Уонда, помогни ми да се кача на леглото, моля те.
Уонда я вдигна с усилие и я отнесе до голямото легло. Лийша протегна ръка и Илона плъзна бебето в ръцете ѝ. То я погледна с яркосините си очи и Лийша се влюби толкова силно, че това я разтърси.
Уонда Катър не е единствената, която би умряла за теб, скъпа. Съжалявам и за хората, и за демоните, ако се опитат да застанат между нас.
Тя целуна красивото, съвършено личице и освободи детето от пелената, като го положи кожа до кожа на гърдите си, споделяйки топлината ѝ. Детето започна да се ококорва, а Лийша масажираше гърдите си, подготвяйки ги, когато бебето достигна зърното. Малката уста се отвори широко и тя я придърпа бързо, за да осигури здраво засукване.
Колко майки беше водила през този етап? Колко новородени беше довела до пелените? Нищо не можеше да се сравни с това да го изпита от първа ръка, да види как съвършеното ѝ дете започва да суче. Тя изтръпна от силата на придърпването му.
– Всичко наред ли е? – Попита Дарси.
Лийша кимна.
– Толкова е силен. – Усещаше как се изражда и знаеше, че може да понесе всякаква болка, за да нахрани детето си. Толкова много пъти през последните месеци се беше страхувала отчаяно за живота на детето, но сега то беше тук. Живо. В безопасност. Тя се разплака от радост.
Тариса се появи с влажна кърпа, за да избърше сълзите и потта.
– Всяка майка плаче при първото засукване, милейди.
Риданията ѝ бяха необходимо облекчение, но имаше твърде много въпроси без отговор, за да може Лийша да се предаде за дълго. Когато дишането ѝ се успокои, тя позволи на Тариса да изчисти очите си за последен път и прибра пелената.
Уонда не беше сгрешила. На пръв поглед детето беше здраво момче, с напълно оформени пенис и тестиси. Едва когато Лийша повдигна скротума, тя видя перфектно оформената вагина под него.
Тя въздъхна, отдръпна се и започна пълен преглед. Бебето беше голямо, твърде голямо, за да премине през родовия й канал без увреждане на нея и риск за детето. Аманвах е била права. Операцията е спасила живота и на двамата.
То също беше силно и гладно. По всичко личеше, че бебето е напълно здраво, без други отличителни белези, които да го определят като момче или момиче.
Тя нахлузи защитните си очила и се вгледа по-дълбоко. Аурата на детето беше ярка – по-ярка от тази на всички, които Лийша беше виждала, освен на Арлен и Рена Бейлс. Беше силна и… радостна. Детето изпитваше същото емоционално удоволствие от грижите, както и тя. В очите на Лийша отново се появиха сълзи и тя трябваше да ги отмие, преди да продължи изследването си.
Един поглед надолу потвърди първоначалната ѝ диагноза. Мъжки и женски органи, и двата здрави и функционални.
Тя кимна на Уонда.
– И двете.
– Как, по дяволите, това изобщо е възможно? – Попита Илона.
– Чела съм за това – каза Лийша – макар че никога не съм била свидетел на това. Това означава, че при оплождането е имало две яйцеклетки, но едната се е абсорбирала… – Думите се задушиха, тъй като гърлото на Лийша се стегна.
– Това е моя вина – изпъшка тя.
– Как така? – Попита Дарси.
– Магията. – Лийша имаше чувството, че стените на голямата зала се затварят върху нея. – Използвала съм толкова много. Като се започне от времето, когато с Иневера се борихме с демона на ума през първата нощ, след като с Ахман… – Лицето ѝ се изпъна, когато я обзе пълният ужас. – Слях ги.
– Демонична работа – каза Илона. – Няма как да знаеш това. Самата ти каза, че си го виждала в книгите.
– Не всеки ден съм съгласен с Илона, госпожо – каза Дарси – но майка ти има право на това. Няма причина да мисля, че магията има нещо общо с това.
– Имаше – настоя Лийша. – Усетих, че се е случило.
– Ами ако е така? – Попита Уонда. – Трябваше ли вместо това да се оставиш да бъдеш убита от демон?
– Разбира се, че не – каза Лийша.
– „Няма смисъл да хвърляш вини, когато имаш треска за борба, казваше Бруна“ – каза Дарси. – „Всеки има перфектно зрение…“
– „…когато гледат назад“ – довърши Лийша.
– Чела съм същите книги като теб – продължи Дарси. – Там има бележки как да се отнасяме към това.
– Как да го лекуваш? – Попита Илона.
– Разбира се, че не. – Дарси сви рамене, като се взираше в детето. – Ние просто… избираме една. Едно толкова красиво момиче лесно може да мине за момче.
– И едно момче, което е толкова красиво, може да мине за момиче – възрази Илона. – Това не лекува нищо.
– Да – Дарси кимна към операционната маса, на която все още работеше Аманвах – но това, съчетано с няколко подстригвания и шевове…
– Уонда – каза Лийша.
– Ай, госпожо? – Каза Уонда.
– Ако някой друг освен мен някога се опита да оперира това дете, ще го застреляте – каза Лийша.
Уонда скръсти ръце.
– Ай, госпожо.
Дарси вдигна ръце.
– Аз само…!
Лийша размаха пръсти.
– Знам, че не искаш нищо лошо, Дарси, но тази практика беше варварска. Няма да използваме повече възможностите за хирургическа намеса, освен ако здравето на детето не е в опасност. Ясна ли съм?
– Да, госпожо – каза Дарси. – Но хората ще питат дали е момче или момиче. Какво да им кажем?
Лийша погледна към Илона.
– Не ме гледай – каза майка ѝ. – Знам по-добре от всички, че нямаме право на глас в тези неща. Създателят иска това, което Създателя иска.
– Добре казано, съпруго на Ърни – каза Аманвах. Тя беше станала последна от операционната маса, ръцете ѝ все още бяха зачервени от родилната кръв. Тя ги вдигна към Лийша. – Сега е моментът, госпожо. Няма по-силно хвърляне от момента на раждането.
Лийша се замисли. Ако позволи на Аманвах да хвърли своята алагай хора в смесената кръв и течност от раждането, това ще отвори зрението ѝ за бъдещето и на Лийша, и на детето. Дори и да беше напълно откровена – нещо, с което дама’тинг не се славеше – щеше да има твърде много неща, които да предаде с думи. Тя винаги щеше да има тайни, тайни, от които Лийша можеше отчаяно да се нуждае.
Но загрижеността на Аманвах за детето, нейното полубратче и сестриче, беше изписана със злато в аурата ѝ. Тя отчаяно искаше да се хвърли за защитата на детето.
– Има условия – каза Лийша. – И те не подлежат на обсъждане.
Аманвах се поклони.
– Всичко.
Лийша повдигна вежда.
– Ще произнасяш молитвите си на тесански.
– Разбира се – каза Аманвах.
– Ще споделяш всичко, което виждаш, с мен и само с мен – продължи Лийша.
– и аз, искам да видя! – Вузкликна Илона, но Лийша не откъсваше очи от Аманвах.
– Да, госпожо – каза Аманвах.
– Завинаги – каза Лийша. – Ако след двадесет години имам въпрос за това, което си видяла, ще отговориш изчерпателно и без колебание.
– Кълна се в Еверам – каза Аманвах.
– Ще оставиш заровете на мястото им, докато не направим копие на хвърлянето, което да запазя.
Аманвах направи пауза. На никой външен човек не беше позволено да изучава дама’тинската алагай хора, за да не се опита да издълбае своя собствена. Иневера щеше да получи главата на Аманвах, ако се съгласеше с това искане.
Но след миг жрицата кимна.
– Имам глинени кубчета, които можем да залепим на мястото им.
– А ти ще ме научиш да ги разчитам – каза Лийша.
В стаята настъпи тишина. Дори другите жени, които не бяха запознати с красийските обичаи, усетиха дързостта на искането.
Очите на Аманвах се присвиха.
– Да.
– Какво видя, когато хвърли костите за детето в Анжие? – Попита Лийша.
– Първото нещо, което майка ми ме научи да търся – каза Аманвах.

***

Лийша постави защитени висулки около старинната кралска реликва, която беше използвана като операционна маса. Защитите се активираха и забраниха звука от двете посоки, докато тя и Аманвах се навеждаха над операционната маса, изучавайки светещите зарове.
Аманва посочи с един от дългите си лакирани нокти един видим символ. „Ка“. Красианската дума за „един“ или „първи“.
Тя посочи друг. „Дама.“ Жрец.
Трети. „Шарум.“ Воин.
– Първи… свещеник… воин… – Лийша примигна, докато дъхът ѝ спираше. – Шар’Дама Ка?
Аманвах кимна.
– „Дама“ означава „жрец“ – каза Лийша. – Това означава ли, че детето е от мъжки пол?“
Аманвах поклати глава.
– Не е задължително. „Първи воински клирик“ е по-добър превод. Думите са неутрални, така могат да нарекат всеки от двата пола в Хану Паш.
– Значи моето дете е Избавителя? – Попита недоверчиво Лийша.
– Не е толкова просто – каза Аманвах. – Трябва да разберете това, госпожо. Заровете ни показват нашите потенциали, но повечето от тях никога не се достигат. – Тя посочи друг символ. – Ираджеш.
– Смърт – каза Лийша.
Аманвах кимна.
– Вижте как върхът на кокалчето сочи на североизток. Ранната смърт е най-често срещаното бъдеще на детето.
Челюстта на Лийша се стегна.
– Не и ако имам думата.
– Или аз – съгласи се Аманвах. – От Еверам и надеждата ми за Рая. Не би могло да има по-голямо престъпление в цяла Ала от това да навредиш на този, който може да спаси всички ни.
– Ала. – Тя посочи друга матрица, наклонена под диагонал към лицето с ираде. – Дори и да рискуваме тя да обрече света вместо нас.
Лийша се опита да усвои думите, но те бяха твърде много. Тя ги остави настрана.
– Какво ще направи народът ти, ако научи, че детето е без пол?
Аманвах се наведе по-близо, изучавайки не само големите символи в центъра на заровете, но и десетките по-малки по краищата.
– Новината ще ги разкъса. Твърде опасно е да обявим съдбата на детето сега, но и без това мнозина ще приемат това като знак за недоволството на Еверам от Кухото племе.
– Да им дадеш повод да нарушат мира, който Ахман и аз изковахме – каза Лийша.
– Малцината, които все още се нуждаят от оправдание, след като синът на Джеф хвърли Избавителя от скалата. – Аманвах се наведе, за да погледне отблизо заровете.
– Вижте тук – отбеляза тя, посочвайки един символ, обърнат навътре в клъстера. – Тинг. – Жена. Тя плъзна пръст по ръба на заровете, продължавайки да показва как линията пресича ираеш. – Сходството е по-малко, ако обявите детето за женско.

***

Детето беше изкъпано и преоблечено, докато Лийша и Аманвах приключат. Илона задряма на един стол със спящото бебе в ръце. Уонда стоеше покровителствено над нея, а Дарси обикаляше нервно стаята. Тариса беше съблякла окървавеното легло и сложила свежо спално бельо, а сега се занимаваше с подготовката на ваната.
– Тя – каза Лийша шумно, излизайки отвъд границите на тишината.
Дарси спря на място. Илона се събуди.
– Ай, какво?
Лийша примижа в защитените си очила, търсейки аурите на жените, които се бяха събрали пред нея.
– Що се отнася до всички извън тази стая, току-що родих здраво момиченце.
– Да, госпожо – каза Уонда. – Но сама казахте, че бебето се нуждае от денонощна охрана. Рано или късно някой ще се нагледа, докато сменяме пелените. – Аурата ѝ се оцвети в тревога. – Като говорим за това…
Лийша се засмя.
– По заповед на графинята си освободена от задълженията по пелените, Уонда Катър. Талантът ти ще бъде пропилян в избърсване на задници.
Уонда си пое дъх.
– Благодаря на Създателя.
– Лично ще прочета аурата на всеки член на домашния персонал и охраната, които имат достъп до дъщеря ми. – Лийша погледна Тариса. – Всеки, на когото не може да се има доверие, ще трябва да си намери работа другаде.
Аурата на прислужницата ѝ проблясна от страх и Лийша въздъхна. Знаеше, че това ще се случи, но от това нещата не ставаха по-лесни.
– Ще кажем и на Вика и Джизел – каза Лийша. – Всички ще трябва да наблюдаваме как се развива, в случай че състоянието ѝ причини непредвидени здравословни проблеми.
– Разбира се – съгласи се Дарси.
– Ако кажеш на Джизел, ще кажеш и на мама – предупреди Уонда. Джизел сега беше кралски билкар на херцог Петър и докладваше директно на херцогиня Арейн.
Лийша срещна очите на Тариса.
– Очаквам, че тя ще разбере, независимо от това. По-добре да дойде от мен.
– Това важи и за нея? – Дарси посочи с пръст Аманвах.
– Така е. – Аурата на Аманвах остана хладна и равна. Това беше справедлив въпрос. – Няма да лъжа или да укривам информация от майка ми, но интересите ни съвпадат. Дамаджа ще се погрижи за безопасността на детето и ще бъде от съществено значение, за да попречи на брат ми да се опита да я поиска или убие.
Илона отвори уста, но Лийша прекъсна дебата.
– Имам й доверие. – Тя погледна към Аманвах. – Ти и Сиквах ще останете ли тук с нас?
Аманвах поклати глава.
– Благодаря ви, госпожо, но в имението на почетния ми съпруг са завършени достатъчно стаи, за да се преместим там. След толкова дълго време в плен искам да бъда под собствения си покрив, със собствените си хора…
– Разбира се. – Лийша сложи ръка на корема на Аманвах. Шокирана, жената замълча. – Но моля те, разбери, че сега ние също сме твои хора. Три пъти свързани с кръв.
– Три пъти обвързани – съгласи се Аманвах и постави собствената си ръка върху тази на Лийша в един толкова интимен акт, че само преди няколко месеца щеше да е немислимо. Беше странно как споделянето на болката понякога можеше да направи това, което хубавите моменти не можеха.
– Какво трябва да означава това? – Попита Дарси, когато Аманвах излезе от стаята.
– Означава, че Аманвах и Сиквах носят децата на Роджър – каза Лийша.- Всеки, който не скача, когато някоя от тях иска нещо, по-добре да има основателна причина, свързана със съжителството.
Веждите на Дарси се впиха в косата ѝ, но тя кимна.
– Да, госпожо.
– А сега, ако всички ме извинят – каза Лийша – бих искала да сложа дъщеря си в креватчето и да се изкъпя.
Дарси и Уонда се отправиха към вратата, но Илона се задържа, а аурата ѝ показваше нежеланието ѝ да пусне бебето.
– Лека нощ, майко – каза Лийша, – за един час ти си оставила повече отпечатък върху това дете, отколкото през целия ми живот.
– Този е в устата ти още. – Илона погледна към спящото бебе. – Щастливец. Можех да управлява този град, ако се бях родила с петел.
– От теб щеше да излезе прекрасен мъж – съгласи се Лийша.
– Не мъж – каза Илона. – Никога не съм искала това. Просто исках да имам и петел. Веднъж Стийв ми направи дървен. Изглади го до блясък и каза, че ще се ползва, когато вкъщи няма дърво.
– О, Създателю – каза Лийша, но Илона я игнорира.
– Искаше да го направи за мен, но на баща ти не му хареса, когато…
– Замълчи, майко! – Изстена Лийша. – Ти правиш това нарочно.
Илона се разкрещя.
– Разбира се, че го правя, момиче. Да държиш пръчката от задника си изисква постоянна поддръжка.
Лийша прибра лицето си в ръката си.
Илона най-накрая се смили и подаде на Лийша детето.
– Просто казвам, че хартиените жени са свирепи дори без кълки.
Лийша се усмихна на това.
– Честна дума.
– Как ще я наречеш? – Попита Илона.
– Олив – каза Лийша.
– Винаги съм се чудила защо това е момичешко име – каза Илона. – Маслините имат костилки.

Назад към част 2                                                                 Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!